Инжекцията с етанол ги намалява до 75%
<em>Д-р Николай Райков е завършил медицина във Варна през 1983 г. Специалист е по вътрешни болести и ендокринология. Практикува щитовидна ехография от 1991 г., а щитовидна биопсия - от 1993 г. Над 1 млн. българи страдат от възли на щитовидната жлеза, жените са четири пъти по-често засегнати, отколкото мъжете. Всяка година около 1000 души трябва да бъдат оперирани от гуша. Повечето обаче предприемат медикаментозно лечение. Колкото по-рано бъде открита болестта, толкова шансовете за излекуване са по-големи.<br /> </em><br /> Какви са възможностите на перкутанната етанолова инжекция при възли и кисти на щитовидната жлеза и може ли да ни спести операцията? По тези и други въпроси разговаряме с д-р Николай Райков, специалист по вътрешни болести и ендокринология.<br /> <strong><br /> - Д-р Райков, какво представлява лечението с перкутанна етанолова инжекция, което прилагате?<br /> </strong>- Перкутанната инжекция с етанол е вкарване на строго определено количество високопроцентов, етилов спирт във възли и кисти на щитовидната жлеза, която е разположена повърхностно. Преди тридесетина години този метод е бил въведен за първи път в Италия, но за унищожаване на ракови възли в черния дроб. В България методът се прилага и от колегите ми, доц. Р. Ковачева в София - при паращитовидни аденоми, и доц. К. Христозов - във Варна.<br /> <br /> <strong>- Как действа етанолът върху възлите и кистите на жлезата?<br /> </strong>- Инжектиран в кистозната кухина, спиртът предизвиква некроза и унищожаване на клетъчния слой, който тапицира кухината. Това води до замяната на тези клетки със съединителна тъкан, която не е функционално активна и предизвиква слепване на стените на кистата. Така се намаляват значително - обикновено до 50-75 на сто, изходните размери на третираните структури. Проблемът с кистите може да се реши и само с обикновена евакуация на течното съдържимо при пункция, но тогава процентът на възможното възстановяване на първоначалния обем е около 50. Същият е и принципът на действие на ефекта на инжекцията при възли с паренхимна структура - такива, при които кистозните пространства липсват или са по-малки. Но там процентът на намаляване на обема е до 50.<br /> <br /> <strong>- От колко време в България се прилага този метод и какви резултати се постигат с него?<br /> </strong>- Методът на склерозиращата терапия с етанол се прилага от около 17-18 години. Постиганите терапевтични резултати са изключително добри.<br /> <strong><br /> - За кои пациенти е най-подходящ?<br /> </strong>- Методът на склерозиращата терапия с етанол може да се прилага при различни заболявания на щитовидната жлеза и шията. Преди прилагането му винаги се провежда <br /> <u><em><br /> биопсично изследване на всички възли</em></u>, <br /> <br /> които ще се третират. Получените резултати задължително трябва да бъдат отрицателни по отношение на раково заболяване. Големият процент пациенти са с щитовидни възли с кистозна структура, като при тях ефектът е най-добър. Особено място тук заемат възлите с повишено излъчване на щитовидни хормони. Това са така наречените горещи възли или токсични аденоми. <br /> <br /> Трябва да се знае, че те се доказват чрез сцинтиграфия - цветна снимка на щитовидната жлеза. Сега разработвам и метод за измерване на повишените щитовидни хормони в биопсичния пунктат. При токсичните аденоми етаноловата инжекция позволява не само да се намалят размерите им, но и да се постигне нормализиране на функцията им. За осигуряване на тези резултати са необходими следните условия: диаметрите на възлите да бъдат до 2,0-2,5 см и количеството на етанола да е по-голямо, приложено в няколко процедури. Затова тук е по-правилно да се говори за склерозираща терапия с етанол.<br /> <br /> Склерозираща терапия се прилага и при възли с паренхимна, солидна структура, които са козметичен проблем за пациента. Тоест, виждат се като подутина на шията. При тях процентът на успех е по-малък.<br /> <br /> Склерозиращата терапия се прилага и при кисти на предна шийна стена, както и при тези, които са разположени встрани на шията. Лично аз в практиката си имам и няколко случая на доказано доброкачествени паратиреоидни аденоми с повишена функция, които съм излекувал успешно със склеротерапия. Проследявам и две пациентки след операция заради щитовиден карцином, при които съм приложил склеротерапия на единични, метастатични шийни лимфни възли, които съм склерозирал.<br /> <br /> <strong>- Има ли противопоказания при прилагането на склерозиращата терапия с етанол?<br /> </strong>- Няма противопоказания при биопсично доказани, доброкачествени шийни образувания, при които терапията е целесъобразна. Сред моите пациентите <br /> <br /> <u><em>има деца на 10 години <br /> </em></u><br /> и възрастни хора на 65-75 години. Разбира се, всяко образувание може да бъде оперативно отстранено. Склеротерапията е алтернативен метод за консервативно лечение на тези образувания.<br /> <br /> <strong>- Болезнена ли е процедурата?<br /> </strong>- Процедурата е умерено болезнена. Болката е локална и се провежда към ухото и зъбите на страната на третирания възел. Отскоро е въведено инжекционно прилагане на анестезия с лидокаин при щитовидната биопсия. Тя прави манипулацията почти безболезнена. Мисля, че този тип обезболяване ще намали болковото усещане и при склерозиращата терапия. <br /> <strong><br /> - Има ли странични ефекти след прилагането й?<br /> </strong>- Основно странично действие при склерозиращата терапия с етанол е локалната болка. Това обаче е и проблем на всички инвазивни процедури, провеждани при локална анестезия. Много рядко странично действие е категорично преходната пареза на гласна връзка, която преминава с приема на витамини и физиотерапевтични процедури. Честотата й е около 1%. Може да се получи при щитовидни възли, локализирани в долна трета, по задната стена на щитовидните лобове, особено вляво. В такива случаи е уместно прилагането на по-малки дози етилов алкохол.<br /> <br /> <strong>- С този метод само се отлага оперативната намеса или може да се постигне окончателно решаване на проблема?<br /> </strong>- Склерозиращата терапия не &ldquo;изпарява&rdquo; щитовидните възли. Това се случва при рядко срещаните &ldquo;прости&rdquo; кисти. В повечето случаи откриваме кистозно променени щитовидни възли. Те обаче значимо и трайно намаляват размерите си. Доказано доброкачествени биопсично, те могат да бъдат проследявани с десетилетия.<br /> <br /> Обикновено третираните структури намаляват значимо размерите си. Ако се установи задържане на размерите на възела, прилагането на нова апликация на етилов спирт се повтаря. При неколкократно рецидивиране на третираните възли те винаги могат да бъдат хирургически отстранени, въпреки повтарящите се доброкачествени биопсични резултати.<br /> <br /> <strong>- Възлите и кистите на щитовидната жлеза често срещано заболяване ли са?<br /> </strong>- Възлести образувания се откриват при около 5 % от всички пациенти. При прилагане на високочестотна щитовидна ехография се оказва, че този процент нараства до повече от 50%.<br /> <br /> Възлестите образувания са по-чести в зрялата и напредналата възраст. По-често се срещат при жените. Но откриването им в младата или в старческата възраст, както и при мъжете, изисква по-голямо внимание от ендокринолозите, поради по-лошия им прогностичен потенциал.<br /> <br /> <em><strong><br /> Милена ВАСИЛЕВА</strong></em>