Това е Петър Павлов Панчевски. Той е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Участва в Септемврийското въстание през 1923 г., а след това емигрира в Съветския съюз, където през 1936 г. завършва военноинженерна академия. Интербригадист в Испания от 1936 до 1939 г.

През Втората световна война участва в отбраната на Москва, а след това като командир на полк и дивизия стига до Виена. През август 1946 г. се завръща в България с чин генерал. Назначен е за главен инспектор към Министерството на отбраната. Когато след смъртта на Георги Димитров начело на държавата застава Васил Коларов, той назначава ген. Панчевски за военен министър и го повишава в чин генерал-полковник. После на власт идва Вълко Червенков, който изпитва респект към генерала. Запазва го на поста военен министър и през 1954 г. става кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. На Априлския пленум през 1956 г., когато е издигната кандидатурата на Тодор Живков за първи секретар на ЦК на БКП, ген. Панчевски се изказва против нея, като посочва, че има много по-заслужили дейци на партията. Въпреки това Живков е избран и оттогава между двамата настъпват сложни взаимоотношения. На няколко пъти ген.

Панчевски казва на Живков да внимава какво прави, защото армията може да стане коректив за неговите действия
Живков не успява да се сдържи и при едно от поредните предупреждения на генерала директно го запитва: „Ти с военен преврат ли ме заплашваш?“. „Не, отговаря генералът - само ти казвам да внимаваш, защото с армията шега не бива“. По това време висшето военно командване е съставено предимно от съветски възпитаници. Началник на ВВС е ген. Захари Захариев, на танковите части – ген. Петър Попов, на артилерията – ген. Мицо Гетовски. Живков успява да прокара назначаването на Добри Джуров за началник на пехотата, но той няма авторитет сред офицерството, защото по това време е без военно образование, а издигането му се базира на факта, че е бил партизански командир. По различни поводи

ген. Панчевски казва, че Живков няма завършено и средно образование и затова трябва поне него да вземе – задочно или като

частен ученик

Тодор Живков обаче непрекъснато укрепва своите позиции във властта. Той успява да изолира и да отстрани Вълко Червенков и Антон Югов и освен първи партиен, става и първи държавен ръководител. През 1958 г. издава указ за назначаването на ген. Панчевски за посланик в Китай, на който пост той остава до 1962 г. След завръщането му в България е пенсиониран поради навършването на 60-годишна възраст, с чин армейски генерал от запаса. Той започва почти открита борба с живковизма, както нарича режима на Тодор Живков. Има сведения, че той е подбудителят на опита за покушение и преврат от страна на Горуня, когато Тодор Живков е на посещение във Враца.

А ето и едно допълнение. По време на отбиването на военната ми служба през 1964 г. служех като предсрочно произведен младши лейтенант след завършването на школата за запасни офицери във ВНВАУ в Шумен (тогава Коларовград). Изпратен бях в Станке Димитров (сега Дупница) и там се срещнах с капитан Чочев, син на ген. Чочоолу от запаса. За него е филмът „Осмият“. Та ето какво ми разказа кап. Чочев. Баща му бил ръководител на наказателните отряди на въоръжената организация на БКП преди 9 септември 1944 г. и

при една престрелка с полицията Чочоолу загубил дясната си ръка

Затова, когато след 9 септември става офицер със специално предназначение, с министерска заповед му е разрешено да козирува с лявата ръка. През 1957 г. той е командир на полка в Станке Димитров и на инспекция му идва военният министър ген. Панчевски. Установява, че всичко е наред и службата се носи уставно, но когато полк. Чочоолу изпраща министъра, го пита: “Кога и на мене ще се даде сърмена звезда?“, т. е. генералско звание. На което Панчевски отговаря с въпрос: „А ти, като генерал, на мене ли ще служиш, или на Тодор Живков?“ и понеже не получава отговор, Чочоолу си остава полковник. Едва при пенсионирането му дават генералско звание от запаса.

До края на живота си ген. Панчевски е антиживковист. Макар и вече само като редови член на БКП, той редовно е избиран за делегат на партийните конгреси. През 1964, 1968 и 1972 г. успява да се добере до конгресната трибуна и от нея отправя унищожителна критика към политиката на БКП и лично към Тодор Живков. Когато на конгреса през 1976 г. отново е избран за делегат и иска думата, не му се позволява. На вечерята след края на конгреса на неговата маса за кратко сяда ген. Кашев, който е началник на УБО, и му казва: “Яж, пий, защото може да ти е за последно“.

Ген. Панчевски умира при неизяснени обстоятелства. Официалната версия е смърт поради миокардия на сърцето. Синът му предизвиква аутопсия, в която се установява, че сърцето му е било съвсем здраво. Така една загадка остава неразрешена и до днес.


Владислав ПАНОВ