Получил званието „протопсалт" (първопевец) на Българската православна църква, има издадени 14 сборника с църковни песнопения на български език
През есента на 1977 г. диригентът на представителния детски хор "Дружна песен" към Окръжния пионерски дом - Сливен и на хора на Сливенската опера бе назначен за диригент на представителния градски хор "Добри Чинтулов" към читалище „Зора" - най-голямото в града. Неговият професионализъм, творческа енергия, перфекционизъм, инициатива и работохолизъм направиха хор "Добри Чинтулов" само след два сезона лауреат и носител на златен медал на Петия републикански фестивал през 1979 г.

... Последва поредица от концертни прояви в страната и чужбина, участия в международни конкурси и фестивали, записи в Българското национално радио, участия в ежегодния преглед "Нова българска музика" в столицата и т.н. Неуморният диригент Методий Григоров получи признание за своя всеотдаен труд не само зад граница, но и от гражданството на Сливен. През 1997 г. той бе удостоен с най-престижната награда за литература и изкуство на града - наградата "Добри Чинтулов", а през 2012 г. Българската академия на науките и изкуствата го избра за академик. За читателите на вестник „Над 55" той беше любезен да отговори на зададените му въпроси.

- Академик Григоров, разкажете ни за родния си край, за родителите си, за домашната атмосфера, формирала вашата душевност, за любовта ви към музиката.
- Роден съм в село Ломци, Търговищко, в свещеническо семейство. Баща ми беше човек с духовни интереси. Той ме насочи към музиката. Когато бях на 10 години, ме направи свой църковен певец и ми предаде първите уроци по флейта.

- Примерът на баща ви ли беше причина да постъпите в Духовната семинария, а по-късно и в Духовната академия?
- Не! Аз започнах средното си образование в гимназията на град Елена, но поради

мои политически прояви, насочени срещу комунистическия режим,

бях изключен от всички гимназии в страната и това наложи да продължа образованието си в семинарията.

- Защо предпочетохте да работите в град Сливен?
- След завършване на първото ми висше образование (Духовната академия) намерих работа в Сливен като певец и диригент в катедралата „Свети Димитър". Поех и хора на електротехникума „Мария Кюри”. С проявите, които имах с този състав, спечелих симпатиите на сливенските ръководители. Затова след завършване на второто ми висше образование (консерваторията) отново се върнах в Сливен.

- Кое наложи ориентацията ви към хоровото дирижиране?
- Когато през 1952 г. постъпих в Софийската духовна семинария и чух впечатляващото пеене на семинарския хор, взех решение да се посветя на хоровото дирижиране.

- Разкажете за вашия диригентски път, за първите ви успехи!
- Моят диригентски път започна още в семинарията, когато дирижирах класния ни хор, а по-късно и хора на цялата семинария. В следващите години като студент в Духовната академия дирижирах хорове по софийските църкви. Но мисля, че моят истински път на хоров диригент започна през 1968 г. в Сливен, когато поех хора на Сливенската опера, а по-късно детския хор "Дружна песен", хора на Езиковата гимназия „Захарий Стоянов" и смесения хор "Добри Чинтулов".

Първите ми успехи като диригент дойдоха през 1974 г.,

когато на ІV републикански фестивал завоювах златни медали с детския хор "Дружна песен" и с хора на Езиковата гимназия. Златни медали получихме и на всички следващи републикански фестивали (в това число и с хор "Добри Чинтулов").
Първият ми международен успех беше през 1985 г., когато с детския хор "Дружна песен" получихме първа награда на Международния хоров конкурс в гр. Арецо - Италия. През следващите години със сливенските хорове завоювах общо 14 международни награди от хорови конкурси в Белгия, Полша, Чехия, Словения, Гърция, Русия, Япония, на Радио Би Би Си и др.

- Как стигнахте до званието академик?
- Получих това звание от Българската академия на науките и изкуствата по две причини – първо, за моите заслуги към българското хорово творчество, и второ, за трудовете ми, свързани с въвеждането на българския език в православното ни богослужение. В периода от 1978 до 1998 г. осъществих с детския хор "Дружна песен" 20 поредни участия в ежегодните прегледи на композиторското ни творчество "Нова българска музика". По време на тези участия реализирах премиерите на 200 новонаписани творби за детски хор. Същите бяха записани в Българското национално радио. А през последните десетина години хвърлям всички сили за въвеждането на българския език в богослужението. Вече съм издал 14 сборника с църковни песнопения на български език, като една част от песнопенията са адаптирани за пеене.

