Ина Симеонова: Щях да загина с цялото си семейство при цунамито в Тайланд!

<em>Ина Симеонова е родена в София, завършва ВИТИЗ, след това години наред работи в БНТ.<br /> <br /> Кариерата на красивата тв дикторка и водеща стартира в началото на 80-те години на миналия век. Първите ѝ изяви са в рубриката &quot;Седем дни за вас&quot; (наследила легендарния &quot;Телевизионен обектив&quot; на Бригита Чолакова), излъчвана в дебютните издания на &quot;Всяка неделя&quot;. Заради перфектната си визия и професионалното поведение пред камерата младата дама с безупречна артикулация бързо се превръща в любимка на зрителите.<br /> <br /> В средата и края на 80-те Симеонова е водеща на &quot;Едно от пет&quot; и &quot;Мелодия на годината&quot;. Конферирала е няколко издания на &ldquo;Златният Орфей&rdquo;. Участвала е със запомнящи се роли в три български игрални филма: &quot;Борис I&quot;, &quot;Човек не съм убивал&quot; и &quot;Баш майсторът фермер&quot;.<br /> <br /> След падането на Тодор Живков от власт се изявява на телевизионния екран само за кратко (във външната продукция &quot;Тв премиера&quot;, излъчвана в събота по &quot;Ефир 2&quot;).<br /> <br /> В края на 90-те Ина създава свое собствено предаване за жените - &quot;2 по 2 и 200&quot;. <br /> Майка е на две дъщери, които се занимават с класически балет и конен спорт. Голямата &ndash; Инес, учи в Париж, а малката &ndash; Красина, в Италианския лицей в Горна баня.<br /> <br /> Съпругът на бившата тв звезда &ndash; Красимир, се занимава с успешен частен бизнес. <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Г-жо Симеонова, имаше ли конкретен повод за интервюто, което дадохте на Би Ти Ви наскоро, или просто &bdquo;случайно&rdquo; са се сетили за вас? <br /> </strong>- Юбилеят ми мина отдавна, значи не е това /смях/. Нищо особено. Не се е случило около мен, освен да приемем, че странно си промених творческия път. Тоест, творчеството ми не е свързано вече с екрана, а с изявата, с творчеството да се занимавам с коне. И покрай моята дъщеря най-вече това се случи. <br /> <br /> <strong>- Вашият съпруг, който е известен бизнесмен, ви помогна да инвестирате в новото си амплоа? То е доста скъпо и единици в България могат да си го позволят. Красимир увлечен ли е по конния спорт? <br /> </strong>- Не, няма увлечение, освен че и той покрай нас много харесва конете. Но действително без него нямаше да успеем да правим това, което е в момента. <br /> <br /> Ние въобще много подкрепяме децата си във всяко тяхно начинание. Голямата ми дъщеря дълго време играеше балет. Водихме я по оперни спектакли, играха балет и двете &ndash; и малката, и голямата, аз отново бях непрекъснато с тях&hellip; И в момента, в който голямата приключи с балетните си занимания, малката изведнъж каза: &bdquo;Я, аз пък тогава ще се насоча към нещо съвсем различно&hellip; &ldquo;, и така започна с конния спорт. Но той не е случаен, защото аз <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> преди много години също съм имала собствен кон<br /> <br /> </strong></span>който не можах да яздя, защото си раждах дъщерите. Беше много красив кон, порода &bdquo;Хановер&rdquo;, но се наложи да го продадем, тъй като нямаше кой да ми гледа децата. <br /> <br /> Още като студентка във ВИТИЗ се наложи да се науча да яздя заради участието си в едни филмови продукции. <br /> <br /> <strong>- Как попаднахте в БНТ и станахте едно от най-известните й лица? Завършили сте ВИТИЗ и може би сте искали да се посветите само на киното, на театъра, но телевизията е изпреварила, така