11 Ян. 2013, 13:08
8528 прочита
0 коментара
Моето призвание е да бъда народна певица, да създавам радост и удоволствие на хората и това е най-голямата ми гордост
<em>Калинка Згурова е изпълнителка на народни песни от Странджанския край. Родена е на 25 септември 1945 г. в село Дебелт, Бургаско. Носи името и таланта на баба си Калина. Наследила е добротата и трудолюбието на майка си Станка и на баща си Згура.<br />
<br />
За голямата сцена я открива странджанският народен певец Сава Попсавов. Професионалния си път на певица започва в хора на ансамбъл „Пирин“ - Благоевград. След това е солистка на Ансамбъла за народни песни на Българското радио, известен по-късно като „Мистерията на българските гласове“. Записва над 300 песни от Странджа. Издава няколко дългосвирещи плочи и дискове. Снима филми в БНТ. През седемдесетте години на миналия век заедно с Руска Недялкова и Василка Дамянова създава вокално трио „Зорница“. Създава и ръководи музикални школи. Подава ръка на млади таланти. Свързва живота си с композитора Стефан Кънев, с когото оставят бисери във фолклорната ни съкровищница. През 1993 г. създава фондация „Кънев-Згурова“, чрез която подпомага млади народни певци, има своя школа и възпитаници за българско народно пеене. Нейна е идеята за сформирането на хор „Маестро Стефан Кънев” (в памет на починалия й съпруг), за да даде възможност на повече млади таланти да се докоснат до българската народна песен. Председател е на благотворително дружество "Благодетел". <br />
Носител е на наградата „Нестинарка“ за цялостно творчество. Носителка е на десетки златни медали от международни конкурси и на престижната американска награда „Грами”. Тя е индивидуална и е за соловите й изпълнения на „Тих вятър вее” и „Защо си, горо, кахърна”.<br />
<br />
</em><strong>- Любовта към народното творчество се предава от поколение на поколение. И при вас ли е така?<br />
</strong>- Нося името на баба ми Калина - майката на моя баща. От четирите деца, които тя е родила, всички пеят и обичат музиката, но като че ли целият родов талант се беше струпал в баща ми. Като малка често ходех при баба Калина, на нея съм кръстена. От нея знам доста песни.<br />
<br />
<strong>- Кръстена сте Калинка на баба си, но какво значи Згурова?<br />
</strong>- Баща ми се казва Згура. Кръстен е на дядо си. Името е гръцко. Означава къдрокос. Моят татко наистина беше с къдрава коса.<br />
<strong><br />
- Наричат ви Славея на Странджа. Кой беше кръстникът ви?<br />
</strong>- Преди повече от тридесет години имаше голям концерт в Бистрец, родното село на народната певица Димка Владимирова. Водещ на програмата беше актьорът Павел Дубарев. Там той за първи път ме нарече Славея на Странджа. Смятам, че моето призвание е да бъда народна певица, да създавам радост и удоволствие на хората и това е най-голямата ми гордост.<br />
<strong><br />
- Застрашена ли е духовността на българина?<br />
</strong>- След промените у нас се случиха много неща. Появиха се и някои недостатъчно стойностни явления, като например поп фолка, който, за съжаление, е доста лансиран. Но по света, а и у нас има много истински ценители на музикалното изкуство, които търсят автентичния ни фолклор. Неслучайно нашите неравноделни тактове и прекрасна народна музика летят в Космоса. Преди около тридесет години Стефка Съботинова беше реализирала "Притури се планината". По-късно тази песен бе аранжирана от френския композитор Жаки Анона. Тя бе използвана за озвучаването на няколко филма, което я превърна в световен хит. Това беше за мен пример как народната песен трябва да се осъвременява, за да бъде по-достъпна за младите поколения. И във връзка с това за най-младата публика направих компактдиск - "Завръщане в Странджа", в който включих съвременни аранжименти на автентични песни.<br />
<br />
<strong>- Няколко десетилетия сте посветили на изкуството. Но от това не страдаше ли семейството ви?<br />
</strong>- Моят съпруг беше зает да пише песни и за "Мистерията...", и за всички професионални фолклорни състави. Посвети на българската народна песен 40 години от своя живот. Негови са култовите песни: “Ой, девойче” на Илия Аргиров, “Лале ли си, зюмбюл ли си” на Верка Сидерова, “Девойко, мари хубава”… Когато синът ни Стефан-младши стана на 1 г., се наложи да намерим жена да го гледа, защото по това време ми предстоеше дълго турне. „Калина, ти трябва да заминеш, защото този прекрасен хор не може без теб”, казваше съпругът ми. Спомням си, импресариото разтревожен ме питаше: „Калина, защо плачеш?”. А сълзите ми като дъждовни капки. Ами ето, и показвам снимките от кръщенето на сина ми. Бяха трудни преходи, отговорни концерти. В чужбина билетите за нашите концерти бяха предварително продадени месеци преди турнето, а публиката беше 95 процента младежка. <br />
<strong><br />
- Не сте ли се изкушавали да останете в някоя държава?<br />
</strong>- Имах покана да остана в Лос Анджелис. Но смятам, че моето изкуство е родено в България и е за България.<br />
<br />
<strong>- Имате толкова много награди. Кои са ви най-скъпи?<br />
</strong>- Ценя много американската си награда "Грами". Всяка една певица от "Мистерията...", както и диригентката ни Дора Христова получи "Грами". Тя е индивидуална и я получих за моите солови песни "Тих вятър вее", "Защо си, горо, кахърна", които изпълнявам с хора. Имам и любовта на моята публика - пея пред хиляди в моята Странджа планина. Това ми е достатъчно. <br />
<br />
<strong>- В репертоара си имате повече от 300 песни. Коя ви е най на сърце?<br />
</strong>- Всяка песен е минала през сърцето ми, през гласа ми, през ума ми. Деветдесет процента от тях сама съм съчинявала. И както казва академик Николай Кауфман, „Не може да се различи коя е авторската песен на Калина, коя е автентичната песен”. Поне сто са авторските ми песни. Преобладават хайдушките - нали Странджа е хайдушки край. Имам много песни за Русия, за братята освободители, битови песни. Тъжните протяжни песни са нещо изключително. Разказват за любов, гурбет, бит и т.н. В текстовете, които е създал народният гений, няма какво да промениш. След Магда Пушкарова, Сава Попсавов, Комня Стоянова, Янка Рупкина, Димка Владимирова на мен ми беше много трудно и за да се различавам от тях, трябваше да започна да създавам свой собствен репертоар. С песен отмивам душевни рани, успокоявам болката.<br />
<br />
<strong>- Случвало ли се е да ви обидят?<br />
</strong>- Сериозно бях огорчена от уволнението през 1997 г., по времето на шефството на композитора Стефан Димитров. Реагирах гневно, в прав текст казах: “Това решение е срамно - толкова валута сме носили на Националното радио и на Националната телевизия! Това, което правим ние за два часа на световните сцени, дипломатите ни и за двадесет години не могат да направят!”. Позволих си да припомня, съвсем справедливо, на властимащите откъде са корените им и как трябва да се поддържа духът на националното самосъзнание<br />
<br />
<strong>- Благодарна ли сте на съдбата?<br />
</strong>- Да. Господ ме е надарил с този глас. Срещна ме със Стефан. Дари ме със Стефан-младши.<br />
<strong><br />
- Синът ви наследи ли пътя на мама и татко?<br />
</strong>- Не. До седми клас активно се занимаваше с музика, но по-късно се ориентира в друга посока. Привлякоха го съвременните технологии. <br />
<br />
<strong>- С какво се занимавате в момента? </strong><br />
- В края на ноември отбелязах своеобразен юбилей – 50 години на сцената. Той премина под мотото „199 песни от моята Странджа”. Освен компактдиска и филма на БНТ 2, концертът – среща с любимата ми публика, остави прекрасен спомен у мен. Сега съм се отдала на моите ученици, които са прекрасни изпълнителки и са верни на народната музика. Освен това дълги години се занимавам с председателството на женското дружество “Благодетел”, което се грижи за сираци и бездомници. Зная, че<br />
човек е щастлив, когато прави нещо хубаво за другите хора!<br />
<br />
<strong>- Какво бихте пожелали на читателите за Новата 2013 година?<br />
</strong>- Да са живи и здрави. Да вярват в доброто. И да се гордеят с българската народна песен. <br />
<em><strong><br />
<br />
Станислава ГАВРИЛОВА</strong></em>
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Личности
Сашо Манов, директор на музея на “червените”: Хората даваха домашно вино и ракия за билет за мач на армейците
03 Ноем. 2016, 12:09
Личности
Шуменският ветеринар д-р Стефан Стефанов стана на 85: Навремето внесохме първите биволици от Азия
02 Ноем. 2016, 12:41
0 Коментара: