Преди да умре баща ми, казал: "Взех си един душ, че като ме копаят, да съм чистичък!"
 Александър Воронов не е наследил певческия талант на баща си Стефан Воронов, но въпреки това дарбата му е в... гласа. С него той може да влезе в чужда кожа. Именно той е bg дубльорът на Робърт де Ниро, Дани де Вито или Джо Пеши, Крисчън Слейтър, д-р Картър и д-р Рос на Джордж Клуни в култовия сериал “Спешно отделение”... Негови са ролите зад кадър и в “Стъпка по стъпка”, “Семейство Сопрано”, “Малкълм”, “Грозната Бети” и много, много други. През 2011 г. Александър Воронов получава наградата “Икар” за дублажа на “Щурите съседи”.

42-годишният актьор има знаменити родители - Маргарита Пехливанова и Стефан Воронов. Баща му загива в съня си при катастрофа, когато е само на 29, но и в следващите 4 десетилетия се говори за неговия талант на певец и актьор. Поколенията са го запомнили най-вече с естрадните му хитове "Суранайка", "Стрели", "Дама пика", "Краят на всяка игра", "Урок по танци" и др. Освен певец и актьор, Воронов е и талантлив художник, танцьор и пантомимист.

В уникална изповед пред „ШОУ” Александър Воронов разказа прелюбопитни истории за своя баща.



- Ти си бил едва на три годинки и половина, когато баща ти Стефан Воронов загива в ужасната катастрофа. На теб тогава казаха ли ти какво се е случило?
- Дълго време криеха от мен. Казаха ми, че той е на дълго турне, че е в чужбина. Когато децата ме питаха: “Къде е баща ти?”, така им казвах - че е на дълго турне...

Но всъщност пазя спомен от деня на катастрофата на татко! После разбрах! Бяха ме оставили да спя при Мария Никоевска - колежка на майка ми в Младежкия театър. С дъщеря й Тони бяхме в детската стая. Чуваха се плач, викове... Едва след години майка ми ми каза, че всъщност това е била вечерта, когато са й се обадили, че баща ми е катастрофирал.
Като станах на 6 години, вече разбрах, че има нещо. Малко по малко... Докато един ден дядо ми Александър, бащата на баща ми, ме заведе на гробищата и ми каза:

“Татко ти почива тук!”

- Колегите на баща ти, които са пътували с него, разказаха ли ти за последните му минути?
- Кръстникът ми Милчо Червенков, актьор от Младежкия театър, Бог да го прости и него, е пътувал зад баща ми. Той оцелява и се отървава само със счупена капачка на коляното. Татко е бил задрямал. Може би, ако не е бил задрямал е нямало да има такъв фатален изход!... Катастрофата става вече на влизане към София, на „Божурище”. Прибирали са се от турне в Братислава и Виена. Изведнъж от тъмницата изскача един спрял насред пътя самосвал. Шофьорът го вижда в последния момент, извърта волана и ударът попада точно при баща ми и режисьора Гриша Михайлов. Двамата са били много близки приятели. Те загиват, останалите се отървават с различни наранявания...

Колеги на татко от Младежкия театър са ми разказвали, че той е обичал много „черния” хумор. С режисьора Гриша Михайлов, доколкото знам, са били и в една стая на това турне. И, тръгвайки си от хотела, баща ми, който винаги държал да изглежда добре, се забавил. Тогава Гришата му викнал: „Айде, бе, Стефане, какво толкова се бавиш?!”, а татко му отговорил през смях: „Да си взема един душ бе, Гриша, че като ни копаят, да сме чистички”. Именно те двамата не стигат до София... Съдба!...

- Вярно ли е, че и актьорът Васил Бъчваров – Бъчи, за когото майка ти се омъжва три години по-късно, е трябвало да пътува със същия микробус?
- Те са били най-близки приятели с татко. На отиване са пътували един до друг. Но Бъчи се прибира по-рано със самолет в София,

а баща ми се премества в микробуса на неговото място!

Бъчи ми казваше често: “Там трябваше да седя аз! Ако бях останал и не се бях върнал със самолета тогава, аз щях да загина!”...
Васил Бъчваров и баща ми са били неразделни, по турнета все заедно. Той ми е казвал, че баща ми е искал и майка ми да пътува с него заедно на последното му турне, въпреки че не е участвала в този спектакъл. Тя обаче е отказала, защото е трябвало да остане вкъщи да се грижи за мен.

