Неграмотните у нас се увеличават за сметка на имотните
Голяма публика събираше навремето неговата театрална поредица “Кафе... с автограф” в НДК, която продължи 20 години. Твореше и за “Клуб НЛО” по телевизията. А “Кабаре”, “Госпожице, да му отпуснем края”, “Черни очи за случайни срещи” в Сатирата са част от пиесите на Любо Пеевски с вечно препълнени салони.

Любомир Пеевски е роден на 7 септември 1943 г. в с. Фурен, Врачанско. Пиесите му са играни в Словакия, Унгария, Чехия, Полша, Германия, Австрия, САЩ, Естония, Русия и Грузия. Негова е първата в света сатирична буфоопера “Цар и водопроводчик”, излъчена и по BBC. 35 години е съавтор на едно от най-популярните предавания на БНР - “Бате Асен”. Да не говорим, че вече 43 години пише смехории в редакция “Хумор, сатира и забава” на Националното радио - “Хоризонт” както и фантастика, детски творби... Носител е на “Наградата на София”, “Чудомир”, “Голямата награда на СБП за цялостно творчество”.

А иначе е завършил ВМЕИ – София, “Електроинженерство”.

- Любо, как носиш толкова дини под една мишница?
- Пак благодарение на хумора. Той е спасение за всички времена и всички колизии. Но може би и защото съм роден в едно малко врачанско село - Фурен се казва. Живеех с чувството, че съм селянин, докато най-неочаквано преди две години се натъкнах на една географска карта от Второто българско царство. Оказа се, че Фурен бил един от десетте най-големи градове крепости в царството. За момент си представих, че ми връщат крепостта след реституция. Замислих се: дали пък Иванко, убиецът на Асеня, не е отсядал в моята крепост? Освен това ужасно се смутих, като си представих, че куманите от крепостта ще бъдат принудени да си купуват стрели от битака - ментета, без съмнение, което силно ще застраши сигурността на крепостта. И понеже напоследък се говори твърде много за корупция, реших да пусна всенародна подписка за възстановяване на Лобната скала на крепостта. Очаквайте скоро да обявя в медиите номерата на банковите сметки. Съвсем съм сигурен, че това, което законодателната, изпълнителната и съдебната власт не могат да направят, ще бъде осъществено от моята Първа частна лобна скала!

- Усетът ти към хумора наследен ли е, или ти си го разви?
- Йоан Златоуст е казал “Смехът е даден на човек, за да не се изплиска душата му”. Аз пиша фантастика и хумор. Вярвам, че и двете ни правят по-добри.

- Кои от творбите си най харесваш?
- Най-добрата ми творба е дъщеря ми Боряна.

- Как е в момента нашего брата пишещия?
- Обречен е на изчезване. Хонорарът за едно написано стихотворение е 10 лева. И вземат ли му данъците, остават 8 лева. А за своите книги просто авторът трябва да си намери пари, за да ги издаде. И понякога си мисля няма ли българската азбука да изчезне, не знам. Неграмотните у нас се увеличават за сметка на имотните.

- Говори се, че младите студенти от НАТФИЗ търсели под дърво и камък пиесата ти “Кукер кабаре" - тя част от "сериал" кабарета ли е?
- Да, появи се такъв вопъл във Фейсбук. Но “Кукер кабаре” не е секретно произведение. Всеки, който ми се обади, ще получи пиесата. “Кукер кабаре” се игра в Държавния сатиричен театър. В края на 20 век. И тъй като в интернет се разпространява Монологът, който бях написал за Георги Калоянчев, вероятно това поддържа интереса към него. А що се отнася до кабаретата, аз наистина създадох повече от 10.

- Вкъщи смеете ли се?
- Един аржентински карикатурист беше казал, че “хуморът е единственият начин човек да бъде тъжен”. Затова не съм от хората, които създават хумор за “домашно ползване.” Пък и проблемите, които валят над главите на всички ни, ни правят ужасно сериозни... Ето, аз например съм завършил електроинженерство, а като си погледна сметката за ток, целият се наелектризирам от яд. Известно е, че токът се разпространява със скоростта на светлината - 300 хиляди километра в час. И ако някой може да ми обясни за колко време се пренася токът от трансформатора до апартамента ми, ще му ръкопляскам. А дотогава ще смятам, че сме жертва на една чудовищна далавера, заплашваща да превърне едно от великите открития на човечеството в кошмар. Но иначе непрекъснато се смея. Като чуя например, че един министър публично заяви, че ще отпусне пари, за да се асфалтира древният път “Виа Понтика”, без да подозира, че “Виа Понтика” е пътят на птиците във въздуха, по който те отлитат на юг. Разбирате ли, той ни уведоми, че ще бръкне в бюджета, за да асфалтира въздух!

- Разсмиваш ли жена си? Как съжителстват писател и музикантка?
- Ако зададете на съпругата ми подобен въпрос, не съм сигурен в отговора й. Съпругата ми е виолистка. Целият й творчески път премина в Софийската филхармония. Като разбрах, че и Моцарт бил виолист, я оцених още повече. И всеки ден благодаря на Бога, че е до мен и че ме търпи... Но и за двама ни не знам дали това, че се събрахме, беше най-разумното, защото народът твърди, че “цигулар къща не храни”, а пък “шутовете” никога не са били обичани.

- Кои личности са били важни за теб в живота ти?
- Много са. Обичам Иван Вазов и неговото стихотворение: “Люби, люби, що стоиш/Младостта е скъпа./Днес е пролет, утре виж/зимата настъпва!”.

Животът ми премина в редакция “Хумор, сатира и забава” на Българското национално радио. И, разбира се, с големите актьори комици на Държавния сатиричен театър... В дома ми над бюрото, където пиша, стоят няколко малки фигурки, издялани от маслинено дърво. Исус, яхнал магарето, влиза в Йерусалим и фигурките на трите влъхви, които се появяват във Витлеем при неговото раждане... Подарък са ми от Татяна Лолова и Георги Парцалев след едно тяхно гостуване в Израел. В първото кабаре, “Госпожице, да му отпуснем края”, написах за Георги Калоянчев “Монолог за времето”. Монологът на бай Люлин.
И той всяка вечер караше публиката да плаче... За живота си. За себе си. За това, че им е хубаво. За това, че театралният гений на Калоянчев милваше душите им с нещо много българско и много истинско. Помня, че след едно представление турският писател Азис Несин дълго му се покланя с навлажнени очи.

Ами Татяна Лолова! Това невероятно чудо на българския театър. На премиерата Първата придворна дама в “Цар и водопроводчик” бе със счупен крак. И танцуваше. Същото се повтори и на една наша среща със зрители в София. Имаш чувството, че на сцената се появява чудо, което улавя целия салон в шепите си и прави с него каквото поиска. Тя е едновременно и Шехерезада от “Хиляда и една нощ”, и Жулиета, и Лейди Макбет. С една дума, с поглед може да направи такъв театрален етюд, че да ти спре дъха. Ами Георги Парцалев! Инструмент, създаден от природата, за да прави смях. И всичкото това придружено с 9 семестъра изучаване на медицина в университета. Направихме с него “Кафе... с автограф”. Спомням си един негов разказ, казали му, че ще разрушават родната му къща. И той се обадил в общината на град Левски с молба да срутят къщата с няколко дни по-късно. Отива с майка си, измиват дъските на къщата, белосват я, за да я съборят бяла и чиста. Не искам да забравя и моя приятел Никола Анастасов. С него объркахме фолклора на шопите...

“Ако искате да живеете по-дълго, умирайте от смях по-често”, обича да казва той. На една негова снимка усмивката му така искри, че всяко шампанско би могло да му завиди... За 50-годишнината на Кольо изпратихме призовка на Тодор Живков да се яви в съда като свидетел по делото на Никола Анастасов. Всички твърдяха, че ще ни арестуват, но той прояви чувство за хумор и нещата се разминаха.

За Стояна Мутафова написах пиесата “Черни очи за случайни срещи”, а Невена Коканова изигра в пиесата ми “Преди последния спектакъл” последната си театрална роля в този живот... Това са актьорите от незабравимото поколение на Държавния сатиричен театър! Аз ги наричам: ВЛАДЕТЕЛИТЕ НА ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО НА СМЕХА.



Савка ЧОЛАКОВА