да се каже, тези две други изкуства? <br /> </strong>- То стана паралелно. Първо имаше конкурс за говорители и аз се явих. <br /> <br /> Две години не ме приемаха във ВИТИЗ и трябваше да работя. Станах обикновен оператор в изчислителен център, с нощни смени. Беше много отчайващо за 18-годишен човек, но се появи този конкурс и майка ми насила ме накара, защото аз повтарях: &bdquo;Глупости, мен във ВИТИЗ не ме приемат, ти искаш там да ме вземат, аз не се харесвам, не, не&hellip;&rdquo; . Заведе ме едва ли не насила, аз бях на път да се откажа. Видях към 700-800 човека тълпа на ул.&rdquo;Поп Андрей&rdquo;, тогава БНТ се намираше там, не знам как ги беше побрала тази тясна уличка. Не можеше да се мине, за да видиш кой номер си по списъка. И майка ми с ритници едва ли не ме накара да се явя. А аз исках да си тръгвам. &bdquo;Къде ли, викам си, си тръгнала&hellip;&rdquo;, защото имаше едни красавици, гримирани, нагласени, с шапки&hellip; Какво ли правя аз тук?&rdquo; В крайна сметка отидох, явих се, стигнах до финала, останахме трима. Избраха мен, Димитър Игнатиев и Райчо Райков, ако си го спомняте. Райчо обаче почти не четеше новини, той стана редактор направо към &bdquo;Информационна агенция&rdquo;. Беше много добър като журналист. <br /> <br /> Имахме пробен период, но, не щеш ли, юли-август, вече не помня, се държаха изпитите във ВИТИЗ. Явих се от амбиция, за да докажа, че в крайна сметка ме приемат и там. Приеха ме. <br /> <br /> <strong>- Майка ви човек на изкуството ли беше?<br /> </strong>- О, не,&nbsp;<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>беше медицинска сестра във физиотерапевтичен кабинет<br /> </strong></span><br /> Най-обикновен човек. Не е сбъркала, че трябва да се занимавам с изкуство. <br /> <br /> <strong>- С кои от известните впоследствие БГ актьори бяхте в един клас?<br /> </strong>- С Марта Вачкова, с Владо Пенев, с Таня Шахова, с Ирен Кривошиева&hellip; <br /> <br /> <strong>- Много звезден курс! Поддържате ли отношения с колегите си от ВИТИЗ?<br /> </strong>- Интересното е, че Таня отиде в телевизията, а аз излязох. <br /> Нали сега е редактор в &bdquo;Апартаментът&rdquo; при Марта Вачкова, доколкото разбрах. Трябва да се обърнат нещата. Аз да отида в киното. <br /> <br /> <strong>- Само че двете с Марта водят шоу. Сега, ако наречем новините по времето на Тодор Живков &bdquo;шоу&rdquo;, не искам да ви обиждам, но наистина човек трябва да се отнася с хумор, с ирония към официозното представяне на събитията по онова време&hellip;<br /> </strong>- Тогава имаше едни задължения, едни определени норми&hellip; Не може да си с такава коса, с онакава коса, не може да си с такава дреха, с такова деколте, с такива бижута&hellip;Не можеше висящи обеци да слагаш&hellip;<br /> <br /> <strong>- А какви?<br /> </strong>- Ето такива /показва &ndash; б.ред./, които сега нося. Съвсем прибрани. Не можеш да сложиш висящи халки, обеци, ужас &ndash; свали обеците&hellip; Не можеш да си позволиш някаква по-екстравагантна прическа&hellip;<br /> <strong><br /> - Всичко беше много унифицирано! <br /> </strong>- В рамки, да го наречем. Не мога да го нарека точно &bdquo;унифицирано&rdquo;, но имаше закони. Не можеш например да се явиш без ръкави или пък по презрамки. Буф! Ужас! <br /> <br /> Но аз не намирам толкова лошо да е било, защото все пак си някакво лице, налагаш стил, налагаш образ&hellip; На това лице човек трябва да има някакво уважение и да вярва в това, което му казва от екрана. Аз, ако се явя с пера в ушите, как ще ми повярвате? Все пак съм била социален говорител. <br /> <strong><br /> - В БНТ вие сте се срещнали и сте работили с цяла плеяда от наистина легендарни български говорители. Разкажете нещо за тях. Например какво се случи с Татяна Титянова? <br /> </strong>- Тя беше хубаво момиче, по-различна искаше да бъде, на нея са й казвали: &bdquo;Свали тези висящи обеци!