Получил званието „протопсалт" (първопевец) на Българската православна църква, има издадени 14 сборника с църковни песнопения на български език
<em>През есента на 1977 г. диригентът на представителния детски хор &quot;Дружна песен&quot; към Окръжния пионерски дом - Сливен и на хора на Сливенската опера бе назначен за диригент на представителния градски хор &quot;Добри Чинтулов&quot; към читалище &bdquo;Зора&quot; - най-голямото в града. Неговият професионализъм, творческа енергия, перфекционизъм, инициатива и работохолизъм направиха хор &quot;Добри Чинтулов&quot; само след два сезона лауреат и носител на златен медал на Петия републикански фестивал през 1979 г. <br /> <br /> </em>... Последва поредица от концертни прояви в страната и чужбина, участия в международни конкурси и фестивали, записи в Българското национално радио, участия в ежегодния преглед &quot;Нова българска музика&quot; в столицата и т.н. Неуморният диригент Методий Григоров получи признание за своя всеотдаен труд не само зад граница, но и от гражданството на Сливен. През 1997 г. той бе удостоен с най-престижната награда за литература и изкуство на града - наградата &quot;Добри Чинтулов&quot;, а през 2012 г. Българската академия на науките и изкуствата го избра за академик. За читателите на вестник &bdquo;Над 55&quot; той беше любезен да отговори на зададените му въпроси.<br /> <br /> <strong>- Академик Григоров, разкажете ни за родния си край, за родителите си, за домашната атмосфера, формирала вашата душевност, за любовта ви към музиката.</strong><br /> - Роден съм в село Ломци, Търговищко, в свещеническо семейство. Баща ми беше човек с духовни интереси. Той ме насочи към музиката. Когато бях на 10 години, ме направи свой църковен певец и ми предаде първите уроци по флейта.<br /> <br /> <strong>- Примерът на баща ви ли беше причина да постъпите в Духовната семинария, а по-късно и в Духовната академия?<br /> </strong>- Не! Аз започнах средното си образование в гимназията на град Елена, но поради <br /> <br /> <u>мои политически прояви, насочени срещу комунистическия режим,<br /> </u><br /> бях изключен от всички гимназии в страната и това наложи да продължа образованието си в семинарията.<br /> <br /> <strong>- Защо предпочетохте да работите в град Сливен?<br /> </strong>- След завършване на първото ми висше образование (Духовната академия) намерих работа в Сливен като певец и диригент в катедралата &bdquo;Свети Димитър&quot;. Поех и хора на електротехникума &bdquo;Мария Кюри&rdquo;. С проявите, които имах с този състав, спечелих симпатиите на сливенските ръководители. Затова след завършване на второто ми висше образование (консерваторията) отново се върнах в Сливен.<br /> <strong><br /> - Кое наложи ориентацията ви към хоровото дирижиране?<br /> </strong>- Когато през 1952 г. постъпих в Софийската духовна семинария и чух впечатляващото пеене на семинарския хор, взех решение да се посветя на хоровото дирижиране.<br /> <strong><br /> - Разкажете за вашия диригентски път, за първите ви успехи!<br /> </strong>- Моят диригентски път започна още в семинарията, когато дирижирах класния ни хор, а по-късно и хора на цялата семинария. В следващите години като студент в Духовната академия дирижирах хорове по софийските църкви. Но мисля, че моят истински път на хоров диригент започна през 1968 г. в Сливен, когато поех хора на Сливенската опера, а по-късно детския хор &quot;Дружна песен&quot;, хора на Езиковата гимназия &bdquo;Захарий Стоянов&quot; и смесения хор &quot;Добри Чинтулов&quot;.<br /> <u><br /> Първите ми успехи като диригент дойдоха през 1974 г.,<br /> <br /> </u>когато на ІV републикански фестивал завоювах златни медали с детския хор &quot;Дружна песен&quot; и с хора на Езиковата гимназия. Златни медали получихме и на всички следващи републикански фестивали (в това число и с хор &quot;Добри Чинтулов&quot;).<br /> Първият ми международен успех беше през 1985 г., когато с детския хор &quot;Дружна песен&quot; получихме първа награда на Международния хоров конкурс в гр. Арецо - Италия. През следващите години със сливенските хорове завоювах общо 14 международни награди от хорови конкурси в Белгия, Полша, Чехия, Словения, Гърция, Русия, Япония, на Радио Би Би Си и др.<br /> <strong><br /> - Как стигнахте до званието академик?<br /> </strong>- Получих това звание от Българската академия на науките и изкуствата по две причини &ndash; първо, за моите заслуги към българското хорово творчество, и второ, за трудовете ми, свързани с въвеждането на българския език в православното ни богослужение. В периода от 1978 до 1998 г. осъществих с детския хор &quot;Дружна песен&quot; 20 поредни участия в ежегодните прегледи на композиторското ни творчество &quot;Нова българска музика&quot;. По време на тези участия реализирах премиерите на 200 новонаписани творби за детски хор. Същите бяха записани в Българското национално радио. А през последните десетина години хвърлям всички сили за въвеждането на българския език в богослужението. Вече съм издал 14 сборника с църковни песнопения на български език, като една част от песнопенията са адаптирани за пеене.<br /> <strong><br /> - Разкажете нещо повече за това.<br /> </strong>- Всичко започва най-напред с превода на текстовете. А те са хиляди. Затруднението идва от невероятно сложния словоред на църковнославянския език. За някои текстове човек губи часове, докато уточни превода им. След това тестовете се редактират от Сливенския митрополит Иоаникий. Следващият етап е адаптирането на най-важните текстове за вокално изпълнение. И тук спънките не са малко, защото мелодиите на новосъздадените песнопения трябва да бъдат колкото се може по-близки до оригинала. Това трудно се получава, защото българският текст заради липсата на падежи и използването на предлози е с много повече срички от църковнославянския. Последният етап от издаването на един сборник е неговата подготовка за печат. Поради сложността на материята - съчетаването на западни ноти, текст и византийски невми, каквито се използват в църковно-певческите сборници, правя сам предпечатната подготовка. Добре, че имам добра компютърна грамотност.<br /> <strong><br /> - Смятате ли, че нивото на хоровото изкуство днес е по-високо от това в миналото и как си го представяте в бъдеще?<br /> </strong>- Нивото на хоровото изкуство <br /> <br /> <u>днес е по-ниско от това, което беше през комунистическия режим,<br /> </u><br /> защото тогава се полагаха големи грижи за хоровете. Нещата в бъдеще ще бъдат още по-зле, защото българските хорове застаряват. Няма попълнения от млади хора и тези състави, нека бъда лош пророк, полека-лека ще изчезнат.<br /> <strong><br /> - Разкажете за творческото сътрудничество на българските композитори с вашите хорове.<br /> </strong>- Най-много песни бяха създадени за детския хор &quot;Дружна песен&quot;. Ще посоча конкретни цифри. Композиторът Петър Льондев (понастоящем председател на Съюза на българските композитори) написа за хора 24 песни, Димитър Петков - 20, Георги Костов - 19, Александър Йосифов - 17, Пенчо Стоянов - 14, Александър Текелиев - 14 и т.н. Петър Льондев сътвори за хор &quot;Добри Чинтулов&quot; много интересна фолклорна творба &bdquo;Сечената&quot;, в която непрекъснато се сменят размерите. Специално за хора на Езиковата гимназия &quot;Захарий Стоянов&quot; Георги Костов композира химн на гимназията.<br /> <br /> <strong>- Зная, че вашето семейство има една голяма рана - смъртта на големия ви син Димитър Григоров. Запознайте ни с неговата кариера на диригент, тръгнал по пътя на баща си!<br /> </strong>- Ще оставя другите да говорят за моя непрежалим син. Ето накратко извадки от няколко мнения на Кристина Япова - музиковед (сп. &bdquo;Музикални хоризонти&quot;, бр. 6 - 2001 г.); на Мария Христова-Клейманс - оперна певица (из предговора към книгата &bdquo;Диригентът Димитър Григоров&quot;); и на Екатерина Дочева - музиковед (в. &bdquo;Култура&quot;, 27 януари 2006 г.): <br /> <br /> &ldquo;... Димитър Григоров носи у себе си качествата, характера, интелигентността и просветения ум на музикантската личност, безкомпромисно следваща пътя, който дава плодове без компромиси. ...&rdquo;.<br /> <br /> &bdquo;... Неговите млади певци вероятно не са си давали сметка, че чрез силата на таланта на Митко те музицираха превъзходно и се получаваше един състав с подкупваща красота. В това беше силата на Митко - от нищо той правеше нещо...&rdquo;. &ldquo;... Първо, за великолепната му техника - за този хор няма проблеми; за културата на неговия художествен ръководител - до какви детайли се стига в името на стила. Оттам за звука - в момента това е хорът с най-качествен звук в столицата - и по отношение на спятост, баланс, интензитет в тихи динамики, артикулация, гъвкавост, лекота, култура...&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Във вашето напрегнато ежедневие имате солидната подкрепа на своето семейство. Разкажете за съпругата си и за по-малкия си син.</strong><br /> - Какво да кажа за моята съпруга? Питам се дали ще мога да работя, ако тя не е до мен. Тя поема всички семейни задължения, само и само да мога да работя. Просто е една абсолютно предана съпруга!<br /> Вторият ми син започна да учи от малък пиано и много добре го овладяваше, но компютърът му &bdquo;взе акъла&quot; и сега е компютърен инженер.<br /> <strong><br /> - За читателите ще бъде интересно да узнаят за днешните ви вълнения?<br /> </strong>- В последно време моите вълнения са свързани, от една страна, с работата ми със смесения хор &quot;Добри Чинтулов&quot;, с неговите прояви у нас и в чужбина. От друга страна, истински се вълнувам, когато превеждам и адаптирам църковнославянски песнопения. Това напоследък е смисъл на живота ми.<br /> <br /> Не мога да се оплача от липса на признание. През 2007 г. Българското национално радио ме обяви за &bdquo;музикант на годината&quot;. Носител съм на орден &bdquo;Кирил и Методий&quot; - 1-ва степен, на голямата награда за литература и изкуство &quot;Добри Чинтулов&quot;, на почетна грамота от Министерството на културата &bdquo;за принос в развитието и популяризирането на българската култура&quot; и съм почетен гражданин на град Сливен... <br /> <br /> <br /> <br /> <em><strong>Мария РАЙНОВА,<br /> дългогодишна хористка в хор &quot;Добри Чинтулов&quot; &ndash; Сливен</strong></em>