Васил Попов – модерният разказвач в края на ХХ век и рекордьор по бракове сред писателите

Позабравеният творец е роден на 29 юли

01 Авг. 2013, 13:07 13640 прочита 0 коментара

Васил Попов

Позабравеният творец е роден на 29 юли

Преди четвърт век писателят Васил Попов беше символ на модерната проза. Освен с неоспоримия си талант той се славеше с бохемството и с неотменното си постоянство да се жени за всяка от жените, в които се е влюбвал. За тази черта на буйния му характер и до днес се разказват легенди. Идеологическите ментори навремето го обвиняват в подражателство на Хемингуей и затова не беше особено долюбван от казионната критика. Напук на всичко обаче, той беше много продуктивен автор и книгите му се продаваха. Житейският му път е доказателство, че не трябва да си завършил престижни университети, за да станеш голям писател. Всъщност Васил Попов до края на живота си остава със средно образование. Макар че го приемат да следва право и оперно пеене в консерваторията, юношата Васил предпочита да влезе в казармата. След уволнението известно време работи в мина, бил е художник в “Булгарплод”, докато един ден вдъхновението не каца на рамото му и започва активно да пише. Така на бял свят се появяват творбите “Корените”, “Низината”, “Това красиво човечество”, “Дайкири - разкази за Куба”, “Времето на героя” и др., които с появяването си се определят като явления в творческите среди. Той не беше кабинетен творец, обаче през цялото време водеше бурен и невлизащ в никакви стандартни рамки живот. Въпреки че над писателската гилдия дебнеха квесторите на правилната идеологическа линия. И досега името на Васил Попов се свързва с многобройните му любовни истории През 1950 г. се жени за първата си съпруга Парашкева (Пенка) Тумангелова, с която са се запознали половин година преди това. “С мама се запознават в хора на профсъюзните работници в София. Диригент е дядо ми по майчина линия известният композитор Драгия Тумангелов. Мама е водещ алт, а татко – баритон. Още щом се виждат, се харесват и така естествено идва сватбата”, спомня си първородната дъщеря на писателя Мария Попова-Христова. Любовта, от която се ражда Мария, издържа само 5 години. По време на семейно летуване в Балчик Васил се залюбва със съпругата на писателя Богомил Нонев – художничката Ваня Дечева. След като връзката им е разкрита, Васил Попов се развежда с Пенка, но Богомил Нонев бави развода и в края на краищата го осуетява. Васил обаче не остава за дълго свободен – жени се за варненката Рени, която ражда втората му дъщеря Елена. “И тази любов обаче е мимолетна, споделя дъщерята Мария. Ваня Дечева все пак успява да се разведе и татко най-накрая минава и с нея под венчило. Но силната любов не прераства в дълго съжителство.” Браковете обаче продължават – четвъртата му съпруга се нарича Мария и сега живее в Англия. Последната е значително по-млада от него и се казва като първата – Пенка. Тя всъщност е неговата вдовица, която го изпраща в последния му път. “Най-добре творя в кръчмите” Бурните му любовни истории не му пречат да пише прекрасни творби. Като виден български писател, през 1971 г. е поканен за член на журито на престижния литературен конкурс “Каса де лас Америкас” в Хавана. Там Васил Попов се сприятелява с Габриел Гарсия Маркес. По негово настояване великият колумбиец 7 години по-късно дойде в България на Международната писателска среща. Макар и с международна известност, у нас нещата вървят на приливи и отливи – обвиняват го в модернизъм, бавят печатането на творбите му. А филмът “Свобода или смърт” за Ботев, заснет по негов сценарий, е направен на пух и прах от критиката и издържа съвсем за кратко на екран. Чак на 10-ия път го приемат за член на Съюза на писателите. Известен като върл бохем, пише творбите си нощем, обикновено след като се е върнал от бар. Най-често пийва в “Бамбука” в компанията на миниатюрния художник Георги Павлов-Павлето. Мария си спомня, че когато ходели на обяд в “Руския клуб”, на двамата им слагали допълнителни столчета, за да се чувстват равностойно на масата. “Аз работя най-добре в кръчмите, тук са моите приятели, тук е моят дом”, обичаше да повтаря татко, който до края на дните си пушеше на ден по 3 кутии “Златна Арда”, казва Мария Попова. Малко пред да умре от инфаркт в Пловдив, най-сетне Васил Попов става член на СБП. Там е на 12 октомври 1980 г., съпровождайки делегация от латиноамерикански писатели. Усложнява се заболяването му от грип и в Новотела сърцето му се пръска. Впоследствие лекари казват, че ако е изпил 50 г водка е можело да се спаси. Последното издание на негова творба – “Корените”, е през 2000 г. - от великотърновското издателство “Слово”. Поне досега не се е чуло дали Съюзът на писателите готви нещо по повод 83 години от рождението му и 25 - от смъртта му.