Пълен хаос е в спорта, най-добрите бягат навън
Легендарната състезателка по спортна стрелба Нонка Матова е родена на 20 октомври 1954 г. в Пловдив. Завършила е ВМЕИ и Националната спортна академия. Има световни рекорди в стрелбата с пушка, шампионски титли и общо над 600 медала. Тя е олимпийски вицешампион от Игрите в Барселона през 1992 г. Била е и депутат.

В момента е в УС на Българската федерация по спортна стрелба и първи зам.-председател на БСФС. Матова е и единствената жена генерал в най-новата ни история. Омъжена е, има син и дъщеря.

- Нека първо припомним една много важна част от твоята изключителна биография – спортните рекорди на Нонка Матова?
- Имам богат набор. И европейски, и световни. Всички са ми скъпи, много скъпи. В далечната 1979 г. победих мъжете два пъти в едно състезание. Станах двукратен европейски шампион в най-трудната дисциплина - 3 по 40 изстрела с малокалибрена пушка от трите положения (легнал, стоешком и на коляно). Поставих европейски и световни рекорди и станах европейски шампион в дисциплината 3 по 40 изстрела, както и в дисциплината 40 изстрела с малокалибрена пушка от коляно. Завоювах две европейски титли с два европейски и два световни рекорда за първи път в световната история. Друг такъв случай няма.

- А войната във федерацията по спортна стрелба свършва ли?
- Остави във вътрешен план, не става въпрос за частен случай, макар че така се представя. Виж какво става в държавата срещу спорта. Война се води от държавата срещу целия обществен сектор. Какво се крои във федерацията по борба, която винаги е била водещата? Категорично не приемам случващото се там. В Лондон този спорт спечели все пак сребърен медал. Което беше и най-доброто представяне на олимпиадата. Освобождават своите треньори начело със Симеон Щерев. Вместо да се задържат най-добрите тук, се създават предпоставки те да работят в чужбина. Хаосът в спорта е пълен. Още повече че предварително ние бяхме довели до знанието на широката общественост, че федерациите, включително и тази по спортна стрелба, са със спряно субсидиране. А спортът разчита изцяло на субсидии. Истина е.

- Е, да, но конкретно вашият председател беше обвинен за присвояване на средства, или не си съгласна?
- Нека да оставим председателя настрана, защото моделът е един и същи. Става дума за всичките 25 федерации плюс нашата, подведени по една и съща планировка, с един и същи изказ. Председателите злоупотребили с финансови средства?! Федерацията по спортна стрелба докрай се съпротивляваше срещу тази намеса на държавата срещу гражданското структуриране, която вместо да подпомага всячески спорта, че да изведе знамето на България, химна на България на най-високия олимпийски връх, създава предпоставки тази система да не работи.

- И по-конкретно какво имаш срещу политиката ни в спорта?
- Влязоха в управлението хора непознаващи материята, незнаячи и неможачи, така ги наричам аз в прав текст. На всичкото отгоре не търсят мнението на гражданския сектор. И в спорта има опит да бъде подчинено гражданското общество на държавата. А принципът е, че гражданското общество е майката, дала мандат на държавата, това кой не го знае.

- Провал ли беше Олимпиадата в Лондон?
- Не употребявам такива силни думи, но се върнахме на равнище 1948-1952 г. Същата бройка медали, същото качество. А тогава сме били след Втората световна война, тогава обществото е било в купонна система, хората са ходели по налъми.

- А за конфликта с Мария Гроздева какво още ще кажеш?
- Федерацията никога не е имала конфликт с Мария. Истината е, че българските федерации нямат пари. Затова смятам, че нарушенията, финансови и други, са само в главата на някои. Според мен не трябваше да се пуска Инспекторатът да прави лов на вещици срещу българските спортни федерации. Нашата федерация си изпълни задълженията, извоюва 4 квоти, бори се до последно за тях, което означава свръхгероизъм. На самите Игри, в олимпийското село, федерацията я няма – там вече играят личният треньор и състезателят. Това трябва да се знае.

- Защо не си сред съветниците на спортния министър?
- Аз съм научена да работя в ефективен режим. От 1972 до 2002 г. съм била в националния отбор. 30 години елитна работна заетост. А управляващите си избират съмишленици. Друг е въпросът колко разбират материята. Ние в момента сме си отсекли корена и висим горе на клоните и чакаме Михаля...

- Доста шум се вдигна около твоето пенсиониране. В крайна сметка доволна ли си?
- Аз съм си получила каквото трябва. Имам максимален размер на пенсията. На мен никой не ми е подарявал нищо в живота. А и на мен ми пишеше и на челото, и на гърба “България”, вяла съм българското знаме на най-високо място. Това е най-важното. Имам указ от 2003 г. за удостояване със звание генерал-майор в системата на МВР. Президентът Георги Първанов го е подписал. За определени заслуги. Аз съм в системата на МВР от 1977 г., бях назначена като лейтенант, не съм прескочила звание. Нека се знае, че в момента съм действащ генерал-майор, защото нямам заповед от държавния глава да премина в запас.

- Добре, но с министъра на МВР Цветан Цветанов в какви отношения сте сега?
- В никакви. Познаваме се още от времето, когато беше инструктор по физическа подготовка, от 1993 г., и работеше при Андрей Иванов в изчислителния център на МВР. Тогава беше много радостен, че ме вижда, пък сега не знам.

- Съпругът ти е с по-нисък чин от теб. У вас кой на кого рапортува? И козирува?
- Съпругът ми е полковник наистина, но никой на никого не рапортува. Водим един съвсем нормален живот, той си обича и семейството, и социалните комуникации, лова, кучетата.

- А кой е генерал в кухнята?
- Добрият майстор работи, докато сам си хареса работата. Нали! А и при нас също се оказва, че мъжете са по-добрите готвачи. Всеки си има любими неща, които да прави. Аз съм по супичките, бърз миш-маш, а любимият ми десерт е кисело мляко със сладко от боровинки.

- Доколкото ми е известно, и ти като полковник Матов продължаваш да ходиш на лов?
- Да, разбира се. Но не съм кръвожаден човек. Не обичам да ходя на лов за едър дивеч. Прицелвам се във фазанчета, яребички, зайчета, разхождам си кучетата, пушката. Имам ловен билет от 1980 г. Общността на ловците е много специфична, знае се. Те например много обичат да си покажат пушките, да се похвалят с тях. Аз, естествено, имам цяла каса с различни пушки и също ги изваждам наяве. Някои са ми награда за медалите. Имам и пушка уникат, дарена от министъра на МВР Димитър Стоянов през 1985 г., когато бях обявена на стрелец № 1 в света.

- Сега точно ли ти е окото?
- Ако някой смята, че тези неща се забравят, много греши! Не си класа, ако не можеш да стреляш с пистолет, с картечница, но да владееш пушката, е най-трудното. Съумявали сме обаче ние, от малка България, да бъдем по върховете точно със силата на своето ноу-хау. Ние бяхме професионалисти. Рекордите бяха наши. Сегашните не могат да ни достигнат изобщо. Аз прекратих своята активна спортна дейност като шампион на България и последният ми изстрел беше 10,9.



Елена КОЦЕВА