Нямаше шанс за мама
Телевизионната журналистка Алис Крайчев издъхна рано сутринта в понеделник във Военната болница в София след тежко боледуване - рак на панкреаса.

Алис Крайчева работи 30 години в БНТ. Тя е родена на 3 март 1948 г. 19-годишна, вече омъжена и с дете, тя става манекенка към тогавашния Център за нови стоки и мода (ЦНСМ). Приключва кариерата си на манекен, когато завършва българска филология и започва работа в Радио "София", където работи 3 години. През 1981 г. става репортер в отдел информация на държавната телевизия. По-късно преминава към екипа на предаването "Събота, късен следобед". Крайчева е автор и водещ и на модни предавания. Близо 4 години работи с покойния вече Александър Авджиев в сутрешния блок на БНТ "Добро утро". От 2002 до 2004 г. заедно с Авджиев са отговорни редактори на "Денят започва" по БНТ.

През лятото на 2011 г. Алис Крайчева е освободена от БНТ.

Синът на Алис - Александър Балкански беше болезнено откровен пред "ШОУ" въпреки болката. Той настоява да си спомняме само с хубаво за майка му, защото това е единственото важно оттук нататък.



- Алис винаги е била много сетивна и силна жена! Мислите ли, че наистина не е знаела за тази болест, която я сломи, както ми споделяте? Тя е казвала, че има усещането, че живее втори живот...
- Да, не знаеше. Ние криехме от нея точното й състояние. Знаеше, че има проблем с панкреаса, но и че всичко е наред. Исках да бъде спокойна и да не мисли за това. Но пък и тя не беше никак глупава, със сигурност е усещала, че нещо не е наред. Сигурно си е мислела разни работи... Но нямаше наистина никакъв шанс. Моето голямо дете е инвалид, терапиите са с години, знам какво е. Постоянно говоря с доктори, имам отношение, работя в тази посока... Доколкото знам Гена Димитрова, лека й пръст, е починала от същото. А също и Стив Джобс - който с тези пари и възможности не е успял да се спаси. Но при него проблемът беше черен дроб. Адски тежка беше диагнозата на майка ми, наистина нямаше какво да се направи.

- Да, в интервю тя споделя, че след операцията е започнала да се възстановява с лекарското уверение, че кистите са премахнати и панкреасът е чист...
- Принципно след такива сложни операции лекарите не винаги могат да дадат точни прогнози за дълго време. Особено пък, когато се отнася за орган като панкреаса... Ние й казахме, че има киста, но след операцията е изчистена. Но искам да ви споделя, че докторите наистина направиха чудеса за майка ми и аз съм им много благодарен. Специално искам да благодаря чрез вас на д-р Ванев - човекът направи невъзможни неща за майка ми, ужасно съм му задължен. Просто тя не издържа, защото това е много тежко заболяване. Нямаше начин, просто нямаше... Но всичко това за мен е следствие на ужасно много стрес, на нерви. Нервите й взеха здравето.

- Нервите от ситуациите в БНТ! Алис неведнъж е споделяла колко негативизъм е отнесла със себе си от там...
- Всъщност аз нямам абсолютно нищо против БНТ, те толкова могат... Много е грозно просто да седя и да плюя някакви хора. А и няма смисъл.

- Майка ви обаче беше освободена от Севда Шишманова в коридора пред асансьора?!
- В последните години майка ми успяваше да се справя с чисто емоционалните последици от ситуацията в БНТ. Беше над нещата. Въпреки това доста ги е коментирала като ходове - а аз й бях казал просто да престане да се занимава с тях. Защото просто не си струва. Колкото до Севда Шишманова - за мен това е един абсолютно смешен парцал! И няма да я спрягам и да говоря за нея в разговора за майка ми. Защото Севда Шишманова е селянче, което краде пари! А майка ми е работила 30 години в телевизията. Малко е различно! Поне за мен е така. А на мен даже не ми е и интересно да говоря за Шишманова, наистина. Нека е само за майка ми...

- Какво изниква в съзнанието ви като спомен, свързан с нея?
- Винаги усмихната и винаги се закачаше с мен. Говорехме си глупости. Винаги така е било. Като бях малък, много ми се караше. Имам много и все мили спомени от майка си.

- Нейната мечта всъщност беше нейната внучка Яна!
- О, да, така е. Майка ми много я обичаше и Яна много обичаше баба си. Обичаше я по неин детски начин, защото Яна е много малка, за да разбере... И поне в това отношение майка ми е била щастлива, убеден съм. На всичкото отгоре Яна прилича визуално на нея. Като нейно малко копие е.

- Яна разбира ли какво се е случило с баба й?
- Днес си говорих с нея и тя... не може да го разбере. Не може да го асимилира, тя е още едва на три годинки. Но усеща, че нещо лошо е станало, притеснена е. Аз се опитах да й го обясня по възможно най-адекватен начин, но... С времето ще видим.

