Хотелиерството и селското стопанство са брат и сестра
<em>Благой Рагин е роден на 8 септември 1945 г. в село Ярлово, Самоковско. Завършил е техникум по обществено хранене. Председател е на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България. Занимава се с ресторантьорство от 25 години и е основател на първото сдружение на частните хотелиери у нас.<br /> </em><br /> <strong>- Как сте в това време на криза?<br /> </strong>- Добре съм, аз съм позитивен човек, прескачам проблемите и гледам напред. Спъна ли се в един камък, гледам да не се блъскам повторно в него. Оптимизмът ми дава кураж, обичам хората, помагам където мога. Защото голяма част от населението не можа да се оправи в този наш преход. Тези, които с голяма радост приеха свободния пазар и демокрацията, доста се опариха. А аз и по времето на социализма бях мениджър, имах опит, започнах да увличам колегите и тези, които успяха да ме последват, що-годе сега добре стоят и в условията на криза. И ако някои са били недоволни от този преход, сега трябва да са спокойни, защото тази криза ще регулира според мен процесите в бизнеса.<br /> <br /> <strong>- Намеквате за силата на естествения подбор, по-слабите ще изчезнат, така ли?<br /> </strong>- Точно. Аз смятам, че управлението на собствеността е по-трудно от придобиването. Ще останат най-добрите &ndash; това е естественият подбор в природата. Най-здравото, най-качественото ще оцелее. Това, което е заченато по най-правилния начин. И когато аз преди 10 години съветвах колегите си да държат част от активите си, към 25 на сто, в свежи пари, те ми се смееха. Но сега вече отчитат, че на свободния пазар има възход и падение. Пазарната икономика е кризисна и ето, убедихме се, че е така. Силен растеж, но трябва да мислиш и за утрешния ден, когато кривата тръгва надолу, трябва да си готов. В момента имам приятели и колеги, които имат активи за милиони, а нямат пари за кафе. <br /> <strong><br /> - Откъде идва тази ваша философия?<br /> </strong>- По моя инициатива през 1988 г. аз бях мениджър в ресторант &ldquo;Панорама&rdquo;, в кв. Симеоново. И по моя инициатива през 1988 г. направихме първите семейни хотели в Симеоново. Един познат другар, Иван Пехливанов, председател на ЦКС, член на ЦК на БКП, идва на обяд в &ldquo;Панорама&rdquo;, гледам го, много загрижен, а голям човек. Нали съм си общителен, му казвам - шефе, нещо не си в настроение, а е празник &ndash; 3 март?! Как да съм, бях при другаря Тодор Живков, ще идва Горбачов през октомври (1988 г.), дай да направим нещо с кооперациите, да му покажем, че работим поновому, да мине вятърът, пък после - пак както си е сега &ndash; ми отговаря той. Властимащите тогава си мислеха, че ще се върне пак централизираният начин на управление на всичко у нас. Казвам му, шефе, спокойно бе, погледни моите съкварталци от Симеоново, издигнаха къщи на три етажа, да са конкурентни на съседите просто, а спят в мазето, за какво бе, джанъм?! Не разбират, че живеят като скотове. Предложих тези хубави къщи да ги превърнем в семейни хотели. Но без да употребяваме думата частни, защото партийните другари щяха да ме унищожат. И успях да убедя трима души, да не ти казвам колко трудно беше. Шопът си е голям консерватор. Но Иван Гарелов тогава ни беше клиент и водеше по БНТ неговата &ldquo;Панорама&rdquo;. Казах му, че имам новина, че откриваме три семейни хотела в Симеоново. И той изпрати репортерката Ина Бояджиева да отрази събитието. И така нататък, дълга и широка е. Но неслучайно в България има бум на туристически хотели. Ако отидете в Букурещ &ndash; там са 80, а ние в София и край нея имаме 300 хотела, големи, малки, всякакви.<br /> <strong><br /> - Каква е тази година за вашия бранш?<br /> </strong>- Само тази година ще направим 3 млрд. евро, докато нашите братя от Сърбия ще имат само 800 млн. печалба. Ясно си е. Имаме уникални условия за туризъм, няма толкова малка страна с толкова природни дадености, от които можеш да правиш пари, няма. Прошетал съм Мексико, цяла Азия, за Европата е ясно, ето четири сезона, рядко населени райони, най-много билки има на квадратен метър в Родопите, имаме най-вкусното месо в Европа, произвеждаме най-вкусните луканки, суджуци, кисело мляко... Нашите гости като идват, търсят тази автентичност. Затова след построяването на магистралите второто нещо, което трябва да направим, е да съживим селското стопанство. Защото българският продукт е уникален. И да не забравяме, че сме на второ място в ЕС по минерални извори. Само че те текат в реките?! Как така, бе. Голям грях! Ако зависеше от мене, като антикризисна мярка щях да дам на този българин, който иска да прави оранжерия, спа център, да си представи бизнес плана и да работи без никаква концесия, но да си плаща данък сгради, да създава работни места. Спа услугите и оранжерийното производство ще станат такъв хит, че няма да внасяме, както е сега, 81 на сто домати, а ще изнасяме толкова. <br /> <br /> <strong>- Ама вие защо не говорите за хотелиерството, а давате идеи и навлизате в чужд двор?