Проф. Иван Станчев: При глутенова непоносимост диетата е доживот!

<em>Проф. д-р Иван Станчев е завършил медицина в МУ - Пловдив. Минал е през стъпалата на асистент, доцент и професор. Взема активно участие в обучението и изграждането на няколко хиляди лекари и стотици специалисти. Участва в държавните комисии по гастроентерология, хепатология и вътрешни болести. Диагностицира и лекува всички заболявания на хранопровода, стомашно-чревния тракт, черния дроб, жлъчния мехур, жлъчните пътища и задстомашната жлеза.<br /> </em><br /> <strong>- Проф. Станчев, как ще коментирате становището на Уилям Дейвис за житните растения и най-вече за пшеницата?<br /> </strong>- Много от неговите становища нямат научен характер. Например, че в съвременната пшеница &ldquo;има нов протеин, наречен глиадин&rdquo;, тъй като глиадинът е задължителна съставна част на глутена, на който се дължи глутеновата непоносимост. А тя е описана още през втори век от новата ера от Аретаеус като тежко заболяване при децата, протичащо с белезникави и лошо миришещи изпражнения. Явно глиадинът не е от днес и вчера, защото без него няма и не може да има глутенова непоносимост. Останалите му твърдения са също почти толкова неверни.<br /> <br /> <strong>- Наскоро беше публикувана информация, че се увеличава процентът на хората с глутенова непоносимост. Вашето впечатление такова ли е?<br /> </strong>- За нашата страна не се наблюдава такова повишение на заболеваемостта. Това заболяване рядко го срещаме в клиничната практика. У нас няма публикувани официални данни, но световната статистиката отчита, че честотата му се движи между от 1:3000 в Ирландия и 1:2000 в САЩ. В южните страни, сред тамошното население се среща и още по-рядко.<br /> <strong><br /> - Какво представлява глутеновата непоносимост?<br /> </strong>- Глутеновата непоносимост, известна още като глутенова ентеропатия, е заболяване, при което се установява т.нар. субтотална атрофия на тънкочревните клетки, в резултат на което се нарушава смилането на храните, особено на мазнините. Причинява се от глутена, който се съдържа в житните растения. Характерно при това заболяване е, че след поставянето на болните на т.нар. безглутенова диета - забраняват им се продуктите от почти всички житни растения, само след няколко седмици клиниката им се подобрява. До една-две години хистологичните промени също значително се възстановяват, бих казал почти се нормализират, макар в отделни случаи дори след три години.<br /> <br /> <strong>- Има ли случаи, при които тази глутенова непоносимост е по-упорита и не се поддава на лечение?<br /> </strong>- Има и тежки форми, при които се описва така наречната цьoлиакична криза, <br /> <br /> <em><u>завършваща от 10 до 30% със смърт <br /> </u></em><br /> Но в нашата страна такива случаи са рядкост или те са толкова редки, че аз за 50- годишната си практика не съм бил свидетел на такава форма. Трябва да се знае от пациентите, че глутеновата непоносимост има леки форми, клинично неизявени. Затова при всички случаи, при които се установяват нарушения в храносмилането, във функциите на тънките черва, които не се повлияват от обичайното лечение, редно е да се направят нужните изследвания, за да се отхвърли вероятността за наличието на глутенова непоносимост.<br /> <br /> <strong>- Какви са характерните симптоми на заболяването, които човек не трябва да пренебрегва?<br /> </strong>- Глутеновата непоносимост се характеризира с различно изразен диаричен синдром - с чести изхождания на светли, миризливи изпражнения, и то в голямо количество. Болните отслабват, тъй като губят много от хранителните съставки, особено от мастите. Развива се авитаминоза или хиповитаминоза, т.е. неусвояване на витамините, особено на мастноразтворимите като витамин А, Д, Е и К. При тежки случаи, разбира се, се стига и до фатален изход. Но такива аз не съм наблюдавал. Настъпва дехидратация и обезсоляване на организма. Затова лечението в такива случаи, освен поставяне на безглутенова диета, се провежда с венозни вливания на глюкоза, електролитни и витаминни разтвори. В редки случаи се налага вливане на белтъчни и още по-рядко на мастни разтвори.<br /> <br /> Клиниката е от слаба или неизявена, до много тежка, която може да доведе и до смърт. За радост, тя се среща много рядко.<br /> <br /> <strong>- При кои групи хора се среща най-често тази зависимост?<br /> </strong>- Най-често глутеновата непоносимост се среща във възрастта до 5 години и е по-честа сред женския пол.<br /> <br /> <strong>- Това заболяване е автоимунно. Предава ли се по наследство?<br /> </strong>- Да, това заболяване е автоимунно и се счита, че е генетично предопределено, т.е. предава се по наследство, но по моногенен път. Истината е, че това е полигенно, зависещо от много гени, заболяване. Характерно за този тип заболявания е, че може всички роднини от първа степен родство да заболеят, а може и никой да не развие клинични симптоми.<br /> <strong><br /> - Какви изследвания се правят, за да се постави диагнозата?