Вандали са се вихрили и върху гробовете на татко, Парцалев, Нейчо Попов, Кисимов и други велики личности
<em>Киноактьорът Иван Братанов е легенда за по-възрастното поколение българи. Той прави култови роли във филмите &ldquo;Неспокоен път&rdquo; (за който е удостоен с първа награда на Международния фестивал във Венеция 1955 г.), &ldquo;Гераците&rdquo;, &ldquo;В тиха вечер&rdquo;, &ldquo;Ивайло&rdquo;, &ldquo;Най-дългата нощ&rdquo;, &ldquo;Шибил&rdquo;, &ldquo;Песен за човека&rdquo;, &ldquo;Границата&rdquo;, &ldquo;Веригата&rdquo;, &ldquo;А бяхме млади&rdquo;, &ldquo;Тютюн&rdquo;, &ldquo;Крадецът на праскови&rdquo; , &ldquo;Привързаният балон&rdquo; &ldquo;Животът си тече тихо&rdquo; и др.<br /> <br /> Репортер на народното издание се срещна с единствения му син Владимир, който следва примера на баща си &ndash; завършва ВИТИЗ, играе известно време в Русенския драматичен театър, а по-късно е асистент режисьор в Народния театър &ldquo;Иван Вазов&rdquo; в София. Иван Братанов умира в ръцете му, когато Владо е едва на 19. <br /> <br /> За жалост актьорът-легенда не намира покой дори и в гроба - вандали разбиват паметника му. Така, както правят и с неговите &ldquo;съседи по парцел&rdquo; в Централните софийски гробища Георги Парцалев, Нейчо Попов и Апостол Карамитев...<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Влади, какво си спомняш за баща си като човек и актьор?<br /> </strong>- Много неща помня, въпреки че бях твърде млад, когато той си отиде от този свят. Чак не мога да повярвам, като си изчислила, че са минали 98 години от неговото рождение. <br /> <br /> Един от последните ми спомени за него е когато Бинка Желязкова снимаше филма &ldquo;Привързаният балон&rdquo;. Те трябваше да пътуват за снимки извън София и взимаха актьорите с рейсове. В едно от тези пътувания бях с баща ми, а той си носеше една дамаджанка и от време я надигаше и... &ldquo;къл-къл-къл&rdquo;, след което последва: &ldquo;Ах, благодат!&rdquo; И така по няколко пъти къркаше от дамаджанката и я подаваше човека от следващата седалка зад него. Другият зад него взима дамаджанката, отпива, но си трае, третият &ndash; също. Какво се оказва накрая - в плетената дамаджанка имало зелева чорба, но нито един от вкусилите я не смееха да кажат какво пият. <br /> <span><strong><br /> Гледат и следващият да се мине <br /> <br /> </strong></span>Докато накрая се разбира, че Братана си е направил остроумна шега. Такъв човек беше баща ми. От обикновените неща правеше смях и забавления.<br /> <br /> <strong>- Знам, че баща ти е починал твърде млад &ndash; едва на 47 години. От какво всъщност умря?<br /> </strong>- Помня, че тогава снимаха филма &ldquo;Жив е той&rdquo;, през 1967 г. Той почина през януари в Копривщица. Точно там снимаха епизоди от филма и той се разболява. Сбърка го всъщност една млада лекарка, която му е слагала топли компреси на главата, а той е развивал инсулт.<br /> <br /> <strong>- Ти как разбра, че баща ти е зле?<br /> </strong>- Тогава майка ми беше с него в Копривщица (ние имаме голяма рода там) и ми се обажда да тръгна веднага, защото баща ми е много зле. Само че аз не повярвах, защото той и друг път е отправял такива призиви не защото е зле, а просто защото е искал да ни види. Често отсъстваше по месеци от къщи. Така и не повярвах, но майка ми ми се обажда три дни подред и все казва: &ldquo;Ела, защото баща ти е много, много зле!&rdquo;. И тогава се обадих на братовчед ми и му викам: &ldquo;Батко, дай да ходим, защото тук нещо не ми харесва&rdquo;. Отиваме ние в Копривщица, а татко лежи в една от страхотните ни големи къщи, влизам аз вътре и го виждам усмихнат, щастлив, че ме вижда. Опита се да си повдигне дясната ръка, а тя увисна. Надвесих се над него, <br /> <br /> <span><strong>вдигна очи, потекоха му сълзите и умря<br /> </strong></span><strong><br /> - Бохем ли беше баща ти? Падаше ли си по жени?<br /> </strong>- Не знам дали си е падал по жени, но те много го харесваха. Аз и до ден-днешен пазя една картичка от негова почитателка. Бог да я прости, майка ми не го ревнуваше, а се радваше, когато виждаше, че хората го обичат. <br /> <br /> <strong>- Баща ти е погребан в Централните софийски гробища. Ходиш ли често на гроба му?<br /> </strong>- Редовно ходя, ако не всяка седмица, то през две съм непременно там. Той е погребан в алеята на актьорите в съседство с Георги Парцалев.<br /> <br /> <strong>- Ти знаеш ли, че наскоро бе извършена вандалщина на гроба на Апостол Карамитев и неговата съпруга Маргарита Дупаринова?<br /> </strong>- Знам. Всичко знам. Аз видях този гроб. То няма име, няма снимки!!! <br /> <br /> <span><strong>А ти знаеш ли в какво състояние е гроба на Парцалев? <br /> </strong></span><br /> Изкъртени са му всички букви от името, опитвали са дори рамките да вземат. А на баща ми гроба представляваше една морена, която му донесоха приятели и колеги от Киноцентъра, и върху нея бе поставен барелеф с лика му. Ела, ела сега на балкона да ти покажа какво точно имаше на морената /показва ми барелефа с лика на баща си, поставен в един ъгъл на терасата - б.а./. Реших да взема този лик, защото от охраната на гробищата още преди време ми казаха, че някакви мургави са се навъртали наоколо, а аз се вбесих и прибрах барелефа вкъщи. Остана само морената. Тогава си спомням, че ме извикаха в полицията и ми разказаха каква е случката. Тези мургавите с кирките се опитвали да разбият дори и морената и тя леко се е килнала. Аз не съм я оправил и няма да я оправя, защото знам, че на гробищата постоянно се вандалства. От полицията тогава ми казаха, че тези хора били от конкурентна фирма за правене на паметници.<br /> <br /> <strong>- Кои други известни актьори лежат до баща ти?<br /> </strong>- Първият е Нейчо Попов, вторият е на майка ми и баща ми и оттам нататък под ъгъл от черквата са Парцалев и други известни актьори и музиканти. Доколкото имам спомен, само на Гришата Вачков гробът не е пипан, защото той е с едни камъняци и няма какво да се краде. Там е <br /> <br /> <span><strong>гробът на Константин Кисимов, който също е поруган <br /> </strong></span><br /> <strong>- Малко известен факт е, че баща ти е бил в концлагер. Защо?<br /> </strong>- Защото е бил хулиган по тогавашните разбирания и са го определили като враг на народа. Първо е бил в Белене и после в &ldquo;Св. Врач&rdquo;. Това е станало преди аз да се родя. Бил е на заточение около две години. Не ми се говори, честно казано, защото това са твърде лични неща. Не искам и да възвеличавам баща си, нито пък да го принизявам. Възмутен съм от изказването на Георги Калоянчев за Парцалев например. Педераст бил, не знам какъв си бил, удрял малките деца... Браво на Стоянка Мутафова, която се обърна по телевизията към най-добрия си приятел и му каза: <br /> <br /> <span><strong>&ldquo;Кала, как не те е срам, бе?!&rdquo; <br /> </strong></span><br /> Цялата работа идва оттам, че Калоянчев никога не е обичал Парцалев, защото е бил по-известен от него. Не мога да се начудя на акъла на Калата, че след толкова години изрича такива неща за Пацата. Педераст бил! Да, и аз съм му бил приятел, голям приятел съм му бил, защото сме пътували много по концерти. Как можеш да кажеш такова нещо?! Ти си велик актьор и си жив все още! Ти знаеш ли каква е атмосферата сега в Сатиричния театър? - Всички са скочили срещу Калоянчев... <br /> <strong><br /> Едно интервю на Александрина РОКАНОВА<br /> </strong>