Преживя тежко уволнението на 400 циркови артисти в един ден
Ако беше жив, легендарният илюзионист Васил Николаев-Орфи щеше да навърши 70 години на 1 юни. Смъртта обаче го прибра през 1999-а, когато беше само на 56. Съвсем ненадейно и жестоко за най-близкия му човек - съпругата му Люба - негова спътница в живота и на сцената в продължение на цели 36 години. Ето какво разказа самата тя в памет на незабравимия Орфи:


- Люба, всички стари вариететни артисти казват, че двамата с Орфи сте били най-красивата двойка илюзионисти...
- Бяхме хем красиви, хем много известни. И като съпрузи бяхме стабилна двойка - замалко да направим 40 години брак, ама не ни било писано да ги доживеем заедно - Господ решил така... А като си замине единият, другият го крепят само спомените. Ако не са тия спомени, много бързо ще го последва и той...

- Сънуваш ли го, хващаш ли се да си говориш с Орфи?
- Да, и го намирам за нормално. Ами на мен целият ми съзнателен живот е бил свързан с него! 36 години неотлъчно да си бил с един човек, ти вече си в симбиоза с него - почваш да мислиш и мислено да разговаряш с него. Двамата сме живели толкова години като скачени един за друг. И въпреки това

никога не си омръзвахме!

- По нищо не личеше, че боледува Орфи. Изглеждаше здрав като скала!...
- Така изглеждаше, но диабетът си каза думата. Беше сутрин, обед и вечер на инсулин. Сам си биеше инжекциите. Не пазеше никаква диета, през целия си живот е живял в постоянен стрес, на път, на четири колела. Зрителите не си дават сметка, но всяко излизане на сцена е огромно напрежение. Колкото и да се рутинираш през годините, изпитваш тази треска винаги до края на кариерата си като артист.

- Защо пишат, че е починал във Вакарел?
- Няма такова нещо - Орфи почина в София! Ще ти разкажа. Ще тръгна по-отдалече: Докато бяхме в Канада, на ЕКСПО-то в Монреал, се запознахме с едно семейство - те бяха още студенти, играеха в една фолклорна група. Сприятелихме се много с тях. Ходехме си на гости, търсехме се постоянно. С Орфи станахме кръстници на двете им деца и когато си бяхме в София, вечер все им звъняхме - дали ще може да идем у тях да ги видим - и тях, и децата. И един ден мъжът, на 43, в разцвета на силите си, затваря офиса, пада на земята и… умира! Орфи прие смъртта му много тежко. Жената на нашия приятел реши да го кремира. Като отидохме на кремацията в Софийските гробища, оттатък оградата викат и ритат една топка едни деца - смеят се, крещят, не чуваш поповете какво приказват и пеят - ужас беше! И на връщане оттам Орфи както се беше умълчал, изведнъж ми каза: „Това не може да стане!

Като отидеш в петък във Вакарел (а ние си бяхме купили там една виличка), говори с кметицата дали можем да закупим едно място и да направим едно параклисче за урни!”. Говорих аз с кметицата и уредихме въпроса. Сложихме колчета на гробищата, оградихме мястото. Искам да ти кажа, че Орфи като че ли усещаше, че ще си отиде! Такова чувство имам. Сам си начерта параклиса. Много бързо намери майстор и много бързо го построи. Единственият му проблем беше дали майка ми, като вярваща, ще се съгласи да бъде кремирана. И успя в един момент - намерил начин да я подпита, а тя сама му казала: “А, никакви гробища, ще ме кремирате!”. Майка почина преди него. Аз в една година - 99-а, загубих трима близки хора - първо почина на малката ми сестра съпругът, след това майка ми, и после - Орфи!...

- А ти разсъждавала ли си върху това дали не е някакъв фатализъм, че Орфи сам си е направил параклиса?
- Да. Почина, след като направи параклиса. Но имаше и нещо друго. На мен ми оперираха едната гърда през 99-а. Ясно защо. Изглежда, че това го притесни и го хвърли в някакъв стрес. Орфи си отиде за няма и 30 минути. Аз много пъти съм боледувала, лежала съм и по болници, а пък той си отиде преди мене!... Веднага са го закарали в Пета градска, но нищо не са могли да направят.

