<strong><em>Това е Петър Павлов Панчевски. Той е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Участва в Септемврийското въстание през 1923 г., а след това емигрира в Съветския съюз, където през 1936 г. завършва военноинженерна академия. Интербригадист в Испания от 1936 до 1939 г. <br /> </em></strong><br /> През Втората световна война участва в отбраната на Москва, а след това като командир на полк и дивизия стига до Виена. През август 1946 г. се завръща в България с чин генерал. Назначен е за главен инспектор към Министерството на отбраната. Когато след смъртта на Георги Димитров начело на държавата застава Васил Коларов, той назначава ген. Панчевски за военен министър и го повишава в чин генерал-полковник. После на власт идва Вълко Червенков, който изпитва респект към генерала. Запазва го на поста военен министър и през 1954 г. става кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП. На Априлския пленум през 1956 г., когато е издигната кандидатурата на Тодор Живков за първи секретар на ЦК на БКП, ген. Панчевски се изказва против нея, като посочва, че има много по-заслужили дейци на партията. Въпреки това Живков е избран и оттогава между двамата настъпват сложни взаимоотношения. На няколко пъти ген. <br /> <br /> Панчевски казва на Живков да внимава какво прави, защото армията може да стане коректив за неговите действия <br /> Живков не успява да се сдържи и при едно от поредните предупреждения на генерала директно го запитва: &bdquo;Ти с военен преврат ли ме заплашваш?&ldquo;. &bdquo;Не, отговаря генералът - само ти казвам да внимаваш, защото с армията шега не бива&ldquo;. По това време висшето военно командване е съставено предимно от съветски възпитаници. Началник на ВВС е ген. Захари Захариев, на танковите части &ndash; ген. Петър Попов, на артилерията &ndash; ген. Мицо Гетовски. Живков успява да прокара назначаването на Добри Джуров за началник на пехотата, но той няма авторитет сред офицерството, защото по това време е без военно образование, а издигането му се базира на факта, че е бил партизански командир. По различни поводи <br /> <br /> <em><strong>ген. Панчевски казва, че Живков няма завършено и средно образование и затова трябва поне него да вземе &ndash; задочно или като <br /> </strong></em><br /> частен ученик <br /> <br /> Тодор Живков обаче непрекъснато укрепва своите позиции във властта. Той успява да изолира и да отстрани Вълко Червенков и Антон Югов и освен първи партиен, става и първи държавен ръководител. През 1958 г. издава указ за назначаването на ген. Панчевски за посланик в Китай, на който пост той остава до 1962 г. След завръщането му в България е пенсиониран поради навършването на 60-годишна възраст, с чин армейски генерал от запаса. Той започва почти открита борба с живковизма, както нарича режима на Тодор Живков. Има сведения, че той е подбудителят на опита за покушение и преврат от страна на Горуня, когато Тодор Живков е на посещение във Враца.<br /> <br /> А ето и едно допълнение. По време на отбиването на военната ми служба през 1964 г. служех като предсрочно произведен младши лейтенант след завършването на школата за запасни офицери във ВНВАУ в Шумен (тогава Коларовград). Изпратен бях в Станке Димитров (сега Дупница) и там се срещнах с капитан Чочев, син на ген. Чочоолу от запаса. За него е филмът &bdquo;Осмият&ldquo;. Та ето какво ми разказа кап. Чочев. Баща му бил ръководител на наказателните отряди на въоръжената организация на БКП преди 9 септември 1944 г. и <br /> <br /> <em><strong>при една престрелка с полицията Чочоолу загубил дясната си ръка <br /> </strong></em><br /> Затова, когато след 9 септември става офицер със специално предназначение, с министерска заповед му е разрешено да козирува с лявата ръка. През 1957 г. той е командир на полка в Станке Димитров и на инспекция му идва военният министър ген. Панчевски. Установява, че всичко е наред и службата се носи уставно, но когато полк. Чочоолу изпраща министъра, го пита: &ldquo;Кога и на мене ще се даде сърмена звезда?&ldquo;, т. е. генералско звание. На което Панчевски отговаря с въпрос: &bdquo;А ти, като генерал, на мене ли ще служиш, или на Тодор Живков?&ldquo; и понеже не получава отговор, Чочоолу си остава полковник. Едва при пенсионирането му дават генералско звание от запаса.<br /> <br /> До края на живота си ген. Панчевски е антиживковист. Макар и вече само като редови член на БКП, той редовно е избиран за делегат на партийните конгреси. През 1964, 1968 и 1972 г. успява да се добере до конгресната трибуна и от нея отправя унищожителна критика към политиката на БКП и лично към Тодор Живков. Когато на конгреса през 1976 г. отново е избран за делегат и иска думата, не му се позволява. На вечерята след края на конгреса на неговата маса за кратко сяда ген. Кашев, който е началник на УБО, и му казва: &ldquo;Яж, пий, защото може да ти е за последно&ldquo;.<br /> <br /> Ген. Панчевски умира при неизяснени обстоятелства. Официалната версия е смърт поради миокардия на сърцето. Синът му предизвиква аутопсия, в която се установява, че сърцето му е било съвсем здраво. Така една загадка остава неразрешена и до днес.<br /> <br /> <em><strong><br /> Владислав ПАНОВ</strong></em>