Епископ Лазар не криел своя произход
<em>От своите видни люде Банско е дало и един епископ на Римската католическа църква. Това е банскалията Лазар Димитров Младенов от Рабаджиевия род. Малцина знаят неговото житие, а той заслужава уважението и обичта на поколенията от Разлога и цялото ни отечество. <br /> <br /> </em>Издигнал се от обикновено банско семейство на свещеник до висш църковен кардиналски сан във Ватикана и папски съветник по източните въпроси благодарение на своята умствена надареност и ученолюбивост, на високото за времето си образование, на отличното владеене на няколко европейски езици и най-вече заради оказаната от него помощ за спасяването на затворници и заточеници от родния му край, останал дълги години под турска робия след Освобождението на България.<br /> <br /> Бащата на Лазар - Димитър Младенов - е бил енорийски свещеник. В оная тъмна епоха <br /> <br /> <u><em><strong>той е първият, който създава през 1817 г. частно килийно училище със собствени средства в дома си <br /> <br /> </strong></em></u>Будният и напредничав божи служител изричал еретични мисли за времето пред съселяните си - напредъкът се извършва от просветени люде, а не от хрисимо набожните, невежеството погубва народа, а просвещението му отваря очите за доброто и полезното. <br /> <br /> Не с молитви и пости, а с работа се постига по-добър живот.<br /> Първоначалните си знания Лазар получава в частното училище на своя баща. Килийният даскал рано открил дарбата на сина си да учи, неговата паметливост и любознателност. С умствените си способности това му чедо надминавало всички други ученици. Блъскал си главата поп Димитър какво да направи с даровитото си момче &ndash; то трябва непременно да продължи да учи. Богатите търговци от Банско пращали децата си да следват в европейските столици, но той нямал средства. Някой му подсказал, че мисионери събират будни младежи от Македония за новооткрития френски колеж в Солун, създаден и поддържан от ордена на Лазаристите - католически монаси, членове на орден, който развива католическа религиозна дейност в целия свят. Обучението е безплатно, с безплатен пансион. Поп Димитър направил &bdquo;компромис&rdquo; със своето източноправославно изповедание и изпратил десетгодишния Лазар в Солун - само и само да учи. <br /> <br /> <u><em><strong>Поповото момче завършило френското училище с отличен успех <br /> </strong></em></u><br /> Орденът изпраща своя първенец със стипендия във френския колеж &bdquo;Сен Бенуа&rdquo; в Цариград, където да получи по-високо образование и да овладее още по-добре френски език. Покрай другите предмети Лазар е трябвало да изучи основно италиански език и католическо богослужение. След колежа &bdquo;Сен Бенуа&rdquo; неговите покровители го изпращат да завърши италианска държавна гимназия в Торино. Пътят на даровития младеж от далечно Банско вървял все напред и все нагоре. От Торино Лазар Младенов е изпратен да продължи следването си във Висшата духовна академия на Лазаристите в Париж, където изучава философия и богослужение. Студентът покрай философските и богословските дисциплини овладял в съвършенство френски и италиански. По пътя на самообразованието успял да се запознае и със старата и новата история на своя народ, която в изброените учебни заведения, естествено, не се изучавала.<br /> <br /> Както е известно, от 10 юни до 10 юли 1878 г. се свиква Берлинският конгрес, който е трябвало да се занимава със съдбата на балканските народи след Руско-турската освободителна война. За делегат на Конгреса от френска страна бил определен министърът на външните работи Уадингтън. За да се ориентира по-обстойно по източните въпроси, той потърсил подходящо лице от Парижката духовна академия, което да го запознае с политиката на Турция на Балканите, също така с историческото минало на новоосвободената българска държава. От Академията бил препоръчан и представен, както подобава, Лазар Младенов. При срещата и разговорите с френския високопоставен дипломат <br /> <br /> <u><em><strong>младият българин го изненадал и възхитил със своята образованост и култура, със своето изискано възпитание и красноречие, с отличното владеене на турски и два европейски езика <br /> </strong></em></u><br /> Министърът го включил в Берлинската делегация като вещо лице и негов съветник по въпросите, засягащи интересите на Франция на Изток. И ето, че дошло време, когато потрябвали на студента познанията по българска история. След години с горчивина споделял със свои сънародници колко тежко е преживявал нечовешката несправедливост на Берлинския конгрес, който &bdquo;подарил&rdquo; българска територия на съседите и обрекъл на робия още дълги години неговия Пирински край, но бил безсилен да обърне нещата.<br /> <br /> Във френската столица е ръкоположен в духовен сан от парижкия лазаристки архиепископ. Така попското момче от Банско става духовно лице &ndash; син на католическата църква. Но той никога не криел своя български произход и в католическия свят бил тачен като издигнал се българин. Лазар Младенов никога не забравил и своя бански корен. Гордеел се с учителското битие на своя баща, с учителската и революционна дейност на своя брат Иван, със сестра си Милана - първата жена, учителка в Банско, и първата жена, осъдена за участие в революционната организация на 101 години затвор. <br /> <br /> След тази мисия Лазар Младенов е назначен за преподавател в колежа &ldquo;Сен Бенуа&rdquo; в Цариград, в който се е учил само преди няколко години. След Цариград е изпратен за свещеник на българските католици в Солун. <br /> <br /> <u><em><strong>От него се заинтересувал тогавашният папа Леон ХІІІ. Извикал го в Рим, за да се запознае лично с младия образован духовник, чието име стигнало и до неговите уши <br /> </strong></em></u><br /> Папата се изненадал и възхитил от изключителната начетеност на свещеника в Солун и го ръкоположил за епископ. Едновременно с това го назначил за свой наместник на българите униати в цяла Македония със седалище в Солун. Това става през 1884 г. Лазар Младенов е само на 28 години. На такава възраст епископи и кардинали се срещат рядко в аналите на католическата църква, пък и не само в нея.<br /> <br /> В Солун покрай епископските си задължения Лазар Младенов върши много родолюбиви дела. Със свои средства и с помощта на Франция и Италия отваря образцови безплатни училища в цялата своя епархия. В Кукуш създава непълна българска гимназия. Така стотици бедни младежи са имали достъп до знанието и просветата. Нито един от българските възпитаници на католическите училища не е сменил източноправославната си вяра. Епископ Младенов не е бил съгласен с някои моменти от западноевропейското вероизповедание и даже е върнал мнозина миряни от неговата епархия към православието.<br /> Благодарение на своя епископски сан и изключителна образованост се ползвал с голям авторитет сред всесилните тогава посланици на Австрия, Франция и Италия и можел да разчита на тяхното покровителство. Със своя съвършен турски език той лесно установявал контакти и с висшата султанска администрация. <br /> <u><em><strong><br /> Използвал тези връзки, за да помага на своите сънародници, колчем изпаднат в неволя и беда <br /> </strong></em></u><br /> През ония усилни и смутни времена на народни вълнения и въстания, когато всички будни учители и свещеници от Македония и Одринско били хвърлени в турските зандани, той, без да жали средства и кариера, успява да отвори тежките врати на затворите в Солун, Сер, Битоля и Драма, за да излязат на свобода стотици затворници страдалци. Обвинени били, че учат българските младежи на талим (военно строево обучение), че са в споразумение с младата българска държава да им доставя нужното за въстание оръжие. Очаквало ги заточение в далечната Адана в Мала Азия, откъдето никой не се е върнал. Сред затворниците от Банско бил и неговият брат Иван.<br /> <br /> Епископ Младенов ежедневно ги посещавал в затвора и им давал надежда, че ще направи всичко да бъдат освободени. Най-после успява - великият везир издал ферман за освобождаването на разложките заточеници. Младенов взел на ръка издействания спасителен документ и заминал за Адана. Неописуема била радостта на заточениците. Щастливата среща била запечатана на фотоснимка, която днес може да се види в историческия архив в Благоевград. На снимката липсва братът на епископ Младенов &ndash; Иван. Успял да избяга от затвора, той умира на кораб, пътувайки към Солун. Имал син Лазар, наречен на чичо му. Учил в гимназията в Кукуш заедно с други братовчеди и деца от Банско. Някои от тях завършили и френския колеж &bdquo;Сен Бенуа&rdquo;. Сестра му Милана също нарекла свое мъжко чедо на вуйчо си Лазар, който го извикал при себе си и записал да учи в Солунския католически колеж. След много години ние, неговите прапраплеменници, се чудехме &ndash; откъде нашите дядовци, съвсем обикновени банскалии, знаят да говорят френски, а ние едва го сричаме в часовете по френски.<br /> <br /> За тази родолюбива просветителска дейност на епископ Лазар Младенов и най-вече за неговата активна защита на затворници и заточеници солунският паша доложил с възмущение в Рим. Българинът, католически епископ, бил извикан от папата и назначен за поддиректор на Ватиканската библиотека. Годината била 1894-та. <br /> <br /> <u><em><strong>Във Ватикана епископ Младенов останал до края на живота си - близо четвърт век, отдавайки се на писателски и книжовен труд <br /> </strong></em></u><br /> Като библиотекар на едно от най-богатите за времето книгохранилища в света ученолюбивият духовник имал възможност по цели дни да се рови в каталози и книги, да проучва материали, които се срещат рядко или само там. Могъл е да разгръща архива на Търновската патриаршия, който бил пренесен в Рим заедно с много други книги след падането на България под турско робство. Знае се точно, че е работил върху история на България, че е открил много нови неща по черковния въпрос и просветното дело у нас през Средновековието. За жалост, тази ценна историческа книга и негови спомени не са изследвани и обнародвани.<br /> <br /> Абат епископ Лазар Младенов е починал през 1918 г. във Ватикана. Никой по това време и сетне не се е погрижил поне да узнае какво съдържа неговият богат архив. До потомците обаче е достигнало неговото завещание - архивът да бъде отворен сто години след смъртта му.<br /> <br /> <br /> <em><strong>Мария РАДОНОВА<br /> </strong></em>