V - знакът на победата, бил знак и на женското деколте
Най-красивата между писателките и най-умната между красавиците – така е известна сред майсторите на перото още от едно време писателката Весела Люцканова. Тя е автор на 30 книги и неуморно продължава да твори. Създава едноименното си издателство преди 20 години и... устоява, въпреки че понякога й се плаче. Буквата V, знакът на победата, е знак на нейното издателство, но едновременно е и знак на женското деколте. Между изданията, които е пуснала на пазара, фигурират всички произведения от Курт Вонегът, като са възстановени цензурираните по време на социализма страници.
- В “Кланица пет”, “Закуска за шампиони”, “Котешка люлка” имаше страхотни съкращения в оригинала. При това той беше ляв писател и много издаван в соцстраните. Цензурата беше премахнала от оригиналния текст на големия писател всичко, отнасящо се до руснаците, което ги представя в лоша светлина. Например как руснаците грабят в Дрезден вещи, как пълнят каруците с часовниците от ограбените къщи, а часовниците звънят по пътя - уточни Весела Люцканова.

- Може ли да си поговорим за големите жени в нашата литература?
- Познавах и Дора Габе, и Елисавета Багряна. И двете бяха в доста почтена възраст, но винаги много елегантни и много изискани. И винаги заедно. Много сме се учудвали на това, защото ни беше известно в писателския съюз, че Боян Пенев е искал да се разведе с Дора, за да се ожени за Елисавета Багряна. Но те двете наистина бяха неразделни. А Дора винаги беше общителна и можеше да научиш много неща от нея по различни теми. Виж, Багряна беше хладна и студена. Винаги сякаш има преграда. Пускаше завеса между хората и себе си.

- Знаем, че Дора Габе никога не си е признавала годините?
- Да, така е, разказваха как в правителствената болница тя е на 90 години, а там бил постъпил и Дечко Узунов на 80. Един ден, докато си говорели, тя отгърнала халата си и му рекла: “Дечко, ти разбираш от тези работи, кажи с тези крака може ли някой да ми даде 80 години?”. Актрисата

Ирина Тасева лично ми е разказвала за особения нрав на Елисавета Багряна

Двете били в правителствена болница в една стая. Ирина излязла от банята, но в коридорчето се подхлъзнала и паднала. И започнала да вика. В това време Багряна се прибрала в стаята, заобиколила я и си легнала на леглото. Притичали се хора, вдигнали Тасева. После Ирина попитала Багряна: “Ти, като видя, че съм паднала, защо не ми помогна?”. На което Багряна невъзмутимо отговорила: “Да, да, че и аз да падна!”.

А за Дора... Седим си един път в Съюза на писателите, пием си кафето с Дора, а там бе и критичката Ана Александрова със сина си Волен. И Дора ни разказва, когато била млада, на 67 години, забележи, казва “млада”, на 67 години... Та, движела се тя по “Славейков” и един млад мъж вървял срещу нея и й се усмихвал. Искал да се запознаят. И в тоя миг Дора лукаво поглежда към Волен и казва на майка му Ана: “Аз се страхувам, че така и твоят син може да се влюби в мен”. Той беше около 20-годишен. Ана каза само едно “Ааах” и политна назад към фотьойла.

Друг случай. Бяхме в Хисаря

Седя аз в градината и си пуша цигара. А те двете, Дора и Багряна, се разхождат по алеята. Дора й говори: “Лиза, помниш ли кога Боян ни любеше и двете. Багряна ме вижда на пейката и строго й отвърна: “Стига бе, Дора, за тези работи не се говори пред всички”.
- В Съюза на писателите вие водехте един весел и интензивен живот?
- Така беше. Когато през 1969 г. открихме киносалона, ресторанта и кафенето на “Ангел Кънчев 5”, направихме голямо тържество. Отвън бе поставена пластиката на Галин Малакчиев, вътре бе сътворена красива стена с барелефи от художника Борислав Стоев, засаждаха трева до последния момент. Тогава Багряна не дойде. Но Дора Габе беше – въпреки годините си - беше заслепяваща, като картина ми е в ума. С една кадифена масленозелена рокля, с едно деколте отпред и с много дълбоко деколте на гърба... Започнаха танците, Джагаров се поогледа и покани Дора. И като я завъртя, а тя, жизнена, хубава, с тия големи очи, с тая коса, пристегната на кок. Кожата й като алабастър, тялото издължено. Тя никога не е носила сутиен в живота си, това всички го знаят, особено мъжете. Ахнахме. Всички бяхме като дърводелци пред нея.

- Знам как Любомир Левчев я е убеждавал да й отпразнуват 100 години с подкрепата на ЮНЕСКО.
- О, о, о, много е сладка тази история. Той я убеждава, а тя: “Говори ми, Любо, говори ми, ах, колко е хубаво, говори ми още”. Той се въодушевил, представял й великолепието на нейното честване. А тя само добавила накрая: “Ех, за съжаление, не съм станала още на тези години!”.

Яна Язова също е била много хубава жена. И влюбена в тоя стар, грозен сатир Александър Балабанов. Обсебил й живота, отказал я да се ожени за много от нейните поклонници. Накрая чак тя се жени за един инженер от радиото. А когато той умира, винаги е слагала по две чаши за вечеря. Така не се е чувствала сама. И аз така правя, откакто умря мъжът ми Иван.

- Колко години живяхте с него?
- 54 години живяхме с него. Цял живот! Имаме три прекрасни дъщери – Людмила, Вихра и Росица, и две внучки - Юлиана и Радостина. Това ми е най-голямото богатство.

- Ти ли готвеше вкъщи?
- Готвех всеки ден. Идваше ми вдъхновение. То си е творчество готвенето. Толкова обичах да готвя, че готвех по пет яденета, на всеки любимото му ядене. Сега като съм сама, не си угаждам.

- Била си много преследвана от мъжете... И до днес си запазила сексапилната си фигура?
- Чувствах се като подгонена сърна от вълци.

- Как си се спасявала от натрапници?
- Като се ожених на 17! И мъжът ми бе почти на моите години, но беше най-добрата предпазваща стена от досадниците.

- Понеже ръководиш вече 20 години едно авторитетно издателство, какви са проблемите днес за книги и писатели?
- Различни са. За книгоиздаването най-големият проблем е, че няма добра разпространителска мрежа, че читалищата и библиотеките нямат пари и правим само дарения, че читателите, които искат да четат, са бедни и до ден днешен се борим с 20-процентното ДДС. Това го няма във Франция, Англия, Италия. В Русия е нулево, само в богатата Дания има високо ДДС.

Но тук, при тази днешна бедност, не трябва да има ДДС върху книгата. Особено върху българската литература

Държавата не подкрепя българските писатели, както е в европейските страни. В Норвегия се субсидират местните писатели и тиражите са по 400 хиляди. А страната е четири милиона и половина.

- Какво от соцвремето ти липсва?
- Много неща ми липсват. Първото е почтеност, коректност, добронамереност в отношенията. Днес много хора не си държат на думата. Липсва трудолюбието. Всеки гледа далаверата. Не правят нещо, което да остане във времето - сграда, песен, театър, болница... Настана времето на консуматорите, на безлюбието. Ние все пак ядем, за да живеем, а не живеем, за да ядем.

- А приятелите липсват ли ти?
- Много ми липсват. Отидоха си много личности, с които поддържах приятелски отношения. Джагаров, Радичков, Емилиян Станев и сега смъртта на Румен Балабанов...



Савка ЧОЛАКОВА