Именитият краевед Борис Колев даде на писателя 20 тетрадки архивни материали и не ги видя повече
<em>Преди седмица в Хасково приключи 41-то издание на националния литературен конкурс &bdquo;Южна пролет&rdquo;. Имаше литературни четения, имаше наградени, имаше и разпивка до зори - както е било винаги. През годините малко от наградените са се прибирали в къщи с два лева в джоба, защото финансовите призове са били изпивани до стотинка в някое хасковско кръчме. Тазгодишното издание на &bdquo;Южна пролет&rdquo; е поводът да разговаряме с бившия директор на Хасковския държавен архив Марин Караиванов. Човекът, който знае всичко за всички и задължително се позовава на архивните материали. И този път Караиванов хвърля големи бомби! <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Спомням си, че на една отдавнашна &bdquo;Южна пролет&rdquo; в Хасково пристигна самият Иван Славков. После месеци наред се разказваше как се напил до козирката и... изял карамфилите от вазата. Какво можете да ни разкажете за онези времена?<br /> </strong>- Това за другаря Иван Славков и аз съм го чувал. Но такъв документ в архива няма. Има други документи, които разказват как от Окръжния комитет на БКП-Хасково са гледали на литературните творения на местните автори със церберска безкомпромисност. В един партиен доклад, осем месеца преди кончината на великия Леонид Илич Брежнев, окръжният парткомидеолог, чието име ще спестя, защото ми втръсна да кибича из съдебните зали, се заклеймяват почти всички литературни творения на местните автори като са наричани &ldquo;язва в обществото&rdquo;. Докладчикът с патос пита каква е обстановката на културния фронт и дали има подценяване на идеологическите аспекти на художествените творения. И сам си отговаря &ndash; да, има! И твърди, че идеологическата партийна взискателност е под всякаква критика и посочва примери. Първият пример е <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;скандалната, умопомрачителна скулптура на бонвивана Вежди Рашидов <br /> </strong></span><br /> наречена &bdquo;Шумът&rdquo;, изтипосана в градинката пред Градската централна баня&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- Защо, какво й е на скулптурата? Тя и до днес си стои в една друга градинка!<br /> </strong>- Докладчикът не спира дотук. Той с патос чете как попитал един студент какво представлява скулптурата на Вежди Рашидов, а той отговорил: &bdquo;Октопод&rdquo;. След това питал медицинска сестра, която я определила като &ldquo;патологично видение на шизофреник&rdquo;. И никой не познал, че статуята изобразява човек, чиято нервна система е деформирана и обезобразена като следствие от непоносимия шум и прекалено силните вибрации в града. Та, според този местен партиен идеолог, набеденият за велик ваятел Рашидов изваял и едно друго чудовище &ndash; &ldquo;скулптурата, побита на централната алея в &bdquo;Парка на свободата&rdquo; (б.а. днешен парк Кенана&rdquo;). Някаква нещастна, обезглавена жена с отрязани ръце. Тази ваятелска &bdquo;творба&rdquo; безспорно предизвиква психически травми у разхождащите се в парка граждани&rdquo;, заключава докладчикът.<br /> <br /> <strong>- Какво е целял с този унищожителен доклад? <br /> </strong>- Болшевишката Коза ностра винаги е знаела как щедро да се отплаща на своите верни идеологически опричници. Туй впрочем се демонстрира неприкрито и в софийските, столични селения, и в провинциалните битности, да речем в Пловдив или във Варна. В столичното географско ширине емблематичен пример за парткомпротекция е житието-битието на писателя <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Николай Хайтов, който, макар и обвиняван, че през 1943 година рязал партизански глави <br /> </strong></span><br /> (твърдение, споделяно неведнъж и два пъти от харизматичния Радой Ралин), се издигна до върховете. Въпреки че през 1951 година бива дисциплинарно уволнен като лесовъд заради незаконна търговия с дървесина - осъден е и две години лежи в затвора. Обаче подир прословутия Априлски пленум, кой знае защо, е яко протежиран лично от партийния вожд Тодор Живков и от болшевишко-комунистическите главорези Мирчо Спасов и Лев Главинчев. Като член на УС на Съюза на българските писатели, той ентусиазирано подписва декларацията на Съюза против съветския антиболшевик - писателя Александър Солженицин, класифицирайки го като &bdquo;един подъл безродник и национален предател&rdquo;. Хайтовият перманентен опонент Радой Ралин обаче решително отказва да подпише изявлението-анатема, заявявайки, че &bdquo;текстът е олигофрено-мижитурски&rdquo;, за което моментално е изключен от Съюза на писателите.<br /> <br /> <strong>- Но Хайтов е боготворен години наред, той е доказан автор. Особено със сценария на филма &bdquo;Капитан Петко Войвода&rdquo;... <br /> </strong>- Да, така е. От 1966 до 1968 година той е член на Управителния съвет на Съюза и негов секретар. От 1975 до 1977 година е председател на Софийския съвет за култура, както и председател на творческият фонд на СБП, и носител на Димитровска награда за проза. През периода 1993 &ndash; 1999 година е председател на СБП. Несъмнено обаче Хайтов е най-феноменалния плагиатор в българската литература, за което има много документи. Факт, който се дължи на обстоятелството, че бе любимото Тодор-Живково протеже. А след тъй наречената нежна революция продължава в една или в друга степен да бъде толериран от властимащите. Именно поради този благоприятен за него модус вивенди с управляващите, той се радва на съществуваща популярност особено сред националистичните кръгове на българското общество.