<br /> </strong>- Не е така. Това са брат и сестра. Хотелиерството и селското стопанство могат да бъдат локомотивът, да вдигнат стандарта, да повишат покупателната способност, да имаме повече пари за преразпределение &ndash; за вас, за вашата майка, за моята, за децата ни и т.н. Да не сме най-бедните. Що не разбирате? През 1939 г. сме били първи на Балканите, при тогавашните условия, и шести в Европа, сега на мене ми е обидно да имаме най-плодородната земя, с най-много хумус в почвата, да имаме 1/3 естествени гори (в момента 80 евро струва един кубик дърва в Гърция) и да не печелим от това. Само да се прави санитарна сеч, значи милиарди ще влязат в хазната. Защо го казвам - за 1 година 15 милиона кубика се възпроизвеждат естествено, какво пречи 10 млн. кубика да ги изнесем? С минералната вода, ако държавата осигури един товарен самолет, можем да залеем Близкия изток, защото там има петрол, но вода като нашата няма, от ловния, от културния, от селския туризъм също можем да печелим много повече. Унгария прави 500 млн. евро годишно от ловците, а няма никакви планини. Да продължавам ли - защо да не печелим и от културния туризъм &ndash; на трето място сме в Европа по историческо наследство. Сердика е била вторият Рим преди 18 века, културният туризъм може да утрои прихода си. Селският туризъм - като дойдат чужденците, се тръшкат от кеф &ndash; домашна баница, овче кисело мляко с боровинки, те възклицават като деца &ndash; това не може да бъде! Може, може! Официално сме признати за зимна туристическа дестинация на Балканите. Вижте какво става в Чепеларе &ndash; фрашкано е от туристи. А така можеше да бъде на още 20 места. Но при нас е много силен негативизмът. Имаме идеи, но не можем да работим в екип. <br /> <br /> <strong>- Ще кажете ли как са нещата във вашия хотел в Симеоново?<br /> </strong>- В Симеоново, където живея, първо си взех една каравана, продавах кафенце, после си направих ресторантче с 40 стола. А ресторантчето беше ден и нощ пълно. Обзаведох 10 стаички, хотелчето го кръстих &ldquo;Жасмин&rdquo;, на името на моята племенничка, съседите продаваха някакво място и аз го купих и построих още 27 стаи, и пак връщах клиенти. Започнах трето хотелче. С всичко вътре &ndash; сауна, фитнес, конферентна зала, паркинг, наплив голям има, защото при мен двойна стая със закуска и транспорт от летището е 40 евро, такова животно ако намерите някъде в интернет, ми се обадете, нема!<br /> <br /> <strong>- Върви слух, че там е женско царство, вярно ли е? <br /> </strong>- Моята съпруга Виолета страда от една болест, известна като работохолизъм. А аз съм повече по идеите, тя ръководи фирмата, защото аз се занимавам с обществена работа и нямам време, отговарям и за Балканите, там се водя пожизнен президент на Балканския алианс на хотелиерските асоциации (BAHA). Мисълта ми е, че сърбин, македонец и албанец да изберат българин да ги води, си е чудо на чудесата, в нашата история от 13 и кусур века няма такъв случай. Нека историкът Божидар Димитров да потвърди. Аз им помагам, те виждат, че сме по-напред от тях, не се възгордявам. И ме питат &ndash; защо искаш ти и ние да сме добре? Защото няма по-лошо от беден съсед! При мене завистта е нещо чуждо. Аз съм такъв човек, че изпитвам повече удоволствие, когато помагам на хората. Радвам се на чуждия успех. <br /> <br /> <strong>- Вие от какво семейство сте?<br /> </strong>- Селско, естествено. Ние сме от Ярлово, Самоковско. Три деца сме, баща ми се е занимавал с животни, но през 1956 г. дойдохме в София. Тежко беше, никой не ни даваше стая под наем даже. Семейството ми беше пример за съседите, че можеш в даден момент да изпаднеш в трудно положение, но полека-лека с труд всичко се постига. Сега съм от най-успешните не само в моя бранш, но съм и главен спонсор на обществени мероприятия, абе, кой е дошъл при мен и съпругата ми, не е върнат. Знаем откъде сме тръгнали, как сме почнали... Затова винаги гледаме да сме равни с хората, да не се надценяваме и надуваме. <br /> <br /> <strong>- Знам, че вашият бизнес е фамилен, децата ви как се вписват?<br /> </strong>- На децата ми съм им дал по 25 на сто. Касата ни е обща. Имам две момчета, две снахи и една малка внучка, трябва да дойдеш да я видиш, Ивка, на 4 годинки и половина е, и е любимец на целия персонал, който е от 38 човека. За последните 18 години, на колкото е моята фирма, не е напуснал нито един човек от хотела и ресторанта. Къде ще го видиш това. Ние сме всичките едно голямо семейство. Моят рожден ден най-скромно се празнува, за разлика от техните. Аз съм роден с Тодор Живков на една дата &ndash; на 8 септември. Затова може би имам и дар слово. Вече 17 години при мен работят едни бесарабски българки. Тук в ресторанта им правихме сватбите, деца им се родиха, тук ще се пенсионират май. Навремето са казвали, че има чорбаджии изедници и сега ги има, ама аз не съм от тях. <br /> <br /> <br /> <em><strong>Елена КОЦЕВА </strong></em>