&rdquo; <br /> <br /> <strong>- Да, обеците са наистина зловещ детайл от неразгаданата и досега гибел на Титянова. Но е интересно с кои от вашите по-възрастни колеги от БНТ се сприятелихте, даваха ли ви професионални съвети &ndash; не като ментори, а като хора с натрупан опит?<br /> </strong>- В началото никой млад човек никога не е приет добре. Винаги е гледан подозрително. С известна доза дори омраза. <br /> <br /> <strong>- Омраза?! Че защо?! <br /> </strong>- Ами, защото заемаш чуждо място, защото можеш да го изместиш. Младите хора не се гледаха с добро око. Сега не знам как е. Поначало има много млади хора в телевизиите в момента. Което е много хубаво. Но тогава беше доста трудно да стигна до...<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Пръв ми подаде ръка Георги Ламбрев <br /> </strong></span><br /> Всъщност той ме и научи как да стоя пред камерата, как да говоря, Мария Тролева &ndash; след него, после - Христина Христова, и вече Анахид, Филипов, но постепенно&hellip; Обаче първите бяха Ламбрев и Тролева. <br /> <br /> <strong>- Как се справихте с това неодобрение, което е било по принцип заради младостта ви, а не конкретно към вас като човек и професионалист? <br /> </strong>- Никой не се появява абсолютно научен и абсолютно готов за нещо в каквато и да е професия. Как се справих? Де да знам! Може би имам силна психика. Това ми е помагало.<br /> <br /> <strong>- Носят се легенди за това как говорителките са били любимки на хората от ЦК на БКП&hellip;<br /> </strong>- Аз май не бях от любимките на властта. Имаше вече много големи любимки преди мен и докато аз стана любимка, тя, властта, се смени. И аз не можах&hellip;<br /> <br /> <strong>- &hellip; да станете любимка на следващата власт?<br /> </strong>- При следващата власт просто бях бременна с голямата ми дъщеря и не ходех по демонстрации в градинката пред &bdquo;Кристал&rdquo;. Нямаше начин &ndash; бях бременна в седмия месец. Та не можах да се уредя с &bdquo;любимство&rdquo; нито при старата власт, нито при предишната. Което никога не ми е липсвало. Не съм се и стремяла към това. Поначало политика и такива изяви не ме привличат.&nbsp;<br /> <br /> <strong>- Вие предпочитате да сте в частния живот, да се посветите на някаква кауза, свързана повече с &bdquo;традиционно&rdquo; женската проблематика, така ли? <br /> </strong>- Не, не мога да кажа това. Опитвах се да направя едно предаване за жените, аз тогава го казах и по Би Ти Ви. Това беше едно от малкото женски предавания и едно от първите. Добре, ама като се смениха нещата и властта в БНТ, аз бях на 38 години. Предложих им вариант за същото предаване и те ми казаха: &bdquo;О, това е толкова остаряло, толкова старомодно. В никакъв случай. <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> Плюс това и ти си стара вече&rdquo;<br /> </strong></span><br /> Викам им: &bdquo;Ами, добре&rdquo;. И си тръгнах. <br /> <br /> <strong>- Но Бригита Чолакова например водеше до последно. А тя беше много по-възрастна от вас. <br /> </strong>- Е, Бригита беше друг случай.<br /> <br /> <strong>- Защо да е била?<br /> </strong>- Защото тя успя да стане любимка на властта. <br /> <br /> <strong>- Ина, повечето българи смятат, че сте съпруга на космонавта Георги Иванов. Това дразни ли ви, или ви ласкае?<br /> </strong>- Не го познавам до ден-днешен! Излезе отнякъде тази история. Георги Иванов беше член на журито на &bdquo;Златният Орфей&rdquo;, това беше най-абсурдната дивотия, която бяха съчинили. Аз бях водеща на този &bdquo;Златен Орфей&rdquo;. Оттам тръгва това, докато аз изобщо не го познавам. Чувала съм и хиляди други нелепици за себе си. <br /> <br /> Най-напред, в самото начало като се появих в телевизията, нали съм Симеонова, ми казаха, че съм&hellip; някаква далечна роднина на цар Симеон?!<br /> <br /> Бяха ме омъжили за Краси Гергов. Само че не бях аз, а друго момиче. Това са от последните клюки. Даже ми се обади един колега от ВИТИЗ да ме пита може ли да отвори магазин на еди-кой си голф клуб&hellip; И аз казах: &bdquo;Но защо ме питаш мен, аз откъде да знам&hellip;?&rdquo; &ndash; &bdquo;Ами, ще питаш мъжа си&rdquo; . &ndash; &ldquo;Той обаче няма нищо общо с голфа!&rdquo; - &bdquo;Ама Краси Гергов, той не ти ли е мъж?!&rdquo; &ndash; &bdquo;Не, него даже не го и познавам. Стига вече глупости.&rdquo;.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Приписваха ми и хотели в чужбина&hellip;<br /> </strong></span><br /> <strong>- Тези мъже сигурно са поласкани да ги наричат ваши съпрузи, тъй като никога не го опровергаха&hellip; <br /> </strong>- Моята дъщеря и внукът на Георги Иванов - Крис Антъни, са съученици. От детската градина са заедно. Та познавам внука, но не и дядото. <br /> <br /> <strong>- Дано след това интервю ви &ldquo;разведат&rdquo; най-после с първия БГ космонавт! А какви още абсурди сте чували за вас - освен това, че ви женеха за известни мъже?<br /> </strong>- Това, че ме ожениха за двама известни, си беше най-абсурдното. <br /> <strong><br /> - Е, все пак не ви ожениха за неизвестни! Но откъде дойде слухът за хотелите? <br /> </strong>- Де да беше вярно! Откъде тръгна всичко? Ние много дълги години ходим на едно и също място &ndash; в Тайланд, на остров Пукет. Даже преживяхме цунами&hellip;<br /> <br /> <strong>- Това си е сензация! Как се спасихте?<br /> </strong>- Всъщност потърпевш беше само мъжът ми. Голямата вълна него го застигна и той успя с бягане, само по бански, да се спаси. Ние бяхме на четвъртия етаж на хотела, в който обикновено отсядаме. Първият етаж беше разрушен. Избягахме, спасихме се, но беше една страшна, грозна и тъжна картина, защото тайландците са много усмихнати хора. Неслучайно Тайланд се казва &bdquo;Страната на усмивките&rdquo;. Ние ходим там 12-а или 13-а година и ги познаваме хората. <br /> <br /> <strong>- А вие как се спасихте? Пак ли с бързо бягане?<br /> </strong>- Ние стояхме на терасата на четвъртия етаж. Аз имам снимки. <br /> <br /> <strong>- Вие си стоите и спокойно снимате как чудовищната вълна се приближава към хотела?! Много е екстремно! <br /> </strong>- Имам записи. Аз затова се занимавам и с конен спорт &ndash; защото е екстремно.<br /> <br /> <strong>- Но когато вълната се е приближила, предполагам, че сте хвърлили устройството за снимане и&hellip;<br /> </strong>- &hellip; никой не знаеше какво е това. Дори местните хора. Всичко започна много лежерно. Не се хвърли веднага голямата вълна. Унищожителната беше третата по ред. Просто излиза една кална вълна и стига доста високо, залива басейна, после се отлива. Тогава мъжът ми избяга по бански, той всяка сутрин ходеше да плува. Дойде да ни вика: &bdquo;Вратата отключете, отворете!&rdquo; А ние с двете деца седим горе. И аз викам: &bdquo;А, чакай, сега ще снимам, нещо става!