<br /> <br /> <strong>- Какво значи това? <br /> </strong>- В този контекст ще спомена само някои от най-фрапиращите му литературни мародерства, като започна с безсрамния му опит да публикува от свое име сборника с документални разкази на Екатерина Томова &bdquo;Забравени от небето&rdquo;. Абсолютно същото се повтаря с документалната книга &bdquo;Историята на село Манастир&rdquo;, чийто съставител е Славчо Дачев, но книгата безпардонно е обсебена от Хайтов. Журналистката Велислава Дърева разобличи Хайтово плагиатство в свои статии, публикувани в пловдивския вестник &bdquo;Комсомолска искра&rdquo;. Протежираният лично от Тодор Живков афиф-писател обаче успява да изиска бруталното й изгонване от редакцията на вестника. На всичкото отгоре <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Дърева е пребита посред бял ден<br /> </strong></span><br /> от неидентифицирани мутри на една пловдивска улица, но случаят тихомълком е потулен. <br /> <br /> През 1985 година безскрупулният писач Хайтов бива публично изобличен от литератора Петър Величков за това, че криминално си е присвоил историческия роман &bdquo;Левски&rdquo; от Яна Язова, както и редица други нейни романи...<br /> <br /> <strong>- Това са тежки обвинения! Има ли доказателства?<br /> </strong>- Безспорен факт е, че веднага след мистериозната смърт на Язова, първите, които влизат в жилището й, са юрисконсултът Аянов и вездесъщият Николай Хайтов. Никак не е случайно, че Аянов нарече Хайтов &bdquo;пладнешки обирджия на 20-и век&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Говорим за Хайтов, има ли това някаква връзка с Хасково?<br /> </strong>- Започнах отдалече, защото това са неща, които съм проучвал и за всяка моя казана дума има доказателства. Някъде към средата на 1970 година като гръм от ясно небе самият Хайтов се стоварва с цялата си тежест в Хасково. Влиза в Държавния архив, където работя и аз, и казва, че си е уредил среща с именития местен краевед, спелеолог и палеонтолог Борис Колев. Срещат се двамата и, омаян от приказките на Хайтов, Колев му дава двайсетина тетрадки, съдържащи спомени, биографични сведения, снимки, легенди и народни песни за Капитан Петко Войвода. Това са архивните материали, въз основа на които Хайтов написва книгата &bdquo;Капитан Петко&rdquo;, а и стъкмява сценария на популярния 12-сериен филм за прочутия тракийски бунтовник, излъчван по Българската национална телевизия през 1981 година.<br /> <br /> <strong>- Какво получи за тетрадките Борис Колев?<br /> </strong>- Абсолютно нищо! Подир хасковската среща на двамата до самата си смърт Борис Колев така и не можа да стигне до Хайтов, за да си прибере поне тетрадките. Дори едно &bdquo;Мерси&rdquo;, дето се вика - от кумова срама, не получи.<br /> <br /> <strong>- Какво друго знаеш за преуспелите родни творци? <br /> </strong>- Интересувал съм се от другия безумно ярко прононсиран едновремешен болшевишко-комунистически идеологически опричник - роденият през 1953 година Иван Йорданов Димитров. Това име нищо не ти говори, нали? Този човек е от т.нар. &bdquo;Генералско движение&rdquo;, включващо голям брой висши офицери от българската народна армия и от бившите болшевишко-комунистически тайни служби, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>и се е прекръстил на Иван Гранитски<br /> </strong></span><br /> Име, съчетаващо амплоато на обществен деец, на журналист и поет, на публицист и литературен критик, на издател. Понастоящем е собственик на издателство &bdquo;Захари Стоянов&rdquo;, а преди това на издателство &bdquo;Христо Ботев&rdquo;, предишното &bdquo;Партиздат&rdquo;, демек - издателство на БКП. Служебната му биография гъмжи от какви ли не шефски функции: редактор и заместник главен редактор на официоза &bdquo;Пулс&rdquo;, чиято редакция има пряко вземане-даване с Държавна сигурност, заместник главен редактор на &bdquo;Литературен фронт&rdquo; , главен редактор на списание &bdquo;Везни&rdquo;, главен редактор на &bdquo;Черно и бяло&rdquo;, генерален директор на БНТ &ndash; 1995 &ndash; 1996 г и т.н. Животът и творчеството на Гранитски огледално се отразяват в две словосъчетания, верноподано издекламирани от други двама бележите български поети - Александър Геров и Любомир Левчев, а именно фразите: &bdquo;Ти Партийо, си майка на Живота!&rdquo; и &bdquo;Другарю Живков, не можете да ми забраните да Ви обичам!&rdquo;&hellip;<br /> <br /> <strong>- По същия начин можем да говорим и за други български писатели - тогава времената са били такива&hellip;<br /> </strong>- Така е, и други бележити български писатели си измисляха подходящи псевдоними, сякаш са се срамували от собствените си имена. Например Тодор Събев Манев възприема псевдонима Камен Зидаров, а Петър Митев Калчев става Камен Калчев. Разбира се, двамата никога не са разполагали дори и с една микроскопична част от финансовия ресурс, с който борави надлъж и нашир понастоящем Гранитски, превърнал се в рупор на родната пост болшевишко-комунистическа олигархия... <br /> <br /> <strong>Хасково, <br /> Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА <br /> </strong>