Техничният пловдивчанин има 7 мача и един гол в националния отбор
В средата на 70-те години на миналия век в пловдивския „Ботев” се извърши поредната смяна на поколенията. От голямата сцена постепенно слязоха героите от шампионския отбор от 1967 г. начело с Динко Дерменджиев и Георги Попов. На тяхно място дойде новата вълна млади „канарчета”, сред които изпъкваше халфът Петър Зехтински.

Роден в Пловдив, Зехтински започна футболната си кариера в „Арда”, където игра един сезон. Бързо обаче съгледвачите на „Ботев”

видяха в него самородния талант

и 20-годишен, той облече жълтата фланелка. От този момент в продължение на 11 години и после още четири сезона той бе несменяем титуляр в отбора на „жълто-черните” от Пловдив. Зехтински бързо спечели сърцата на привържениците на тима. Той беше универсален играч, притежаващ отлична техника, перфектен пас и точен удар. Беше незаменим и вещ организатор - ключова фигура, около която се въртеше играта на тима. Неслучайно феновете ласкаво го наричаха Зико, по аналогия с прочутия бразилски магьосник, който по това време бе на върха на своята слава. През този период „Ботев” (Пловдив) бе един от най-силните отбори в българския елит, но малко не му достигаше, за да стане шампион на страната.

Все пак през 1981 г. тимът спечели Купата на Съветската армия в годината, в която за последен път този турнир се признаваше в Европа като национална купа. Именно поради това „канарчетата” тогава играха в турнира за Купата на носителите на купи срещу „Барселона” с германската звезда Бернд Шустер в състава си и треньора Удо Латек. Срещу себе си обаче каталунците

имаха един „Ботев”, воден от Зехтински,

който завоюва престижна победа в Пловдив, въпреки че отпадна от борбата. Три години по-късно в същия турнир „канарчетата” срещнаха мюнхенския „Байерн”, чийто треньор отново бе Латек. Въпреки че имаха пасив от 1:4 след първия мач в Мюнхен, ботевци поведоха с 2:0 в началото на второто полувреме и съвсем малко не им достигна, за да елиминират баварския колос.
Петьо Зехтински опита късмета си и в Кипър, където игра един сезон в „Омония”. Именно там той постигна това, което не можа в България - стана шампион. После отново се върна в гнездото на „канарчетата”, с които изигра 356 мача в „А” група и отбеляза 40 гола. Пловдивският Зико има 7 мача и един гол в националния отбор, където дебютира на 20 януари 1981 г. при равенството 1:1 срещу Мексико по време на турнето на „трикольорите” в Латинска Америка.

След края на кариерата си Зехтински се посвети на треньорството. Беше начело на любимия си „Ботев”, „Марица”, „Слънчев бряг”, „Марек”, „Сокол” (Марково), „Локомотив” (Стара Загора), „Пирин” (Гоце Делчев), както и на младежкия национален отбор. За кратко през пролетта на 1998 г. застана на треньорския пост в ЦСКА, когато периодът бе изключително труден за „червените”. За негово голямо съжаление точно тогава те претърпяха

оглушителната загуба с 0:5 от вечния съперник „Левски”

на финала за Купата на България и той трябваше да поеме бремето на предишни пасиви.
На 15 септември м. г. Петър Зехтински навърши 57 години. Той сега е във възраст, когато може още да даде на футбола като наставник на деца и юноши, защото има какво да покаже. Пловдивският Зико ще остане като един от най-добрите футболисти в историята на „Ботев”.

Румен ПАЙТАШЕВ