Безброй столични красавици осъмваха със сълзи на очи заради него
<em><strong>Драган Тенев е роден в София през пролетта на следвоенната 1919 година. Зодия Овен. С две висши образования &ndash; право и философия. Съдия, адвокат, юрист, редактор, сценарист... Дядото по майчина линия, на когото е кръстен, е герой опълченец от Освободителната война, &ldquo;незаменим шегаджия и добряк&rdquo; ще каже внукът в книга, посветена на него. Бабата, пак по майчина линия, е една от първите български учителки - привързаността си към книгата успява да внуши и на своя внук.<br /> </strong><u><br /> <strong>Бащата Димитър Тенев е художник от стар сливенски корен <br /> </strong></u></em><br /> Създава, по строгата преценка на сина си, и няколко &ldquo;прилични&rdquo; картини. Най-вече се занимава с пространствено оформление, дори е считан за един от основоположниците му у нас. Участвал е като художник в изготвянето на проекти за български парични знаци (бонове). Майката, Ружа Драганова Тенева, е силистренка, известна повече с писателския си псевдоним Северина. Свои творби публикува още 16-годишна. През 1905 г. завършва историко-филологическия факултет към Парижкия университет &ndash; <br /> <br /> <u><em><strong>първата българка, получила диплома в Сорбоната</strong></em></u> <br /> <br /> А през 1914 г. в Женева завършва история и социология. Учителства най-напред в Ихтиман и там се запознава с поета Димчо Дебелянов. Дружбата им е сърдечна, но само приятелска &ndash; Ружа е дружка на голямата му любов Иванка Дерменджиева. Любопитното е, че в джобовете на убития поет намират две нейни писма. <br /> <br /> В края на Първата световна война тя се премества в София, пак е учителка. Омъжва се на 36 години и има само един син &ndash; Драган. Стиховете й са посветени на природата и на най-съкровените женски чувства. Има стихотворения, посветени на &ldquo;моето дете&rdquo;:<br /> Обичам те. Това е малко да се каже./ Ти си ми всичко. Чрез тебе виждам вселената...<br /> <br /> Синът й се прекланя пред нея: &ldquo;Никога в живота си не срещнах повече друга такава начетена и умна жена като нея. И по-добра&rdquo;. Посвещава й няколко книги. Тя е сред първите поетеси на България, наричана &ldquo;нежната поетеса&rdquo;. Първата си книга - &ldquo;Сини върхове&rdquo;, отпечатва на 44 години &ndash; стихове в проза. Корицата я изработва съпругът й. Смята се за създателка на този жанр у нас &ndash; &ldquo;лирична проза&rdquo;. Превежда от френски език, но знае още италиански, немски и руски. <br /> <br /> Драган Тенев работи 25 години като авторитетен столичен юрист. И той като майка си издава първата си книга твърде късно, вече 42-годишен &ndash; &ldquo;Малки разкази за велики хора&rdquo;. <br /> <br /> <u><em><strong>Автор е на двайсет книги<br /> <br /> </strong></em></u>И все многотиражни, някои с по две-три издания. Негов почитател е изчислил, че общият им брой е към 1 млн. Особено ценни са неговите популярно написани книги за изобразителното изкуство &ndash; наше и чуждо. Например &ldquo;Чудната история на изкуството&rdquo;, посветена на родителите му - &ldquo;на които дължа всичко добро в моя живот&rdquo;. Тя има четири тиража, а четвъртият е от 60 хиляди. Или &ldquo;Вечното зелено клонче&rdquo;, получила национална награда. С не по-малък интерес са посрещнати спомените му &rdquo;Тристахилядна София и аз между двете войни&rdquo;. Те внасят неповторим колорит и свежест в художествено-документалните четива за някогашната столица. Не могат да се преразкажат, но се запомнят завинаги, защото са необичайно съчетание от обществено значими и любопитно-пикантни моменти, случаи, епизоди, лица. <br /> <br /> Неведнъж той казва, при случай: <br /> <br /> <u><em><strong>Провървя ми на семейство и среда, в които щеш-не щеш придобиваш огромни енциклопедични познания и широка култура<br /> </strong></em></u><br /> Веднъж, вече поотраснал юноша, малко неуместно пита баща си защо е трябвало като дете всяка вечер да го мъкнат със себе си в кафенета и ресторанти. Баща му, не без огорчение, му отговаря: &ldquo;Мъкнахме те с нас не само по кафенета и ресторанти, но и в операта, по театри, по концерти и дори на художествени изложби, за да свикнеш от малък с онова, което се нарича духовен живот на един народ&rdquo;.<br /> <br /> Драган Тенев неизменно впечатляваше събеседниците си именно с това, както и с неизтощимата си бодрост и несекващо сладкодумие. Още като дете родителите му вдъхват един естествен пиетет към жената. Това по-късно се превръща във възпитание, в културни жестове, в изисканост и внимание в присъствието на дами. Представителките на слабия пол добре познаваха неговото шумно и възторжено кавалерство и въпреки че в него различаваха шлифованата му галантност, приемаха го с удоволствие и за настроение. <br /> <br /> Никога не се притесняваше да признае гласно и публично, че обича дома и съпругата си Надя. На Надя посвещава три книги &ndash; &ldquo;За нашите 27 години&rdquo;, после за общите им 36 години и накрая &ndash; за 45-те години брак. <br /> <u><em><strong><br /> Особено силна е обаче любовта към единственото им дете, дъщеря му Северина <br /> </strong></em></u><br /> (името й идва от писателския псевдоним на майка му). Той си признава, че е зачената с много любов: &ldquo;Заобичах я още като я замислихме с майка й, спонтанно. Аз се бях записал доброволец за фронта, от казармата се отбих набързо у нас и ей така, както си бях с войнишките дрехи и ботуши... Защото жадно исках да я имам, защото за първи път напусках София, без да съм сигурен, че ще се завърна жив!&rdquo;. <br /> <br /> Дъщеря му, неговата любима Севка, умира твърде млада, но вече бе утвърдена талантлива актриса. Нейното име стои на първата страница на няколко негови книги, включително и в последната: &ldquo;Писма до Северина или малки разкази за голямото изкуство&rdquo;. <br /> После Драган Тенев губи и съпругата си. В очите му заседна трайно тъгата: &ldquo;Всичко, всичко съм имал и имам. Няма ми ги най-свидните хора&rdquo;, казваше той и човек можеше да го види всеки ден как обикаля улиците около Военното училище или седи самотен в някоя сладкарница на ул. &bdquo;Иван Асен ІІ&rdquo;.<br /> <br /> Своята потиснатост и усещане за самота той прогонваше с писане на книги и документални сценарии, с участия в популярни телевизионни предавания. Почина през 1999 г., 80-годишен. Наскоро след смъртта му някои вестници съобщиха, че домът му е обран. Но дори ако от този фамилен дом на ул. &ldquo;Иван Асен ІІ&rdquo; № 16 са откраднати ценни картини, редки книги и албуми, както и други антикварни ценности, в библиотеките останаха написаните от него книги. А в паметта на софиянци &ndash; неговият бодър глас и винаги елегантна фигура, безукорните му маниери, смайващите му познания, чувството му за хумор. <br /> <br /> <br /> <em><strong>Петя ИВАНОВА</strong></em>