- Вие имате и по-голямо дете...
- Да. Това дете е на моята жена, но аз съм с него от бебе, съвсем от бебе. Болен е от церебрална парализа. Даже бях говорил и накарал Тодор Славков да влезе във "ВИП брадър", за да направи нещо за тази кауза - за всички деца, болни от церебрална парализа. Правил съм много по въпроса... Но и с това в тази държава не можем да се преборим! Той е вече на 16 години, а аз докато се боря, той да има детска градина, училище, занималня и те свършиха тези години... Церебралната парализа не се лекува, той просто живее по този начин.

- Вас винаги е определяла като "моят най-любим мъж" - вас и баща ви!
- Така е, да. С нея бяхме много близки. Майка ми много обичаше и снаха си - моята съпруга.

- Беше ли удовлетворен човек? Чувстваше ли се оценена, спокойна?
- Тя беше удовлетворен човек, постигнала е не малко в живота си. А дали са я оценили там, където е работила, изобщо не ме интересува. Интересуват ме само нейните приятели и познати. Но всъщност никой никога не може да бъде оценен, когато прави нещо и животът е пред него.. Сега ще се разбере дали е оценена или не! Така си мисля аз... А и кой трябва да я оцени?! Полицаите... доносниците?! Няма смисъл. Дано това, което е правила, се е харесвало на обикновените хора пред телевизора. На мен тя ми е майка и ми е трудно да я оценя.

- Алис Крайчева беше много силен характер! Може би е успяла да прости дори на тези, които сами не могат да си простят.
- Със сигурност е успяла... Животът обаче е такъв, че не трябва човек да е лошо настроен. Майка ми винаги би простила, никога не е била злопаметен човек. Но няма и за какво толкова.. Няма кой какво да й направи, тя си е имала своя професионален път.


Едно интервю на Анелия ПОПОВА



Алис Крайчева след операцията през 2012 г.:
Никога не ме е болял стомах, а съм яла какво ли не...


"Имам усещането, че живея втори живот и се мъча да не позволявам на лошите мисли и чувства да нахлуват в мен, гледам позитивно на нещата. Планирам след време да си боядисам косата, да си купя нови дрехи", споделя Алис в последното си интервю след операцията.

"...Претърпях една много сериозна коремна операция, след която определено трябва време за пълното възстановяване.. Никога преди не съм лежала в болница. Никога не ме е болял стомах, а съм яла какво ли не.

Един ден просто ми стана лошо и започнах да повръщам. Цял ден и цяла нощ. После се оправих и реших, че явно е от храната. Не си обърнах внимание. След месец ситуацията се повтори и този път продължи повече от ден. Пак нищо не направих, не отидох на лекар. След още 2 седмици стана страшно. Тогава вече посетих доктор. Човекът, който спаси живота ми и за който е беден речникът ми, да благодаря, е професор Юли Ванев от „Пирогов" - един от най-добрите коремни хирурзи. С него се познаваме отдавна от много хубави поводи, от купони. Никога не съм допускала, че ще се налага един ден да ме спасява.

Та отидох при него на преглед и му разказах какво съм преживяла. Той констатира, че панкреасът ми не е добре. Избягах веднага, отказах да вляза в болницата. След десетина дни положението се влоши много. Подух се цялата, събрах течности и вече дори и не можех да повръщам.

Отидох в „Пирогов" и стоях там около 3 месеца. Този продължителен престой беше, защото не исках да се подложа на операция. Лекарят се мъчеше какво ли не да направи, та да не се налага да ме режат. Уви, след последните изследвания се оказа, че имам доста кисти около панкреаса и трябва оперативна намеса. Никой от лекарите не може да каже на какво се дължи всичко това. Може да е от стрес, от алкохол и дори от хормоните, които съм пила доскоро. Оказа се, че имам проблем и с дванадесетопръстника.
Операцията продължи 8 часа. Не съм имала болки след това. След операцията бях в централната реанимация, която е най-добрата на Балканите. Аз съм много здрава лигла, която никога не се бе сблъсквала с доктори. Чак тогава си дадох сметка, че всичко може да се сведе до един миг, до едни 8 часа, както беше в случая с моята операция.

Трите месеца, които изкарах в болницата, не пушех. Откакто съм изписана и съм си вкъщи, също не паля цигара. Дори не се дразня, ако някой до мен пуши.”

Последните два месеца от живота си Алис Крайчева е изкарала близо до морето - на почивка, спокойна, щастлива и в приятна компания. На 30 август за последен път журналистката отправи своите сърдечни пожелания към празнуващите с имена Александър и Александра.



Емил Розов:
Чувствам се виновен, че не бях до Алис накрая


Журналистът Емил Розов сподели пред “ШОУ”, че вестта за кончината на дългогодишната водеща Алис Крайчева му е дошла като гръм от ясно небе. "От вас разбирам. Шокиран съм. Преди време претърпя операция на жлъчката, но мислех, че всичко е наред. Знам, че й бяха наложили много тежък режим - най-много по чаша вино на ден, ограничение в храненето и т.н. Трябваше да спазва изключително строга диета. В последно време обаче се дистанцира от всички и не сме се виждали".


