След два развода той смяташе, че бракът не убива любовта само ако е търговска сделка
Роден на 28 октомври 1919 г. в Стара Загора, известният писател и сатирик умира на 1 февруари 2003 г. на 83 г. в дома на дъщеря си Ружа. Преди това живее в Дома за ветерани на културата в софийския жк "Захарна фабрика". За този дом най-малко можеше да се говори като за старчески дом. Той не е като другите приюти за бездомни души. Тук най-малко се говореше за ниски пенсии и оскъдна храна. В дома важеше друго правило: Любовта е единственото чувство, което не признава минало. Тя се оказва привилегия не само на младостта, но и на неостаряващите артистични души.

Но най-далеч от тези илюзии е сатирикът Генчо Узунов. Обвит в цигарен дим, писателят преди края на дните си намига иронично: "Всеки влюбен е загубен". Наскоро дръпнал сватбена реч на свои близки: "Защо се жените, след като сте влюбени?". След два развода той смята, че

бракът не убива любовта само ако е търговска сделка

Творецът само си придава вид на скептик и мизантроп и повтаря, че днес идеалната жена е тъпа, руса и с дълги крака. След цели 57 години брачен живот обаче той установил няколко "библейски" истини: че българките наистина са с дълги крака, че нямат бради като гъркините, нито дебели дупета като французойките. Но не им достигал вкус в живота и естественост в поведението. Най-сетне проумял и още един факт: жените добре знаят, че мъжете са баламурници, и ги въртят на малкия си пръст. "Любовта е чудо, но може да има секс и без любов. Както се казва, разве ето повод знакомство?", изповядва той. Заедно със снимките на бившите си изящни съпруги с гордост показва и фотографии на двете си дъщери и тримата си внуци. "Най-силните и красиви мъже правят дъщери. Женски бащи са Веселин Ханчев, Богомил Райнов, Веселин Йосифов и Хачо Бояджиев, защото петел не може да затлъстее", отсича сатирикът. И запява:

"Този рай води в ада, тя ли не знае, тя ли не знае, тя ли не знае?"

От години той умува над загадъчния текст на една народна песен: "Мама Стояну думаше, Стояне, либе, Стояне". Значи любовта е универсална, тя е всичко, тълкува обитателят на "къщата на духовете”.



Михаил Вешим: Той беше истински бохем

"Бях съвсем млад "стършел", когато Генчо се пенсионираше, но и досега помня как разказваше безкрайно смешни неща с много каменна физиономия. Неслучайно го наричаха Бъстър Кийтън. И най-драматичните текстове в негово изпълнение звучаха убийствено забавно. Цели салони се заливаха от смях. Той беше истински бохем. Свиреше на китара, пееше. Беше мой учител заедно с Петър Незнакомов, Мирон Иванов и Станислав Стратиев. Не ме учудва, че

на погребението на един писател няма министър на културата

Лично аз вече нищо не очаквам от това министерство. А и това не е толкова важно. Важното е, че след Генчо Узунов остават книгите му".

Повечето от въпросните чиновници едва ли са чули и чели хумористичните разкази и фейлетони от книгите "Майонеза от Шопен", "Принудително кацане", "Искам да живея", "Главоболия човешки". "Неговият девиз в живота и в литературата беше: “Не спи зло под камък", шегуваха се през сълзи приятелите на Генчо Узунов. Дълги години Генчо Узунов работи на едно от най-ветровитите места във в. "Стършел" - заместник главен редактор, отговарящ за конкретната критика, както в онези години наричахме всички материали за проблемите и болките на хората. На този си пост той неизменно и със спокойно твърдоглавие и упоритост отстояваше правдата на обикновения човек, бореше се с бюрокрацията и насилието, безчестието и местния феодализъм, пилеенето на общественото благо и мегаломанските безумия на партийните кариеристи", казва Чавдар Шинов.


Йордан Попов: Поставяше тънки капани на хората

"В Кабул ни изпрати посланик Карацанов. Имаше взвод войници, тъй като там положението е винаги полувоенно. Изведнъж Генчо се спря и с отривист жест и събрани пети тръсна глава и войниците веднага застанаха "за почест". Помислиха го за министър или държавно величие, което кой знае защо са пропуснали да забележат. Когато узбеки в Ташкент непрекъснато го черпеха с водка, а самите те не пиеха, защото са мюсюлмани, той веднага им намери цаката. Генчо каза: "Гледай, те наистина искат да ме напият". И тогава взе тайно да изсипва водката в блюдата им. По едно време един от узбеките взе да пее и да говори ту на руски, ту на узбекски. Тогава Генчо се провикна: "Гледай, гледай, салатата ги хвана". Поставяше тънки и малки капани на много хора по света, за да им гледа сеира".