&rdquo; И започвам да снимам. И след това започна поредицата от вълни. Аз стоя и викам: &bdquo;Какво е това, какво се случва?!&rdquo; Никой обаче не знае. Накрая се усетихме, че това е цунами. Особено когато видяхме голямата вълна, която унищожи първия етаж. Аз имам хубави кадри &ndash; в професионален смисъл. Ако бяхме слезли в любимия ни ресторант на брега да закусим, сигурно нямаше да ни има. Трима души от нашия хотел загинаха. После се сближихме със собственика, та оттам най-вероятно тръгна тази клюка, че хотелът е мой, защото ходехме и след това. Тогава там беше една наша позната, която ни попита: &bdquo;Ама вие ходите все в този хотел, той сигурно е ваш!&rdquo; Викам й: &bdquo;Как ще е наш?!&rdquo; &ndash; &bdquo;Е-е, не искате да кажете!&rdquo;. <br /> <br /> - Какво ви се случва извън семейството, извън конния спорт, г-жо Симеонова? Ето, вървят толкова сериали, в които играят и актьори, доста по-възрастни от вас. Не ви ли поканиха в някой от тях? <br /> - Не, една&ndash;единствена покана имах от Виктор Божинов.<br /> &nbsp;<span style="color: #800000"><strong><br /> Изиграх една съвсем малка роля в &bdquo;Кантора &bdquo;Митрани&rdquo;<br /> </strong></span>&nbsp;<br /> &ndash; филм за адвокати. Ролята беше много малка, епизодична, и с това се приключи. Миналата година това направих единствено. Но аз си мисля &ndash; останах в България, не живях примерно 10 години по света, за да кажат: &bdquo;Ей, дайте сега, тя е била навън, дайте ще я снимаме нея в новия филм, защото е била в чужбина!&rdquo; Има обаче и нещо друго - аз почти не гледам телевизия. <br /> <br /> <strong>- Вие.. не гледате.. телевизия?! <br /> </strong>- Да, с изключение на новините. <br /> <br /> <strong>- Новините са останали вашата любима рубрика?<br /> </strong>- Но ги гледам задължително само на три телевизии. Много ми харесват водещите в Би Ти Ви, защото са само млади хора, научили са се да работят пред камера, аз им вярвам&hellip; В БНТ като че ли съществуват още старомодни тенденции, за съжаление /смях/. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че Хачо е бил вашият покровител в БНТ? <br /> </strong>- Истината е, че той всъщност ме остави в телевизията на работа. Тогава той беше председател на журито, което избираше лицата на конкурса. Той ми помагаше не толкова като говорител, а когато водех забавните програми. Както и Младен Младенов. <br /> <strong><br /> - Скандалът с друга ваша дългогодишна колежка - Васа Ганчева, какви емоции предизвика у вас? <br /> </strong>- Не знам подробности, спомням си, че когато Сашо Авджиев почина, пак ме питаха: &bdquo;Ама защо така се случва, ето Васа, сега Сашо, какво става?&rdquo; И аз им казах: &bdquo;Човек не трябва да се предава. Това е едно предаване от тяхна страна&rdquo;. Имам предвид, че като останеш без работа, не е начинът да се смачкаш съвсем, да се депресираш и да се загубиш в пространството. <br /> <strong><br /> - Човек може да намери друго поприще. <br /> </strong>- Абсолютно, телевизията не е сто процента живот. <br /> <br /> <strong>- Фенка ли сте на Лили Иванова? <br /> </strong>- А, Лили е невероятен човек! Познавам се с нея. От Лили човек може само да се учи. Не съм певица, но се възхищавам от нейната дисциплина, от начина й на живот, от това как до ден-днешен изглежда и продължава да прави нещата&hellip; Ето, тя не се е предала например. В един момент се чудеха как да я смачкат, да я подиграват, но тя продължава да е номер едно. Няма кой да я замести... <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА<br /> </strong>