Тя му пишеше докладите за съвещанията на Политбюро, отговаряше на писма до него, той се съветваше преди всяко заседание как да се изкаже и я слушаше
87-годишният Стойко Колев е единственият жив служител на УБО, успял да опази гърба на всички величия след 9 септември 1944 г. Биографията му е уникална. Два месеца след раждането майка му почива и баба му го отглежда с млякото на единствената крава в семейното стопанство. Скоро след това обаче голямото наводнение в селото му - Долна Диканя, отнася бабата и Стойко за втори път осиротява. Баща му се жени за вдовица също с едно сираче. След това двамата прираждат още 4 момчета. Когато татко му отива на фронта през 1944 г., Стойко го последва. Едва 18-годишен, невръстният ятак също става фронтовак, който се завръща от фронта, окичен с куп медали.


- Как се озовахте в УБО?
- Първо нямаше УБО. Дойде един от големите началници в София - Гошо Пулев и вика: “Колев, ще дойдеш при нас в столицата във Втори участък”. Това беше през 1946 г. Същата година се ожених. Пращат ме в школата в Симеоново на МВР за офицери, завършвам с отличие. Направиха ме веднага старши. До 1948 г. обикалях с колело патрулите из София, контрол. Имаше полицаи, отделно от милиционерите на възраст, колкото баща ми, надзиравах ги, бях им началник. После вече станах служител на УБО.

- Как стана?
- На Петия конгрес на БКП 1948 г. Димитров изнася доклад и на тоя конгрес аз съм постоянно пред кабинета му - с бели ръкавици и т.н. Тогава за пръв пък видях банани и портокали. Димитров влиза-излиза и вика: “На ти, момче, да си замезваш”. Тогава създадоха УБО-то и аз останах в него. В началото бяхме общо 20 човека охрана. После едно момче от моето село 30 години стоя на “Оборище”№13 охрана при бай Тошо, пазеше и Живков, и майка му - баба Маруца, и баща му дедо Ристо, те също живееха там.

- А ти как стана личен телохранител на Тодор Живков?
- Аз бях първо телохранител на Димитров. При него започна да се създава нещо като УБО. След това на Васил Коларов, но бързо се разболя, умря и Вълко Червенков го смени още докато беше жив. Той водеше сестра на Георги Димитров, зет му беше и така. Вълко е бил лектор в Москва на партийната школа и е писал двойка на Тито на изпит по някакви политически въпроси. Още оттогава Тито го намразил и после като се скараха, го наричаше “Вукман цръвен, Вукман цръвен”, така, по сръбски.

- От всички величия, които охранявахте, кой беше най-застрашен, кой реално сте предпазили от атентат, опит за покушение и т. н.?
- Реално се

опитваха да убият Вълко Червенков

Сърбите пращаха много шпионаж по Вълко да го ликвидират, но той беше много смел. Видяхме доста трудности в тая насока да се справим с тия шпиони. А тия американците им даваха много пари, долари да го ликвидират. Тито го заливаха с пари.

- Вълко Червенков знаеше ли за това?
- Знаеше, разбира се. Но беше едър мъжага, здрав като бик и все викаше: “Абе, махнете я тая охрана да не говорят хората това-онова” и ние, повечето цивилни, взехме да се криеме. Само двама, под мое командване, единият съвсем близо, а другият по на дистанция, бдяха над Червенков, ама се пазеха да не ги види.

- А Тодор Живков как успя да го смени на поста първи секретар на партията?
- Ами вече имаше доста “чавдарци” на големи постове, генерали и т.н. Бай Тошо успя да ги използва на Априлския пленум през 1956 г. и с тяхна помощ стана първи секретар на партията.

- А ти как успя да станеш охранител и на Живков след преврата?
- Ония по върховете си се сменяват, а ние, охраната си оставаме. Плюс това, бил съм охрана не само на него, а на цялото Политбюро. Първо бяха 7, после 9, накрая станаха 11, а министрите имаха по един или двама охрана, но после ги махнаха и тях. Охранявахме и Петко Кунин - министър на финансите, промишлеността или енергетиката, не помня точно, но все си мисля, че имаше някаква родствена връзка с Меглена Кунева. Помня, че го наказаха за някакъв грешен договор, който ощетяваше държавата. По времето на Тодор Живков се създаде истинското УБО. Имаше различни отдели. Един беше само за Живков и аз го оглавих, плюс надзора над тия тримата, които постоянно бяха до него - личните му телохранители.

- Имахте ли лични контакти с Живков извън формалните служебни задължения?
- Най-много лични контакти сме имали есенно време, когато той ходеше на почивка. Иначе през останалото време той нямаше време да се занимава с нас.

- Нали е бил голям шегаджия и се е майтапел с персонала и охраната през всяко време?
- Е, да, като мине, просто подхвърли нещо. Вярно, че

беше майтапчия

Сутрин като се качи в колата и вика: “Айде, Станчо” на шофьора. Това означава да му разкаже поредния виц, особено ако е за него. Иначе не му даваше да тръгне. Ние отстрани чувахме само едно “ха-ха-ха”, качвахме се и потегляхме.

Но наистина най-близки контакти сме имали есенно време, когато бяхме на почивка. Аз бях началник на охраната на целия Евксиноград, когато бай Тошо е там. Играехме белот вечер, след плажа. Живков винаги играеше с шофьора си Станчо, а аз с един от моите трима. Хвърляме карта и бай Тошо все предупреждаваше: “Абе, научили сте разни иширети, ама това тук да го нема, да нема шменти и това-онова”. Като паднат, се ядосваше, но джентълменски признаваше: “Абе, днеска картата ви вървеше, сега к`во да правим...”.

- А Тато добре ли играеше карти? Вярно ли е, че се опитвал да мами?
- А, играеше ги, но никога не съм го хващал да лъже. И да загуби, накрая винаги го обръщаше на майтап. С Георги Димитров сме играли много пъти домино - това си е руска игра. Като го биех, и той не се ядосваше много-много, но после ме караше да играем табла, на която беше много добър.

- Добре де, а докато играехте, пиеше ли? В историята остана като Гошо Тарабата, излезе му името на голям пияница и почитател на мастиката?
- Ама няма такова нещо! Вярно, че като се върна от СССР, беше малко време в България, преди да умре, но никога не съм го виждал пиян, да се клатушка, да фъфли и т.н.

- Може да се е наливал скришом?
- Не може, без да забележа - нали все бях около него. Абсурд е да се напие и аз да не знам! Просто беше един безкрайно умен и кротък човек. Ако говорим за пияници по негово време, това беше Фердинанд Козовски, който беше дълги години председател на Народното събрание и се наливаше от сутрин до вечер.

- Май си в течение как са се залюбили и оженили Тодор Живков и д-р Мара Малеева?
- Лично не съм им светил, но това го знам от хората там в Говедарци. След като завършва медицина, Малеева я пращат по разпределение в селото. Те са се познавали още преди 9 септември 1944 г., но след това познанството прераства в любов. Знам, че тя много го е харесвала. И понеже беше много умна жена,

не оставяше нищо на случайността

Писала му е писма. И един ден той отива в Говедарци, а тя там е лекарка по разпределение. Виждат се и бракът става въпрос на време. Ожениха се възрастни. На по трийсет и кусур години. После тя му пишеше докладите за съвещанията на Политбюро, отговаряше на писма до него, той се съветваше преди всяко заседание как да се изкаже и я слушаше. Иначе душманите му казваха, че бил само с четвърто отделение, но Живков освен техникума по полиграфия, после завърши и право. Нищо, че тогава още си говореше по шопски, по правешки – право куме в очите. Ама след това тия големци, тия генерали, които ги направиха, бяха с неговия манталитет на мислене и живот.

Уйдисваше си бай Тошо с тях и те го харесваха. Тошо на тях се опря през 1956 г., когато смени Вълко Червенков на поста първи секретар на ЦК на БКП. Не е имало решаваща намеса на СССР за тая смяна, той сам си я направи.

- Вярно ли е, че около смъртта на първия истински шеф на УБО ген. Гръбчев е имало доста въпросителни? Според някои бил умрял буквално в краката на Тодор Живков по време на една от прословутите му разходки из планините, т.е. витаят слухове, че е бил убит?
- Пълни глупости са това! Нали и аз съм бил там! Той получи инфаркт по време на лов, но не в краката на Живков, а охраната го смъкна в едно одеяло до колите, но беше вече късно.

- След него идва Кашев. Само посветените знаят, че никой не е очаквал точно той да замести ген. Гръбчев. Как стана това?
- Бай Тошо искаше да замести Гръбчев с Мирчо Спасов, който беше зам.-министър на вътрешните работи, но Мара Малеева и този път се наложи. Тя отдавна харесваше и имаше доверие на Кашев и

бай Тошо й се подчини и този път

Така, вместо Мирчо Спасов, шеф на УБО стана Кашев, който от подполковник стана направо генерал.

- Защо Тодор Живков неочаквано низвергна Александър Лилов, който беше вторият човек в партията?
- Защото Лилов искаше него да свали, много преди 10 ноември 1989 г. Ортак му беше Борис Велчев, чийто син Влади е баща на сегашния главен прокурор Борис Велчев. Живков и него прати в девета глуха. Изобщо, бай Тошо, ако имаше някаква слабост в душата, тя беше, че винаги искаше да бъде пръв, най-отгоре. Него вили, имоти и пари не го интересуваха. Интересуваше го властта. Имаше здраво чувство за справедливост, но и там си беше майтапчия.

- Смел човек ли беше Тодор Живков, както и да ви звучи този въпрос?
- Ами аз никога не съм го видял да се страхува от нещо. Нито от партийни интриги, още по-малко от пряка опасност. Ще ви дам пример. Бяхме на ловен излет в ловно стопанство “Борика”, всички са разгънати във верига, не ходят един подир друг, т.е. бай Тошо е сам и зад него няма никой. Изведнъж, както си ходи по пътеката

пред него се изправя огромна мечка

Тя яла къпини, ама от храсталаците не се вижда, и той буквално се натъкнал на метър от нея. Тя се обръща към него и отваря огромна паст. Само че бай Тошо и за миг не се паникьосал, ами веднага свалил пушката и я гръмнал точно в зиналата уста. Ако не е действал хладнокръвно, щяла е да го убие със сигурност, защото мечка се убива само в устата, в главата. Ако стреляш в тялото, нищо не става, защото има дебела кожа и гъста козина, в която се заплита въртящия се куршум. Вечерта личният му готвач бай Христо направи от мечката зелеви сарми с месо, а гардът, който е бил най-близо до случката, още беше блед като мъртвец. Бай Тошо цяла вечер го майтапи: “Айде хапни, бе, Добри, нали си жив, ако не бяхме я убили, сега какво щяхме да ядем?”.

- Кой беше най-преданият човек на Тодор Живков?
- Един от министрите му – Станко Тодоров. Той беше най-скромният и честен човек, ама все някак си го изоставяха при издиганията. Накрая го направиха председател на Народното събрание, но пък той сам си даде оставката заради жена си Соня Бакиш - богата еврейка, която наследи най-голямата фабрика за обувки “Бакиш” преди Девети.

- А кои бяха богаташите преди 1989 г.?
- Коста Цонев и още няколко, но той беше на първо място.

- А Калоянчев?
- А, не, не, той беше далеч назад, първи беше Коста Цонев. Имаше и един министър, забравил съм му фамилията, защото му викахме Цар Милан. Той беше някакъв министър, който примерно изнася сирене, после съобщава, че се било развалило и го изхвърлили в океана, но всъщност го продал до последната трошица. С тия пари купуваше разни дефицитни стоки и ги реализираше у нас или около нас, като правеше луди пари. Само, че бай Тошо го гепи и се чудеше какво да го прави. Ако зависеше от него – съд и затвор. Тия около него викаха: абе, прости му. Той – не. Накрая умува, умува и го прати посланик в Монголия, защото знаеше, че там се яде само овче месо, а оня не може да го понася. Нека му е сега, да види как се краде. Та той и в тия работи си беше майтапчия.

Едно интервю на Славей КОСТАДИНОВ