МИНАЛОТО

Българските пълководци и войници оборват корифеите и променят представите за водене на военни действия

В ранната пролет на 1913 г. българският войник се покрива с неувяхваща слава. Тогава, по време на Балканската война, българската армия овладява смятаната за непревземаема Одринска крепост. Всички видни военни теоретици и специалисти смятали, че тази крепост може да падне само след продължителна неколкомесечна обсада, а българите я превземат за две нощи с ускорена атака.

Щурмът започва на 11 март в 13 часа, когато нашите артилерийски батареи откриват унищожителен огън по 26-те форта, в които са се укрили 75 000 турски войници и офицери. Атаката на българската пехота започва в три часа на Източния сектор, последван скоро и от войските на Южния сектор. Към 7 часа сутринта генералите Никола Иванов и Георги Вазов докладват, че предните позиции на врага са превзети. Единствено атаките на сръбските части са отблъснати от турците в Западния и Северозападния сектор.
На 13 март в 3,20 ч. започва последният щурм на главната фортова линия. Ударът е нанесен в Източния сектор от нашата пехота. На разсъмване 10-и родопски форт превзема форта Аджийолу, а шипченци – Айвазбаба. Това е краят. Фортовете започват да падат един след друг. В 10 ч. българските полкове нахлуват в Одрин и турците искат прекратяване на огъня. Хиляди български кавалеристи обкръжават форта Хадерлък, където командващият одринския гарнизон Шукри паша се предава на полк. Генко Мархолев.
По време на щурма българите губят 1298 убити и 6655 ранени войници и офицери. Сърбите – 274 убити и 1173 ранени войници и офицери.
Същият ден (11 март) е атакувана и укрепената линия при Чаталджа, където 1-ва шопска и 9-а плевенска дивизия, без да знаят, че щурмът им е замислен само като демонстративен, помитат една конна и две пехотни дивизии. Турците изоставят укрепения град и се юрват към Проливите. Пътят към Цариград е открит.
Най-куриозното се случва на третия фронт – Галиполския. Там българското командване не предвижда дори демонстративни действия. Вестта за падането на Одрин предизвиква мощно “ура” в българските позиции. Сметнали бойния вик за начало на атака, турските войски панически напускат предните си позиции и побягват към фортовете.
Победите при Одрин и Чаталджа принуждават Османската империя да проси мир. Тези военни успехи довеждат до подновяването на прекъснатите преговори за мир и на 17 май 1913 г. е подписан Лондонският мирен договор. Според него Турция отстъпва на съюзниците всички земи на запад от линията Мидия-Енос в Източна Тракия. Албания е провъзгласена за независима държава. Договорът отбелязва края на Османската империя в Европа и освобождаването на обширни територии с многобройно население. За съжаление само след няколко месеца некадърността на българските политици ще зачертае радостта от военните победи.

ПОДВИГЪТ В ЦИФРИ
Под бойните си знамена България свиква 600 000 души, които изнасят основната тежест на войната. Българската армия е равна по численост на останалите три балкански армии – гръцка, сръбска и черногорска.

В щурма на Одрин участват 120 000 български войници и офицери с над 400 оръдия. Сърбия изпраща 40 000 и 100 оръдия.

Българската войска е в състав три армии – Първа начело с ген. Васил Кутинчев, Втора начело с ген. Никола Николов и Трета, командвана от ген. Радко Димитриев.

Общото ръководство осъществяват ген. Михаил Савов, помощник-главнокомандващ, и ген. Иван Фичев, началник-щаб на войската.

Създадено е и Македоно-одринско опълчение, водено от ген. Никола Генев. В тима на турската армия действат повече от 50 чети, извършващи диверсионни и разузнавателни действия, както и за закрила на местното християнско население. Водачи им стават изтъкнатите комити и войводи Яне Сандански, Христо Чернопеев, Михаил Герджиков, Христо Силянов и др.

