Цифрата 20 – знакова във фамилията на бодигарда на Кейти Холмс
В края на миналата седмица си отиде един от най-колоритните българи - Александър Градинаров – журналист, писател, преподавател, бохем, инженер по професия. Като главен редактор на българския вестник “Парижки вести” той е имал шанса да се срещне с хора, които не можеш да видиш всеки ден по улиците. Изявяваше се и като сценарист, пътешественик, консултант за изкуство, бизнес, политика, мода и... жени. Градинаров беше голям приятел на вестник “ШОУ”. Не пропускаше случай да ни навести, щом пристигне в България. Наш репортер беше един от последните, който го видя жив. Четири месеца по-късно скоротечен рак на черния дроб го прати завинаги в любимото му парижко гробище – “Пер ла Шез”...

От 22 години Градинаров живееше и работеше в Париж. Беше женен за французойка, цигуларка, а синът им Александър-младши, на 18 г. е одрал вида на баща си – висок, с лъчезарни сини очи и усмивка, която с лекота озарява лицето му.

Отишлият си безвреме журналист и писател е роден в Русе на 23 март 1959 г., завършил е Техническият университет в София, работил е в Перник и Кремиковци, пътувал е с презокеански риболовен кораб като моряк - “за да види как е”. Автор е на романите “Безпощадна воня”, “Срещу хуните на Атила”, “Архетип”, “Сатирична история на българския народ”, “Френч-лав, мръсни разкази от Париж” ).

Във френската столица основават с Атанас Чобанов вестник на българите - “Парижки вести”, който по-късно се обединява с “Будилник” в Лондон.

Мечтата му беше да направи автопоход “По стъпките на прабългарите” от границата на Китай до Европа. Джек Лондон бе писателят, когото Градинаров следваше. Като него през целия си живот гледаше на писането като на работа. Използваше всичко, с което се заемаше в Париж, за да трупа материал за книги. Беше преподавател по култура и комуникации в университета Марн ла Вале, гид на богати руснаци, които разхождаше със скъп мерцедес из Париж - същият този мерцедес, с който по-късно се е возила самата принцеса Даяна в злощастния ден в Париж.

Разбираше от картини, знаеше наизуст залите и коридорите на Лувъра, разбираше от история, високи скорости,

беше приятел и с клошари, и с богаташи

“Сатирична история на българския народ - рицари на кръста” написа за едно лято. Смяташе, че именно хуморът ще накара повече деца да четат историята ни. Преди седем години, когато Градинаров издаде в България “Френч лав - мръсни разкази от Париж”, книжарниците отказваха да продават книгата. Била пълна със скандални думи. Затова се продаваше по интернет.

Този февруари Александър Градинаров пристигна в родината си с “Нови мръсни разкази от Париж”. Срещнахме са в Дома на киното. Пихме по едно.
Винаги черпеше и около него масата ставаше все по-пълна и по-широка.

Смяташе все по-често да си идва в България и да остава по-дълго. Нарече подготвената си книга с мръсни разкази “поочовечена”, за да не дразни прекалено свенливата ни публика. Предостави я на издателство “Изток-Запад”. Така и повече не го видяхме.
В началото на юни той е бил в Русе за организиране на “Дунавски карнавал”, сподели пред наш репортер майка му Соня Градинарова. “Никак не беше добре, много бе отслабнал. Не ми се говори!... Каква е тая моя съдба - да бях умряла аз! И сестра ми си отиде преди няколко месеца, и мъжът ми си отиде, и мъжът на сестра ми...”, споделя почернената жена.

С прибирането си в Париж Градинаров постъпва в болница и десет дни по-късно - на 20 юни, умира в пълно съзнание.

Във фамилията на Градинаров цифрата 20 е знакова:

• На 20 януари умира баща му преди 14 години
• На 20 юли майка му и баща му са се оженили
• На 20 декември се е родил синът му Александър.

Когато навремето Виктор Пасков живееше в Париж, двамата с Градинаров обичаха да се срещат в “Пер ла Шез”. Причината не беше в тяхната ексцентричност, а защото единият живееше от едната, а другият - от другата страна на емблематичното старо гробище и това бе най-късият път. Приятел и на двамата беше Христо Калчев. Сега тримата ще разпиват в безкрайните зелени поля.
Траурната церемония Сашо Градинаров, или както му викахме Жардена, е поискал да стане в “Пер ла Шез”, а прахът му да се разпръсне на Дунава в родния му Русе.


Александър Градинаров в последното си интервю пред “ШОУ”: Обгрижвах Кейти Холмс след развода й с Том Круз

Александър Градинаров даде последното си интервю за българска медия именно пред “ШОУ”. Ето и част от спомените на униката: “Бохемата в Париж никога не спи. И аз така. Мерцедесите клас S струват под наем баща си и майка си в Столицата на разврата, но пък са предпочитаната кола на руските олигарси. Когато се сприятелявахме с някои от тях по случайност в някоя елитна кръчма, те ми предлагаха да ги разходя из Париж. И тогава аз намерих Нилс, Принца Датски - той ми даваше мерцедеси под наем на достъпни цени, но винаги с някоя малка неизправност, която може да ти направи голяма беля, както ще видим по-нататък.

Обикновено това бяха конфискувани от полицията бандитски коли, които Принца Датски пускаше в обращение за свои хора. Въпреки отличните ни отношения, всеки път той ми пробутваше един черен мерцедес, който на пръв поглед изглеждаше лъскав, но отвътре - гнил. Този клас S-280 обичаше да прави номера от най-различно естество. Веднъж спирачките му отказаха, докато летях със 160 км в час, и без малко не се забих в автомобила отпред. Слава Богу, спирачките задействаха все пак и пияните олигарси, с които се връщахме от лов, дори не разбраха какво става, но аз реших повече да не шофирам черния мерцедес. Това сложи край на нашите бизнес отношения с Нилс. Разделих се с него и лимузините на хотел “Риц” и скоро намерих по-евтини и по-надеждни автомобили под наем.

Оттогава изтече много вода под мостовете на Сена. Но какво нещо е съдбата! Тия дни срещам Принца Датски, яхнал мерцедес с две моми-англичанки. На Вандомския площад пред “Риц” правеха възстановка на последното пътешествие на Лейди Ди по случай 15 години от трагичната кончина на принцесата. “Здрасти, Нилс” – поздравих старата кримка. “Фалирах!” – вика ми той отдалеко. “Защо, принце?” – питам го. “Заради една принцеса! Вестниците писаха”. “Не знам, не съм чул!”. “Знаеш я” – вика ми той и ме гледа с блеснали очи. Лентата моментално се пренави в главата ми. Принцесата! Вестниците писаха... Имаше само една принцеса. Лейди Ди!

И в този миг я видяхме да излиза през портала на “Риц” - красива като привидение, под ръка с нейния любовник Доди Ал Файет. Актьорите изглеждаха толкова истински в ролите си, че тълпата ахна, а светкавиците на фотоапаратите засвяткаха. “Помниш ли - каза ми Нилс - онзи черен мерцедес, който ти рентвах, чиито спирачки правеха въртели?”. Помня го и още как! “Всъщност ченгетата го бяха тарашили за наркотици. Бяха го изтърбушили, но така и нищо не бяха открили... Оттогава този автомобил се побърка. Всички тестове и проверки показваха, че е в изправност, но в действителност беше гнил и спирачките му отказваха по неведоми причини”.

“Това се знаеше от всички” - рекох му. А той: “Представи си, точно него пробутали на принцесата в онази паметна нощ. Тя си строши главата, а на мен ми разгониха фамилията да плащам!...”. Такава е историята - карал съм точно онзи черен мерцедес, с който е била и Лейди Ди...”, разказа пред репортер на “ШОУ” Александър Градинаров през октомври миналата година. Сподели ни и за последната си ВИП-приятелка - бившата съпруга на Том Круз - холивудската звезда Кейти Холмс, и дъщеричката им Сури, на които е бил гид в Париж: “Директорката на най-голямата компания за ВИП туристи ми се обади, за да ме помоли да се погрижа за разходката на Кейти Холмс из Лувърския музей. Стоя аз пред пирамидата на Лувъра, спира черен мерцедес и от вратата се появяват чифт великолепни крака, а аз поемам ръката на Кейти Холмс.

Двама яки мъжаги бодигардове й помагат да вземе на ръце малкото си момиченце. След като Том Круз напусна Кейти Холмс, тя бе решила да направи утешителната си разходка в Париж. През тайна врата влязохме с нея в музея. Кейти с бебето на Том, двамата бодигардове и аз бързо преминахме през колонадата, където ни очакваше един от служителите на музея. Той ни въведе през запустели коридори и вити стълби и се озовахме в Голямата галерия на музея! Аз вече разказвах на Кейти за тайното послание на старите майстори. Тя носеше малката Сури Круз на ръце, а аз й шушнех на ухото моите визии за ренесансовите художници. От време навреме малката ми хвърляше по едно синьо око през рамото на майка си. Синьото око на Том! После заспа от приказките ми…

Едва направихме 20 крачки между Матеня и Леонардо, и ето че я разпознаха. Започнаха да бляскат светкавици на фотоапарати… За спиране и дума не можеше да става - веднага щяха да ни обградят и тогава нямаше измъкване! Продължихме нашата визита с Рафаел и Россо. Това, разбира се, беше ПР операция. Целта ни бе Тронната зала, където властваше Мона Лиза, за да се видят двете богини очи в очи. Пред Джокондата, както обикновено, имаше огромна тълпа от туристи, които щракаха трескаво фотоапарати. И изведнъж видяхме всички обективи насочени към Кейти. Туристите обърнаха гръб на шедьовъра на Леонардо, зарязаха Мона, за да се насладят на красотата на последната съпруга на Том Круз. Служителят от Лувъра отново се появи и скоростно ни изведе през друга тайна врата”.

Савка ЧОЛАКОВА