Като почина Орфи, изпаднах в шок

Чак месец и половина след смъртта му набрах кураж да се срещна лично с лекарката, и жената ми каза: „Люба, разбери - 310 му беше горната граница на кръвното - неспасяемо беше!!!”. И до днес не знам защо, от какво е получил така внезапно този удар?!... Аз бях във Вакарел, когато става всичко. На „Бърза помощ” се е обадила една съседка. После ми се обаждат на мен и аз веднага хукнах с колата към София. Но, това беше!... Сега живея на вилата във Вакарел. Продадох големия апартамент в София - 220 квадрата за какво са ми на мене?! Имам едно по-малко апартаментче в града, но повече съм тук, във Вакарел - по-близо до... параклиса... Често ме налягат черни мисли, а всички болести, знаеш, се „хранят” от депресиите. И затова, малко като ме стабилизират в болницата, хуквам да пътувам - това ме спасява. Сещам се често за Теодора Захариева, с която бяхме много близки.

Виждахме се непрекъснато в онкологията. Знаеш, че тя положи много грижи да се лекува, но не успя!... Нищо не можеш да направиш, като ти дойде „датата”. Ако беше жив, Орфи нямаше да ме остави да унивам. Той умееше да вдига духа на другите. Винаги намираше начин с хумор да ти подобри настроението.

- Кога според теб се прояви диабетът му - преживял ли е някакъв стрес, че да се отключи това заболяване?
- Като стана директор на цирка. Него го съсипа оня случай, когато уволниха в един ден 400 души циркови артисти! Оставиха 400 души без хляб на улицата! По абсолютно бездушен начин, съвсем по чиновнически. Той го преболедува много. Отвътре го тормозеше тая несправедливост. В ония години, след руснаците, ние бяхме най-добрите в света!...

- Според някои хора го е разболяла и онази интрига, която ги скарва със Сашо Балкански - за едни пари от Ватикана. А, доколкото знам, двамата са били приятели от деца...
- Не знам какво стана там. Те действително бяха много близки със Сашо. Ами ние бяхме заедно във Военната естрада с Балкански. Аз бях също „войничка” там известно време - 2 години. Орфи нямаше асистентка и ме взеха на хонорар. Така че винаги сме били много близки със Сашо...

- Тогава на каква възраст бяхте двамата с Орфи?
- Орфи беше на 19, а аз - на 22. Аз съм малко по-голяма от него! /смях - б.а./

Ама любовта ни „стопи” тая разлика

- А вярно ли е, че, болна от хепатит, приемаш годежния му пръстен?
- Да, така е. Беше през 62-ра година. Буквално като Ромео и Жулиета бяхме. Мен ме хвана хепатит точно когато щяхме да се сгодяваме. Качиха ме в инфекциозното отделение на 8-ия етаж на Военна болница и ме държаха там един месец. И един ден идва моят Ромео долу, под прозорците на болницата, придружен от Банана /Симеон Щерев - бел. ред./ и цяла групичка момчета от военната естрада. Направиха ми серенада, а аз пуснах една кошничка на канапче отгоре и в нея Васил ми сложи годежния пръстен и едно цветенце. Беше толкова мило, незабравимо беше!.. Много романтични спомени имаме двамата! Орфи никога не забравяше да ми поднесе цветя за годишнина от сватбата ни. Както и за годишнина от запознанството ни. А ние се запознахме на една „фатална” дата - 13 март.

- На истинската сватба кой ви кумува?
- В гражданското ни кумуваха Симеон Щерев и Крум Чалъков.

- Съпругът на Катя Филипова?
- Да, ама тогава още той не беше женен за Катето.