- Преди да загине, баща ти на два пъти се разминава на косъм от смъртта...
- Самолетната катастрофа с Паша Христова е най-сериозното негово разминаване със смъртта. Той е трябвало да седи до нея в самолета! Но директорът на театъра не го е пуснал - не го е освободил за турнето!

Самолетът пада и баща ми хуква със свой приятел с една жигула към Първа градска болница, където карат жертвите на катастрофата. И по пътя не взимат завоя на “Раковски” и... се забиват в някакъв стълб или лампа, но зарязват колата и продължават тичешком към болницата. Там разбират, че Паша е загинала!

По една ирония на съдбата баща ми е погребан пред гроба на Паша. Всъщност техните гробове са един до друг!

- Наистина ли Воронов е погребан в мускетарския си костюм на Д’Артанян от спектакъла „Тримата мускетари”?
- Да, дядо така е решил. Баща ми е погребан в мускетарския си костюм на Д’Артанян в Католическия парцел на Централните софийски гробища. Само там разрешили. И по стар руски дворянски обичай, нали имаме такава кръв, дядо го е заровил сам. Не е дал на гробарите да пипнат нищо!

Когато бащата надживее детето си, не дай си, Боже, според този обичай, си го заравя сам...

- Всъщност, вашият род произхожда от руско потомствено графско семейство...
- Дядо ми е граф, баща ми Стефан Воронов е наполовина граф, аз съм четвърт, а синът ми Александър – осминка. Моят прапрапра дядо получава графската си титла в Казан, за военни заслуги. Знам, че сме имали някакво имение в Казан. Но живи роднини нямам в Русия.

- Близък приятел на родителите ти е Георги Минчев, той е техен кум...
- Да, той е бил кум на баща ми и майка ми.

Двамата са се оженили тайно

по дънки, абсолютно импровизирано в Благоевград. Там майка ми е била по разпределение. И двете фамилии са били много против брака им. На баща ми родителите са очаквали едва ли не той да си намери жена с благородна кръв, а не артистка от Плевен...

И... Гошо Минчев с една хармоника и на китара е свирил сватбения марш на сватбата им. Майка ми после, прикрита „зад гърба” на баба ми от страх, отишла да каже на баща си, че се е омъжила тайно...

- Разказвал си, че баща ти страшно е ревнувал майка ти...
- Майка ми е разказвала една смешна случка. В Благоевградския театър репетира някаква пиеса, някакъв неин колега я прегръща и от салона се чува „Хмм, хмм...” - баща ми се изкашлял. Всяко свободно време, което имал, той тичал при нея и не е давал дори да я пипнат с пръст! Баща ми е бил характер “петле” - противил се е известно време дори майка ми да носи “минижуп”...

А когато е снимала филма „Вечен календар”, татко е бил на някакво турне в Съветския съюз. Филмът се е снимал в Бреница. От самолета директно той хваща негов приятел и с една моторетка „Вятка” тръгват към селото. Майка ми казва, че там пристигнали едни буквално „негри”, защото имали само бяло около очилата от прашния път. Във филма участвал актьорът Добри Манев, който тогава бил висок, красавец, снажен, и баща ми много ревнувал от него! Без да знае, че

колегата, който се опитвал да сваля майка ми, бил Илия Добрев, а не Добри Манев!

А баща ми през цялото време седял и гледал лошо Добри!

Чак след години Илия Добрев, който ми беше асистент на класа във ВИТИЗ, ми каза: „Баща ти ревнуваше от грешния човек, а аз се скатавах и си траех! Добре, че не разбра, че съм аз...”.

Всъщност татко става актьор, защото е бил толкова влюбен в майка ми, че е искал да бъде максимално близо до нея. Той е бил вече млада естрадна звезда, когато влиза във ВИТИЗ - само и само да бъде до нея постоянно...

- Баща ти също е имал много почитателки като естрадна звезда...
- Да, пък той е бил и доста хубав мъж! Почитателките са го причаквали пред зала „България”, пред Младежкия театър, пред зала „Универсиада” - навсякъде, където е имал представления и концерти! Но той не е обичал много тълпите - като му свърши представлението, феновете го чакали пред входа на театъра на „Дондуков”, а той излизал през служебния вход откъм ул. „Малко Търново” и бързал да се прибере вкъщи.

- Баща ти е имал голямо желание да емигрирате в Канада...
- Баща ми е видял почти целия свят за малкото години, които е живял - бил е в цяла Русия по турнета, Чехия, Полша, Куба, Африка..., най-вече като певец, по-малко с театъра... Последните 2 години от живота си е бил на турне във френска Канада. Той е бил поканен от „Роял мим театър” в Ниагара. Той е бил и пантомимист, освен певец и драматичен актьор. Като се връща тук в началото на лятото, е казал на майка ми: “Маргарито, няма смисъл да стоим повече тук, вдигаме се и заминаваме!”. Но след това заминава на турнето в Братислава и повече не се връща...

- Ти как прие факта, че след смъртта на баща ти, майка ти се омъжва за близкия приятел на Стефан Воронов - Васил Бъчваров-Бъчи?
- Те се женят през 1977 г. Разбрах, че майка ми ще се омъжва втори път, никой не ме е питал и не се е съобразявал. В началото не го приемах добре,

обтегнати ни бяха отношенията

Но с годините нещата се изгладиха. Васил се стараеше да бъдем приятели, да се разбираме добре най-вече... Не ми е предлагал да ме осиновява, а и аз си държа на фамилията! В последните години станахме доста близки и с него. Имам и брат от втория брак на майка ми, който е с 9 години по-малък от мен.

- Васил Бъчваров общуваше ли с бившата си съпруга Грета Ганчева и дъщеря им Мила?
- В събота и неделя си взимаше детето, като всички разведени хора, и я водеше вкъщи, играли сме си като деца. С Грета не бяха кой знае колко враждебни отношенията им до едно време, след това изведнъж престанаха да поддържат контакти, а дъщеря им замина за Русия, там се и омъжи, а сега е Мила Кудрина...

- Как е майка ти - актрисата Маргарита Пехливанова, тя е сама, вторият й съпруг също почина през 2007 г.?
- Живея отделно, брат ми също си има свое семейство. Майка си е тук, в София. Беше на гости при едни, вече мога да ги нарека така, псевдоприятели в Кьолн. Беше заминала с тенденцията да остане известно време там, но те се отнесоха доста непочтено с нея и тя се прибра на Нова година. Има едно представление в Сатиричния театър. За съжаление, само едно й остана. Вкъщи си има чудесна котка, аз и брат ми ходим да я виждаме често, тя пък идва да вижда внучетата – и така.

Не е ходила в Америка, както пишеше в някакъв вестник. Пък и бизнес въртяла! Всички дружно много се смяхме!

- Маргарита Пехливанова е била много близка приятелка с Ирина Флорин. Какво знаеш за това?
- Да, тя е живяла на квартира у баба ми в Плевен. Така се запознава с майка ми. Помня, че мама много й помагаше в началото, докато си стъпи на краката в София, като я приеха в Консерваторията. Често идваше у нас, майка я учеше как да се облича, въведе я в артистичните среди, помогна й да се ориентира в бранша, в който си беше избрала да върви напред.
Аз бях доста малък, виках й: “Како Ирино, како Ирино!”... Майка ми ме е оставяла на нея доста пъти да ме гледа, като е имала репетиции или турнета. Водеше ме със себе си. На първия рок концерт тя ме заведе! Не помня, май

беше гадже с един от група “Импулс”

и ме заведе в зала “Универсиада”, това беше първото ми рок изживяване!

- Разкажи нещо повече за семейството си - с какво се занимават съпругата ти, синът ти?
- Синът ми е кръстен на мен – Александър. Съпругата ми реши така. Много хора смятаха, че синът ми ще бъде Стефан, но тя беше категорична, че трябва да го кръстим Александър, като мен. Дори семейна традиция е първородният син, ако е момче, да е Александър. Баща ми се е родил втори, след леля ми, затова е кръстен Стефан, на нелегалното име на баща си. Дядо ми Александър Воронов, като белогвардейски потомък, бил преследван от полицията. Крил се по Витоша, имал фалшиви документи, в които името му било Стефан. Нощем ходел да вижда баща ми. От леля ми знам, че

баща ми буквално се ражда “тайно” - на газена лампа...


Синът ми Александър е в 8-и клас, влезе в гимназията, в която искаше. Страшно прилича на дядо си – очи, походка, манталитет, всичко! Пее прекрасно като него! Свири на китара, ходи на уроци при един от най-добрите китаристи в България - Светослав Колев - Цвъри. Пада си по спорта, много малко хора знаят, че Стефан Воронов е бил страхотен гимнастик, преди да се захване с пеенето.

Направи фен страница във Фейсбук, посветена на дядо си, и качи всичко, което имаше като негови записи. Съпругата ми е икономист. Майка ми обичаше да казва, като се ожених: „Добре че не е артистка жена ти, че поне да има един човек, който да храни семейството, защото нашата работа, актьорската, е под въпрос”.

Но така пък се случи, че на мен в озвучаването ми потръгна и с това си гледам семейството...

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА