Той никога повече няма да бъде някогашният приятел
Любен Дилов-син е писател и сценарист, медиен човек, сатирик и политик. Завършва журналистика, работи като редактор в няколко печатни издания, но от 1990 г. се занимава със създаването на телевизионните шоута: „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“... Той беше главният двигател и основен идеолог на тези предавания до май 1999 г., когато става секретар на политическото движение “Гергьовден”. На местните избори тогава е избран за общински съветник на София. Заместник-председател на предизборния щаб на Петър Стоянов за президентските избори през ноември 2001 г. През 2012 г. участва в учредяването на политически проект на Слави Бинев ГОРД, но на изборите през май отново ще се яви в рамките на коалиция СДС с “Гергьовден”. Междувременно беше собственик на в. “Новинар”, главен редактор е на списание l`Europeo, води предаване по ТВ7 “Пуснете водата” и е жури в шоуто “Като две капки вода” по Нова тв. Заедно с Милена Фучеджиева и Маги Халваджиян създадоха един от най-хитовите родни сериали – “Седем часа разлика”, чийто край обаче така и няма да научим заради продуцентско-телевизионни войни. Разведен е, има три деца от бившата си жена Елина.

В момента лети на крилете на нова, скандално млада любов.


- В момента си “лошото ченге” в журито на предаването “Като две капки вода”. И сега, а и по принцип, на теб никой не ти се сърди, колкото и да си остър, че дори и жлъчен понякога. Как го правиш?
- О, това съвсем не е така! След една тъпа смешка с Майкъл Джексън, сигурно съм написал близо 50 персонални извинения на гневни фенове на Краля, които ме нападнаха на страницата ми във Фейсбук. Трябваше да им обясня, че просто играя лошия в „Две капки вода” и това е все едно да искат от Дарт Вейдър да се извини, че диша тежко…

Ама, на – извиних се

- Защо вие от журито така лансирате Мария Игнатова и Диана Любенова, а пренебрегвате страхотните изпълнения на Гъмов и Алекс?
- Айде, да речеш, че аз лансирам Диана и Мария, чисто по мъжки, но... има и друго. На първо място аз гледам духа на превъплъщението, актьорската игра, а не толкова пеенето. Мисля, че те, като най-лишени от гласови възможности, се справят страхотно. Както и Стефан, който от дъното на класацията на последното издание направи абсолютен рекорд - четири десетки. И на нашите, и на телевизионната аудитория, която е безжалостна и си поддържа едни и същи любимци. Лично аз си давам сметка и за трудността на превъплъщението - Гъмов е извънземен актьор и има поне хиляда часа зад гърба си във вариетето на Боньо Лунгов, където е играл и пял какво ли не... Поне аз се стремя да бъда верен на собствените си разбирания...

- А защо на Мария и Диана все им се падат едни готини, секси мацки, а Рядков го “закопавате” с разни музикални титани?
- Сега това с падането е мистерия и за мен. Със сигурност има някакъв шортлист - т.е. не се въртят абсолютно всички артисти в рулетката, но и със сигурност случайният момент е решаващ. Иначе да се пада два пъти Адел, Графа и Шер няма голям смисъл. Това шоу се оказа по-забавно от очакванията ми. Маги като продуцент спазва стриктно оригиналния формат, аз бих го поразширил с повече интриги между състезателите, по хапливо да бъде. Но това му е първи сезон и засега го правим, както е навсякъде по света.

- Как съчетаваш приятелството си със Слави Бинев с работата си в медия, която, меко казано, не е приятелски настроена към него?
- Приятелството или е истинско, или не е. То не се съобразява със силните на деня и с условности. Освен това аз съм напълно свободен в медията, в която работя. Няма ограничение да каня когото и да е било. И от ГОРД съм имал гости, Слави също ще ми гостува в рубриката „Моите истории със”, но след изборите.

Иначе е прекалено ачик работата

а хората, които си правят труда в неделя в 10 часа да ме гледат, изобщо не са тъпи…

- Какво се случи между теб и Бинев? Защо заряза проекта ГОРД и с “Гергьовден” влезе отново в СДС?
- Нищо особено не се е случило. Продължаваме да сме в чудесни отношения и с нетърпение очаквам края на кампанията, за да можем най-после да се засечем по едно и също време в София. ГОРД стартира като проект, събиращ хора с различни политически идеи, но обединени от виждането, че демокрацията в България е застрашена. Демокрацията като процедура. Случилото се в последните дни само доказа, че сме били прави преди 6 месеца. Иначе “Гергьовден” от създаването си е било винаги по-дясно от центъра и няма как на тези важни избори да подкрепи друго освен синята идея. Ние даже се създадохме като опозиция на БСП, пропуснахме първите избори, в които ни даваха минимум 11 процента, за да може СДС да имат пълно мнозинство през 1997-а, а през 1998-а се обявихме като дясна опозиция на превръщането на СДС в единна партия от Иван Костов. Сега нещата са отново като през 1997-а и нашето място е логично там.

- Ти си позволяваше много остри коментари по адрес на силните на деня. Ще те чуем ли да ги изречеш и от екрана на ТВ7 или ще продължиш да ги публикуваш само във Фейсбук?
- Ооо, мисля, че в предаванията ми са даже по-остри! Там ми е по-лесно, защото това, което аз се колебая дали да кажа, го казва дремещата в мен свиня. Тя в първите предавания ме наричаше даже „подлога на Бареков”. Както знаеш, предаването често е пълна импровизация – няма да издавам кой е в свинята, но е с доста свободолюбив дух. С Николай много се смяхме… Ние сме се посдърпвали с него, докато беше в bTV и след това, но мога да кажа с ръка на сърцето, че наистина имам свобода, граничеща със свободията в „Пуснете водата”. Всичко, което правя, е въпрос на личните ми разбирания.

- Колкото и да казваш, че цензурата е въпрос на личен избор, решаващата дума има този, който плаща. Или свободата може да бъде извоювана?
- Всичко се плаща на този свят, но аз имам щастието да работя само с партньори, на които не им и хрумва да ми налагат цензура. Така беше и в Нова телевизия, така е с издателката на” L`Europeo” – Кристияна, така е и в ТV7. Или такива ми се падат, или сам си ги избирам… Ти прецени (усмихва се - б. а.). Корпоративната политика на една медия е нещо нормално, с което трябва да се съобразяваш. Но умните хора намират винаги начин да кажат това, което искат.

- Като какво ще определиш феномена “пребоядисване” в българската политика? Ето дори Тити Папазов сега те подкрепя теб и СДС, а само допреди година и половина стоеше плътно зад гърба на президента Първанов. Да не говорим за другите стотици примери на “прехвърчане” на политици от партия в партия, и то все на ръководни позиции.
- Тити изобщо не може да бъде мерен в простите схеми на “сини” и “червени”. Само ще ти припомня, че той излезе като кандидат за кмет на Демократическата партия в изборите срещу Бойко. В момента в СДС няма нито една стара муцуна. Аз дори приемам себе си като такава и затова не водя листа, председателят на СДС не води листи. Това, заедно с факта, че нашите листи са единствените без ченгета от ДС, показва, че СДС не е проект за личностно политическо оцеляване, каквито за жалост са повечето играчи на терена в тези избори.

Настъпи такава криза, че даже блондинките започнаха да се женят по любов

И ние с Тити сме в СДС по любов. А колкото до подкрепата му за Първанов – те, доколкото знам, са големи лични приятели, но не мога да говоря от негово име.

- Факт е, че всеки има право да се променя, но това не е ли подмяна на принципи, съответно на характер, съответно и на личност? А знаем, че каквато е същността на хората в детската градина, такава е и като пенсионери. Тоест как би нарекъл тези, които се променят с лекота?
- Права си, че има по-стряскащи промени. Тази на Мартин Захариев, например. Но не съдя никого особено за политика. Това би трябвало да е битка на идеи. Не ме интересува кой под какви знамена се строява, важно ми е какво предлага, какви са идеите му. Някой може ли да нарече Петър Курумбашев “левичар”? Той е един от създателите на СДС, а сега ще бъде втори мандат депутат от БСП… Наско Семов беше депутат на Янето, цивилизационната разлика между тях е от тук до Марс. Това, че се объркал с онази листа, не го прави по-малко ценен.

- Твърдиш, че СДС е практичен избор, с много нови лица и нова политика - защо обаче в такъв случай се ползва марката СДС?
- СДС направиха нещо безпрецедентно в новата българска политическа история. Заради принципи те освободиха цялата си парламентарна група, смениха цели организации и в момента при тях е в ход пълно обновление и отваряне на структурите им за нови хора. Независимо от резултатите на тези избори, ако СДС продължи по същия начин, след година ще могат отново да напълнят Орлов мост, както през 1990-а – но не трябва да се отстъпва от този път. Те доказаха, че наистина са хора, които са се събрали заради идеи, а не чешат самолюбието си и да пробутват едни и същи лица за всички постове в държавата. Разводът между Надежда Нейнски и напусналите СДС депутати и Костов показа, че са били прави. Те наистина загърбиха раздорното минало, но носейки всички горчиви поуки от него.

- Марката СДС не е ли вече твърде компрометирана?
- Знаеш ли, че СДС е единствената модернистка партия от тези, които направиха промените в Източна Европа през 90-те години на миналия век? Единствената! Всички други изчезнаха. Цената, която се плаща за непопулярните реформи, за грешките на прехода, е чудовищна! Тези, които днес са СДС, не се поколебаха да я платят. Тези, които се страхуваха, избягаха и си направиха свои проекти. Заради това, един човек да остане в СДС, “Гергьовден” ще гледа със симпатия и ще бъде готов винаги да подкрепи, когато е трудно.

- Не беше ли по-добре да започнете наистина на чисто, без негативите от миналото, или предпочетохте да не поемате този риск заради държавната субсидия?
- Благодаря ти за този въпрос, защото е важен. Ако СДС не влезе в парламента, няма да има субсидия, защото е регистриран като коалиция с, да не сбъркам - четири участващи формации. Така че играта нито е за лично оцеляване на лидерите, нито за пари. За пари и лично оцеляване играят онези, които ги видя в предизборния ни клип…

- Предизборният клип на СДС отнесе много критики най-вече заради поименно упоменатите “призраци”. Ти одобряваш ли директната атака срещу опонентите ви?
- Това са не само призраците на СДС, това са нашите призраци. Когато зъболекарите имат проблем, проблеми имат всички хора със зъби.

- Защо се обърна СДС срещу Костов? Той е поставен редом до Станишев и Кунева и направо си е наречен крадец в клипа.
- Всичко, което съм имал да кажа като критика срещу Иван Костов, съм го направил, когато беше премиер.

И съм си платил щедро за това

И аз, и моите колеги от „Хъшове” тогава. Цяла книга има написана за това – при това продадена в над 100 хиляди тираж - „За стърчането”. Не ме карай сега да говоря срещу него. Етапите в развитието на СДС са ясно отчетливи - преди Костов и след него. Когато беше могъщата коалиция, която спечели категорично изборите за президент и парламент през 1997-а, и когато се превърна в единна партия от клиентелистки тип… Освен това, нека припомня – Костов сам напусна СДС. Той не е изключван от него. Той отказа да се бори за председателското място и да обясни на съпартийците си защо СДС губи обществено доверие. Предпочете да се оправдае с колегите си. По това много си приличат с останалите участници в клипа. И Кунева, кой знае защо, изведнъж усети НДСВ като тясно за широката й европейска душа…

- Как ще коментираш развитието на твоя някогашен приятел Слави Трифонов – добре ли е да си всяка вечер на екран повече от 12 години?
- Вярната му аудитория го иска. Всичко друго, което кажем, ще е глупаво на фона на милионите, които го гледат. Слави никога няма да ми бъде някогашен приятел. Връзката ни с него е за цял живот, независимо дали сме заедно или не. Обективно съдя, че има нужда от иновации в шоуто му, но то продължава да е номер едно на този пазар. Горд съм, че съм участвал в създаването на този абсолютен феномен, сравним само с „Всяка неделя”…

- Зарежда ли това да си всяка вечер пред публика или изчерпва?
- Бил съм близко до него и знам, че често му е много тежко. Не забравяй, че той е човек, който се грижи за всички в екипа си маниакален перфекционист. Това също го тормози здраво.

- А наистина ли е загубил връзка с реалността и живее като медийна звезда, или просто не го разбираме?
- Шоубизнесът е пазар на мечти. Не можеш да продаваш на този пазар, ако всеки може да те пипне и да си поговори с теб. Ако си в голяма страна, е по- лесно. От над 200 милиона американци, вероятно няколко хиляди могат да видят на живо Том Круз или Джей Лено. Но България е малка. Ако искаш да продаваш мечти, трябва да приемеш тежкия дар на изолацията. Това не е моят начин, но го разбирам.

И му съчувствам

- Къде изчезна онова лъчезарно момче, което беше Слави, когато отиде в bTV, и защо се скара с най-близките си хора?
- Мисля, че си е пак там. Но публичният живот в България е една перманентна кална баня. Казват, че калните бани са полезни за здравето, но всички имаме едно колебание…

- Каква е кризата в медиите – финансова или идейна? Цензурата ли ги проваля или интернет?
- И двете. Но идейната е по-страшна, а цензурата в официалните медии дава допълнителна сила на интернет-изданията. Казвам на всички млади журналисти, които идват да стажуват в “L'Europeo” – няма по-добро време от това да започнете с журналистиката. Ако сте истински журналисти, веднага ще се разбере на фона на море от поръчкови медии и нагъл пиар, маскиран като журналистика.

- Как се справяте с издаването на “L'Europeo” в тези времена на криза?
- Не е леко. Дори „Рицоли” – огромното издателство в Италия, чиито лицензиант сме, имат сериозни трудности и съкращават масово списания. Но “Л`Еуропео” - България се радва на изключително вярна над 10-хилядна аудитория. Тя е и много взискателна. От нея по-взискателна е само издателката ни Кристияна Илиева. Чувала си издател да отказва реклами, защото не подхождат на духа на изданието?! Е, Кристияна го прави, дори в тези времена. Летвите, които ни поставя с Дими Стоянович, доста ни задъхват понякога.

- Кога продаде вестник „Новинар” и защо? Промените в собствеността на вестника започнаха още през 2008 г., но до този момент не си ги коментирал.
- Миналото лято. Много ни беше трудно, а искахме екипът да бъде запазен, защото са чудесни журналисти. И в момента са в добри ръце – Стоян Сираков ми е състудент и е един от най-остроумните хора, които познавам. Просто за ежедневниците е много трудно. За себе си прецених, че пред възможността да измъчвам журналистите си, по-честната позиция след няколко чудесни години е да кажеш:

„Копелета, не успявам повече!

Това мога, нека дойде някой друг, по-добър от мен, който ще се справи”. Новите собственици не само запазиха всички, които искаха да останат, но успяха да върнат и някои, които ни бяха напуснали заради по-добри финансови оферти.

- Казваш, че основната причина да бъдеш привлечен към ТВ7 е възможността да работиш по нов тип сериал. Това означава ли, че от Нова тв категорично са отказали да работят в посока БГ-сериали?
- Виж, проектът, над който работя, наистина е много смел. Това микс от сериал и риалити. Не съм аз човекът, който ще коментира политиката на Нова, но самото ми предложение – съзнавам го – беше предизвикателство. Свързано е не само с управлението на програмата, но и с бранд-мениджмънта. На този малък телевизионен пазар трябва много да внимаваш, а истината е,че ТВ7 в момента правят най-смелите неща.

- Две седмици преди Нова година имаше кастинг за сценаристи в „Господари на ефира”, а на теб ти беше дадена възможността да си избираш от кандидатите и да правиш собствен сценарен екип. Какво се случи тогава?
- Ей, как го помниш това?! Аз сам си подбрах от този кастинг една дълга листа – около 30 души, които писаха в раздела за драматичен сериал. От тях ще подбера 10-12, на които ще организираме един седмичен семинар по творческо писане за телевизия. Ще поканим водещите продуценти и режисьори на сериали от България, вероятно ще осигурим и някой задокеански гуру… Ще мога да ги наблюдавам внимателно тогава и да избера онези, на които наистина да помогна в кариерата им.

- Как се справи с развода си? Много мъже казват, че няма нищо по-гадно в живота от това - каква е твоята рецепта?
- Просто е. Не съм се справил...

Едно интервю на Надежда НЕНОВА