Щастлива съм, че създавам радост на хората
Бойка Присадова е изпълнителка на родопски песни. Родена е на 5 декември 1944 г. в смолянското село Върбово. Първа солистка в училище, тя става съоснователка на Смолянския фолклорен ансамбъл „Родопа”. Няма още 16 г., но веднага си извоюва правото да бъде солистка.

През 1962 г. се провежда първият събор надпяване на Рожен. Сред стотиците участници е и Бойка Присадова. Пее така вдъхновено, че безапелационно печели Голямата награда.

Кариерата й продължава в Държавния ансамбъл за народни песни и танци под диригентството на Филип Кутев. По-късно Бойка Присадова сама започва да ръководи певчески състави, с които също добива признание и популярност. Солистка е и на хора „Космически гласове от България”.

Бойка Присадова е носителка на множество отличия: „Златна лира“, златен медал „Капитан Петко войвода“. В състезание с 28 радиостанции в Европа печели Златния европейски приз на XVI Международен радиоконкурс за вокалисти в Братислава през 1991 г. Специалистите наричат този конкурс Европейски фолклорен „Оскар”.

- Откъде е тази любов към народната песен?
- Мама пееше много нежно. Беше весел човек, а пееше тъжни песни. Викаха й Бяла Рада. Баща ми свиреше на кавал. Издирваше и носеше нови автентични песни. Имам по-голяма сестра, и тя пееше. С две думи – пеещо семейство.

- Труден ли беше пътят до голямата сцена?
- След осми клас заминах за Девин да уча в Техникум по селско стопанство и хранително-вкусова промишленост. Но не ми беше по сърце. Там се запознах с Апостол Кисьов, създателят на „Стоте гайди”. По това време той беше секретар на читалището и събираше певици за нов ансамбъл в Смолян. Без да се двоумя, напуснах училището и заминах с него да му помагам при създаването на ансамбъла. Мама и тате бяха много разтревожени. Но аз не ги разочаровах. Веднага записах вечерна гимназия. А по-късно завърших и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив.

- Първият успех?
- През 1962 г., едва 16-годишна, изпях „Подзим съм, мале, легнала” на събора надпяване на връх Рожен. Спечелих златен медал. Получих покана за участие в Младежкия фестивал в Хелзинки. Направих първите записи за радиото. И най-вече станах солистка на ансамбъл „Филип Кутев”.

- Казват, че сте носителка на Европейския фолклорен „Оскар”?
- В състезание с 28 радиостанции в Европа спечелих Златния европейски приз на XVI Международен радиоконкурс за вокалисти в Братислава през 1991 г. Специалистите наричат този конкурс Европейски фолклорен „Оскар”. Изпълних песента „Соньо, ти мой соньо”. С тази вълнуваща любовна изповед, каквито са повечето песни от Родопите, предизвиках журито да стане на крака и да ме аплодира. Стефан Драгостинов обработи песента за солист, хор и гайда. С нея и ансамбъл „Филип Кутев” обиколихме света и навсякъде предизвиквахме бурните аплодисменти на публиката.

- А в България как ви приемат?
- Отношението на нашата публика винаги ми е показвало, че създавам радост на хората. В знак на благодарност на сцената са ми подарявали чувал с орехи, туби с „Керацуда”. Спомням си един събор в Ботунец. Сцената беше на площада, а наблизо се провеждаше седмичният пазар. Мъж скочи от една каруца, грабнал връзка праз. Качи се на сцената и ми я връчи с думите: „Тук няма цветя, но и празът може да покаже уважението ми!”.

- Как семейството ви приема вашите пътувания и чести отсъствия от дома?
- Благодарна съм на съдбата, че ме свърза с такъв прекрасен човек като съпруга ми – журналиста поет Петър Динчев. Животът ни е изпълнен с радостни мигове и уважение. Запознахме се в самолета на път от Пловдив за Варна. Още преди да се качим, той ми бе направил впечатление. Случи се така, че местата ни бяха едно до друго. Запознахме се. Поговорихме. А нещата се развиха така, че и до днес имам повод да му казвам с щастлива усмивка: “Аз те свалих… от самолета!”.

- Децата ви наследиха ли любовта към пеенето?
- Имам си голяма болка от незарастваща рана. Синът ми почина. Сватба готвехме, а то… какво стана. Дъщеря ми пее много добре. Но отказа да отиде в ансамбъл „Филип Кутев”. Не можа да свикне с мисълта, че винаги ще я сравняват с мен. Знае шест езика и с тях е също полезна на обществото. Тя ми роди внук, който сега ми е голямата радост и утеха в болката. Студент е, но често ме посещава, за да си поговорим за всичко, което го вълнува.

- С какво се занимавате в момента?
- Често си задавам въпроса „Имаме ли култура?”. И си отговарям „Имаме чалга! Това не е начин на пеене, това е начин на живот!”. В творчески план - пея, когато ме поканят. Водя и група за автентичен фолклор в Горна баня. Искам да предам натрупания с годините опит.



Станислава ГАВРИЛОВА