Миглена Ангелова ме нарече педераст в ефир и ми вдигна рейтинга
Крум Сираков е роден на 15 август 1986 г. в София. Завършва музикалното училище, специалността му е флейта. Вижда рекламата на телевизия MM за кастинг, явява се и е одобрен - част е от „БГ Future Stars“. След “смъртта” на музикалната телевизия още малко се занимава с поп, след което прави остър завой към фолка.

В уникална изповед пред “ШОУ” Крум разкрива шокиращи подробности от живота си, разказва за скандалните удари “под кръста” във поп фолк средите, за ползата от това да те обявят за гей и за мъчителното изправяне след депресията.


- Круме, какви са тайните около твоя изненадващ трансфер в “Пайнер”?
- Две години преди да ми изтече договорът, аз бях взел решението, че няма да стоя повече в “Ара мюзик”. Там бях подписал договор като поппевец. Но аз на своя глава реших да стана поп фолкизпълнител. Впоследствие нещата се развиха добре и постигнах доста успехи. На третата година започна срив от нищото според мен. Бившият ми продуцент се отдръпна от мен.

- Защо се случи това, какво имаше зад кулисите?
- Зад кулисите винаги е много мръсно! След едно трио, което направих - “Буба лази” - доста скандален клип с Дебора и Кристияна, усетих първото отдръпване. Тогава започна да се разпада подкрепата към мене. Имаше скандали, оплювания на песента, но хората много й се кефеха.

Имах такъв случай – обажда ми се Емануела и ме поздравява за въпросната песен, след което ми звъни композиторът й - Оцко, и ми казва: “Преди малко ми се обади Емануела и казва: “Ау, ужасна песен и ужасен клип! Много се радвам, че са го направили толкова гадно!”. Преди това с нея бяхме направили прекрасна дуетна песен - “Нищо не знаеш”... Много слухове чух, които бяха свързани с това, че Емануела промива мозъка на продуцента ни в негативна посока по мой адрес! Тя имаше доста дълги години връзка със сина му - Денис. И много е лесно, когато си част от семейството на един човек, да прокарваш мнението си.

- Как си обясняваш - защо Емануела ти е правила мръсни номера?
- Ако си нещастен човек в душата си, ти се озлобяваш! Това не беше само към мене. И към Алисия се е отнасяла така. Аз и Алисия сме й били като някакъв трън в очите! Точно снимахме клипа на песента “Нищо не знаеш”, и отиваме на парти на радио “Романтика”. Там

Емануела започна да цели с лед Алисия, заби й шамар!

Но много внимание й обръщаме на Емануела! Факт беше, че последните 2 години на мен, вместо да ми се помага от компанията, ми се правеха спънки. Чувствах се на дъното! Затова въпреки че не съм знаел дали фирма “Пайнер” ще ме приеме, исках да напусна, чувствах как падам надолу и това не зависеше от мен...

- Последните две години си бил в депресия. Как излезе от дупката? Дори чисто финансово как се справи?
- Имах много рядко участия. Стисках дупе, седях си вкъщи, не се срещах почти с никого, не излизах, за да не харча пари за нищо. Не ходех по заведения, бях се затворил, бях се скрил. Сигурно и оттам дойде депресията, в която изпаднах.

- Знам, че си бил още много малък, когато се “сблъскваш челно” с живота...
- Бях на 9 години, когато майка ми и баща ми се разделиха. Тогава започна за мен нещастието. Като бях на 21-22 години пък, майка ми умря от рак. Бях в едно непрекъснато нещастие, което няма край. Аз бях свикнал да живея в ада. За мен беше нормално да живея в ада!

През 1997 година майка ми напусна баща ми и ме взе и мен. Баща ми не й е изневерявал, не я е биел. Караха се, тя се промени и реши, че трябва да го напусне. Аз се затворих в себе си и още тогава се обърнах към Господ. Купувах си иконки и все се молех нашите да си оправят отношенията.

С майка ми излязохме на квартира в една стая. Мажехме филии с домашна лютеница, която нейна приятелка й беше дала - това ядяхме. Спяхме на две пружини с опърпани дюшеци. Родителите на майка ми бяха против този развод. Те имаха още един апартамент, който даваха под наем, не ни пуснаха да влезем там. Надяваха се, че по този начин ще принудят майка да се върне при баща ми. Но тя издържаше на беднотията, а аз заедно с нея.
Баща ми ме взимаше от време на време.

Всеки родител повръщаше върху другия чрез мен!

Предавах информация от единия на другия – много неприятно и гадно. Майка ми беше скарана и с баба и дядо. Те не й помагаха в началото. След 2-3 години като видяха, че няма да се върне при татко, вече се обърнаха към нея. Пуснаха ни да живеем в техния апартамент и напуснахме мизерната стая. На тях дължа музикалното си образование, защото те ми плащаха уроците по музика. Научих се да свиря на флейтата на майка ми, която намерих в едно чекмедже. Още първата година ме приеха в Музикалното училище. Майка ми не е успяла да стане музикант, беше учителка и това беше едно от нещастията й. Работеше с деца олигофрени и шизофреници. Представи си - за да работиш такова нещо, колко трябва да се измъчваш отвътре! Може би и това доведе до болестта й...

- Как разбрахте, че майка ти е тежко болна?
- Когато беше на 39 години, една вечер тя започна да кашля кръв. Хванахме едно такси по нощите и отидохме в болницата. Оставиха я там. Установиха, че има някакви образувания, залепени за трахеята, но доброкачествени. Трябваше да й направят операция, която била опасна, защото можели да пробият трахеята. Майка много се изплаши и избяга от болницата един ден преди операцията! Отказа се! Започна да се лекува с разни билки, ходеше по екстрасенси... Но след година й се появи бучка на гърдата, която вече се оказа злокачествена – рак! Година-година и нещо не отиде да я оперират! Пак изреди всички видове нестандартни лечения, само и само да не й отрежат гърдата! Но в крайна сметка се стигна до операцията. Не бяха й нагласили правилно дозата на химиотерапията и

изпадаше почти в кома след процедурите!

Година, година и малко след операцията, нямаше разсейки. Но около моя абитуриентски бал започна да куца. Не отиде на изследване, 3-4 месеца не отиде изобщо на доктор! На кракът започна много да я боли горе в хълбока и тя се принуди да отиде. И се оказа, че има разсейки по целите кости, в черния и белия дроб...! Тогава вече започнаха най-яките мъки! Години наред борба! Отслабваше, все повече се обездвижваше, болеше я...

- По това време ти си ученик в Музикалното училище. Как един тийнейджър се справя с подобно изпитание?
- Да, тогава изживях и една много болезнена любов. Бях в 10 клас, а Петя - в 12-ти. Заведе ме на абитуриентския си бал, бях й кавалер! Като се хванеш с кака, по друг начин гледат в училището на теб! /смях/ Тогава станах нормален тийнейжър, преди това си бях малко застрелян! Пък и бях доста пълничко момче... Петя обаче замина да учи цигулка в Германия. Дни наред ревях в скута на майка ми! Изревал съм си душата върху нея за моята любов и това също я е мъчило! Не съм я щадял, защото не е имало на кой да изливам тези мои мъки. С баща си тогава не съм комуникирал, че да мога като мъж на мъж да му споделя нещо и да му искам съвет.

Намерих утеха в алкохола и наркотиците

пушех но 2 кутии цигари на ден! Минах през всичко, без хероин. Така докъм 20-та си година се мъчех да избягам от трагедията вкъщи. Защото да живееш постоянно с очакването за смъртта, е някакъв ужас! В тези години аз започнах да правя и кариера, както се казва, в телевизия ММ. Като завърших училище, ми излезе първият клип. Започнаха да се пишат за мен какви ли не неща, тя ги четеше, изживяваше ги. Най-малкото беше, че съм гей! Всякакви гадости - болен съм бил от краста, какво ли не!

Съдбата ме спаси от наркотиците и алкохола, защото ме удари хепатит В. Вече не пия твърд алкохол, а само вино, много рядко си позволявам едно малко уиски, не пуша...

