Безработен съм, на която и врата да похлопах, не се отвори...
Мартин Ангелов е само на 8 години, но вече се е сблъскал с тежката съдба на едно болно момченце. Диагнозата, която му е поставена в края на април 2013 г. в Детската онкологична клиника – ИСУЛ в София, е остра форма на левкемия. Веднага е назначено лечение с химиотерапия, което продължава вече повече от месец. За коварната болест родителите му разбират случайно – диагнозата на детето ги шокира.

Нужните лекарства за лечението на Марти не се покриват от Здравната каса, скъпи са и родителите му нямат възможност да ги закупуват. В тази безизходица бащата Румен Ангелов моли за помощ колеги и познати от автомобилен форум, откъдето започва и кампанията за набиране на средства за лечението на детето му. Изключително бързо много хора откликват на този призив за помощ и още същия ден започват да изпращат пари за Марти по банкова сметка, като всекидневно се интересуват от състоянието на детето и се опитват да помогнат кой с каквото може.

По стечение на обстоятелствата семейството е принудено да напусне жилището, в което живее в София, в особено тежък за тях момент - в началото на май 2013 г., и да се пренесe в къщата на неговия баща в Перник. Условията там са много тежки, липсват елементарни битови неща - няма бойлер, хладилник, печка, а нуждите им са големи и от особена важност за състоянието на Марти.
Момчето се нуждае от скъпоструващи медикаменти, но доходите на семейството са изключително ниски. Така че освен с финанси всеки може да помогне със всякакви домакински пособия, предмети за всекидневния бит, книжки и играчки. Ето покъртителния разказ на бащата Румен Ангелов за съдбата на семейството и за тежката болест на големия му син Мартин.

- Г-н Ангелов, съжалявам за случилото се с момченцето ви... Как е сега Марти?
- Ходихме днес – вторник, б.а. - до ИСУЛ и ни казаха, че левкоцитите са 6300, което е горе-долу добре, но има все още бластни клетки. Тези дни ще му направят по-обстойни кръвни изследвания, за да преценят откога ще започне вторият курс химиотерапия.

- Кога и как разбрахте, че синът ви има здравословен проблем?
- Около Нова година беше доста настинал – цели три месеца не можа да се оправи. Носът му не се отпушваше. Когато го заведохме при поредния лекар, ни каза, че има синузит. В същото време виждахме как детето става все по-бледо – личната му лекарка ни обясни, че няма проблеми – били му розови устните, значи си е здрав... На 22 април отидохме да го приберем от училище, защото освен другите неща започна и много да се изморява. Оплака се, че силно го боли коремът. Джипито му ни изпрати в “Пирогов”, защото “напипа” уголемения му далак. С голямо съжаление го казвам, но лекарят там беше доста нелюбезен, неучтив. Без да види кръвните изследвания, каза направо пред детето:

“Хващаме го сега и му режем далака!”

От което Марти се стъписа, притесни се, едва не си глътна езика от ужас... Започна да плаче от страх, пък и много го болеше коремчето. Когато изчакахме обаче кръвните изследвания, ни казаха, че предполагат, че Марти е с левкемия, и ни препратиха в ИСУЛ. Там всичко стана ясно – посред нощ разбрахме за коварното заболяване на детето ни. Беше невероятен шок, просто нямам думи да го опиша...

- И след това?
- Ами... Съдба ли е, така ли сме орисани – просто всяка минута се питам – защо, защо точно Марти... В ИСУЛ го поеха д-р Бъчваров и д-р Мучинова. Веднага му назначиха химиотерапия. Учудващо за всички ни, той прие сравнително добре химиотерапевтиците. Разболя се от пневмония, затова се забави вторият курс – за да лекуват дробовете. Сега ще чакаме напълно да отшуми инфекцията, за да кажат лекарите кога ще започне. Те споделиха с нас, че ако всичко е наред, ако Марти се повлиява добре от химиотерапията, лечението му трябва да продължи поне около година. След това ще приема хапчета, докато не оздравее. Питахме каква е прогнозата при него, на този етап обаче лекарите нищо не казват – при всеки човек различно протича тази болест.

