Петричката пророчица ми се оплакваше: "Жени уроспии идват непрекъснато при мене, мъже курвари - рядко"
<em>Дончо Папазов е емблематична фигура в бедната ни откъм мореплаватели история. Днес той е търсен по Интернет от цял свят, но в собствената му родина да видим ще се сетят ли да му направят тържествен юбилей (след година и половина става на 75), както се прави за една световноизвестна личност. На Дончо Папазов принадлежат световни рекорди за най-дълго време, прекарано в спасителна лодка, и най-дълго изминато разстояние с корабна спасителна лодка. Прекосил е Атлантика и Пасифика. Обиколил е два пъти света с яхта &ldquo;Тивия&rdquo;, единият - заедно с жена си Юлия Гурковска и дъщеря им Яна. Преминал е сам, без да спира никъде, &ldquo;невъзможния път&rdquo;, както наричат ширините на юг от &ldquo;ревящите четиридесет&rdquo; и &ldquo;виещите петдесет&rdquo; градуса... Личният живот на Дончо е не по-малко екстремен. Подробностите - от самия него:<br /> <br /> </em><hr /> - Дончо, не може при такива екстремни рискове да нямаш странни, необясними преживявания - извънземни, летящи чинии....<br /> - С жена ми Джу (Юлия Гурковска - б. а.) трябваше да отидем много рано в Чамкория, за да се качим високо в планината. Тръгваме, преди да е съмнало и точно над язовира видях една светлина. Понеже се занимавам с мореходна астрономия, ми се видя по-ярка, отколкото са иначе по това време. Спряхме колата и взехме да я гледаме. Светла точка, но по-резедава отколкото са другите звезди. И както седеше неподвижно, изведнъж се измести много рязко и пак спря. Това се повтори няколко пъти и след това се запиля към Рила и увисна отгоре. Ние двамата с Джу наблюдавахме десетина минути. Когато се прибрахме в София, научихме че точно в тоя район са наблюдавали летяща чиния.<br /> <br /> По-късно разбрах, че там са разположени ракетни войски. Дали чинията е наблюдавала тази база, е отделен въпрос. Но явно, че не беше нормално летателно средство - да се измести с такава скорост и пак да увисне неподвижно. Беше си не от мира сево.<br /> <br /> <strong>- А в океана, когато плаваше сам?<br /> </strong>- Да, мракът беше черен, по-черно няма накъде. Още в началото ми се развали електричеството, така че нощем ставаше непрогледно. Ще ти разкажа за обиколката, която направих нонстоп в &ldquo;ревящите 40 градуса&rdquo;. Забелязах едни цветни петна под водата, които вървяха към мен в произволна неправилна форма - няколко на брой, и като доближат лодката - изчезват. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>На няколко пъти щях да се удавя <br /> <br /> </strong></span>тогава. Вятърът ме блъскаше жестоко, вълните се издигаха като огромни стени - не знаеш на кой свят си. Дали тези извънземни &ldquo;същества&rdquo; искаха да ме потопят или обратното - подкрепяха ме - и досега не знам... Ако е бил планктон, той започва да свети зад лодката, защото тя го възбужда при преминаването. Но никога отпред, пред лодката! Говорих с ихтиолози, с разни учени - никой не можа да даде обяснение. При това не светеше на повърхността, а няколко метра под водата. Усещането е страховито - виждаш, че се случва нещо нереално. <br /> <br /> <strong>- Беше ли уплашен?<br /> </strong>- Не, не съм се уплашил, защото знам, че съм тръгнал да правя нещо, което малцина по света са правили. Но бях стреснат, изненадан. <br /> <br /> Друго странно нещо ми се е случвало пак с &ldquo;Тивия&rdquo;. Наближавахме архипелага Плуамото между Хаити и Маркизките острови. Кораловият риф опънат на стотици километри и протоците през тях са малки. Имаше много хубав вятър, яхтата вървеше много бързо, платната опънати. И изведнъж тя... спря! Посред бял ден, при идеални условия за плуване! Аз много добре знам кога една яхта се движи и кога спира. &ldquo;Тивия&rdquo; беше в абсолютен покой, пяната, която се образува около яхтата и мехурите, не се движеха, а платната - опънати. По всички правила тя трябва да се движи! Но - не! Стои на място. Това продължи минути. Никакво обяснение няма.<br /> <br /> Тази история разказах в един яхт-клуб. &ldquo;И на мен ми се случи - възкликна един. - Ти си втория човек, от когото го чувам. Бяхме голям екипаж, яхтата изведнъж спря, ние не повярвахме, пуснахме едно въже отдолу - да проверим дали не сме се закачили за нещо. Не, въжето свободно премина&rdquo;.<br /> <br /> <img border="0" hspace="6" alt="Papazov_14_new.jpg" vspace="6" align="baseline" width="500" height="325" src="/documents/newsimages/editor/201211/Papazov_14_new.jpg" /><br /> <strong><span style="font-size: xx-small">Дончо и съпругата му Юлия Гурковска се завръщат в България след няколкомесечна експедиция в открито море. Снимка: Иван ГРИГОРОВ&nbsp;<br /> </span><br /> </strong>Аз също мислех дали не съм се закачил за нещо. Но не. Чувал съм за лодки с двигатели как са спирали в покой във фиордите. Не са можели да се движат. Това се обяснява с разлики в солеността на водата, пресрещане на течения, но тук бе в открит океан със силен вятър.<br /> <br /> В океана аз усещам сушата върху гърба си. Примерно, когато със спасителната лодка пътувахме към Фиджи и трябваше да преминем пак през десетки малки острови с тесни проходи, без фарове, при лошо време, вятър и никаква видимост, аз буквално усещах чрез гърба си къде има суша, за да я заобикалям. Не знам кой, какво ме направляваше. Бяхме направили невероятен слалом между островите. <br /> <strong><br /> - Разкажи как за първи път се срещна с Ванга?<br /> </strong>- Бях студент, отидох на бригада в онзи край. След някакъв нощен гуляй в кръчмата някой вика: Искате ли да отидем при петричката врачка? Казахме &ndash; да. Не бяхме спали върху захар. Качиха ни на едни газки джипове. Кой имаше тогава газки &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ченгетата...</strong></span> <br /> <br /> Ванга живееше в старата си къща. Имаше една дървена ограда, пред нея - двайсетина души, и ние цяла нощ, както не сме спали, решихме че има да чакаме и се отчаяхме. Малко след като застанахме там, излезе една жена и каза: &ldquo;Да влезе Дончо Папазов&rdquo;.<br /> Влязох вътре, жената се оказа сестра й. Ванга каза, че ме чака от три месеца. И да седна до нея, че съм я успокоявал. Седнах до нея. Първите думи, които чух, беше едно нейно оплакване: &ldquo;Жени уроспии идват при мене непрекъснато, мъже курвари - рядко&rdquo;. Просто си изплака болката. И ми каза: &ldquo;Ще стоиш тук, ти ме успокояваш&rdquo;. Аз седях, тя гледаше на хората. Много хора минаха, часове наред... Каза ми: &ldquo;Ще останеш да спиш тук&rdquo;. Така <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>няколко дни живях в нейната къща<br /> </strong></span><br /> <strong>-Ти какво я пита за себе си?<br /> </strong>- Интересното е, че нещо ме спираше да попитам за себе си. Но Ванга ми каза да не ходя с тая балерина, с която бях тогава, защото не е за мене. И което много ме изуми: каза, че съм белязан от Бога &ldquo;което почна, да завърша добре&rdquo;. След това и за сестра ми каза, без нищо да съм я питал: че е онемяла, оглушала и ослепяла. Но ще се оправи. Тя, Беба, действително имаше менингит, но се оправи напълно. И още каза, че баща ми са го били бастисали. Баща ми не е убит, но беше на лагер, два пъти беше изселван, до края не се оплака никога, работеше като физически работник-изкопчия, умря млад. <br /> <br /> <strong>- Каква професия имаше баща ти?<br /> </strong>- Баща ми бе завършил право във Франция и е търгувал с розово масло като всичките ми деди. Не знам дали знаеш, първата фирма, основана в България в 1820 г. за производство и износ на розово масло, се казва &ldquo;Дончо Ботев Папазов&rdquo;, както се казвам и аз. <br /> Другото, което ми каза Ванга, че ще се разведа четири пъти. Аз действително съм се развел досега четири пъти, а дали ще се оженя и пети път - не ми каза дали имам мегдан... <br /> <br /> След време мой познат влиза и тя му вика: &ldquo;Какво, бе, момче, ти се занимаваш нещо с метали?&rdquo;. &ldquo;Машинен инженер съм&rdquo;, казва той. &ldquo;Завършил си в Прага&rdquo;. Той вика: &ldquo;Да!&rdquo;. И казва Ванга: &ldquo;Сега ще ти предложат да отидеш да работиш в топлите страни, но не приемай <br /> - не те чака хубаво там&rdquo;...<br /> <br /> След една година го срещам по софийските улици. Как си? &ldquo;Много добре - вика. - Спечелих един конкурс за Алжир, ама не заминах&rdquo;. Аз се сетих, че не е отишъл заради Ванга, но не му го казах. Явно е, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ванга можеше да влияе на съдбата на хората<br /> </strong></span><br /> Добре ли е това или лошо, аз не мога да кажа. <br /> <br /> По едно време, докато бяхме в къщата й, сестра й гледа едно списание за кино от соцвремето и казва: &ldquo;Каква хубава жена!&rdquo;, а Ванга вика: &ldquo;Не, не е толкова хубава&rdquo;. И аз надникнах не беше толкова хубава...<br /> <br /> На тръгване ме изпраща сестра й и ми казва: &ldquo;Дончо, ето ти един адрес, хубаво направи, че не пита нищо за себе си. Тук има един човек, който непрекъснато седи, има и едни кръгли неща, всичко се знае (явно за микрофони ставаше дума). Ако има да питаш нещо, прати писмо, адреса е в Гоце Делчев, много е сигурен каналът, ние ще ти отговорим&rdquo;. Явно <br /> <br /> <strong>Държавна сигурност вече е била сложила микрофони при Ванга<br /> </strong><br /> Представяш ли си каква благодат е било за тях?! Защото човек като отиде там, пита за най-важните си неща и те ги получават наготово. Може би това нещо ме е спирало, пречеше ми да питам каквото и да било за мен.<br /> <br /> Отидох при Ванга преди 15 години с Еди Сугарев. Светулката, жена ми тогава, Светлана Бахчеванова, тръгнахме с една яхта за Цариград, нямаше двигател, нямаше никакъв вятър, та три дни пътувахме от Бургас до Царево, слушахме по радиото, че се иска вот на недоверие, бяхме депутати и се върнахме в София. Не отидохме към Цариград. А от Царево приятелят ми Ончо, синът му и още едно момче, те заминаха за Цариград. И на обратния път след една седмица в тежка буря, малко преди границата, Ончо и сина му се удавили. Ончо ми беше близък приятел, много го обичах. Полудяхме, организирахме акция да ги издирваме - нищо не се откри. Отидохме при Ванга, тя беше вече болна, не й се разбираше какво говори, та племенникът беше като преводач &ndash; тя говореше за скали, но нищо не се откри...<br /> <br /> <strong>- Ти самия предричал ли си на своите близки, на приятели?<br /> </strong>- Много ми е трудно да се намеся в живота на човека да му кажа: не прави това или прави го. Смятам, че нямам право. Не мисля, че мога да предричам съдби. Но съм имал много пъти моментни прозрения. Получавам съобщения свише, както го наричам кога на майтап, кога наистина... Дори минавам за майстор на гледане. На всичко мога да гледам. Въпросът е да се съсредоточа. Помня, бях нервиран и като приближих един радар, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>той престана да работи<br /> </strong></span><br /> Щом се отдалечих, пак почна. Явяваше се растер и хората ми казаха да се махна оттам.<br /> Умея да махам болки, особено в костите. На много хора съм помогнал. Но не когато има възпаление, простуда, а когато е стара история. Правя го с ръцете си, без да се допирам. Целият настръхвам, пребледнявам и се чувствам крайно изтощен от тази работа. <br /> <br /> Спомням си, караме Нова година при Димитър Езекиев и жена му Детелина Барутчиева. Взе да ни доскучава и аз: хайде да ви гледам. Детелина каза: &ldquo;Гледай ми на мене&rdquo;. И аз започвам да й гледам на ръка: &ldquo;До 3 дни вашата пералня ще се повреди и ще ви наводни апартамента. Разбира се, всички ме наругаха, оплюха, смяха се... След два дни пералнята се поврежда и наводнява целия апартамент. И наместо да обвинят себе си, че не са викнали майстор, обвиниха мене, че съм им счупил пералнята.<br /> <br /> <img border="0" hspace="5" alt="Papazov_15_new.jpg" vspace="5" align="baseline" width="500" height="388" src="/documents/newsimages/editor/201211/Papazov_15_new.jpg" /><br /> <strong><span style="font-size: xx-small">Снимка:&nbsp;Иван ГРИГОРОВ<br /> </span></strong><br /> Сега, докато бях в Царево, една моя позната - много тъжна, не й върви. Казвам й: &ldquo;Имаш стена и ти е задръстено. Но до три дни ще се покажеш над стената и ще видиш колко е хубав животът&rdquo;. Тя вика: &ldquo;Говори по- ясно!&rdquo;. &ldquo;Ще се появи нов мъж в живота ти&rdquo; - й казвам. И точно след два дни се появи нов мъж и нещата й тръгнаха!<br /> <br /> Човешката мисъл е странно нещо &ndash; установил съм по себе, че когато ми се е налагало да взимам някакво решение, ако го взема за секунди, е най-правилното решение. Ако седнеш да анализираш, &ldquo;колкото мисля, по се замислям&rdquo;, както вика мечо Пух.<br /> Аз <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>много пъти съм гледал смъртта директно очи в очи<br /> </strong></span><br /> Когато това ти се изпречи - облещила се е смъртта, - никога не ми е минавала в главата някаква велика, достойна мисъл или да ми се изниже животът като на филмова лента, както разправят. Просто съм ругаел, идват ми най-прости ругатни за това, което се случва...<br /> <br /> <strong>Савка ЧОЛАКОВА<br /> </strong>