Хепатитът ме тресна като грип. Вдигах висока температура 39 градуса, която не се сваля, каквото и да пиеш, силни болки в главата и жестока отпадналост, урината ми почерня - стана като тъмна бира. Стреснах се, отидох на доктор и личната ми лекарка веднага извика линейка и ме закараха директно в Инфекциозна болница. Останах там един месец. Под леглото ми лазеха хлебарки, мравки навсякъде, мръсотия, мизерия, болницата беше пред срутване! В стаята бяхме четирима души – всеки с различен хепатит! Което е недопустимо, защото хепатит В се предава по кръвен и полов път, а хепатит А - по въздушно-капков път, а човекът е на леглото до теб! А отсреща беше спинозното отделение...

- Разбра ли кой те е заразил?
- Когато човек води разгулен живот и му е замъглен мозъкът от различни вещества, ясно е, че и безразборният секс върви барабар с всичко! Човек, като е надрусан, едва ли ще тръгне да търси презерватив! Звънках напред- назад, на който имах телефони - да проверя хората, с които съм бил, дали са били болни, нещо да намеря... Но - нищо. В този период си направих и една татуировка на гърба. Така че не ми стана ясно, може да са ме заразили и с мръсна игла.

- Майка ти сигурно е преживяла много тежко това...
- Точно преди да се разболея, майка ми я бяха отписали вече. На нея нищо не й казвахме. Знаеш ли какво ми е коствало да се правя пред нея на пълен клоун?!... На една Коледа, която мислех, че ще й е последната, така ми бяха казали лекарите. Украсявам елхата, а тя лежи зад мен на дивана. Аз рева, но не се обръщам към нея, потърквам си очите и й казвам нещо весело. Криех сълзите си и ако много ми се ревеше, отивах в моята стая, наревавах се едно хубаво, изпушвах една цигара, пийвах от скритите под леглото водка или уиски и се връщах при нея. Казах й: “Хайде, мамо, ще ти донеса чантата да се нагримираш довечера, нали е празник!”. Исках да се почувства жена, да й стане по-добре! Но... това не се оказа последната й Коледа...

Заведох я при един доктор в една много скъпа частна клиника, който практикуваше съвсем нов метод. Човек, когато е отчаян, предприема какво ли не. Тя не искаше, но аз й паднах на колене, занесох я на ръце дотам. Започнаха пак вливания. Дядо ми тогава взе доста заеми, които и досега не може да оправи изцяло. И аз си търсех работа – бил съм и танцьор, и сервитьор... След няколко месеца много упорито и леко насилствено лечение, ние я вдигнахме на крака! Или е било от лечението, или е изпаднала в ремисия, или е Божа работа - Господ й е дал някакъв шанс малко да живне! И дори през лятото я изпратихме на море при приятелка в Бургас. Имах спечелен ваучер за хотел в Слънчев бряг и отидоха за една или две вечери и там. Бях много щастлив и си мислех, че сме победили рака! Въпреки че изследванията, преди да тръгне, бяха много лоши - а виждах един човек, който е тръгнал на море и не се оплаква! Върна се от морето, излязохме навън, заваля я един дъжд... На следващия ден беше вече с болки в цялото тяло! Започнахме отново вливания, но тонусът й спадаше и спадаше. Веднъж дойде на промоция на мой клип, но припадна във фоайето. Спомням си, че беше с най-хубавите си дрехи, с които после я погребах!

- Ти къде беше, когато дойде краят?
- В деня, в който тя почина, аз бях на път за поредното лекарство, което някой ми е казал. Баба ми се обади и ми каза:

“Майка ти умира, прибирай се!”

