Спрях хапчетата и съм много добре, а болките бяха непрекъснато
<em>Калоян Иванов e едва на 30, но от 13-годишен се бори с тежката болест на Бехтерев. Ревматологичното заболяване няма пълно излекуване, съвременната медицина го поддържа в ремисия със сериозни медикаменти. Въпреки това болестта е свързана с ежедневни болки, много страдания, тежки кризи и прогресира през годините.<br /> </em><br /> <em>Калоян също извървява този път, но намира трайно спасение от болестта си след посещение в дома на медиум Жоао в Бразилия в края на м.г. Вече няколко години в България набира популярност духовният център на медиум Жоао Тейшейра де Фария от Бразилия. Той е транс-медиум, което означава, че не си спомня нищо от случилото се по време на сеанс, когато в тялото му се въплъщава духът на лечител. В тялото на Жоао Тейшейра се въплъщават повече от 30 т.нар. Ентитис - духовете на починали лекари, светци, философи, психолози и дори на цар Соломон. В каза де дом Инасио де Лойола в сърцето на Бразилия всяка година търсят избавление от болестите си десетки българи. Групите се водят от българката Татяна Тошкина, която също е медиум. <br /> <br /> Ето какво разказа за незабравимото си пътуване и преживяване в Бразилия младият финансист Калоян Иванов.<br /> </em><br /> <strong>- Калояне, бихте ли разказали кога се разболяхте и как започна лечението ви?<br /> </strong>- Да, знаете, че 5 човека българи пътувахме през декември м.г. до Бразилия при медиум Жоао, но моята история е от доста отдавна. Сега съм на 30 години, но на 13-годишна възраст една сутрин се събудих с болка в лявата тазобедрена става. Тренирал съм плуване, тенис на корт, нямаше ми нищо дотогава. Беше събота, 20 декември. Болката не мина за 2 дни и в понеделник вече бях на лекар. Мислех, че ще ми мине бързо, но започна ходене по мъките години наред. Първоначално ме пратиха в Ортопедията в Горна баня. Направиха ми маса изследвания, а думите на доктора след това бяха: &ldquo;На вас ясно ли ви е, че на мен нищо не ми е ясно какво му има на момчето&rdquo;. Изследванията ми са били без отклонения, но аз вече не можех да ходя. Болките бяха адски силни. <br /> <br /> Пренасочиха ме към Педиатрията, там ми правиха нови изследвания, лечението беше с нестероидни лекарства на принципа &ldquo;проба-грешка&rdquo;. Така от 1996 г. до 1998 г. се редуваха по няколко месеца подобрение, няколко месеца криза. Диагнозата, която ми поставиха, беше с 3 въпросителни, но казаха, че е болестта на Бехтерев. Стигна се до прилагане на кортикостероиди. <br /> <br /> По настояване на майка ми отидохме в детска клиника в Германия за консултация там. Бях приет за месец, отидох на инвалидна количка, със значително отслабване на килограми. 3 седмици нямах подобрение. Накрая започнаха да ми дават много тежки медикаменти и вместо 1, останах 2 месеца в Германия. Там отрекоха диагнозата Бехтерев, казаха, че симптомите и оплакванията ми не са типични за тази болест. Чудеха се дали да направят операция, но не знаеха предварително точно какъв е проблемът и затова решиха, че това е твърде рисковано. На снимките се видя, че има нарушения в структурата на тазобедрените стави. Върнах се от Германия в много добро състояние - успяха да ме изправят на крака. Тук бях опитвал акупунктура, ирисова диагностика, бабешки рецепти - но без ефект. <br /> <strong><br /> - След Германия как продължихте лечението си?<br /> </strong>- От 1999-2000 г. до 2008 г. бях много добре. Не пиех никакви лекарства до 2009 г. Имах слаби болки, но не и криза през тези 8 години. Вече започнах работа, вследствие на стрес или на претоварване през 2009 г. направих тежка криза. 8 месеца ми отне възстановяването от нея. През цялото време <br /> <em><u><br /> не се спи от болка, тя е денонощна <br /> </u></em><br /> 2 месеца бях на висока доза кортизони, издух се целият, изследванията ми бяха много лоши. Отново отслабнах почти с 30 кг. <br /> Започнах да чета езотерична литература, да си задавам въпроси за истината за живота, за какво съм тук. Постепенно се запалих и започнах да чета все повече такава литература. През 2011 г. се запознах с жената, с която живея в момента. Тя се занимава с туризъм и е правила екскурзия на българи до Австрия за посещение на сеанс с медиум Жоао, когато е бил там. Тя ми каза за него. <br /> <br /> В началото на връзката ни по това време не бях добре. Отново си слагах инжекции, но винаги съм знаел, че ще оздравея. Тогава взех решение да спра инжекциите с тежките лекарства, защото не исках да пробвам повече медикаменти, да живея цял живот така. Реших да търся алтернативни варианти. В края на 2010 г. си сложих последната инжекция. Намерих си масажист и в продължение на 8 месеца той идваше вкъщи, правехме упражнения заедно, масажи. Повлиях се от терапията, но все пак не се чувствах особено добре. Пиех само едно лекарство болкоуспокояващо. Болките си ги имах, но ходех на работа, вечер се влошавах, уморявах се и не можех да отида дори на разходка. Когато приятелката ми ми даде интернет сайта на Татяна Тошкина, медиум в Каза и помощник на медиум Жоао, прочетох всичко за нея, повярвах й, писах й, изпратих снимки, за да ме видят Ентитис. Тя ми каза, че има група с българи през декември 2012 г. и така заминах за Бразилия. <br /> <br /> <strong>- Какво се случи там?<br /> </strong>- Когато отидохме в Бразилия, аз като всеки материален човек, идващ от Западния свят, започнах да гледам на нещата, които видях там, с малко недоверие. Медиум Жоао приема в сряда, четвъртък и петък. Той лекува чрез много духовни същества. В нашата група имаше също испанци, 5-6 американци, португалец, двама белгийци, колумбийци и 1 мексиканка. <br /> Всички вярваха в едно, <br /> <u><em><br /> че медиумът и Ентитис могат да им помогнат, независимо кой откъде идва. <br /> </em></u><br /> Дойде сряда, отидохме в залата в Каза, където медиум Жоао приема болните, а те са стотици и дори хиляди. Всеки идва, когато иска, и в сряда колкото са дошли, толкова влизат - винаги са над 1000-1500 души. От самата Бразилия също идват много автобуси с хора, но няма някой, който да не е бил взет. <br /> <br /> <strong>- Какво ви каза на вас медиум Жоао?<br /> </strong>- Медиумът само разписа една бележка с билките, които трябва да приемам. Насочиха ме към друга зала, където се прави духовната операция. Аз преживях 3 такива за двете седмици, през които бях там. На първата операция не усетих нищо. При втората операция ме сполетя наплив от емоция, като щастие от това, че имам хора около себе си, които обичам и те мен също. Може би така усещаш, че си жив. Това те изпълва с емоции и те кара да заплачеш. Имаше хора, които ридаеха от щастие. След операция винаги си зашеметен. След втората операция на мен ми се върнаха болките и бях сравнително зле. Но нито за миг не съм си помислил, че нещо не е наред. Просто си казах, че организмът има нужда от възстановяване след каквато и да е намеса. След третата операция също нямах някакви фрапиращи усещания и преживявания. <br /> <br /> При мен интересните неща се случиха тук, в България, след като се върнах от Бразилия. 7 дни след всяка от операциите Ентитис идват, за да направят ревизия и да &ldquo;свалят конците&rdquo;. 7-те дни след третата духовна операция бяха тук, в София. Легнах си вечерта, беше през нощта и се събудих от усещането, че целият се треса. Помислих, че има земетресение, изпотих се целият, изобщо не беше приятно изживяването. Разбрах, че Ентитис са дошли. <br /> <br /> Сигурно ще прозвучи налудничаво това, което ще ви кажа, но аз си донесох един дървен триъгълник от Бразилия. В него се слагат бележки с лични молби за теб или за други хора. С тези писма се обръщаш към Ентитис за помощ. Точно в нощта на Нова година срещу 1 януари видях как близо до моя триъгълник има нещо светещо на стената, само че във форма като обърнат надолу триъгълник. Споделих с Татяна това нещо и тя ми каза, че Ентитис са дошли при мен, за да проверят как съм, наблюдават ме, за да ми вдъхнат повече вяра, че ги има. <br /> <br /> <strong>- Намерихте ли това, което търсехте в Бразилия?<br /> </strong>- Да, така мисля. Сега се чувствам много добре. Вече 6 месеца, откакто съм се върнал от Бразилия, нещата се случват постепенно. През март усетих, че нямам нужда от едното хапче за болките, което приемах два пъти дневно. Реално през март усетих подобрение на физическо ниво, а от седмица въобще спрях хапчетата. Всичко това се дължи на посещението ми в Бразилия и на Ентитис. Затова съм решил през август да отида за втори път в Каза. Трябва да продължа лечението си. Те не са ми казали изрично да се върна там, но имам възможност да си го позволя и ще го направя. Да, има болка, която усещам през деня, но движенията ми са много по-леки и свободни от преди. Смятам, че медицината ще бъде доста по-ефективна, ако промени подхода си към болните. Аз не исках повече да бъда абонат на фармацевтиката и на медицината. Разбрах, че болестта е дошла при нас, за ни направи здрави и да променим някои неща в мисленето си. Затова искам да апелирам към всички хора, които са болни или имат някакви здравословни проблеми, да намерят сили в себе си и да търсят алтернатива за изцелението си.<br /> <em><strong><br /> <br /> Маргарита Благоева</strong></em>