ГАСТРОЕНТЕРОЛОГИЯ
Една четвърт от българите са доброволни жертви на мъчителното заболяване

Преди повече от половин век английският лекар Питър Клайв обърнал внимание на това, че моряците са по-податливи от другите хора на заболявания на стомаха и на червата. И на първо място бил запекът. Той дори бил наричан “болестта на моряците”. Разбираемо е, че на кораба те нямат възможността да се движат достатъчно, но и не можем да определим морската служба много спокойна. Затова възниква другият въпрос: дали пък причината не се крие в храненето?
СЪЕДИНИТЕЛНАТА ТЪКАН В ХРАНАТА Е МНОГО ВАЖНА
По време на Втората световна война, работейки като лекар на парахода “Крал Георг V”, д-р Клайв забелязал, че при достатъчно количество съединителна тъкан в храната, храносмилателните органи работят по-интензивно и червата се прочистват по-добре. Той започнал да залага на храна, богата на съединителна тъкан. И служещите постепенно се справили със запека.
След войната Питър Клайв се запознал с д-р Бъркит, който дълго време работил в Африка, където лекувал местните жители. Мненията им съвпаднали по това, че човешкият организъм се нуждае от съединителна тъкан не по-малко, отколкото от витамини и от минерали. Затова те изготвили и изпратили в различни страни специална анкета, за да узнаят какво мислят специалистите по този въпрос. Освен това искали да разберат “от първа ръка” как се хранят и колко често боледуват хората в различните страни. Бъркит отново се отправил към Африка, за да може на място да се заеме с изследванията и за сетен път се убедил: там, където населението употребява храна, богата на съединителна тъкан, на практика не се срещат стомашно-чревни заболявания, вкл. и запек.
Освен в африканските племена Бъркит провел изследвания и сред жителите на цивилизованите страни. На всички, желаещи да участват в експеримента, той предлагал за няколко месеца да минат на диета, богата на съединителна тъкан. Резултатите от тези неколкомесечни изследвания, а също и получените отговори на анкетата, потвърдили правотата на Клайв и Бъркит - употребата на продукти, съдържащи съединителна тъкан, се отразява благотворно на състоянието на стомашно-чревния тракт. Освен всичко друго оказало се, че такава храна е добра профилактика на наднорменото тегло. Например в племето банту от Уганда, чиято храна традиционно е калорична, но и богата на съединителна тъкан, няма дебели хора.

ЗАПЕКЪТ ВОДИ ДО ЗАТЛЪСТЯВАНЕ!
Изчислено е, че на човек са му достатъчни 15 до 30 г съединителна тъкан на ден. А колко получаваме в действителност? Диетолозите твърдят, че в най-добрия случай - не повече от 10 г. Затова се препоръчва всекидневно да се изяждат по 2-3 ябълки или да се приемат по 3 чаени лъжички трици. Триците помагат за по-добрата работа на целия стомашно-чревен тракт, изхвърлят от организма токсините, прочистват съдовете, възпрепятстват развитието на диабет, намаляват нивото на холестерола.
На закуска е полезно да се изяждат по 3 чаени лъжички трици с мляко, една супена лъжица пшенични кълнове и шепа царевица. Ето това е дневната норма съединителна тъкан, необходима на всички хора, и особено на тези с наднормено тегло. След такава закуска апетитът обикновено намалява. Ако ви е трудно да изядете наведнъж 3 лъжици трици, можете да си ги разпределяте равномерно през деня и да ги добавяте към салатите и ястията. Триците дори могат да се използват вместо галета при приготвяне на котлети, кюфтета и шницели. А могат да бъдат поръсвани и върху сладкарски изделия.
Диетата с по-голямо съдържание на съединителна тъкан се отразява благотворно на здравето, избавя човек от много, да не кажем от всички проблеми с червата и до голяма степен - от запек.

Факт
ВОДИ ДО НАПЪЛНЯВАНЕ, ЯЗВИ, ХЕМОРОИДИ И РАК!
Лекарите отдавна препоръчват употребата на съединителна тъкан, обаче не всички хора следват тези препоръки.
Голяма част от населението на Америка страда от затлъстяване и в САЩ сериозно се говори за “епидемия на излишното тегло”. През 2000 г. бившият главен лекар на страната Еверет Куп обявил тотална мобилизация на поддръжниците на отслабването и призовал лекарите от различни страни на “кръстоносен поход” против напълняването.
Важно място в препоръките по лечебно хранене, разработени от Куп, заема именно съединителната тъкан.
Послушните англичани се повлияли от съветите на Клайв и Бъркит и започнали да употребяват трици, в които се съдържа много съединителна тъкан. В резултат на това в страната рязко намалял броят на операциите на язва на стомаха и на дванадесетопръстника, дивертикули, полипи, а също и на апендикс. Намалял и броят на болните от гастрит, колит, хемороиди, рак на стомаха и червата.
Английските лекари дори се шегували, че триците им “избили скалпелите от ръцете”.

ЛЕЧЕБНИТЕ ХРАНИ
И така, какво е действието на съединителната тъкан? Напълвайки стомаха, тя създава усещане за ситост и по този начин предпазва човека от преяждане. Но най-важното е, че тя съдържа редица важни биологично активни вещества - целулоза, пектин, смола, хемицелулоза и др.
• Целулозата предпазва от запек, както и от развитие на туморни образувания в храносмилателните органи. Тя регулира нивото на захарта в организма и ограничава увеличаването на теглото. Целулоза се съдържа в триците, ръжения хляб, в нерафинираното брашно. Също така и в ябълките, морковите, крушите, граха, зелето.
• Пектинът намалява нивото на холестерола в кръвта, регулира отделянето на жлъчен сок и предпазва от рак на правото черво. Най-много пектин се съдържа в цвеклото, морковите, ябълките, портокалите, бананите, боровинките.
• Смолата също понижава холестерола и регулира нивото на захарта. Най-много от нея се съдържа в доматите, фасула, граха, гъбите.
• Хемицелулозата предпазва от запек, от туморни образувания на храносмилателните органи, а също ограничава покачването на теглото. Съдържа се в триците, пшеничните зародиши, във всички зърнени растения, в зеления фасул, ряпата, царевицата, бананите, ябълките, цвеклото.
• Другите съставки, макар и в по-малки количества, изхвърлят жлъчния сок и излишния холестерол, предпазват от рак на правото черво и от камъни в жлъчката.
• Дотук изброихме само най-богатите източници на съединителна тъкан. Тя се съдържа в още много продукти. Но не и в бялото брашно, бялата захар, т.е. продуктите, които са били подложени на промишлено обработване.