Като се върнах, тя още дишаше. Спомням си, че не се разплаках, не изригнах, защото вярвах, че в момента душата й излиза от тялото и не исках да я стресирам. Започнах да й пея тихичко и да й шепна: “Виж, мамо, всичко се оправи, всичко свърши!”... Държах се, все едно съм на някакъв изпит, исках да не разстроя душата й... А и изпаднах в много странно състояние - не можех да пророня сълза вече - толкова бях плакал преди това. Дори имах чувството, че ми олекна, колкото и странно и гадно да звучи! На гробището аз носех кръста и си спомням как вървях пред всички, гледах небето и си мислех: “Ето, остана ми още малко, изнасям си кръста и се започва наново, отваря се нова страница!”.

Но... след като почина майка, не ме остави през следващите две години почти...

- Какво искаш да кажеш?!
- Получих травма, от която още не мога напълно да се оправя. Появяваше се в сънищата ми, сънувах кошмари, чувах виковете й: “Помогни ми, не ме оставяй!”. Имах чувството, че всяка нощ влизам в Отвъдното или то идва при мен! Лягах всяка вечер и знаех какво ми предстои: знаех, че през нощта “имам среща” с майка ми! Дори мислех по едно време да потърся медицинска помощ при психолог или психиатър... Може би всичко това идваше от някаква вина, която подсъзнателно съм чувствал. Защото през последните три месеца, когато вече идваха и други хора да я гледат, тя вече постоянно крещеше от болки, въпреки морфина, и аз нощем гледах да се измъкна нанякъде. А тя ми викаше: “Помогни ми, остани!”... Не издържах да гледам мъката в очите й, да я стискам в двете си ръце, а тя да крещи и да не мога да направя нищо друго, освен да бия инжекция, която вече дори не я успокоява! И, когато си тръгвах вечер, тя ме гледаше с едни тъжни, разочаровани очи, все едно ме обвиняваше: “Защо си тръгваш и ме оставяш?!!”... Може би трябваше да стоя непрекъснато до нея до края, но не издържах вече! А и не можех след хепатита да си позволя вече и да пия и да правя каквото и да било, просто избивах към агресия! Бях станал много зъл! Избухвах, изпадах в нервни кризи, трошех апартаментите на мои приятели. Всеки, който нещо малко ми кажеше накриво, налитах направо на бой –

чупел съм ребра, на мен са ми чупели ребра!

С времето кошмарите отшумяха, но все още спя на телевизия, на лампа...

- Имаш ли човек до себе си в момента?
- Имам сериозна връзка от няколко години. Ходя при нея почти всяка вечер. Занимава се с нещо много по-различно от мен и не харесва попфолка... Но всичките ми багажи са при дядо ми и баба ми. Ходя там – да си ме нахранят, баба да си ме изпере... С половинката ми много пъти сме се разделяли и събирали. Взаимно сме се напускали понякога за повече от 3 месеца. При една от разделите си обръснах главата. Това е най-голямата ми любов и най-дългата ми връзка. Тя ме научи на компромиси...

- Защото жената е по-голяма от теб и има две големи деца, това съм чела някъде?
- /смях/ Нека не навлизаме в подробности кой какво има! Но да, по-голяма е, на 30 и кусур!

- Ти преди години си бил гадже и с Дора, дъщерята на Миглена Ангелова?...
- Дора роди, доколкото знам аз - някой ми каза, че си има детенце. За Дора не мога да кажа нищо лошо. Сега, като си мисля, Миглена просто е искала да предпази дъщеря си, защото с нея лудувахме напред-назад точно в най-отровния ми период с “пълната програма” друсане и пиене, за който ти казах. Дора се изнесе от тях и въобще... Оправдавам я от днешна гледна точка, сигурно се е притеснявала за детето си. Боли ме само, че тогава в “Горещо” каза в национален ефир за един 18-19-годишен пикльо, какъвто бях аз, че лъжа, че майка ми е болна от рак, за да се правя на интересен; че съм педераст, че развалям дъщеря й... Майка ми слушаше всичко това и сълзи течаха от очите й!

Но от друга страна, аз наричам Миглена Ангелова “първата ми пиарка”. Защото след като каза, че съм педераст, на мен започнаха да ми обръщат внимание, за мен започна да се пише, започнаха да ме канят на интервюта! Рейтингът ми се вдигна, колкото и тъпо да звучи!

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА