Знаел всички мръсни тайни на Александър Фол и компания
Емил Александров издъхва на 27 март т.г. в “Пирогов”. На ненавършени 77 години.

По думите на негови бивши колеги до последно той е бил изключително витален и енергичен за възрастта си и “като нищо щял да удари стоте”.

“В смъртта му наистина има нещо мътно”,

довериха под сурдинка пред човек на “ШОУ” дългогодишни познайници на покойния приближен №1 на Людмила Живкова.
До фаталната вечер на 26 март “замът” на Живковата наследница и изглеждал, и се чувствал добре. Предния месец само изкарал някакво вирусно заболяване, но на крак. “В началото на март Емил намекна, че напоследък е леко уморен, но при неговото ЕГН и натоварвания това не ни разтревожи особено.

Ani_3.JPG
1973 г., първа среща на Людмила Живкова и Емил Александров (първият от ляво на дясно) в Париж. До Александров е скулпторът Димитър Остоич, а крайната вляво е Леда Милева.

Посъветвахме го да намали малко темпото. Но той си беше и си остана патологично амбициозен. Все искаше да се доказва, да се бори за патриотични каузи.... Например за консолидацията на българите от чужбина”, разказаха веднага след кончината му съратници на о.р. полковника от ДС.

На 26 март Александров излязъл рано от къщи, през целия ден тичал по задачи. Вечерта казал на половинката си Светлана и на единствената си дъщеря Ани, че му е много зле. Внезапно

“Избълва половин кофа кръв!”,

разказала пред семейни приятели жена му. Линейката на “Бърза помощ” го откарва в “Пирогов”. Там го приемат, правят му изследвания с апаратура и установяват, че бил болен от... рак?! На 27 март сутринта дясната ръка на Людмила получава втори, още по-силен кръвоизлив. И спасение няма.

“Изпуснахме го!”, изохкал пред свои колеги проф. Григор Велев.

Маститият патоанатом намекнал, че само пред него Александров се оплакал, че в последно време изгубил интерес към храната. Започнал да се задоволява с оскъдни дози, което при неговия пословичен апетит и вместимост /въпреки че не обичал алкохола/ изглеждало странно. “Аз, казал още Велев, го посъветвах да направи някои неща, но той не ме послуша. “Гриша, вика, нямам време да се лекувам като хората...” И го изпуснахме”.

“Мисля, че Емил се преумори. В БАНИ, като се разболееха секретарките, той се нагърбваше с тяхната работа.

Дори разнасяше пощата като “разсилен”.

Срамота!”, възмущават се високопоставени кадри на някогашните тайни служби.
“Имал е лоша язва, трябвало е веднага да го сложат на операционната маса!”, категоричен бил пред тях проф. Велев.
На погребението на дългогодишния си авер и съмишленик той потвърди пред човек на “ШОУ” заключението си.
Изтъкнатият патоанатом е на мнение, че е било задължително спешно да “отворят корема” на Емил Александров. И тогава той е щял да живее. Може би – още дълго. Но интервенцията е отложена. Лекарите изчакват. Какво?

И точно тяхната необяснима апатия отприщва маса версии. Дори се шушука, че на най-личния довереник на “дамата с тюрбана” предварително му е “помогнато” да развие опасния стомашен проблем.

Светлана Александрова вероятно също е имала някакви съмнения, защото настоява за аутопсия лично пред шефката на патологията на “Пирогов” проф. Каменова.

Lyudmila2.jpg
Емил Александров и Светослав Рьорих (вдясно)

Заключението гласяло, че съпругът й е починал от перфорирана язва, т.нар. мелена. Бивши разведки, близки до семейство Александрови, посъветвали вдовицата на покойния експерт с пагони да мълчи и да избягва журналистите. А най-вече - всички любознателни “изследователи” на “живота и делото” на Людмила Живкова.
“Каквото и да кажеш, може да се обърне срещу теб. Тези хора са страхливи и

могат да ти отмъстят от страх”,

предупредили я бившите разведки.
Наш културтрегер от средната генерация, допуснат до кръга на Емил Александров и покойния финансист на служба “Културно наследство” Кръстю Мутафчиев, пък твърди едно към едно, че “замът” на Татовата щерка е бил... убит. И дава пример с най-големия капацитет по славянски литератури проф. Боян Ничев, дългогодишен преподавател в СУ, който изненадващо издъхва на операционната маса.

“И много други известни българи си отидоха така”, натъртва културтрегерът, без обаче да цитира конкретни имена.
Напук на легендите за “огромните злоупотреби” на Александров неговите познати се кълнат, че той напуснал този свят едва ли не в оскъдица. Приживе притежавал само един апартамент на столичния бул. “Васил Левски”, закупен още от неговите родители. Обзавеждането било толкова скромно, а мебелите – до такава степен овехтели, че академикът от БАНИ се стеснявал да кани у дома си даже близки роднини, да не говорим за високопоставени гости.

Проф. Григор Велев е лобирал пред бившия ковчежник на “Мултигруп”, висш масон и настоящ ректор на Висшия колеж по библиотекознание и информационни технологии, да “интегрира” Емил Александров в подопечното си учебно заведение. Освен че го ценял като ерудит в областта на юриспруденцията, Велев се надявал, че присъствието му ще се превърне в лекторски трамплин и за други членове на БАНИ. Но задачата се оказва с повишена трудност.

“Сивчев беше човекът от колежа, който покани Емил да води някакви семинари по проблемите на сигурността. Докато той като кабинетен тип ламтеше в най-добрия смисъл на думата за редовно преподавателско място. Но се оказа утопия дори и обикновеното четене на лекции като хоноруван преподавател.

Не вярваме обаче Денчев да му е правил спънки. Емил си имаше и титлите, и трудовете, така че от тази гледна точка всичко беше тип-топ. По-скоро са се намесили негови недоброжелатели.

В колежа бяха в един коридор с Димитър Иванов и Валерия Фол. Чували сме от Емил, че те не го искали. Изказвали се отрицателно за качествата му на учен. Но ключът от бараката трябва да се търси другаде”, убедени са стари приятели на покойния “зам” на Людмила Живкова.

Вдовицата на Александър Фол недолюбвала ексшефа на културно-историческото разузнаване,

защото му било известно от А до Я как се е бракувала за траколог №1 по времето на Тато и на какви господари слугувала сега.
Заклета врагиня на Емил Александров била и втората съпруга на Фол – мършава и върлинеста дама, майка на сина му Калоян. За първи път покойният фаворит на Людмила, за когото все по-упорито се мълви, че е бил полковник от ПГУ, се жени за секретарката на Историческия факултет на СУ, но семейната идилия трае от ден до пладне.

Lyudmila1.jpg
Людмила Живкова с любимия си траколог Александър Фол (в средата)

“Втората булка на Сашо Фол напираше да заминава на специализация на Запад. Той прави, струва и й издейства разрешение за Белгия. Там тя стоя около 5-6 години. Не щеш ли, жената се залюбила с младши разузнавач в посолството ни в Брюксел.

Той също бил семеен. Заформяше се скандал, защото по това време Фол вече беше министър на просветата.
Васил Коцев, покойният шеф на ПГУ, е разказвал, че един път любовчията поискал от колегите си от отдела за проследяване дрехи за дегизиране и перука. Тях ги заглождило любопитството и решили да го проследят. Заковали го на Централна гара, където посрещнал съпругата на Александър Фол! Малко след това Сашо ме покани на вечеря. На трапезата беше и жена му.

По едно време домакинът “си дойде на думата”. “Така и така, съпругата ми е много влюбена в един разузнавач, искат да се женят. Трябва да ни разведете”.

Разбрахме, че ножът вече е опрял до кокала и няма връщане. Затова направихме всичко възможно Фол да получи развод. И колегите от съответните служби увъртяха около него младата историчка Валерия. За нея пък се говореше, че била “много близка” на спец №1 по българското Средновековие проф. Васил Гюзелев. “Асистентката” на Гюзелев влезе под кожата на Сашо и стана негова законна половинка номер три.

Емил Александров, като пряк шеф на Фол, беше наясно със ситуацията. Както и с молбата на “хлътналия до уши” Сашо Валерия да бъде проверена за благонадеждност до девето коляно. Е, проверихме я и излезе “наше момиче”, че и отгоре. Баща й беше някакъв крупен ДС-шеф в Северозападна България”, връща лентата към “незабравимото минало” висш ДС-чин от обкръжението на Людмила Живкова.

“Емил си остана идеалист, парите не го вълнуваха”, единодушни са неговите колеги. Явно затова на опелото в църквата на Централните софийски гробища трудно разпознахме във възрастната госпожа със строго изражение /”тя много ревнуваше Емил, особено когато беше на високи постове и около него пърхаха засукани мадами”/ дъщерята на висш съветски функционер от ерата на Брежнев.

“На младини Светланка беше много красива – висока, стройна, с порцеланова кожа, с големи сини очи... Двамата с Емил се запознали в някакво заведение в Москва и май било любов от пръв поглед.

Светланка беше девойка от много голямото добро утро в бившия СССР. Баща й завеждаше отдел “Организационен” в ЦК на КПСС при Брежнев и после при Черненко. Само че много пиеше и си отиде сравнително рано. Брат й също беше красиво момче. Но алкохолът не прости и на него”, раздуват ветерани “на плаща и кинжала”.


“ПРОКЛЯТИЕТО НА БАСТЕТ” ЗАТРИЛО ХОРАТА ОКОЛО ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА И РАЗСИПАЛО ЖИВОТА НА ТЕХНИТЕ БЛИЗКИ

Друг известен затворник от кръга на Людмила е главният секретар на “Културно наследство” – роденият в Елхово икономист Кръстю Мутафчиев, един от спецовете, осъществявали близките й контакти със семейство Рьорих в Индия. Най-любопитното е, че под прякото ръководство на Живковата щерка на Емил Александров и на Кръстю Мутафчиев стартират ултразасекретените разкопки на “гробницата на Бастет” в местността Мишкова нива в Странджа. Според запознати с тематиката всички участници в злощастното ръшкане били поразени от черна прокоба и напуснали този свят или по време на тайнственото мероприятие, или малко след това.
Пръв отпътувал към отвъдното “окултният съветник” на Людмила – Евгени Немиров, син на именития писател и масон Добри Немиров.

Авторът на първия документален филм за загадъчния некропол – режисьорът Стефан Харитонов Чалгаджиев, съпруг на ветеранката на Народния театър Жоржета Чакърова, пък си отива внезапно, без никой да разбере точната диагноза.
Вдига чудовищна температура, цялото му тяло се подува и ... се стига до фаталния изход.

Самият Кръстю Мутафчиев почина в началото на 2004 г. от скоротечен рак на белите дробове. До медиите и широката публика обаче така и не стигна текстът на последното му интервю, в което той за първи и последен път разказва ужасяващи подробности за отключващите злите сили разкопки в Странджа. Единствено “народното издание” алармира, че синът му Ивайло, който в момента живее в Холандия при майка си, преди няколко години стана жертва на циганската имотна мафия и загуби бащиния си апартамент в района на столичното кино “Одеон”.

След ненадейната смърт и на Емил Александров и скандалната “трансформация” на дъщеря му в “мачо” и за непосветените е ясно, че драматичните събития са предизвикани от “проклятието на Бастет”. Или поне това е удобното обяснение.
Единствената жива от компанията е първата директорка на културния ни център в Делхи Таня Спасова – секретарка и довереничка на Людмила Живкова. Тя обаче била пословично неприказлива и шансът да се “изповяда” публично и преди, и сега, и занапред клонял към нула.


Невероятно, но факт!
ДЪЩЕРЯТА НА ПРИБЛИЖЕН №1 НА ЛЮДМИЛА ЖИВКОВА СТАНА.... МЪЖ! 

“Аз вече не съм Ани, а Анчо!”, подчертавала пред свои познати единствената щерка на покойния “зам” на Людмила и шеф на 14-и отдел в ПГУ на ДС Емил Александров

42-годишната Ани Александрова от София, дипломиран филолог, преподаващ частни уроци по английски, вече не трябва да се брои за... жена! Не само като статистическа единица, но и чисто медицински. Тя се е подложила на хормонална терапия и днес вече наподобява екземпляр от мъжки пол. Разбира се, като визия, поведение и общо излъчване бившата дама по-скоро
го докарва най-много до “бледен юноша” в пубертета или до нежно младо момче, но е възможно с възрастта промените да се задълбочат в “желаната” посока.

Lyudmila3.jpg
Ани (Анчо)...

Според нейни познати преподавателката по английски се е подложила и на операция за смяна на пола – често животоопасна, болезнена и трудна процедура, която никога не завършва с “радикален успех”, а претърпелите интервенцията /включваща задължително минимум 3 фази/,

до края на земния си път са третирани с различни хормони и медикаменти

Но... целта оправдава средствата!

Ани е една от малкото българки – да не кажем единствената известна досега, която по собствено желание е решила да увеличи количествено /а може би и качествено?/ силната половина на човечеството. Най-шокиращото в случая обаче са не толкова подбудите, заради които е дръзнала да го направи, макар че и те са от значение, колкото фактът, че е дъщеря на дясната ръка на Людмила Живкова в Комитета за култура. “Транссъществото” се ражда в семейството на Емил Александров, първи “зам” на Татовата наследница, и руската му съпруга Светлана. Нещо повече - тя е единствената им рожба. “По съвместителство” Александров, юрист-международник по образование, известно време е бил и шеф на 14-и отдел на Първо главно управление /ПГУ/ на ДС, или т.нар. културно-историческо разузнаване, но само година след загадъчната смърт на своята покровителка е обвинен в присвояване на крупни средства и злоупотреба с власт по линия на служба “Културно-историческо наследство” към ЦК на БКП и осъден на 6 години престой зад решетките. Излезе на свобода в началото на 90-те години, издаде в две книги спомените си за дейността си в Комитета за култура и за “светото семейство” Живкови, работи като юрист в Агенцията за българите в чужбина, а след създаването на “алтернативната” Българска академия на науките и изкуствата /БАНИ/ бе избран и за академик заедно със своя близък съратник – патоанатома проф. Григор Велев, с когото са съавтори на доктрината за националната сигурност на България след 10 ноември.

“Ани се роди съвсем нормално момиченце

беше много сладка, много чаровна... Сигурно проблемите й са започнали по-късно. Емил, като мъж, не ги драматизираше толкова, или поне не му личеше, но жена му се затвори в себе си, а сега пък съвсем се изолира от света. Единственото ти дете да си смени пола – това малко родители биха го преглътнали без потрес. Повечето пък въобще не могат да си го представят. И не защото са жестоки и коравосърдечни, а Светланка определено не е такава майка, а просто защото не им го побира главата. И хем се тормозят вътрешно, хем не искат да го споделят с никого.

На самата Ани сигурно също й е много трудно, тъй като тези хора почти навсякъде са отхвърлени и контактите им са свити до “санитарния” минимум. Дай, Боже, да си намери партньор, приятели и подходяща среда, но в България това е неимоверно сложно. А тя е симпатичен, интелигентен и възпитан човек, прекарала е детството си без баща и заслужава да открие щастието си – каквото и да е то”, споделят близки на фамилията. Въпреки благопожеланията хората не скриха първоначалния си шок, че Ани настоявала да я наричат “Анчо” с мотива, че вече била... мъж?!

Човек на “народното издание” се срещна за сефте с новоизпечения “Анчо” на погребението на баща й /му?/ в началото на април т.г. Видът на “щерката” – мъжко яке, груби обувки, карирана риза, торбест панталон, странна растителност по лицето, наистина изненадваше, но тогава помислихме, че това се дължи на хормонални смущения или вроден хермафродитизъм. Оказа се, че предположенията ни са били абсолютно неправилни. И в този момент “мъртъв” е бил не само Емил Александров – в реалния живот вече я е нямало и самата Ани. Имало е “Анчо”, но тогава единици са го знаели и са били посветени в метаморфозата, превърнала бившата сладурана в нескопосано мъжле.


ДОСИЕ

- Повечето съдилища у нас изискват премината хормонална терапия или оперативна интервенция, преди да отсъдят законово смяна на пола. Но клиниките, склонни да извършват подобни манипулации, отказват да ги изпълнят без вече издадено съдебно решение. Затова родните “трансджендъри” напоследък масово се оперират в Белград. Оказва се, че само в София, Стара Загора, Бургас, Пазарджик и Варна има установен модел за съдебен ред при желание за смяна на пола в личните документи.

- В страната ни са се състояли общо 13 такива дела, като 11 от тях са завършили с положително решение в полза на ищеца. Според член 128 от НК операцията за смяна на пола може да се счита за увреждане на детеродната способност, което се наказва с до 10 години лишаване от свобода.

Подготви Ивайло ФЛОРОВ