Парцалев беше аристократ - дори си имаше специално черно моливче, което носеше в джоба си – с него си вапцваше мустака
<em>Панайот Панайотов е &quot;момчето, което говори с морето на някакъв странен език&quot;. Поппевецът, както самият признава, е вълк-единак, но не защото страни от хората, а защото обича &quot;да си върши работата сам&quot;.<br /> &nbsp;<br /> Пред репортер на &quot;ШОУ&quot; той разкри душата си и сподели спомени, за които сам се изненада, че казва на глас. Много специално място в тях намира неговият кумир &ndash; актьорът Георги Парцалев. <br /> <br /> </em><hr /> <strong>- Г-н Панайотов, като че ли големите певци на родната естрада изчезнаха от полезрението на хората. Сега се говори предимно за &ldquo;нафталин&rdquo;...<br /> </strong>- Въпросът е много силен, но и много сложен. Този &ldquo;нафталин&rdquo; наистина взе доста често да се употребява. Аз съм вкаран в тази графа въпреки моето желание. Аз си работя, боря се за записи, за концерти и въпреки всичко се оказах в едно състояние, в което едва ли не ми натякват, че съм изваден от нафталина...<br /> <br /> <strong>- Това вероятно ви обижда?<br /> </strong>- Обижда ме, разбира се. Обидно ми е! Аз съм чувствителен и тези думи, макар и не директно, а от интернет, достигат до мен. До мен достигат обаче и комплиментите. И такива получавам, а няма да крия, че като всеки артист, аз съм един суетен човек. Бил съм си боядисвал косата... Ако ви кажа от колко отдавна го правя, дори не помня откога, няма да ми повярвате...<br /> <br /> <strong>- Аз не виждам нищо лошо в това човек да си боядисва косата!<br /> </strong>- То не е лошо, но се коментира, сякаш е кой знае какво престъпление?! И защо го правя &ndash; с една-единствена цел &ndash; да се харесам на ей тия, дето пишат за мен (смее се).<br /> <br /> <strong>- Много ваши колеги открито обявиха война на чалгата. Вие на какво мнение сте?<br /> </strong>- Не крия, че много пъти съм нападал досега чалгаджиите, поп фолк стила. И то по брутален начин. Но усетих, че няма смисъл. Всяко нещо, което се случва и е дошло тук, не е случайно. И човек трябва да се научи да приема даденостите. Дошла е чалгата, разпространила се е. Оказа се обаче, че моята публика в по-голямата си част иска да слуша чалга! <br /> <br /> <span style=\"&quot;color: \"><strong>Същата публика, която преди е танцувала на моите песни, сега отива да се кълчи на чалгаджиите <br /> </strong></span><br /> Останаха ми само най-верните фенове. <br /> Няма какво да си кривя душата &ndash; мечтая истинската поп музика да бъде доминираща. Нека си има чалга, но нека си остане в чалга заведенията. Защо аз трябва да бъда изместен? &bdquo;Момчето, което говори с морето&rdquo; има вече 32-годишна история. И е на върха! <br /> <br /> <strong>- Войната между поп композитори и изпълнители също не е нова. Дори ескалира в последно време със ситуацията между Лили Иванова и Митко Щерев, който й забрани да изпълнява песните му. <br /> </strong>- Ще говоря по принцип, не искам да се взирам в конкретната ситуация, защото никак няма да е коректно от моя страна. Но по принцип<br /> <br /> <span style=\"&quot;color: \"><strong>грешката е на изпълнителя <br /> </strong></span><br /> Защото той трябва да направи всичко възможно песните му да звучат. Ако трябва &ndash; ще плаща!<br /> Аз как бих могъл да изляза и да направя концерт без &bdquo;Шопкиня&rdquo;, &bdquo;Момчето, което говори с морето&rdquo; или &bdquo;Охридското езеро&rdquo;? Хората просто няма да дойдат! <br /> <br /> <strong>- В предварителния ни разговор споменахме на няколко пъти големия Георги Парцалев. Двамата сте били близки приятели?<br /> </strong>- Сега в интернет навсякъде се цитират мои думи, извадени от контекста. Когато моят агент дойде и ми каза какво е прочел, аз погледнах и истината е, че целият се изпотих. Едва ли не се твърди, че съм ровел в костите на Георги Парцалев! Цитираха думите ми, че Парцалев ме е ухажвал, но те дойдоха след цяла една история, разказана преди това за него. И не звучаха с този смисъл, който имат, извадени от контекста. <br /> <br /> Аз се възхищавам на Георги Парцалев! Той беше най-големият! И след този разговор с вас, темата за Парцалев става табу. Въпреки че ми е кумир. Няма да говоря изобщо повече за него заради такива неграмотни хора, които процедират по този нелеп начин. Това е неприкрита злоба, която усещам за пръв път... <br /> <br /> <strong>- Какъв беше Парцалев като човек? <br /> </strong>- Самотник. Един голям аристократ. Който седнеше на маса с него, не плащаше. Единствено той. И говорим за големи софри, за големи маси!<br /> <br /> Възхищавал съм му се винаги. Самотата му идваше заради това, че по онова време хората с обратни наклонности бяха гонени, преследвани, навирани в ъгъла. <br /> Но нещо друго &ndash; Робърт де Ниро и Джон Траволта дойдоха у нас смачкано облечени. Как могат да дойдат в този вид?! <br /> <br /> <span style=\"&quot;color: \"><strong>Суперзвезди, облечени като шушляци! <br /> </strong></span><br /> Георги Парцалев беше като излят. Манекен! Винаги ходеше с костюм. Облечен, направен. Дори си имаше специално черно моливче, което носеше в джоба си &ndash; с което си боядисваше мустака. С единствената цел да изглежда добре. <br /> <br /> <strong>- Да поговорим малко за силата във вашия живот &ndash; вашата съпруга Емилия. Заради която, ако не греша, се е появила и песента ви &bdquo;Шопкиня&rdquo;?<br /> </strong>- Не грешитe. С Емилия вече бяхме женени, когато й посветих тази песен. Беше малко неочаквано, но мисля, че се получи добре. Сега съм направил нова версия на песента, но май не ми се получи много успешно. Защото където и да я изпея, хората реагират с... &bdquo;Не, не - бихте ли изпял оригинала!&rdquo;. Дори един път един човек дойде и ми каза: &bdquo;Ето ти 100 лв., само изпей оригинала на песента&rdquo; (смее се). Изпях я.<br /> <br /> <strong>- А взехте ли 100-те лева?<br /> </strong>- Взех ги, разбира се. Ще взема да го обидя иначе. Нямате си представа колко са докачливи и дребнави. Казваш им: &bdquo;Стига, не ми давай пари&rdquo;, а той ти отвръща с &bdquo;Не, ще ме обидиш!&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- Венци Мартинов в едно свое интервю ви определя като &bdquo;голям темерут&rdquo;, защото... пиете кафето си сам, и преди години, когато ви е помолил да пътува с вашата кола за едно участие, вие сте отговорил: &bdquo;Не може, обичам да пътувам сам в колата си&rdquo;.<br /> </strong>- (смее се) Това лошо ли е? Ако е така &ndash; идеално! Не виждам нищо лошо. <br /> Аз съм си вълк-единак. Но няма нищо общо с мнението на Венци. Обичам хората, не съм дръпнат, но сам си върша работата. Сам пътувам. Защото вдигат много високи скорости. И не искам, ако стане катастрофа, да отговарям за някой друг. Това е причината да отказвам. <br /> <br /> <strong>- Имате ли приятели в гилдията?<br /> </strong>- Имам. Мишо Йончев, Тони Димитрова, Данчо Караджов. А с Роси Кирилова сме кумове, на практика - роднини. Ние със съпругата ми на тяхното семейство и те &ndash; на нашето. Дори се случи в един и същи ден &ndash; &rsquo;95 година в манастира в Драгалевци. <br /> <br /> <strong>- Знам, че сте големи приятели и с Гого и Ева от &bdquo;Тоника&rdquo;...<br /> </strong>- Да, <br /> <br /> <span style=\"&quot;color: \"><strong>Гого ми е голям приятел. Даже не знам в момента как е <br /> </strong></span><br /> Не ми е удобно да звънна, да попитам какво става. Диагнозата, която му поставиха, изобщо не беше вярна. Хората казват &bdquo;Да пази Господ&rdquo;. Дано го опази и него! Защото Гого е изключителен човек! Няма друг като него! Но ето - виждате - съдбата си играе пак с хората. Не знам някой, който да е казал нещо лошо за него. Не познавам такъв човек! Надявам се да му се случи чудо! Чудесата са между хората. <br /> <br /> <strong>- Какво прави днес &bdquo;момчето, което говори с морето&rdquo;?<br /> </strong>- Ами като се погледне в огледалото вижда, че е възмъжало (смее се). И второ &ndash; благодарен съм на съдбата, че ми поднесе на тепсия този прякор. <br /> <strong><br /> - Вие &bdquo;говорите с морето&rdquo;. А то какво ви казва?<br /> </strong>- &ldquo;Панчо, не се страхувай. Смело напред!&rdquo;. Непрекъснато тази фраза усвоявам като усещане винаги щом отида до морето. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> </strong>