: Д-р Иван Карамихайлов броил 4 хиляди жълтици, равни на 26 кг злато, за дом и клиника
<em>Има в София, на улица &ldquo;Кракра&rdquo;, една двуетажна къща, която днес се нарича &ldquo;Дом на архитектите&rdquo; . От вътрешната й страна - красива градина, където столичани с удоволствие присядат да изпият кафето или аперитива си, защото са далеч от шума на центъра, а наоколо е зелено и красиво. Малцина знаят, че тази сграда е била дом и клиника на известният някога хирург д-р Иван Карамихайлов (1866, Шумен &ndash; 1961 г., София), закупена за 4 хиляди жълтици, което тогава е било равно на 26 кг злато.<br /> <br /> </em>Д-р Иван Карамихайлов е от богата шуменска фамилия, в която има и тежки търговци, и бунтовници, и интелектуалци. Завършва Робърт колеж в Цариград, а медицина - във Виена. Там <br /> <br /> <u><em><strong>тъмнокосият българин се запознава с английската аристократка Мери Слейд, която е музикантка и специализира пиано и композиция <br /> </strong></em></u><br /> Влюбената английска лейди изоставя музиката и става негова съпруга и майка на трите им деца. Изцяло предана на семейството си, Мери Карамихайлова преподава на децата си целия курс на началното училище на немски, учи ги на пиано, рисуване и английски, води ги на гимнастика и плуване. Тя упорито се самообучава на български и дори превежда от български на немски учебника по естествознание за четвърто отделение.<br /> <br /> Въпреки чудесните перспективи за работа във Виена д-р Карамихайлов се връща в България, воден от порива да помогне на родината си, където няма специалисти. Семейството се пренася в София през 1907 г. - в тази чудесна къща, където в едната част е клиниката (операционна, амбулатория, стаи за болните), а в другата - жилищните помещения. <br /> <br /> Красиви виенски мебели, картини, пиано, високообразована и красива домакиня&hellip; Скоро д-р Карамихайлов има вече широк кръг клиентела и семейни приятели. В тази къща понякога, съвсем свойски, на кафе и сладкиши, гостува царското семейство и децата му играят в градината с децата на домакина. <br /> <u><em><strong><br /> Всяка неделя в осем вечерта се посрещат гости, при едно и също меню за вечеря: студено печено свинско, горещи картофи и червено</strong></em></u> <br /> <br /> вино <br /> След вечерята Мери свири на пианото, а понякога с д-р Карамихайлов пеят заедно песни на Шуберт.<br /> <br /> Клиниката е винаги пълна. Бедните се лекуват безплатно. Младият хирург става управител и завеждащ отдел хирургия в болницата на БЧК. От началото на Балканската война 1912 г. до 1921 той е на военна служба и полага неимоверни усилия за организиране на хирургическата помощ в армията. Английската аристократка без колебание помага със собствени средства за организиране на полеви болници, самата тя и дъщеря й Елисавета работят като санитарки. По инициатива на д-р Карамихайлов след време се създава общественото здравно осигуряване в България. Той е първият сред колегите си, <br /> <br /> <u><em><strong>предложен за званието &ldquo;народен лекар&rdquo;.<br /> </strong></em></u><br /> И докато д-р Карамихайлов печели престиж и високопоставени познанства, неговата сестра Елена Карамихайлова (1875, Шумен - 1961, София) спокойно и уверено &ldquo;прави име&rdquo; на художник живописец, най-вече портретист. Тя също завършва Робърт колеж, а после учи живопис във Виена и Мюнхен. В нейните картини и женски портрети има лирична мекота, забележителен психологизъм и нов за нашата живопис интерес към светлината и въздуха. След време ще я нарекат &bdquo;българската импресионистка&rdquo;. Днес <br /> <br /> <u><em><strong>галерията в Шумен носи имто на Елена Карамихайлова<br /> </strong></em></u><br /> а по-голямата част от творбите й са в НХГ.<br /> <br /> Д-р Карамихайлов има три деца - две дъщери и един син. Синът му става също хирург, но именно малката му дъщеря Елисавета Карамихайлова (1897, Виена &ndash; 1968, София) прославя фамилията в цял свят. <br /> <br /> Елисавета завършва физика и математика във Виена с докторат по философия. В България няма работа за нея. Жена физик, ха-ха-ха! Работи на хонорар в Радиевия институт при Австрийската академия на науките, а после я канят в известната Кавендишова лаборатория в Кембридж, чийто ръководител по това време е знаменитият физик Ръдърфорд. Именно тук, в компанията на най-известни световни физици, българката си спечелва името на самостоятелен и въодушевен изследовател. Тук <br /> <br /> <u><em><strong>Елисавета Карамихайлова се разминава със звездния си миг - Нобеловата награда <br /> </strong></em></u><br /> Заедно с Мариета Блау и по едно и също време с Чадуик установяват непознато лъчение, което е поток от неутрони. По женски прецизни, те решават още веднъж да огледат нещата. За броени дни Чадуик ги изпреварва с публикацията и грабва наградата...<br /> <br /> В края на 1939 г. Елисавета Карамихайлова е назначена най-после във Физическия факултет на Софийския университет. Тя чете първия систематичен курс по опитна атомистика и радиоактивност, а по-късно основава и ръководи катедрата по атомна физика. През 1963 г. е вече професор.<br /> <br /> <u><em><strong>Тя е първата жена хабилитирано лице в Софийския университет!<br /> </strong></em></u><br /> Става ръководителка на Секцията по радиоактивност при Физическия институт при БАН. Има изключителни заслуги за извършването на систематични изследвания върху радиоактивността на наши природни обекти - лечебна кал, минерални извори, дъждовни води и пр. Вследствие на събраната по този начин информация проф. Карамихайлова &quot;засича&quot; висока картина на радиоактивност още в 50-те години - време на неоповестени ядрени опити и от двете страни на &quot;желязната завеса&quot;.<br /> <br /> В спомените на своите съвременници тя е весел, щедър, незлоблив и дори наивен човек. Когато попадне на талантлив младеж, гледа да му помогне, да му издейства стипендия. Наричат я ласкаво &ldquo;атомната баба&rdquo;. Не се омъжва &ndash; какво семейство покрай тая й заетост!<br /> Студентският кръжок, създаден от нея, става школа за всички по-късни авторитети в ядрената физика. <br /> <br /> Маниерът на общуване в Кавендишовата лаборатория, където Ръдърфорд често канел сътрудниците си на чай, се пренася в къщата на ул. &ldquo;Кракра&rdquo;. Клиниката, разбира се, вече е взета, английската лейди е починала, в някогашния аристократичен дом са настанени семейства под наем. Но в неделя отново в просторния хол кипи самоварът и текат разговори на научни и човешки теми. Престарелият, побелял, но вечно бодър доктор още пали камината, пак звучат мелодии на старият роял. И център на тоя задушевен кръг е вече проф. Карамихайлова.<br /> <br /> &ldquo;Вие сте млади, имате още да живеете&rdquo;, казва на сътрудниците си Елисавета Карамихайлова и винаги сама влиза в хранилището при радиоелементите. На малкия й пръст се появява кора от мъртви клетки - заради облъчването. <br /> <br /> <u><em><strong>Аз си знам, че ще развия рак, само се чудех къде ще е <br /> </strong></em></u><br /> казва с усмивка тя. Когато злокобното заболяване я приковава към леглото, лекарите се удивляват на бодрия й дух. Умира на 24 април 1968 г. <br /> <br /> <em><strong><br /> Петя ИВАНОВА<br /> </strong></em>