ОТЗВУКЪТ
След падането на Одрин от цял свят идват военни експерти и кореспонденти, за да проучат военното чудо.

Одрин е непревземаема крепост, но за българите – кой знае. – Това изрича германският генерал Фог още преди атаката на крепостта, след като вижда как нашите войски превземат Лозенград.

Внезапността на артилерийската буря и бесният устрем на пехотата лишиха гарнизона от сила. Те създадоха у защитниците паника, каквато вече изпитаха техните събратя по оръжие в Лозенград и Люлебургаз – мнение на кореспондента на френското сп. “Журнал” Людовик Надо.

Как българите успяха да преминат през препятствията от телени мрежи? Това е мистерия! – възкликва пратеникът на италианския в. “Кориере дела сера” Барцини. Защото телените заграждения са с дълбочина 6-9 м, отделно има няколко пръстени стени – укрепления от камъни и пръст с ширина 5-7 м и високи 3 м. И ровове, пълни с вода.
В Източна Европа се яви нова военна сила, която даже великите сили не ще могат да удържат. – коментар на английския в. “Таймс”.

ПРИНОС КЪМ ВОЕННОТО ДЕЛО
Българската артилерия за първи път прилага използваните и досега прийоми като непрекъсната огнева поддръжка на пехотата, огневия вал, извършва нощна артилерийска подготовка и поддръжка на настъпващите войски. Огънят й се насочва от проникнал в Одрин български офицер разузнавач, който от минарето на една от джамиите докладва къде са турските цели и коригира стрелбата.
Неслучайно 11 март става Ден на ракетните войски и артилерията на Българската армия, определен със заповед на министъра на отбраната от 7 май 1992 г. На този ден преди 92 години в 13 ч. е дадено началото на артилерийската подготовка на атаката на Одринската крепост.

Проявява се и аеропланното отделение. Поручиците Продан Таракчиев, Радул Милков и Христо Топракчиев за пръв път във военната история използват самолета за разузнаване и бомбардиране на противниковите позиции. Също за пръв път на наш боен самолет лети и милосърдната сестра Райна Касабова, която пуска позиви над обсадения Одрин.

В края на октомври 1912 г. своя принос във войната дава и младият български черноморски флот. Торпедоносци, командвани от капитан втори ранг Димитър Добрев, атакуват големия турски броненосец “Хамидие”. Взривен от торпедото на катера “Дръзки”, противниковият кораб на буксир с мъка се добира до Босфора и на практика излиза от войната.

ФАТАЛНАТА РАЗВРЪЗКА
Три месеца по-късно, на 16 юни 1913 г., е може би най-фаталната дата в новата история на България. Тогава приключва славното време на Българското възраждане и краткият възход на Третата българска държава.

Причина за това е заповедта на българския цар Фердинанд Сакскобургготски армията ни да започне военни действия срещу довчерашните си съюзници в Балканската война – Гърция и Сърбия. В разпалената Междусъюзническа война България се оказва сама срещу всичките си съседи, а с последвалото поражение буквално за дни е изпепелен националният идеал. Само половин година по-рано той изглежда почти осъществен след внушителните победи на българската армия, освободила територия приблизително равна на границите на Санстефанска България. Тогава, едва три седмици след началото на Балканската война, Турция предлага примирие, но Фердинанд го отхвърля, обладан от фикс идеята си да влезе като победител в града на градовете – Цариград.
След поражението антимонархическите настроения в страната са заглушени, за да се стигне само две години по-късно до още по-страшна катастрофа – предопределения разгром на България в Първата световна война. Вследствие на непомерните амбиции на Фердинанд само за период от три години България губи почти половината от своите етнически територии, стратегическия излаз на Бяло море и понася тежки икономически санкции от победителите.
Заедно със смъртта на 150 000 български синове на бойните полета умира завинаги и надеждата за националното ни обединение.

Страницата подготви Любомир МИХАЙЛОВ