Най-много ме порази радостта да си дядо в Бразилия
<em>Нашият преводач стана &ldquo;доктор хонорис кауза&rdquo; на Университета в град Бразилия, наравно с досегашните удостоени личности като Де Гол, Далай Лама, Нелсън Мандела.<br /> <br /> Румен Стоянов е завършил Софийския университет, после учи в Хавана. Бил е дипломат в Бразилия, преподавал е безплатно четири семестъра български език и култура. Сега преподава в Катедрата по испанистика и португалистика в Софийския университет &ldquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. <br /> <br /> Големият му син Момчил Стоянов е завършил архитектура в Бразилския университет. В момента ръководи изграждането на технологически център на американската фирма &ldquo;Дженеръл Електрик&ldquo;. Другият му син Преслав е завършил класическа китара в Бразилия и композиция в Музикалната академия &ldquo;Панчо Владигеров&rdquo;.<br /> <strong><br /> </strong></em><strong>- Ти току-що бе удостоен с голямо признание в Бразилия?<br /> </strong>- Беше много тържествено. Изпълниха се химните, видях как ректорът Жозе Жералдо де Соуса пееше на глас. За мен там имаше и друга много голяма радост &ndash; видях за пръв път 16-месечната си внучка Ана Каролина. Тя е от сина ми Момчил, който преживя тежка загуба, тъй като при раждането на внучка ми на третия ден умира майката Каролина, жената на сина ми Момчил. Момиченцето остана сираче на три дни.<br /> <strong><br /> - Как се случи това нещастие?<br /> </strong>- Усложнения на имунната система на майката, имала е проблем отпреди да забременее, борили са се в болницата, но... После жена ми Нели Нешкова направи постъпки да замине там, да отгледа внучка ни до една година, разрешиха й. Тя е учила френска филология в същия университет в столицата Бразилия, където получих титлата &ldquo;доктор хонорис кауза&rdquo;. Тя преведе три бразилски книги на български. Цялото ни семейство е свързано с Бразилския университет. Там съм виждал разлепени на много места цветни афиши с големи букви, пишеше: <br /> <br /> &ldquo;<u>Усмихвай се! Ти си в университета на град Бразилия!&rdquo;<br /> </u><br /> Тържеството за моята титла започна с речи и с музикална композиция на сина ми Преслав &ldquo;Рондо 1&rdquo;, той също е възпитаник на този университет. Университетът е млад, на 50 години, и затова почетните му доктори са малко засега. Но между тях са Де Гол, Нелсън Мандела, Далай Лама, Дезмънд Туту, Жозе Сарамаго, португалски нобелист. Приех наградата като признание за българската бразилистика, за нейните възможности и за равнището й.<br /> <br /> <strong>- Какво ще споделиш от престоя си там?<br /> </strong>- Стоях една седмица при сина и внучка ми Ана Каролина да им се порадвам. Град Сао Паулу има 11 милиона жители, вървя по улиците, разхождам кучето и иде срещу мен някакъв уличен метач и ме поздравява. Ние в родното ми село Драганово, Великотърновско, сме две хиляди души, вече не се поздравяваме един друг, а там са 11 милиона. Останах с впечатление, че световната криза важи само за Европейския съюз и Щатите. Но сега да ви кажа какво най-много ме порази. И то е &ndash; радостта да си дядо и баба в Бразилия. Махленската детска градина и ясла има във всяка стая по една видеокамера, като по този начин сградата се охранява и същевременно позволява <br /> <br /> <u>чрез парола, която ти дават от управата, да влизаш по всяко време и да видиш какво прави твоето дете, внуче <br /> </u><br /> Да видиш в десет часа на закуска яде ли, добре ли го хранят, не иска ли да яде... На обяд мога да видя дали гледачката се грижи за детето, или е хванала нанякъде.<br /> <br /> Докато бях там, по телевизията показаха една гледачка в детска градина, която с камерите я засекли как дете на три години плаче, а тя го тръшва на стола да стои. То пак плаче и тя пак го тръшва, а накрая го перва през ръката. И същия ден я уволниха и обявиха, че ще я съдят и вероятно ще влезе в затвора по закона за закрила на детето. Ако това се въведе у нас, как мислите, дали ще останем с гледачки в детските заведения? <br /> <br /> Бразилия иска да стане велика сила и знае, че без здрави хора и добре отгледани деца не може да стане. Държави, които преди трийсет години ги водехме от Третия свят, сега правят неща, които ни се виждат като чудо.<br /> <br /> В супермаркета като отида и реша да си купя някакъв сладкиш, торта, виждам през стъклата как приготвят тези пасти, обаче майсторите са облечени в бяло като доктори и имат марлени маски на устата, които дори нашите доктори не слагат.<br /> <br /> <strong>- Навремето е трябвало да промениш &ldquo;лошите&rdquo; думи в книгата на Маркес &ldquo;Сто години самота&rdquo;, така ли?<br /> </strong>- Да, някои махнах, защото по времето на соца ги сметнаха за вулгарни, а други замених. Наместо пикае стана уринира например. Но общо взето, не е имало съкращения, както упорито се говореше из София. Не беше като в книгите на Курт Вонегът, където са съкратени цели текстове, например в &ldquo;Кланица 5&rdquo;, представящи в лоша светлина руснаците: как са задигали вещи от напуснатите къщи в Дрезден, стенни часовници са товарили на каруци и те звънели по пътя. Издателката Весела Люцканова е възстановила цензурираното във всички книги на американския писател.<br /> <br /> <strong>- Теб те свързват все с Маркес, а ти си превел много други световни автори, като Борхес, Карпентиер, латинопоети.<br /> </strong>- С Карпентиер се срещнах още като студент в Хавана, той дойде на едно литературно четене в &ldquo;Дома на Америките&rdquo;. Аз тогава преведох неговата &ldquo;Южна автострада&rdquo;, сборник с разкази, и започнахме да си пишем. Когато вече работех в посолството в Бразилия, един ден секретарката ми казва, че ме е търсил Карпентиер. Попитах откъде, защото той живееше вече в Париж. Бил в град Бразилия и иска да се видим. Отидох до хотела пеша, защото градът беше малък, за разлика от днес. Тогава новопостроената столица беше на 14-15 години. Правена е от самия Нимайер, който днес е на 104 години. Алехо Карпентиер беше дошъл с известен бразилски библиограф, работещ към ЮНЕСКО, за да види новата столица. Покани ме на обяд и тримата седнахме в близкия ресторант. <br /> <br /> <u>Той беше почти 2 м висок, а аз с моите 1,65 наподобявахме пародия на Дон Кихот и Санчо Панса<br /> </u><br /> Когато той почина през 1980 г., бях в град Мексико, където пет години преподавах български език и култура. Статията, която написах за него - &ldquo;Най-младият писател на Латинска Америка умря&rdquo;, имайки предвид младостта на неговото творчество, излезе в списание &ldquo;Плурал&rdquo; &ndash; основано от бъдещия Нобелов носител Октавио Пас. Към статията имаше факсимиле на последното му писмо до мен, което според датата е между последните писма, които е писал.<br /> <em><strong><br /> <br /> Савка ЧОЛАКОВА<br /> </strong></em>