- Разкажете нещо повече за това.
- Всичко започва най-напред с превода на текстовете. А те са хиляди. Затруднението идва от невероятно сложния словоред на църковнославянския език. За някои текстове човек губи часове, докато уточни превода им. След това тестовете се редактират от Сливенския митрополит Иоаникий. Следващият етап е адаптирането на най-важните текстове за вокално изпълнение. И тук спънките не са малко, защото мелодиите на новосъздадените песнопения трябва да бъдат колкото се може по-близки до оригинала. Това трудно се получава, защото българският текст заради липсата на падежи и използването на предлози е с много повече срички от църковнославянския. Последният етап от издаването на един сборник е неговата подготовка за печат. Поради сложността на материята - съчетаването на западни ноти, текст и византийски невми, каквито се използват в църковно-певческите сборници, правя сам предпечатната подготовка. Добре, че имам добра компютърна грамотност.

- Смятате ли, че нивото на хоровото изкуство днес е по-високо от това в миналото и как си го представяте в бъдеще?
- Нивото на хоровото изкуство

днес е по-ниско от това, което беше през комунистическия режим,

защото тогава се полагаха големи грижи за хоровете. Нещата в бъдеще ще бъдат още по-зле, защото българските хорове застаряват. Няма попълнения от млади хора и тези състави, нека бъда лош пророк, полека-лека ще изчезнат.

- Разкажете за творческото сътрудничество на българските композитори с вашите хорове.
- Най-много песни бяха създадени за детския хор "Дружна песен". Ще посоча конкретни цифри. Композиторът Петър Льондев (понастоящем председател на Съюза на българските композитори) написа за хора 24 песни, Димитър Петков - 20, Георги Костов - 19, Александър Йосифов - 17, Пенчо Стоянов - 14, Александър Текелиев - 14 и т.н. Петър Льондев сътвори за хор "Добри Чинтулов" много интересна фолклорна творба „Сечената", в която непрекъснато се сменят размерите. Специално за хора на Езиковата гимназия "Захарий Стоянов" Георги Костов композира химн на гимназията.

- Зная, че вашето семейство има една голяма рана - смъртта на големия ви син Димитър Григоров. Запознайте ни с неговата кариера на диригент, тръгнал по пътя на баща си!
- Ще оставя другите да говорят за моя непрежалим син. Ето накратко извадки от няколко мнения на Кристина Япова - музиковед (сп. „Музикални хоризонти", бр. 6 - 2001 г.); на Мария Христова-Клейманс - оперна певица (из предговора към книгата „Диригентът Димитър Григоров"); и на Екатерина Дочева - музиковед (в. „Култура", 27 януари 2006 г.):

“... Димитър Григоров носи у себе си качествата, характера, интелигентността и просветения ум на музикантската личност, безкомпромисно следваща пътя, който дава плодове без компромиси. ...”.

„... Неговите млади певци вероятно не са си давали сметка, че чрез силата на таланта на Митко те музицираха превъзходно и се получаваше един състав с подкупваща красота. В това беше силата на Митко - от нищо той правеше нещо...”. “... Първо, за великолепната му техника - за този хор няма проблеми; за културата на неговия художествен ръководител - до какви детайли се стига в името на стила. Оттам за звука - в момента това е хорът с най-качествен звук в столицата - и по отношение на спятост, баланс, интензитет в тихи динамики, артикулация, гъвкавост, лекота, култура...”.

- Във вашето напрегнато ежедневие имате солидната подкрепа на своето семейство. Разкажете за съпругата си и за по-малкия си син.
- Какво да кажа за моята съпруга? Питам се дали ще мога да работя, ако тя не е до мен. Тя поема всички семейни задължения, само и само да мога да работя. Просто е една абсолютно предана съпруга!
Вторият ми син започна да учи от малък пиано и много добре го овладяваше, но компютърът му „взе акъла" и сега е компютърен инженер.

- За читателите ще бъде интересно да узнаят за днешните ви вълнения?
- В последно време моите вълнения са свързани, от една страна, с работата ми със смесения хор "Добри Чинтулов", с неговите прояви у нас и в чужбина. От друга страна, истински се вълнувам, когато превеждам и адаптирам църковнославянски песнопения. Това напоследък е смисъл на живота ми.

Не мога да се оплача от липса на признание. През 2007 г. Българското национално радио ме обяви за „музикант на годината". Носител съм на орден „Кирил и Методий" - 1-ва степен, на голямата награда за литература и изкуство "Добри Чинтулов", на почетна грамота от Министерството на културата „за принос в развитието и популяризирането на българската култура" и съм почетен гражданин на град Сливен...



Мария РАЙНОВА,
дългогодишна хористка в хор "Добри Чинтулов" – Сливен