- Знам, че си близка с Ани Кехайова - майката на загиналата в цирк “Ринглинг” Деси. И Ани остана вдовица...
- Така е. Георги умря нелепо след онова падане в банята. Ани, доколкото знам, е в Америка - при другата им дъщеря. Те с Гошо си обзаведоха един апартамент в Америка малко преди да се случи това с него. Кой да предполага, че така ще си отиде от нищо и никакво падане?!... Беше здрав, пълен с енергия!...

- Брат на съпруга ти е не по-малко популярният Николай Николаев - бате Николай, който се оказа за моя изненада не само талантлив актьор и илюзионист, но и доста даровит писател...
- Да, такъв е още от младите си години. Те с Васил се раждат в едно много интелигентно семейство. Генът е много важен. Баща им е бил виден театрал, кадърен човек, починал е като директор на Музикалния театър. Сенко не е излизал от дома им, били са приятели с бащата. Те затова се и запалват по фокусите, по илюзиите и двамата - и Ники, и Васил. Първи се запалва Николай. А Васил, като не го приемат в Художествената гимназия, тогава почва да се интересува повече от илюзия. Майка им остава вдовица много млада, те са още малки деца - две момчета. Фактически свекърва ми сама отглежда децата си. Почва работа, научила ги сами да си готвят. Добре ги е възпитала. На ранни години и двамата почват да работят, за да се издържат, и се научават на отговорност още от невръстни момчета. А свекърва ми беше такъв човек, че нея нямаше как да не я обичаш. Невероятна жена! Тя ми беше все едно втора майка. Понеже е била мъжка майка, мен ме прие като своя дъщеря. Винаги ме е съветвала, а аз съм я обичала като майка. И сега всеки път, когато отивам да си взема пенсията, се сещам за нея. Защото, ако не беше тя, нямаше да имам пенсия. Тя всеки път, като се върнем от чужбина ли ще е, от провинцията ли, понеже работехме на хонорари, и тя все питаше дали съм ходила да внеса осигуровките и документ взела ли съм - един образец попълвахме там - постоянно следеше да не пропусна нещо. „Абе, мамо - й виках - кога ще доживеем ние до пенсия?!”. Защото човек като е млад, не обръща внимание на тия неща и се отнася малко нехайно - сякаш няма да остарее. Едва сега си давам сметка колко е била права да настоява, и че тая пенсия, дето я взимам сега, колкото и малка да е, я дължа на нейната упоритост и настояване.

- По линия на единия им дядо, който е бил свещеник, доколкото знам, Орфи и Николай са имали родство с Левски. Той, бате Николай, си пада малко бунтар...
- Орфи беше някак по-земен от Николай. Те се отличаваха и по физика - Николай е по-голям на години, пък е по-дребен физически, и по-емоционален като изява, ама в това пък му е чарът на него - в детинското.

- Вярно ли е, че Орфи е претърпял тежко втората награда на някакъв конкурс в Лозана?
- Да. Преди това се труди неуморно в продължение на 7 месеца. Разказа ми играта от репетиции - всичко да съвпада по ноти, по музика, по секунди - за да влезе в регламента на конкурса. И на сцената буквално побърка публиката от възторг! Обаче - това е положението - той не искаше да повярва, че състезания не се печелят само, защото си добър. Спечели американец. Защото е американец, а не българин!... Но Орфи не можеше да приеме такъв мотив и такива неща го ядяха отвътре.

- Вярно ли е, че сам е конструирал реквизита ви и веднъж те скастрил, че не влизаш в една кутия, изработена по предварително взети от него размери, защото си била „напълняла”?
- Да, точно така ми каза: „Ами ти си напълняла, затова не влизаш в кутията!” - и почна отначало да ме мери и премерва. А

що синини имах от пощипването му на сцената -

така ме подсещаше какво трябва да правя. И да няма нужда, той си ме пощипва. Дори той да е виновен за нещо на сцената, мене щипеше. Накрая вече го заплаших пред приятели, че заради това щипане ще се разведа с него. А той се смее и не вярва на такива “заплахи”...

