Български деца не са чували вечните ни песни, амбицирах се да ги популяризирам сред тях, да се запеят от най-младите
Естрадната звезда Румяна Коцева е повече от 30 г. на сцената. Има издадени седем албума в сътрудничество с Румен Бояджиев и музикантите от ФСБ, с композитори като Стефан Димитров, Мария Ганева, Митко Щерев, с брат си Чавдар Коцев и с много от най-известните ни творци в поп музиката.

Няма почитател на популярната музика у нас, който да не знае нейните хитове „Водопад“, „Непознат“, „Песен от сълза“, „Милиони мигове“, „Попътно настроение“, красивите дуетни изпълнения с Васил Петров, уникалните „Вечни коледни песни на света” с поетични преводи на български език от самата нея, участията й в “Златният Орфей”, “Бургас и морето”, концертните и телевизионните програми...

Съпругът й Апостол Апостолов е саксофонист, дългогодишен член на биг-бенда на БНР. Дъщеря им Таня е завършила музикалното училище с пиано, а след това – Музикалната академия „Панчо Владигеров” в София.

През последните години Румяна Коцева се занимава активно и с преподавателска дейност, като създава собствен клас по поп и джаз пеене. Наскоро осъществи музикален проект, свързан със срещата на поколенията в поп музиката.

- Били сте дълги години в чужбина, какво ви донесе работата там, на какво ви научи?
- Винаги съм била в чужбина не за години, а само за месеци по изпълнение на договори, след което се връщах тук. Какво ми даде работата там? В чужбина се научаваме на точност и дисциплина, които тук ни липсват. Работата там ми донесе много опит, рутина, обогати чуждия ми репертоар до няколкостотин песни, заведе ме на прекрасни екзотични места. А какво ми отне? Тези отсъствия бяха достатъчни, за да ме забрави българската публика. През 90-те години на ХХ век бях доста популярна – хората знаеха името ми от участия в телевизионни програми като „Мелодия на годината”, „ТВ Дискотека”, празнични програми, както от предавания по Националното радио. Но истината е, че моите песни станаха по-известни, отколкото моето име. Много пъти на участия, като ги пея, хората ми казват, че знаят и обичат тази песен, но не са знаели, че аз я изпълнявам.

- Дъщеря ви Таня е учила музика професионално. Как виждате нейното бъдеще?
- Да, тя завърши Музикалната академия, където се набляга на класическата музика, но сега свири в рок група. Издадоха албум с авторски песни, правят концерти в клубове из цяла България, но не им е лесно. Налага се да се занимават с много неща едновременно, за да оцеляват. Дано да имат успех!

- Какво е състоянието на българската популярна музика в момента?
- Много сложен въпрос. От 20 години насам ситуацията не е нормална. Много от талантливите творци и изпълнители бяха игнорирани, отхвърлени, забравени, докарани до границата на оцеляване. По този начин се прекъсна нормалният път на наследяване на уменията и доразвиване от следващите поколения. Много от днешните млади изпълнители мислят, че от тях започва животът. И започват от нулата, вместо да надграждат върху постигнатото. И нито уважават, нито дори познават тези преди тях. В чужбина гледам, на една и съща сцена изпълнители от всички поколения, с уважение към постигнатото от всеки един, когато и да било. Там понятието „възраст” изобщо не влиза в критериите за оценка. Важно е какво можеш. А тук години наред истинските стойности се обезценяват и подменят с псевдокачества.

- Как може да се противопоставите на това отношение? Имате ученици, правите среща на поколенията…
- От две години имам клас от ученици по поп и джаз пеене към читалище „Д-р Петър Берон 1926 г.” Забелязах, че те не познават българската поп музика, или може би само част от най-новата. Заболя ме от факта, че български деца не са чували забележителните ни песни от миналото, с които би трябвало да се гордеят. Затова реших не само да ги информирам, но да ги накарам те да ги изпеят посвоему. Нарекох проекта „Българските евъргрийни” с намерението моите ученици да изпеят в един концерт някои от вечните наши песни. Тази идея не само въодушеви младежите, но и беше приета като част от програма „Култура 2012” на Столична община и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата – 2019 г.

- Как реализирахте идеята?
- В процеса на подготовката ни самата идея предизвикваше все по-голям интерес и ентусиазъм и се разрастваше непрекъснато. Оказа се, че вечно зелените български песни не могат да се поберат в един концерт, затова реших да направим цикъл от концерти, като разделих песните по десетилетия. Първият беше с песни от края на 50-те и 60-те години на ХХ век. Проведе се на 6 октомври на Лятната естрада в Борисовата градина. На него присъстваха като гости някои от певиците ветерани, оригиналните изпълнителки на песните от концерта: Ирина Чмихова, Маргрет Николова и Мими Николова, която не се стърпя и запя заедно с моята ученичка Кристина песента „Замълчи, замълчи”. Беше много трогателно.

- Как ще продължите напред – като певица или като педагог?
- Аз не спирам да пея. Покрай учениците си поддържам форма. Имам идеи за нови концерти, за издаване на нови песни и албуми – както самостоятелни, така и с участие на ученици от класа ми. Започваме да подготвяме „Българските евъргрийни от 70-те”. Надявам се да успея да реализирам проектите си. Само да сме живи и здрави!


Станислава ГАВРИЛОВА