- С Алис бяхте дългогодишни приятели, виждахте ли се и през последните две години, в които тя беше извън телевизията?
- Това, че Алис приключи с БНТ, не означаваше, че трябва да се приключи и нашето приятелство, нито пък сме си разваляли отношенията. С нея съм работил цели 7 години в “Събота, късен следобед”, свързваше ни наистина дългогодишно приятелство. Здравословните й проблеми през последните месеци обаче ни попречиха да се виждаме по-често.

- Смятате ли, че причината за влошаването на здравето й е в освобождаването й от телевизията по този груб начин? Точно както се случи и със Сашо Авджиев...
- Не мисля, че може да се направи аналогия със Сашо. Не мога да кажа, че Алис е пострадала от отношението в телевизията към нея дори съм на обратното мнение. Смятам, че БНТ й е дала много. Тя дори работеше доста години в телевизията, след като навърши години за пенсия, а знаете колко работодатели уволняват служителите си точно преди пенсионирането им.

- Въпреки това нея я болеше за БНТ. И се е изказвала често доста рязко за управлението на държавната телевизия.
- Нормално, та тя живееше на 50 м от телевизията буквално. Имаше страшно много приятели и познати, които продължаваха да работят там, постоянно беше в течение на нещата. Не винаги съм одобрявал мнението и думите й, но никога не съм се опитвал да я променям. След като започна да боледува, не сме контактували кой знае колко често и не знам как е преживявала новините от телевизията.

- Тя обаче не беше на себе си, след като научи, че е освободена от БНТ от програмната директорка Севда Шишманова пред асансьора в телевизията...
- Никога не съм говорил с Алис за Севда. Тези нейни думи ги знам от нейни интервюта във вестниците, но на мен не ги е казвала. Нека да говорим за Алис какъв човек беше. Тя имаше доста дълъг и пълен с успехи професионален живот.

- Какъв човек беше?
- Имаше страхотно чувство за хумор. Умееше да живее, беше артистична и се обличаше с вкус. Тя ме учеше как да изглеждам пред камера. Веднъж дори преди ефир ме прати да се преоблека, защото съм приличал на селянин от Волуяк. Излязох в ефир чак, когато получих одобрението й. Беше много емоционална. Щастлив съм, че е била мой приятел.

- Вие бяхте неотлъчно до Сашо Авджиев в последните му мигове, а за Алис не знаехте, че е в болница...
- Със Сашо бяхме и семейни приятели освен всичко друго. Това, че не съм бил до Алис, го приемам като упрек към себе си. Обаче знаех, че е добре. Знаех, че всичко е наред с нея. Новината за смъртта й ми дойде като гръм от ясно небе. Дори не знам какво да кажа...


Надежда НЕНОВА



Тома Иванов:
По моралния кодекс действията на шефовете на БНТ са хладнокръвно убийство!


Алис Крайчева е поредната ярка фигура от историята на БНТ, която се разболява от рак след освобождаването си от телевизията по брутален начин. Самата тя в редица интервюта пред "ШОУ" обвини ръководството на телевизията за кончината на добрите й приятели Васа Ганчева и Александър Авджиев. Бившият финансов директор на БНТ Тома Иванов също заяви пред “ШОУ”, че вина за здравословните проблеми, довели до кончината на легендарната тв водеща, има ръководството на държавната телевизия.

"Алис Крайчева е поредната, но да се надяваме - последна, жертва на ръководството на БНТ и неговата безумна програмна политика спрямо старите и доказани кадри в телевизията. Това, което те направиха през годините, остана неоценено. Сега БНТ излъчва всеки ден ретро следобеди. Не знам какво биха правили, когато кадрите от златния фонд свършат", каза Тома Иванов.


- Смятате ли, че Алис Крайчева си отиде заради отношението на шефовете на БНТ към нея?
- Не искам да се превръщам в съдник, но не може да се отрече фактът, че почти всички, които бяха освободени от телевизията по най-грозен начин, се разболяха и починаха. Не е нормално да се съобщават програмни решения на телевизията в коридорите, а не на програмни съвети и без обществено обсъждане. Това е най-голямата слабост на ръководството на телевизията – начинът, по който се взимат решенията. Предаването на Васа Ганчева беше за пенсионерите. В една обществена телевизия е напълно естествено да го има, освен това беше много гледано, и то в непопулярни часови пояси. Вместо обаче да се развива, то беше свалено без никакви аргументи и без никакво обсъждане. Такива действия категорично вредят на психиката и здравето...

- Алис не спираше да коментира действията и на генералната директорка Вяра Анкова, и на програмната – Севда Шишманова, но това не доведе до нищо.
- Липсата на реакция, диалог и професионализъм я смаза и нея. Незаинтересоваността на тези, от които зависи промяната, я съсипваше. Всъщност не е необходимо някой да ти прави нещо, за да те убие. Достатъчно е гласът ти на един човек, който си обича работата, да е глас в пустиня. Достатъчно е да се правят, че не съществуваш и да се сблъскваш с ледена стена от мълчание. Този начин не е съставомерен по наказателния кодекс, но по моралния е равен на хладнокръвно убийство. Бог да прости Алис!


Надежда НЕНОВА