При раждането му се бориха 72 часа за живота му
<em>Преди малко повече от 3 години се установява, че Ивайло Карабанчев от София страда от прогресивна мускулна дистрофия - тип Дюшен. От тогава досега родителите му минават през всички възможни институции с молба за помощ, но без успех. В момента на Иво му се провежда рехабилитация, физиотерапия и водолечение. Направени са и генетични изследвания в клиника в Белгия, които са финансирани от Център &ldquo;Фонд за лечение на деца&rdquo;.<br /> </em><br /> <em>Състоянието на Ивайло продължава да се влошава и родителите се свързват с клиника &ldquo;Медикор&rdquo; във Варна, която е официален представител на клиниката за биокорекция в Израел. След представяне на всички документи Иво е одобрен за лечение. Родителите му отново кандидатстват пред Фонда за лечение на деца в чужбина, но този път получават отказ. Така единствената надежда за лечението на сина им остава помощта от страна на дарители.<br /> </em><strong><br /> - Здравейте, Цвети! Как се чувства Иво?<br /> </strong>- Добре е, в момента е на училище.<br /> <strong><br /> - Как разбрахте за заболяването на сина ви?<br /> </strong>- Детето беше на 5 годинки, когато забелязах, че като тича, странно подмята крачетата, че има някакъв проблем в походката му. Ходеше леко като пате... Освен това започна много често да пада без видима причина, без да се спъне в нещо. А той все си търсеше някакво оправдание &ndash; не видях, мамо... Тогава реших да го заведа на очен лекар. Докторката знаеше, че Иво има лек проблем с очите, но каза, че не може да пада, защото вижда! Между другото, моят брат имаше същото заболяване и аз все тайничко се надявах да не е като него. Симптомите, които Ивайло имаше, моят брат не ги проявяваше - той още от малък не можеше да ходи.<br /> <strong><br /> - Страхувахте се да не би да е генетично наследено?<br /> </strong>- Да, така беше, но като направихме на Ивайло генетичните изследвания в Белгия, се установи, че при него липсват мутациите, а просто има някакво прищипване. Затова той може да се движи, макар и по-трудно. Детето още от малко беше хиперактивно, много се движеше, но след поредното падане го заведох в Ортопедията в Горна баня. Оказа се, че проблемът е неврологичен, но лекарят, който го прегледа, му постави диагнозата. Като го накара да се движи напред-назад, да клекне и да стане, детето не можа да го направи. Тогава докторът каза, че Иво е с мускулна дистрофия и ни препоръча да потърсим невролог. В Института по педиатрия направиха изследвания на Ивайло, дори генетични, но казаха, че според тях детето няма проблем с движението. Препоръчаха ни цялостно проследяване на гена, но такова изследване струва над 20 000 лв. Затова кандидатствахме във Фонда за лечение на деца и ни отпуснаха парите, изследването направихме в Белгия.<br /> <br /> <strong>- Нека се върнем малко назад. Иво бебе от нормална бременност ли е?<br /> </strong>- Водеха ме патологична бременност, защото преди Ивайло имах мъртвородено дете. Беше лекарска грешка, събота, почивен ден, много тихи били тоновете на детето, не можеха да съберат екипите... И така го загубих. Имах високо кръвно и два месеца преди това бях под наблюдение &ndash;<br /> <u><br /> въпреки това загубих детето<br /> </u><br /> Ивайло го извадиха 2 седмици преди термина, страхуваха се да няма някакви аномалии. Пет часа след раждането му разбрах, че е настанен в Института по педиатрия, защото имал проблеми с дробовете. Впоследствие научихме, че са го закарали там без никакво дишане, просто е бил посинял... Лекарката там се бори 72 часа за живота му, защото го губехме!<br /> <strong><br /> - Колко време престоя детето в Педиатрията?<br /> </strong>- 13 дни престоя там, но преди да си го вземем, му бяха направени всички необходими изследвания и лекарката каза, че няма никакви здравословни проблеми. На година и половина го дадохме на ясла, после отиде в детската градина. Развиваше се нормално, но като навърши 5 г., започна трудно да се изкачва по стълбите, по-често лазеше, което и като бебе не го е правил. Опитвах се да кажа на личната му лекарка, че не ми се вижда нормално поведението му, а тя се обърна с въпрос към мен &ndash;<br /> дали ей така, насила, искам да си разболея детето!<br /> <br /> Много ми е неприятно, но лекарката до последно все казваше, че детето е здраво! Когато му поставиха диагнозата, ми идеше да я удуша, признавам си, защото, ако нищо не можеше да се направи, поне би могло да се хване заболяването отрано и да се стопира по някакъв начин...<br /> <strong><br /> - Ивайло сега учи в санаториума в Момин проход &ndash; така ли?<br /> </strong>- Вече втора година живеем по 9 месеца в годината там, в един санаториум &ndash; за да може да учи и да му се прави рехабилитация, която е много важна за него. По празниците се прибираме в София за 20-ина дни и пак се връщаме обратно. Всички процедури и самото училище са в една сграда.<br /> <strong><br /> - Какво заплащате през това време?<br /> </strong>- От държавата са ни осигурени на 3 месеца по 10 дни рехабилитация, останалата си я плащаме ние. Финансово трудно се справяме &ndash; все чакаме от някоя институция да ни отпуснат пари, заплатите на баща му, на майка ми, на баща ми отиват за лечението на Иво. В интерес на истината, тук детето се чувства много добре. В последните години все сме в Момин проход, има много приятели тук. Децата, с които другаруваше, когато учеше в София, спряха да го търсят, защото той си седеше повече вкъщи. А тук е с тях по цял ден.<br /> <br /> <strong>- Предлагали ли са ви операция?<br /> </strong>- Направихме консултация при няколко български лекари за евентуално отпускане на ахила, но всичките казаха, че няма смисъл от операция. Израелските лекари ни дават голям процент надежда, че нещата ще се оправят с 5-6 курса на лечение при тях. Започнахме ги и спряхме, защото не ни достигат средства. Дори и минимална да е възможността, сме длъжни да опитаме, не познавам родители, които биха се отказали да помогнат на детето си... Поне да стане самостоятелен, да може сам да се обслужва,<br /> защото цял живот няма да съм до него<br /> <br /> <u>От два месеца обаче се оплаква, че го болят краката, и отказва да ходи!<br /> </u><strong><br /> - Има ли причина за болката?<br /> </strong>- Направихме изследвания, докторите казаха, че няма причина за такава болка. Страхувам се, както вероятно и него го е страх да стъпи на краката си, за да не падне... Знам ли...<br /> <strong><br /> - Ще успеете ли да съберете необходимата сума за лечението в Израел?<br /> </strong>- Много е трудно &ndash; разчитаме на роднини, близки, познати и непознати! На месец в санаториума плащаме по 650 лв., но поне децата ни получават точните, навременни и много добри грижи, за което сме благодарни на целия персонал. Заради липсата на средства направихме само един курс в Израел, но детето определено се чувстваше по-добре. Като прекъснахме лечението, вече повече от 6 месеца, пак трябва да започнем отначало. То не трябва да се спира, защото лекарствата са точно дозирани за определено време. При всяко отиване се правят и изследвания, за да видят как протича лечението и какъв е ефектът. Даже сега много хора ми казват да тръгваме, но трябва да сме сигурни, че поне за 2 курса имаме парите, иначе няма смисъл.<br /> <br /> <strong>- Какви са очакванията ви?<br /> </strong>- Знам, усещам го, че има надежда да се оправи! Не искам детето ми да препуска по ливадите, а да може да се движи нормално и само да се обслужва. Както казах, аз няма да съм цял живот до него, и тази неизвестност много ме измъчва.<br /> <br /> <strong>- Държавата с какво ви помогна досега?<br /> </strong>- С нищо! От &ldquo;Българската Коледа&rdquo; две години ни отпускат по 800 лв. за допълнителна рехабилитация, благодарна съм им, но тези пари доникъде не стигат! На всички хора, които ни помагат, безкрайно им благодаря. Някои от тях дори са преживели своите трагедии, други просто са си такива, добри хора, които искат да помогнат на едно дете! Много хора ни подкрепят, но и много са болните у нас. На кого по-напред да помогнеш? То държавата те е забравила, добре, че са тези мили хора, загрижени за децата на България!<br /> <br /> <em><strong><br /> Люба МОМЧИЛОВА<br /> </strong></em><br />