Имам диабет от 13 г., но не спирам с натоварванията
Алпинистът пещерняк Боян Петров-Съни контролира успешно вече 13 години своя диабет тип 1 и методично прави постижения в екстремните спортове и в професията си на зоолог. Съни работи в Националния природонаучен музей, но счита за свое работно място пещерите. След всяка експедиция той се завръща с екземпляри от непознати на науката безгръбначни животни. Като височинен алпинист може да се похвали с изкачване на осемхилядника Гашербрум 1 през 2009 г., а на Гашербрум 2 остана само на 20 метра от връхната шапка. На 9 юни 2013 г. трябваше да замине за втората в кариерата си експедиция до най-трудния връх в света - К2, висок 8611 м, в планината Каракорум. През 2005 г. стигна до 8150 м на същия връх заедно с Дойчин Боянов. Тогава лошото време ги спря. Сега обаче на Боян попречи инцидент в София. Той катастрофира с мотор и счупи жестоко подбедрицата на десния си крак. Какво се случи и какво трябва да преодолее, за да се катери отново, разказа Боян Петров специално за в. “Доктор”.

- Бояне, какъв инцидент претърпяхте скоро?
- Движех се с мотора и кола ми отне предимството, навлезе в моето платно. Шофьорът се опитваше да направи обратен завой. Каза, че не ме е видял. Блъснах се в колата, макар и не с висока скорост. След това се забих в бордюр. Паднах, моторът ме затисна и ми счупи крака. Треснах се с каската върху паважа и загубих съзнание за една минута. Когато се свестих, първото нещо беше да се размърдам и да установя дали имам поражения. Болеше ме десният крак, усетих как увисна. Закараха ме в “Пирогов” и там видяха, че са ми счупени и двете кости на дясната подбедрица – напречно, надлъжно и спираловидно. Това е много сложно счупване, с което докторите в “Пирогов” се бориха три часа. Сложиха ми огромна, 25-сантиметрова планка от титан. На снимката се вижда, че всичко е добре, но дали реално е така – дали ще мога да си движа крака заедно с арматурата, която ми сложиха. Надявам се лекарите да са се справили. Те казаха, че няма да мога да стъпвам три месеца. Ще следва раздвижване и цяло лято ще се уча да ходя отново.

- Каква ще е рехабилитацията?
- В моя квартал има много способна жена - спортен физиотерапевт, на която разчитах и през 2008 г., когато счупих левия си крак. Тогава паднах в Алпите при катерене на скална стена и положението беше много по-драматично. 350 метра се спусках на рапел от стената със счупен крак. Беше пълен кошмар, едва се домъкнах. 12 часа ми трябваха да сляза в цивилизацията заедно с англичанина, с който катерех. Но сега вече имам опит и знам какви са стъпките при раздвижването. Специалистката, при която ще ходя, третира счупения крак с лед и ток. Маже и лекарство, което улеснява упражненията.

- Кога се случи катастрофата?
- На 25 април, преди Великденските празници. Отивах да подписвам последния спонсорски договор за екипировка. Планирах експедиция на връх К2 това лято. За няколко секунди рухна целият ми устрем към К2, цялата пирамида на проекта, който бях изградил. Имах самолетен билет за 9 юни и първата ми мисъл след катастрофата беше: “как се прецаках”. Много вложих в този проект. Но всички ми казват, че това е Божа работа и че просто не е трябвало да пътувам. Надявам се да успея догодина.

Няма да се откажа

К2 е още неизкачен от българи връх. В света има 14 върха с височина над 8000 метра и на четири от тях нямаме българско
изкачване. К2 е вторият по височина след Еверест, но е най-трудният. Трябва да си топ-алпинист, за да успееш там.

- Защо щяхте да заминете сам?
- Не исках да ходя сам, но когато поканих за партньори българските катерачи, на които имам доверие, всички отпаднаха по една или друга причина – заради пари, заради дългия период на експедицията – три месеца, заради семейни ограничения. Но аз не се отказах, направих преоценка на целия план. Тъй като съм опитвал изкачвания и на двата съседни върха – Броуд пик и К2, реших, че трябва да съм максимално лек и бърз, познавайки маршрута. Знаех, че в най-трудните участъци ще мога да разчитам на парапетите, прокарани от други експедиции. Планът беше достатъчно добре измислен, за да не е рисков и да не си остана там.
Нямах идея с кои хора ще катеря с общото разрешително (пермит) за изкачване. В тази международна експедиция трябваше да бъдем шестима алпинисти, а аз бях записан като ръководител. С голямо съжаление от агенцията приеха новината за катастрофата.
- Има ли реален шанс да повторите експедицията следващото лято?
- Живот и здраве, дано стане точно така. През октомври ми предстои експедиция в пещерите на един национален парк в Китай. Ако стъпя на крака на 1 август, имам три месеца да се раздвижа, за да стана годен за пещерната експедиция. Очаквам престоят в Китай да ми даде реална оценка на моето състояние. След това цяла зима ще се готвя. Плановете ми са даже да бъда в Хималаите напролет.

Имам намерение да кача три големи върха

Сега се чувствам силен, сега съм подготвен психически. Ще направя всичко възможно да запазя спонсорите от провалената експедиция. Разбира се, това е Божа работа, защото парите ту ги има, ту ги няма.

- Как контролирате диабета си?
- Вече не полагам гигантски усилия за това. Свикнал съм с определен режим на хранене и движение. Ям 80-90% растителна храна. Месо приемам веднъж на три дни. Ям повече супи. Движението е ключът към успешния гликемичен контрол, към компенсирания диабет. Затова съм притеснен, че три месеца няма да се движа. Ще направя изследване на гликирания хемоглобин, за да имам базова стойност. Ще я сравня със стойността, която ще се получи през август, след като три месеца ще бъда на легло. В момента само лежа. Ходя с патерици на кратки разстояния. Сигурен съм, че това ще ми се отрази негативно на диабета, колкото и да съм дисциплиниран в диетата – да приемам определени храни и в малки количества. Диабетът не може да ми утежни семейния бюджет, защото е компенсиран и няма нужда да приемам допълнителни лекарства, които да ми решават евентуални проблеми с периферното оросяване или с бъбреците, каквито сега нямам.

- Излиза, че диабетът води до усложнения, когато човек не води активен живот?
- Така е. Хората с диабет се движат малко, както и другите, които уж са здрави. Водят нездравословен живот, свързан с неподвижност и нежелание да се движат. Ако не изминавам на ден поне по 3-4 км пеша или на колело, не слагам движението си изобщо в категорията активност. Основната причина за диабет тип 2 е липсата на движение. Аз съм с диабет тип 1 и четири пъти на ден си слагам инсулин преди всяко ядене, около 28 единици на ден, и още толкова единици бавен, базален инсулин за 24 часа. Това прави общо над 50 единици инсулин, които нормално секретира и панкреасът в организма на здрав човек.

- Следите ли си редовно стойностите на инсулина?
- Със 150 лентички за глюкомер на година, които се отпускат по Здравна каса, не можеш да го правиш ежедневно. Проверявам го 3-4 пъти в седмицата. Най-големите обърквания идват, когато тренирам, когато съм в активен период на подготовка. Тогава стойностите скачат нагоре или надолу, и се получават често състояния на хипогликемия. Стремя се да вляза в режим, който да урегулирам с минимални въздействия. След тринадесет години с диабет всеки ден научаваш как реагира тялото ти. Наясно съм с промените на експедиция, при всички натоварвания, които правя тогава, и то продължително. По три месеца живея в стресова ситуация, на ръба на физическите възможности.

- Медикаментите за диабет помагат ли в планината?
- Инсулинът не е допинг, не ти помага да станеш по-добър алпинист. Той е просто хормон, който дава транспорт на глюкозата до клетките. Позволявам си да пия още аспирин, витамин С и изотонични напитки. Не можеш да изстискваш организма си във високата планина. Трябва само да го познаваш и да работиш точно на границата на неговите възможности. Допингът дава самочувствие да прехвърлиш тази граница и води до изтощение на организма. Абсолютно категорично сме установили в предишни експедиции, че поемането на каквато и да е допълнителна субстанция като лекарство винаги има негативен резултат. Толкова се изтощаваш и изхабяваш, че не можеш да стигнеш върха.


Мара Калчева