Непрекъснато му хрумваха някакви идеи и после упорито работеше над тях. Дресирали сме и животни - то не бяха кучета, гълъби, че чак и патки! Аз много пъти съм се смяла - до сълзи се смея, като се сетя как чистех банята всяка сутрин заради патките и как миришеше от тях - ужас! А после си лягах заедно с тях да правим „плаж”. Патките ги слагах да плуват в един надуваем детски басейн, а аз до тях приемах слънчеви бани /смях - б. а. /. Съжалявам, че не е имало кой да ме заснеме така, че сега да я имам тая трагикомична картинка и да я пусна във Фейсбук. Спомени!... Патките не ги хранех много, че после не искаха да влизат в кутията.

Четири сезона играхме номера и осмърдяхме мазето с патките. Накрая ги подарихме да ги гледат в един селски двор... Кучета сме гледали. Последното ни почина и аз вече не смея да взема, защото много страдам после. Много тежко ги преживях всичките. Първото ни беше пуделче. Работех с една рускиня тогава. Тя беше дресьор на кучета и от нея много научих. Така беше възпитано първото ми кученце, че ме разбираше само с поглед. Много бяхме привързани един към друг... Гълъби най-лесно се дресират. Но, ако работиш на открито и ако не са добре дресирани, отлитат и - край!

- Някакъв смешен случай от дългогодишната ви кариера?
- О, много са! Докато бяхме във Военната естрада, момчетата непрекъснато си правеха номера. Банана, знаеш, свиреше на флейта. Веднъж Орфи взима и му намазва мундщука с лимон. Точно преди спектакъла! Надува Банана, ама звук не излиза - не свири. Нищо не му казва, ама Орфи си знае, че трябва да чака да му „върнат” номера. И ето че един ден, почваме да се обличаме за сцената, а той не може да си обуе панталона -

те му зашили крачолите

Опитвам се да разпарям аз, ама не става така бързо, а вече ни обявяват номера. Пуснаха следващия номер преди нашия. Той се ядосва, а аз се смея, защото знам, че не се сърди същински - просто си правеха такива, момчешки номера, един на друг, и се забавляваха приятелски. Орфи имаше един специален чар, който си запази даже в годините, когато почна да понапълнява. Бригита Чолакова му казваше: „И шкембе имаш, ама фракът ти стои като на граф!”. Имаше излъчване Орфи.

- Всички казват, че той буквално те е обожавал...
- Вярно е. Сигурно и затова останахме заедно 36 години. Неотлъчно заедно. Орфи беше много сантиментален и много честен. Аз пък като зодия Лъв и македонка много държах на семейството.

- Нямате деца с Орфи... Заради сцената ли?
- Не само. Имаше и други причини, но главно заради сцената. Някак си не си представях да се разделим - той да пътува по света, а пък аз да съм тук, за да гледам дете. Разделени хора - това не е семейство… А пък лично аз съм отгледана от майка си и не бих оставила детето си на баби. Така разсъждавах като млада, и така минаха годините... Не сме мислили да осиновим дете, защото къде да го гледаме - в хотелската стая?! Ние не сме били от тия богати звезди, които си водят детето, ама си имат и гувернантка с тях да го гледа...

- Близки приятели си останахте с Астор...
- Те са в една година родени с Орфи - през ноември Андро трябва да направи 70. Искаше да отбележи тържествено юбилея си, с голямо илюзионно шоу - да открие хотелчето, да събере старите си колеги... Дано да успее да се справи!

- Дала си реквизита на Орфи на негов колега...
- Да, той още беше жив Орфи, когато го дадохме на Ненчо Илчев. За какво да седи на тавана и да се съсипва всичко?! Така някак си продължава да „живее” част от нашия живот с Орфи. Ненчо направи едно много хубаво шоу във Военния театър - „Фокусите на Ненчо”, което се играе три години, а сега подготвя ново - с други илюзии. Това е животът! Радвам се на младите, на това колко са отишли напред и в нашата професия. Всичко се променя, всичко върви по своя си път - такава е философията на живота!...

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА