Пребивам душманите ми с игра, а те искат да ме ликвидират
Скандалът с Борислав Иванов за пръв път гръмна с пълна сила миналата година на турнира в хърватския град Задар. Там никому неизвестният благоевградски шахматист с мижаво международно ЕЛО покри нормата за гросмайстор. По време на турнира, в който участваха 16 гросмайстори, а Борислав започна да печели партия след партия, водещите участници не понесоха “гаврата” и написаха петиция. Те поискаха от организаторите да проверят играча със сензационно ниско ЕЛО и сензационни победи срещу играчи с несравнимо по-висок коефициент, който се гради от успехи в турнирите години наред. В Задар организаторите даже разсъбличат Борислав Иванов в търсене на микроелектронни устройства, с които уж мамел противниците и използвал възможностите на най-водещите шахматни компютърни програми. Борислав спокойно прави стриптийз, който не доказва нищо.

След последния скандал на турнира във Велико Търново феноменът от Благоевград се съгласи да разясни пред “ШОУ” тайната на успехите си.


- Нека започнем отзад напред. Какво всъщност се случи на турнира в ZADAR OPEN 2012 г.?
- Участваха 36 шахматисти, от които 16 гросмайстори, шестима ФИДЕ майстори, двама кандидат-майстори и един шахматист без звание – това бях аз. Според рейтинга би трябвало да бъда пушечно месо за колегите си, но аз почнах да бия наред. Победих тримата хърватски гросмайстори Боян Кураица, Роберт Зеленич и Зденко Кожул.

- Вярно ли е, че сте били съблечен гол, за да се уверят организаторите, че не ползвате никакви микроелектронни устройства?
- Това са приказки от Хиляда и една нощ. Какво ти събличане!? Аз по своя воля свалих тениската си, изпразниха ми джобовете, взеха химикалката, с която записвах ходовете си, и с това приключи всичко. В джобовете си имах единствено още дебитната си карта и ключовете от стаята в хотела. Нищо друго. След тази операция организаторът Мароя лично ми се извини. Златко Карич обаче продължи да твърди, че съм най-обикновен измамник.

- Твърди се обаче, че от май 2011 г. досега сте спечелили само една точка за рейтинга си , а на въпросния турнир изведнъж качвате цели 60 точки. Вашите съперници ви обвиниха в какво ли не. Йованович и Кларич заявиха, че технологиите толкова са се развили, че теоретично вашите “приятели” в съседната стая, в София или Антарктика биха могли да ви изпращат сигнали за ходовете чрез чипове, имплантирани под кожата, в ухото или в зъб чрез вибрации?
- Ами Йованович, Кларич или Кураица защо не си дадат задника за имплантиране на чипове и

да печелят тлъсти награди

щом е толкова просто за един провинциален шахматист? Тия хървати, ако дойдат в България, ще ги бия, дето ги хвана.

- Обаче в шахматната гилдия се носят разни слухове, които не са във ваша полза?
- Например?

- Водещи наши шахматисти въстанаха срещу вас и се подписаха в декларация, в която заявяват, че вие ползвате електронна помощ по времето на партиите. В същата декларация водещите шахматисти на България заявяват, че няма да се състезават в никакви турнири с ваше участие, ако не бъде осигурена специализирана техника, която да гарантира невъзможността за използване на всякакви електронни устройства в игралната зала. Не сте ли депресиран, след като в последния ви турнир във Велико Търново бяхте изхвърлен от наградния фонд и класирането, след като смачкахте съперниците си?
- Организаторът на турнира, хитрец, който организира все пак частна проява, в последния момент включи точка в регламента, според която при три недействително изиграни партии, забележете, независимо победи или загуби, съответният шахматист не участва в класирането и разпределението на наградите. Това е абсурд! Направиха така, че международният майстор Сашо Николов два пъти по жребий трябваше да се срещне с мен, а той и двата пъти отказа да седне на стола. Гросмайстор Петър Дренчев направи същия номер и квотата за декласиране беше изпълнена. Тази екзекуция обаче няма да ме спре.

- Последва обаче тв изпълнение на Сашо Николов и Петър Дренчев. В него двамата именити шахматисти припомниха, че миналата година на мемориала “Богомил Андонов” след победата си над бившия световен вицешампион за юноши, супергросмайстора Кирил Георгиев, той е съборил фигурите, обвинил ви е в нечестна игра и е казал, че няма да остави тази работа така. В тв изявата си тези дни пък Сашо Николов в типичния си ексцентричен стил предложи истината за вас да се разкрие в мач между вас и Кирил в... бункер, в който не могат да проникват никакви сигнали от вас към суперкомпютъра и обратно.
- Това е пълна глупост. Аз бих предложил на самия Сашо Николов да изиграем мач в бункер с дебели оловни стени. Разбира се, първото условие е да седне на стола срещу мен.

- Знаете ли всъщност какво се носи из шахматната гилдия за вашата скандална персона?
- Не. На турнирите аз си играя партията, прибирам се в хотелската си стая и не се интересувам от клюки.

- Да, но за вас се говори, че сте суперпрограмист?
- Не е вярно.

- Говори се, че сте студент в Американския университет в Благоевград, когото в суперспециални служби на САЩ са избрали за опитно зайче, в което е имплантиран специален чип, чрез който изпращате и получавате за секунди ходовете на най-силната шахматна програма в света - американската “Худини”. Целта е да се провери дали рано или късно руснаците могат да засекат сигналите в двете посоки.
- Не разбрах в какво се състои експериментът? Впрочем на въпросния турнир в Хърватия бях в една стая с един мой фен. Идваше да ме гледа и го изгониха от залата още след четвъртия-петия кръг. Вярно, че беше доста бъбрив и досаждаше на другите зрители, но основният мотив на организаторите беше, че той ми подсказва. Така че и тоя вариант отпада.

- Защо?
- Защото той не беше шахматист, работеше си човекът там и в свободното си време идваше да ме гледа. Набедиха го, че имал копче на ризата, което играело ролята на камера и чрез нея се предавали и приемали ходовете на програмата “Худини”, с което ми подсказва. Изгониха го, но аз продължих да печеля. Виждате до какви абсурди може да се стигне.

- Значи досега не сте хванат да мамите, не са намерени микрокамери, които приемат и предават ходове към шахматните програми, и т.н. Защо тогава се надигна този вой срещу вас в родната България?
- Нямам представа, а и изобщо не ме интересува. Вероятно защото ги трепя. Каквито и проверки да ми правят, аз просто ще си играя шах и другото не ме интересува. Това е единственото, което не могат да ми отнемат и ще го духат.

- А интересува ли ви мнението на един международен майстор, който има достатъчно високо ниво в шаха и шахматния морал - Валентин Памбукчиян?
- Да, и какво казва той?

- Ами това, че нещата не са толкова прости. Припомня казуса на по-предишната олимпиада, когато френската шахматна федерация е наказала своя участник на трета или четвърта дъска, който е заподозрян в измама (недоказана) с участието на още двама души – единият предавайки с достъп до компютъра, а другият предава ходовете му чрез специални знаци в самата игрална зала от разстояние. Според мен, ако искат да установят дали Борислав Иванов мами, трябва да вкарат в действие специална апаратура, която обаче коства доста пари...
- За какво говорим? Значи, аз не съм студент и експериментално зайче в Американския университет в Благоевград, уча педагогика в Югозападния университет и никакви тайни специалисти и агенти

не могат да ми вградят и слънчев лъч в задника

на който постоянно си седя по време на турнири. Всички тези приказки за чиповете в тялото ми са научна фантастика!

- Така или иначе в шахматната гилдия се говори, че такъв качествен скок на тези години е невъзможен?
- Защо мислите така?

- Не аз. Колегите ви мислят така. Обяснете как започнахте шахматната си кариера. Вече сте на 25 години, не сте вундеркинд, а в момента сте феномен, от когото бягат като дявол от тамян водещи гросмайстори?
- Сериозно започнах да се занимавам от 2005 г. в ШК “Виктори”. От 2007 започнах да ходя по турнири. Дотогава само тренирах. Бях на 17-18 г.

- А дотогава?
- Играех шах у дома на плейстейшън. Нямах компютър. После, като започнах да играя активно, едва тогава си купих компютър за пръв път. Тогава вече бях навършил 18 години.

- Кога почувствахте, че започвате да израствате?
- От 2007 г. започнах да играя по турнири. Вече бях на 20 г. Играех в абсолютно всички турнири в България. След това започнах да ходя в Хърватска, Гърция, Полша, Сърбия. Много бързо почнах да качвам ЕЛО-то. Стартирах от 1600 - 1700 и за година и половина направих 2200 международно ЕЛО. Така че за година и половина дигнах 400 единици и повече, направих 2325 ЕЛО през 2010-а, но оттогава нямах голям прогрес... досега. Но дотогава играех страшно много и много бързо качвах коефициент в тоя период, спечелих един международен турнир в Полша с 8 от 9, което беше страхотно постижение.

- Добре де, всички твърдят, че на вашите години в шаха не може да се направи такъв страхотен качествен скок. Как го направихте?
- Тренирам основно с “Рибката” /руската шахматна програма, смятана за втората по сила след американската “Худини”/, основно във вариацията й “Тринидан”, защото друга в тоя период просто нямаше. Тази програма, която играе общо взето на ниво 2450, я ползвам като противник, изобщо ползвам “Рибката” и никакви други програми. “Худини” изобщо не може да ми тръгне на компютъра.

- От какво семейство сте?
- Баща ми е брокер, майка ми е педагог, а аз никога не съм бил програмист, повтарял съм го хиляди пъти.

- Добре де, каква е тайната на уникалните ви успехи, съчетани с възход, падения и съмнения?
- Ох, значи аз съм ходил на един-единствен турнир в Сърбия, с триста мъки направих 50 процента, но и там се появиха съмнения. След това стигнах до извода, че като съм с ЕЛО 2200, хора, които са с високо ЕЛО, а аз ги цепя, не им харесва, защото им вземам примерно по 10 точки от ЕЛО-то и те решиха да вземат мерки.

- Толкова късно израстване не е имало и не било възможно в българския и световния шахмат. Поне така твърдят вашите опоненти?
- Ами аз сега какво да направя, че бия хора с ранно, но заспало развитие.

Много ги е яд, но...

Говорил съм със Силвио Данаилов, мениджъра на Веселин Топалов и председател на Европейската шахматна федерация. Каза ми да играя предимно в България и след това в чужбина.

- Виждали ли сте се на живо с него?
- Не, но се надявам да установим и по-тесен контакт. Но нали ви казах. Не ми пука с кого ще установявам контакти, аз просто ще си играя своя шах напук на душманите ми. Ще ги бия, където ги заваря, никой не може да ми отнеме това право. Те не могат да разберат, че на дъската играят фигурите, а не хората. Ако искат да разберат дали съм опасан с микрочипове, нека ми направят аутопсия, стига след това отново да ме сглобят...

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