Нормално е като се качиш на високо, после да паднеш, споделя култовият музикант
Момчил Колев започва да се занимава с музика на 5 годинки и половина. Свири на пиано около 10 лета, след което се отказва. Учи в 7-мо СОУ, където участва в първата си група - легендарната „Швепс“. След това продължава обучението си в Икономическия институт. Стига до специализация, но тогава музиката вече го е завладяла и той се отказва да завърши. Създава култовата група “Клас”. През 90-те години става изключително популярен в дует с Дони. През 1993 г. те издадоха "Албумът" и за дълго окупираха телевизиите и радиата. Сред големите им хитове са "Червило", "Мания", "Ближи си сладоледа", "Шапка на цветни петна", "Уморени крила", "Дива роза" и т.н.

През 1996 г. с Дони поставиха началото на сдружението “Не на страха”, насочено срещу мутрите и трибуквените групировки. И това постави началото на куп проблеми в живота им. Говори се, че Момчил е станал жертва на наказателна акция от страна на мутрите, която е трябвало да послужи за предупреждение на Дони.

След зверството, за което се носят потресаващи слухове, култовият музикант изпадна в тежка депресия и се подлага на неколкогодишно специализирано лечение заради психо травмата. В музикалните среди върви и по-страшна мълва - че той е опитал да сложи край. На всичко...

След тези драми, постепенно приятелството между Дони и Момчил се разпада, а с това и дуетът им. Мозъкът на проекта започна все повече да се застоява в студиото, за сметка на лицето - Дони, който се хвърли в театъра.

В момента Момчил работи върху новите песни на старата си група “Клас”, които отново ще излязат на сцената на 19 април. Всички негови колеги с въздишка на щастие и облекчение коментират: “Момчил възкръсна!”. А своята изповед той избра да направи единствено пред “ШОУ”.


- Момчиле, как се стигна до решението да възстановите “Клас”?
- Докъм 2003 г., някъде около 10 години след раздялата, продължихме да си сътрудничим в различни проекти. С Дони записвахме албумите си при Бойко (Петков – б. а.) и Иван (Градинаров – б. а.) - другите от групата. Те помагаха за аранжиментите, Иван пътуваше с нас и ни правеше озвучението. И 2003-та прекъснахме нещата. Четири години по-късно се събрахме вкъщи и се запитахме: “Защо да не направим нещо ново?”. Направихме една песен, хареса ни и оттогава се мъчим да запишем нов албум. Излязохме на концерт в памет на Димитър Воев, публиката много добре ни прие и това ни даде стимул да се осмелим да направим и самостоятелен концерт.

Ние с “Клас” винаги сме седели много в студиата и сега се опитваме и ние да започнем да излизаме пред публика. Нямаме намерение да правим много концерти и да се включим активно в шоубизнеса. Просто на концерта в памет на Митко Воев Бойко се развълнува и обеща на хората да се видим пак, и сега се опитваме да си сдържим обещанието.

- Всъщност, вие никога не сте спирал да се занимавате с музика, нали?
- Имах месец-два, в които бях решил да не се занимавам повече, но набързо

ми удариха два-три шамара

и се върнах.

- Кога беше това?
- Някъде 2003-2004 г. Тогава си казах, че може би не се справям добре и трябва да опитам нещо друго. Само че не успях да измисля какво и в крайна сметка се върнах. Не ми харесваше това, което слушах по ефира, не си намирах мястото, но един ден чух по един френски музикален канал много красива песен и това ме вдъхнови да започна да се занимавам отново.

- Говори се, че сте имал много драматични периоди в живота си...?
- Всякакви периоди съм имал. Нормално е – като се качиш на високо, после да паднеш. И така... Пак се катериш, пак падаш - нормални неща.

- Въпреки че с Дони се разделихте, дуетът ви остана запазена марка. Той също не успя да постигне кой знае какво сам...
- Друго е, когато хората са заедно. Ние не бяхме продукт, който се е пръкнал от нищото. Дони преди това беше солист на “Атлас” и имаше голяма кариера, беше истински известен. Аз пък свирех с “Клас”, после двамата се събрахме в “Медикус”, също много популярна група от началото на 90-те години. Това ни помогна да създадем дуета и на гърба на тези групи да се сдобием с още по-голяма популярност и е естествено, след като се разделихме, повече нито той, нито аз да постигнем такива успехи. Той започна да прави самостоятелни проекти, много по-трудно е човек да работи сам. Много искаше хората да го видят, да оценят творчеството му, а аз уважавам това му решение.

- Но пък марката “Дони и Момчил” си остана...
- Голям късмет имахме от самото си създаване. За седмици, буквално, станахме супер популярни, защото много хора харесаха първата ни песен “Уморени крила”. И така продължи поне 4-5 години.

- Имахте и доста негативи. Как се отнасяхте към подигравките на колегите си, например песента на “Хиподил” – “Мони и Домчил”?
- Нормално. Може би сме минали някаква граница и оттам-нататък

започнаха подигравките и майтапите с нас

Не е ясно защо влизаш в устите на хората - може би те те виждат по-реално, отколкото се виждаш сам. Това обаче се случва с всички известни хора и сме го приели за нормално. Преди бях по-чувствителен към тези неща, сега вече не бих се обидил на нищо. Някои неща все още могат да ме засегнат, но за много кратко време.

- Каква граница сте преминали?
- Може би сме досадили по някакъв начин с това, че постоянно бяхме в ефира. Всеки ден се пускаха наши парчета.

- А проблемите ви не тръгнаха ли всъщност от песента ви “Ближи си сладоледа”, последвана от сдружението “Не на страха”, което основахте?
- Оттам дойдоха много проблеми, но бяхме решили, че е важно това да се каже и хората да бъдат предпазени от това, което щеше да се случи с феодализирането на България чрез силовите групировки.

- То реално се случи...
- Случи се, но много хора въстанаха и това всъщност ограничи нещата. Заслугата на това нещо е лично на Дони, защото той се опълчи на мутрите категорично. Аз само го подкрепих, доколкото можах. Мисля, че това беше много достойна постъпка, защото нещата не бяха никак нормални в България тогава.

- Говори се, че вие сте си го отнесъл за това, а не Дони...
- Не, не. Ефектът на първо място беше финансов, защото всичките тези хора се оказа, че са спонсорирали нещата, които правим, и участията ни. После започна негативна атака срещу нас и по някакъв начин и двамата поехме този удар върху плещите си.

- Това ли беше причината да се разпадне дуетът ви?
- Не. В края на 90-те години аз направих едно студио и там ми остана сърцето. Дони пък искаше да има повече живи изяви. Поехме в различни посоки. Много неща са били препъни-камъчета между нас. С Дони бяхме много силни приятели, много сме си помагали и във времето много неща са минали през главите ни, като всяко едно от тях е оказало влияние за тази раздяла.

- Смятате ли, че и за дуета ви важи максимата, че в България като се появи нещо хубаво, някой се чувства длъжен да го развали?
- Ако важи, значи не е било толкова хубаво.

- Защо се оттеглихте от публичното пространство за цели 10 години? Какво се случи?
- Нищо особено. Просто работех с изпълнители, с които нямаше нужда да давам интервюта. Пък и не съм имал какво да казвам. Човек не бива да спекулира много с медиите. Като не ти се говори, какво да кажеш. Това, което работех, беше свързано с Ирина Флорин, Светла Иванова, София. Направихме много хубави песни и съм доволен.

- С какво се занимавате, когато не правите музика?
- С нищо, общо взето. Дори в почивките слушам музика, интересувам се какво се случва в музикалните класации и телевизии.

- Никога ли не се изкушихте да заминете да живеете в чужбина?
- Първо – не знам английски. Това ме ограничава много в темата за емиграцията. Идвало ми е, даже твърде много пъти, да замина нанякъде, но не съм се решил, не съм направил крачката.

- Как успяхте да се съхраните като личност след голямата слава и последвалото скриване от сцената?
- Трудно. С голямата подкрепа на моето семейство. Аз отсъствах почти през цялото време и, благодарение на близките ми, семейството ми се запази.

- Изглеждате страшно мъдър!
- Наскоро, в едно интервю, не знам откъде ми дойде, казах, че хората на средна възраст се водят за помъдрели, но според мен са препатили, което е по-лошото. Децата са мъдри, според мен, другото се дължи на факта, че всеки е изял някакви шамари през живота си.

- Какво ви дава сила да не рухнете?
- Музиката. Тя ми дава много сила. Винаги, когато се занимавам с нея, се вдъхновявам, а децата ми дават шанса да гледам за напред. Сега повече мисля за моментните неща, нямам далечни планове. Конкретните неща като някоя песен ми дават емоции, нямам идеи да превземаме света. Вече не се опиянявам от публиката. Когато съм на сцената, сякаш гледам от друго място. Хубаво е, радвам се, но не мога да изпадна в еуфория. Вълнението сега е по-малко, отколкото преди. Трябва да е емоционален човек, не харесвам пердета, но това е положението. Така приемам вече нещата.

- На какво се дължи промененото ви отношение?
- Спрях да свиря, спрях да се качвам на сцената, не ми е липсвало, просто животът ми доби нов смисъл. И е естествено вече да не гледам и на концертите по същия начин.

- И истинския шоубизнес днес стана чалгата...
- В Димитровград се завъртяха парите. Артистите са бедни хора и като видят някъде пари, гледат да се закачат там, за да могат някак да се изхранват.

Eдно интервю на Надежда НЕНОВА