- Една неприятна ситуация – напуснали сте жилище в София и отивате да живеете в стара къща в Перник. Защо?
- Така се случи! Много се надявам да е за добро... Само дето моментът не е никак подходящ – всеки ден за химиотерапията пътуваме от Перник до София, в тази жега можете да си представите какво се случва с Марти и с брат му – той е на 1,8 години. Къщата, в която сега живеем, е доста стара – трябва й генерален ремонт. Налага се да се направи и изолация, защото средата, в която Марти в продължение на поне 2 години ще живее, е необходимо да бъде стерилна, чиста. Бих искал да се обърна с голяма молба към строителни фирми или предприемачи, ако могат,

да ми помогнат с материали за ремонта на къщата

Това преместване ни унищожи и психически, объркаха ни се плановете, детето се разболя... Ужасно е!

- С какви средства разполагате?
- С около 40 лева на месец... Детските, които са 70 лева, с наше съгласие ги прехвърляме на съдия-изпълнител заради просрочен заем – нямаме друг изход. Това са пари на Катя, майката на Марти, от майчинството й. Аз съм безработен, на която и врата да похлопах, не се отвори... Никой не ме наема, иначе бих работил каквото и да е, само да мога да осигурявам лечението на детето. Преди няколко месеца правихме с приятел ремонт, изолация на една частна детска ясла, само че директорката реши, че няма да ни плати нито материалите, нито работата... Честно да ви кажа, заради некоректната й постъпка смятаме да стигнем до съда...

- Г-н Ангелов, разбирам, че в момента семейството ви е изпаднало в крайно тежка ситуация... Кажете от какво имате най-голяма необходимост?
- Принципно от всичко! С даренията по сметката успяваме да закупуваме необходимите на Марти медикаменти. Удивен съм от хорската доброта – изненадан съм, че толкова много хора, кой с колкото може, ни помагат! Автомобилните клубове също безрезервно ни помагат – първите 8 ампули по почти 100 лева ги закупиха те! Знам, че не мога да ги спомена, но те си знаят кои са, а пък аз им казвам голямо благодаря!

- Държавата с какво ви помогна?
- С абсолютно нищо! От други родители случайно разбрахме, че Марти подлежи на ТЕЛК, за да може да ползва някакви преференции от социалните. Държавата не обръща никакво внимание на здравните проблеми на децата – ние някак успяхме да съберем парите за медикамента, а има други, които и покрив нямат над главата си, пък и пари за лекарства нямат... Зад нас застанаха клубовете, а какво става с тези деца, за които няма кой да се погрижи? Не мога да разбера що за държава е това – не само за отношението й към децата, но и към възрастните. Всички ли трябва да умираме?...

- Какво бихте искали да кажете на хората, които се опитват да ви помогнат?
- От цялото си сърце – благодаря! Нямам думи, с които да я изкажа... Нямам думи да кажа колко съм благодарен, че има толкова добри хора, които ни помагат – не са само богати, а са хора, които са отделили от тяхното семейство, за да помогнат на нас...

- Какво си казвате, когато се събудите?
- Боже, дано да оздравее детенцето ми! Само за това се молим – вече не обръщаме внимание на другите неща, които се случват покрай нас. Мисълта ни, цялата ни енергия е само с Марти!


Още едно дете в беда ви моли за помощ!
Централна кооперативна банка
IBAN- BG36 CECB 9790 10E2 7889 00 - в лева
IBAN- BG50 CECB 9790 14E2 7889 00 - в евро
BIC: CECBBGSF
Иванка Методиева Митева

Може да дарите и чрез paypal:
https://www.paypal.com/cgi-bin/webscr?cmd=_s-xclick&hosted_button_id=H7VNRP8XW4LES


Люба МОМЧИЛОВА