Твърдеше, че политиците са далавераджии, и не правеше много разлика между различните видове крадци!
Илия Аргиров, легендарният изпълнител на македонски песни и дългогодишен солист на ансамбъл „Пирин”, на 17 ноември 2012 г. на 81-годишна възраст се пресели в отвъдния свят. За последните дни от живота на легендарния Илия Аргиров, за неговите завети и разочарования, за неговите съвети и философията му за живота разказва единствено пред в. „Над 55” синът му Димитър Аргиров, който също е музикант (познат е като първия вокал на рок групата „Епизод” - б. а.), но от 90-а година емигрира извън България. Дими се връща скорострелно от Италия, където в момента живее и работи, за да се сбогува в болницата със скъпия си родител, буквално часове преди смъртта му.


- Дими, моите съболезнования за баща ти - легендарния народен певец Илия Аргиров. Какво не успя да споделиш с баща си и ако имаше възможност, би му казал за последно?
- Никога не съм му казвал колко много съжалявам и колко много ми е тежала през 22-те години на емиграция липсата му!... И това, че не съм бил до него по-често и не съм споделял нещата от живота си с него директно, а само от разстояние. Можехме да изпеем и още много песни заедно…

- Погребението е било на 19 ноември на Централните софийски гробища – предполагам, много негови приятели и колеги дойдоха да го изпратят до последния му дом!... Сигурно много от тях са си припомнили за него редица спомени и похвали, които са стоплили сърцето ти, макар и на такъв тъжен ден за всички вас?

- Видях лица, които помня от дете – той ме водеше по концерти и отстрани до завесите съм гледал не един спектакъл на Ансамбъл „Пирин”. Много хора дойдоха и ми стиснаха ръката - познавах всички, макар и не по име. Групата от Бериево беше доста голяма. Искам да им благодаря, че дойдоха в момент на криза. Имаше и възрастни хора, кметът, приятели от ловната дружина - баща ми прекарваше повечето от времето си там. Спомените изплуваха в съзнанието ми, вглеждайки се във всяко едно лице на присъстващите – нямаше много нужда от думи, всички го уважаваха и обичаха много.

- Кое е най-ценното, като урок и поведение в живота, което научи от баща си - за живота и музиката?
- Баща ми ме научи да съм честен със себе си и с другите хора. Това е много важно правило, макар и не винаги най-изгодно… Често съм си патил от това, че винаги съм казвал дори истини, които е по-добре да се скрият, за да се избягват неприятности. Същото важи и за музиката – никога не съм работил по поръчка или защото ми плащат повече. Винаги съм правил това, което съм усещал отвътре, на това се научих от него. Той винаги казваше, че за македонската песен трябва да имаш сърце, да ти идва отвътре, иначе не става.

- За какво най-много го болеше баща ти, че се случва в България - с народната музика, с живота около него изобщо?
- Болеше го най-вече от това, че автентичните народни песни някак си бяха погълнати от чалга индустрията и бяха преиначени и променени, да не говорим за това, че сега ги пеят певци и певици, които и хабер си нямат от пеене на народни песни. Една от причините да се съгласи да запише последния си албум беше, че разработките бяха направени автентично и звучат както някога.

- Беше ли разочарован от някое правителство или партия и защо?
- Баща ми беше на мнение, че политиците са далавераджии, и не правеше много разлика между различните видове крадци.

- Баща ти каква пенсия получаваше, стигаше ли им с майка ти да живеят нормално, или ти си им помагал финансово?
- Няма да ви кажа цифра, но бяха сравнително ниски пенсии. Брат ми помага основно, за което съм му безкрайно благодарен.

- Демократичните промени след 10 ноември 1990 г. отразиха ли му се по някакъв начин, беше ли доволен от живота си след промените?
- Само ще ви кажа, че промените му отнеха пенсионната надбавка за званието “Заслужил артист”, направете си изводите сама.

- Какво е най-голямото богатство, което Илия Аргиров остави приживе?
- Лекотата, с която пееше, талантът му и най-вече изворът, от който черпеше песните си – огромен архив от неизпети песни, които той лично е събирал по пиринските села от бабички с магнетофон в ръка. Лентите сега са при мен и са неговото завещание. Никой не знае откъде са дошли някои от песните му, като например “Горо лe, горо зелена” и “Дойди, майко”.

- Разбрах, че подготвяш нов диск, свързан с творчеството на легендарния ти баща и твоята почит към него?
- Да, имам записан материал, който остана от записите през 2009 г. и който сега разработвам, за да издам в най-скоро време. Става въпрос за третия диск – “Нашите песни”, който да завърши трилогията на Илия и Димитър Аргирови и който ще бъде издаден в негова памет.

- Прочетох, че преди повече от две години му се е родило най-малкото внуче, което било кръстено на него. Сигурно той се е почувствал много горд, че името му и навярно талантът му ще продължават да живеят и чрез него?
- Тук ще внеса някои корекции, за да се знае, че първият внук на баща ми е кръстен на него – това е синът на брат ми, който е на 27 години в момента. (Брат ми също е кръстен на баща ми и се казва Илия.) Вторият внук е синът ми от първия ми брак, който пък сега е на 21 години. А най-малкото внуче е също така мой син, но не е кръстен на него и е на 2 години и 4 месеца. (На една от снимките е Илия Аргиров, съпругата му и двамата му внука от сина му Димитър - б. а.)

- Ти избягваш да говориш за твоите съпруги, разводи и деца, но къде са децата ти в момента и виждаха ли се често с баща ти? Той радваше ли им се? Идваха ли му на гости, или и те живеят извън България, далеч от него като теб?
- Семейството ми живее в Италия, както и големият ми син от предишния брак. Събирахме се винаги по празници. Миналата Нова година бяхме абсолютно всички заедно – беше много вълнуващо. В Италия съм като на чуждо място.

- Имаш ли планове да се върнеш окончателно в България, или бизнесът ти е в Италия и там е твоето бъдеще?!
- Искам много да се върна и да продължа пътя на баща си, но не виждам начин в момента. Дано след време да се променят нещата – тогава може би България сама ще ме потърси…




Потомъкът на Илия Аргиров

Димитър Аргиров или Dimmi Argus е роден на 24 август 1967 г. в Севлиево. Още от дете започва да пее народни песни. След казармата, като студент в Медицинската академия, той става първият вокал на култовата метъл банда в България “Епизод”. През 1990 г. той емигрира в Холандия, а после и в Италия. Днес музикантът живее на Ботуша, но често се връща в София. Преди три години Аргиров - син издаде и първия си фолклорен албум "Песните на баща ми", като 3 от песните в албума са записани лично с баща му Илия Аргиров и в негова чест. След неговия албум той убеждава баща си да влезе в студио на 78-годишна възраст и да запише самостоятелен албум под заглавието „Моите песни”. Шест месеца след това Аргиров - младши записва и хеви-метъл албума "Black & White" с групата си.



Светлана ТЕРЗИЕВА - Сесил