Дядо Флори Флоров още точи ножиците на гинеколозите в Бургас

<em>В малка работилничка в центъра на Бургас седи един усмихнат възрастен човек и се опитва да съхрани своя &bdquo;тънък&rdquo; и вече изчезващ занаят. Това е майсторът точилар Флори Флоров, който откакто се помни, практикува своята рядка професия. А сега може би вече е и единственият точилар в морския град. <br /> </em><br /> Бай Флори е наследил професията си от своя баща Георги Флоров. Семейната традиция в точиларството води началото си още от края на ХIХ в. Родом от гр. Драгашани &ndash; днешна Румъния, Георги Флоров започнал да изучава занаята в Русе. Той работел при изкусен италиански майстор точилар и се научил да заточва както всички видове домашни режещи инструменти, така и най-фини бръснарски, фризьорски и дори хирургически инструменти. Майсторството на Георги и любовта към работата го отвеждат по-късно в Германия. В продължение на <br /> <br /> <u>шест години той работи за известната фирма &bdquo;Солинген&rdquo;<br /> </u><br /> в гр. Дрезден. След годините в странство, развил до съвършенство своите умения, Георги Флоров се завръща в България и започва да практикува занаята си в Стара Загора, а по-късно идва и в Бургас. Именно тук той купува къща и се установява завинаги. Отваря така наречената &bdquo;точиларска работилница на платформа&rdquo; &ndash; мобилно ателие, с което обслужва близките на Бургас градове - Карнобат, Айтос, Поморие. <br /> <br /> Своя труден занаят Георги Флоров предава на най-големия си син Флори. Започва да го обучава, когато е едва десетгодишен, и до началото на военната си служба момчето е вече напълно подготвен майстор. <br /> <br /> Днес Флори Флоров вече е на 77 години. През 1957 г., когато излязъл от казармата, го назначили на работа в ТПК &bdquo;Хигиена&ldquo;. Там прекарал 20 години. Взели го като майстор за поддръжка на машините в кооперацията. Тогава бръснарите и фризьорите използвали в работата си бръсначи и Флори трябвало да ги поддържа остри. Малко по-късно ги обединили с ТПК &bdquo;Устрем&ldquo;. Майсторът изтраял да работи на заплата само три месеца. На четвъртия месец, като отишъл да си получи парите и видял, че му дават само 25 лева заплата, кипнал от яд. <br /> <br /> <u>Седнал и веднага надраскал заявлението си за напускане<br /> </u><br /> Обърнал се към шивашката кооперация &bdquo;Колективен труд&ldquo; и те му дали помещение на ул. &bdquo;Гладстон&ldquo;, за да си направи работилничка. Така започнал да работи на процент за тях и изкарал чак до пенсия. Тогава били и &bdquo;златните&rdquo; му години. Купил си &bdquo;Москвич&rdquo; и с него обикалял да точи ножовете на около 40 обекта в Слънчев бряг. При себе си взел на работа и съпругата си. Тогава се видели с пари и успели да заделят настрана някой лев. &bdquo;Като кихах, и пари ми падаха в гащите&ldquo;, шегува се бай Флори, който не крие и голямото си чувство за хумор. В момента възрастният майстор се занимава със заточване на хирургически ножици на АГ отделението на Бургаската многопрофилна болница. <br /> <br /> За своята работа Флори Флоров казва: &bdquo;От всички занаяти точиларството е на първо място по трудност. Заточването става под определен ъгъл, а всички ъгли на заточване се определят на ръка, а не с инструменти. Майсторът точилар трябва да бъде много спокоен &ndash; ръката му да не трепери и да бъде сигурен в изработването&rdquo;. <br /> <br /> И на тези години Флоров е здрав и работи много. Казва, че дължи доброто си състояние на спорта &ndash; бил е активен състезател по колоездене, и на работата, която практикува вече почти седемдесет години.<br /> <br /> В момента Флори Флоров живее с пенсията си от 360 лв., а точиларския занаят определя като отмиращ. На работата си той посвещава часовете преди обяд, а през следобедите се стреми да намира повече време за почивка. А малката му работилничка на ул. &bdquo;Струма&ldquo;, построена на мястото на бащината му къща, ще наследи малкият му син Георги, който ще бъде точилар трето поколение... <br /> <br /> <br /> <em><strong>Марина ШИВАРОВА</strong></em>