Лежах в затвор, защото вълната, която съм купил, за да обменя за плат за 4 костюма за семейството ми, била от излишъка на склададжията
<em>Варненец на преклонна възраст получи след половин век обезщетение за изтърпяна репресия и затвор без съд и присъда. Държавата чрез областната управа в морската столица изплати на Васил Георгиев Василев 2240 лева за прекарания кошмар в зандана в продължение на 2 години и 11 месеца. Това се равнява на 2,13 лева на ден. Делото, по което Василев е вкаран зад решетките на Варненския и Плевенския затвор през 1961 г., е емблематично за Народния съд, защото години след това в архивите няма и помен от него.<br /> </em><br /> &quot;Осъдиха ме, защото вълната, която съм купил, за да обменя за плат за 4 костюма за семейството ми, била от излишъка на склададжията. Така съм подпомогнал извършване на кражба от негова страна&quot;, връща лентата назад 86-годишният Васил Георгиев. <br /> <u><em><strong><br /> По това дело са изправени и осъдени 20-30 души. 35-годишният тогава Васил е пратен зад решетките за 7 г. <br /> </strong></em></u><br /> Търка нара 35 месеца и е помилван. Баща му Георги Василев Михалев, който е от заможно семейство в Сливенско, виден деятел на БЗНС - &quot;Никола Петков&quot;, и кандидат за народен представител от листата на партията след 1944 г., излежава цялото наказание от 5 г. Майката и сестрата на Васил са осъдени условно. <br /> <br /> Първата му съпруга Маргарита, с която имат син, го напуска заради ултиматума на родителите си, активни борци против капитализма и фашизма: Партията и ние или той! В ареста са му чупили зъб, а прозорчето в килията метър на два било заковано с ламарина. Светлина се процеждала само през дупките. &quot;Другарю Василев, спрямо вас и вашето семейство се поизсилиха оперативните работници. Кажете къде искате да отидете на работа?&quot; - така го попитал след излизане от тюрмата лично първият секретар на ОК на БКП тогава Тодор Стойчев. <br /> <br /> Като специалист по икономика го назначили в &quot;Деспред&quot;, където се издигнал до началник на вноса, износа и транзита. <br /> Личната и семейна драма, която разказа за &quot;Стандарт&quot; възрастният човек, обаче продължава и до днес. Тоталната репресия през 60-те години на миналия век посяга и на апартамента му на пъпа на Варна. Той се намира в жилищна кооперация до Фестивалния център и до входа на Морската градина. Но за късмет се оказва ипотекиран и не могат да му го вземат. <br /> <u><em><strong><br /> Народната власт обаче му конфискува по силата на измислената присъда парцел от 2 дка и 6 ара. Дава го за ползване на свои хора - &quot;все комунисти от класа&quot; <br /> </strong></em></u><br /> по думите на бай Васил. Без акт за собственост, скици, строителни разрешения. Техните наследници по-късно са си вдигнали вили. Самият Васил си купил имот в най-красивата местност край морето до ресторант &quot;Траката&quot; и в съседство с вилата на бившия италиански консул Пиетро Тергета. <br /> <br /> Взема го за лозе за 7000 стари лева, като половината взел назаем от приятел. Има и нотариален акт за собственост -18 от 25.04.1957 г. На сега действащия пазар за недвижими имоти <br /> <u><em><strong><br /> цените на парцелите в &quot;златната&quot; местност Траката - Ваялар, гонят над 1000 евро на кв. м<br /> </strong></em></u><br /> Минават доста години по време на демокрацията, през които Васил Георгиев не си търси правото на законна собственост върху имота. Въпреки че след 1991 г. е кмет на &quot;Възраждане&quot;, общински съветник и член на Клуба на репресираните във Варна. Когато обаче решава да си върне земята, попада в омагьосания кръг на бюрокрация и чиновническа безскрупулност на институциите. И кръжи в него вече близо 6 г. <br /> <br /> Още през 2006 г. излиза решението на Варненския районен съд за правото му на собственост върху парцела и въвеждане във владение. Две години по-късно го потвърждава Окръжният съд. Топката за изпълнението му се прехвърля обаче от поземлената комисия в общината, където бавят издаването на удостоверение и скица и<br /> <br /> <u><em><strong>мотаят стареца от врата на врата. &quot;Все едно не признават съда, общината се оказа по-висша инстанция от него&quot;, гневи се</strong></em></u><strong><em><u> той <br /> <br /> </u></em></strong>Първият отказ бил с мотива, че трябва да се чака поне 1-1,5 г. изработването на новия подробен устройствен план. Семейството на Василев плаща на частен и лицензиран геодезист, за да направи помощен план на мястото и точните граници. Представят го в общината заедно с втора преписка от 2009 г. - в дирекция &quot;Архитектура, градоустройство и устройствено планиране&quot;, а оттам пак безкрайно протакат. <br /> <br /> Свикват се комисии, за да решават казуса. Те изискват същите документи, въз основа на които съдът вече се е произнесъл. През това време Васил Георгиев отива на среща с кмета Кирил Йорданов и се заканва да даде подчинените му чиновници на съд. &quot;Г-н Василев, дай ги на съд и ме уведоми&quot;, е отговорът на градоначалника. <br /> <br /> Но в крайна сметка кметът издава заповед -3433 от. 09.2012 г., която увенчава с успех усилията на общинарите - да се определи застроената и незастроената площ с прилежащите им територии. Тоест &ndash; признава се правото на вилите върху чужд терен, въпреки че на две инстанции съдът ги определя за незаконни. На 19 април е делото във Варненския районен съд по жалбата на Васил Георгиев по ЗСПЗЗ срещу заповедта на кмета, несъобразяването с решенията на съда досега и протакане на цялата процедура, заради която не може да си върне имота.<br /> <br /> В общината вече няма гише и служба, които да не познават бай Васил и съпругата му Мария, бивша учителка по математика. <br /> Междувременно обитателите на вили в парцела, даден им от народната власт, се сдобиват в кметството на район &quot;Приморски&quot; с удостоверения за търпимост според параграф 127, ал. 1 <br /> <br /> <u><em><strong>Това е най-безумната поправка на досегашния парламент, която амнистира всяко незаконно строителство до 2001 г. <br /> </strong></em></u><br /> Случайно или не, докато собственикът на имота чака 5 месеца за констативни протоколи за незаконното строителство върху него, районната администрация вади в кратки срокове въпросните удостоверения за търпимост. За бай Васил и семейството му това се оказва истински параграф 22, чието разплитане тепърва предстои.<br />