<br /> </strong>- Диагнозата се поставя на базата на клиничните изяви, от данните за наследственост и от съответните изследвания, чиято цел е да отхвърлят други заболявания. Глутеновата ентеропатия се диагностицира чрез кръвни изследвания за установяване на антитела, които се откриват в кръвта на хора, страдащи от непоносимост към глутен. Преди имаше две тези за възникване на заболяването: едната беше генетичната, която си остава, а другата е алергично заболяване.<br /> <br /> Но то не е типично алергично заболяване, независимо че се образуват антитела срещу глутена. По-точно срещу глиадина - неговата екстракция, която е токсична и увреждаща. Тези антитела от своя страна увреждат имунната тъкан, тъй като тя не разпознава собствените си клетки, смята ги за чужди и започва да ги атакува. Така постепенно се унищожават тънкочревните епителни клетки, които <br /> <br /> <u><em>осигуряват храносмилането, разпадането на хранителните продукти <br /> </em></u><br /> и тяхното усвояване. При преценка на лекаря и при възможност на клиниката за потвърждаване на диагнозата може да се извърши тънкочревна биопсия, с която се доказва диагнозата. Това става чрез фиброгастродуоденоскопия. Директното вземане на тъканна проба от крайните отдели на дванадесетопръстника и началото на йеунума е най-точният метод за поставяне на диагнозата глутенова непоносимост. Установява се субтотална атрофия, с намаляване броя на ентероцитите, това са повърхностните тънкочревни клетки, представляващи паренхимните клетки на тънките черва, от които зависи храносмилателният процес. Ресничките им са напълно или частично унищожени. Ехографски не се установява нищо.<br /> <br /> <strong>- Ако се спазва продължително тази диета, може ли да се постигне пълно излекуване?<br /> </strong>- Тази диета е, както казвам на моите пациенти, до 100-годишна възраст, т.е. докато болният е жив, трябва да я спазва. Разбира се, диетата зависи от формата на заболяването - при леките форми се разширяват допустимите храни като ориз например. А безглутеновата диета основно се базира на продуктите от царевичното брашно и картофи.<br /> <br /> <strong>- Кои подправки и напитки трябва да се изключат от менюто?<br /> </strong>- При всички случаи със засягане на стомашно-чревния тракт се забраняват продукти, които стимулират стомашните сокове, като кафе, силни подправки и храните, които ги съдържат. От плодовете, ако има разстройство, не трябва да се ядат круши, пъпеши, череши, сини сливи. Фасулът, лещата, грахът, туршиите също трябва да се избягват. Избягват се и ядките - орехи, бадеми, фъстъци. От месото може да се консумира пилешко, телешко, риба.<br /> <br /> <strong>- Може ли да доведе това заболяване до развитието на злокачествен процес?<br /> </strong>- Да, при 15-20% може да се развие неопластичен процес, най-често засягащ лимфната тъкан, т. нар. лимфоми.<br /> <strong><br /> <br /> Различната гледна точка на Уилям Дейвис:<br /> В пшеницата има много съставки, за които никой нищо не казва<br /> </strong><br /> Зърното, което ядем сега, не е същото като от времето на нашите баби<br /> <br /> В това растение има нов протеин, наречен глиадин. Това не е глутен. Говоря, като се обръщам не към тези с непоносимост към глутен. Казвам това на всички, тъй като всички са изложени на протеина глиадин, защото е опиат. Той се свързва с рецепторите за опиати в мозъка и стимулира апетита. Наскоро ми зададоха въпроса дали може селскостопанското производство да се върне към зърното, което е произвеждано преди. Да, възможно е, разбира се, и в някои страни вече отглеждат такова жито, но това не е икономически изгодно, защото дава по-малко добиви. Въпреки това започва движение за отказ от използването на пшеница, след което хората започват да отслабват. Ако трима души отслабнат с няколко килограма, това е страхотно. Но ние виждаме - стотици хиляди хора да отслабват с 15, 40, 70 кг. Те престават да бъдат диабетици, страдащите от артрит изпитват рязко облекчение. Хората се отървават от подуване на краката, киселинен рефлукс, синдром на ленивите черва, депресия... За да се избегнат тези храни, които съдържат част от пшеницата, трябва да се яде &ldquo;истинска храна&rdquo; - авокадо, маслини, зехтин, месо и зеленчуци. Но не зърно! Когато казвам зърно, искам да кажа пшеница, тъй като повече от 90 на сто от всичкото зърно е пшеница, а не, да речем, ечемик. <br /> Всички алтернативи по замяната на продукти от смляно зърно с пълнозърнести продукти, което уж е добре за здравето, е като да се сменят цигарите без филтър, с такива с филтър, както и убеждението, че това е полезно за здравето. Такава е логиката на храненето, която по своята същност е порочна. Какво би станало, ако малко вдигнем летвата и се откажем от всичкото зърно, какво ще се случи тогава? Тогава ще видим не само подобряване на здравето, а и трансформацията на здравеопазването.<br /> <br /> <em><strong><br /> Милена ВАСИЛЕВА<br /> </strong></em><br />