Дискриминацията при хората с увреждания е много по-голяма дори и от тази при ромите
Хората с увреждания да имат право на инвалидна пенсия само 5 години, предвиждат промени в Кодекса за социално осигуряване. Те са предложени от социалното министерство като част от идеите за реформа на системата на медицинската експертиза. Всеки човек, който има над 50% степен на увреждане, у нас има право на инвалидна пенсия. Нейният срок изтича с оздравяването на болния. Ако неговите страдания се окажат за цял живот, дотогава е и пенсията му. С новите промени обаче правителството иска максималният срок за получаване на инвалидна пенсия да стане 5 години, независимо че човекът ще е болен до смъртта си.

Променя се и срокът, от който се отпуска пенсията. Досега това беше датата, на която е настъпило увреждането. Занапред се предлага това да бъде датата, на която човек е подал заявление за инвалидна пенсия. Обикновено това става няколко месеца по-късно. Така хората ще бъдат допълнително ощетени от промените. Освен това в проекта се предвижда да се промени изцяло редът, по който се освидетелстват болните. Досегашните ТЕЛК-ове да се занимават само с пенсионерите за стаж и възраст и децата до 16 години, предвиждат пък промени в Закона за здравето. Останалите хора трябва да се поемат от нова структура, която ще се създаде към НОИ, пише в измененията на КСО. Тя ще се нарича
Централна експертна комисия по работоспособността и ще разполага с териториални поделения.

Във всяко едно ще има председател и двама членове. Те ще взимат решение кой каква пенсия да получава. Хора с едно и също увреждане ще могат да получат различни суми, тъй като преценката им ще зависи и от конкретното място на работа на болния човек. Според изчисленията на специалистите издръжката на новите комисии ще струва около 7 млн. лв. на година. Най-вероятно причината за подобни промени е желанието на държавата да си спести разходите за инвалидни пенсии. През 2000 г. личните пенсии за инвалидност в страната са били 323 000, а през 2010 г. - 861 000. Броят на хората с пенсии за инвалидност през 2000 г. е бил 228 000, а през 2010 - 408 000. През 2000 г. съответно разходите за инвалидни пенсии са 244 млн. лв., а през 2010 - 1,3 млрд. лв. Държавата не успя да намали тези разходи въпреки всичките си рестриктивни политики в тази сфера досега. Толкова драстично орязване на права като сега предлаганите изменения обаче никога не е правено.

Какво е да си човек с увреждания в България, и то само на 24 години - възраст, за която сме свикнали да казваме: “Е, животът е пред теб”. За проблемите на хората с увреждания в България разговаряме с инвалида Неделчо Георгиев.


- Г-н Георгиев, в предварителния ни разговор вие настояхте да направим изричното уточнение, че в това интервю ще говорите от свое име, а не като секретар на организацията на младите инвалиди в Разград. Защо?
- В това интервю изказвам моето лично мнение и не говоря от името на организацията - това искам да е ясно. Защото моето мнение не е като това на всички членове.

- Бихте ли се представили на нашите читатели?
- Казвам се Неделчо Георгиев, на 24 години съм и съм човек с увреждания. Учредител съм на организацията на младите инвалиди в Разград. Идеята за организацията беше изцяло моя. Вследствие на работата ми съм се сблъсквал с проблемите на хората с увреждания - не само като председател, но и като човек.

- Имате поглед към нещата и познавате добре проблемите?
- Мисля, че имам обективното мислене като физическо и юридическо лице. Не за друго, а защото като юридическо лице разбрах неща, които като обикновен член на тази организация не е възможно да разбера.

- Бихте ли споделили какви са най-големите проблеми, с които се сблъсквате?
- Първият проблем, с който съм се сблъскал, това е безработицата. Но тя не е следствие от кризата, която уж я има в България, а е факт на

нежеланието на работодателите да се доверят на хората с увреждания

Това е един изключително сериозен проблем за нас.

- А вие работите ли в момента?
- Работя по национална програма.

- Преди това страдали ли сте лично от проблема с безработицата?
- Винаги. Дискриминацията при хората с увреждания е много по-голяма дори и от тази при ромите. Казвам го откровено, защото, ако за едно работно място кандидатства човек с увреждания и такъв в неравностойно положение (няма да конкретизирам какъв), вторият има много по-голям шанс, отколкото първия. Всеки човек с увреждания ще ви го потвърди, защото го е изпитал на гърба си.

- Дори и хора с увреждания, които имат образование?
- Най-вече. Първоначално те се сблъскват с проблема да обясняват за своето заболяване. Защото, когато кандидатстваш за дадена позиция, ако твоят проблем е видим, трябва да обясниш това. А ако не е видим, то документите те издават. И в двата случая се сблъскваш с проблема да обясняваш на “сульо и пульо”, какъв ти е проблемът. Той не те оценява заради качествата ти, които дори още и не познава...

- Не ви подбират по професионални качества, а направо отпадате от класирането по здравословни причини, така ли е?
- Точно така. Категоричен съм в това, което казвам.

- Отношението на обществото към вас, меко казано, не е толерантно... И продължава ли да бъде нетолерантно?
- То никога не е било толерантно към нас.

- И нищо не се е променило напоследък?
- Мъчат се да направят някаква промяна в мисленето на хората, като предлагат, например, на работодателите да наемат хора с увреждания, като евентуално държавата да им плаща осигуровките, заплатата.

- Казахте, че това е първият от проблемите. Какви са другите?
- Другият проблем е, че в България хората с увреждания се възприемат буквално като консуматори, а не като потребители.

- Бихте ли пояснили какво имате предвид?
- Така е направена системата в България. Вместо да бъдем равноправни хора, които имат желание да се развиват професионално и да плащат данъци, като всеки нормален човек, ние сме принудени да чакаме на държавата.

- Това пак е свързано с намирането на работа и реализацията ви?
- Разбира се. Това е най-главният проблем. Отделно и безхаберието на хората като цяло за проблемите ни.

- Имате предвид, предполагам, и достъпът до обществени места?
- Това също е много наболял проблем.

- А в Разград решен ли е проблемът с достъпа до обществени места и институции?
- В нашия град отдавна е решен този проблем. Не го казвам, защото живея в Разград. Имаме си места, където все още няма достъп за хора с увреждания, но те са малко на брой. И това не трябва да бъде общинска задача, а държавен приоритет. Поне аз така мисля.

- Добрата новина е, че все пак в голяма степен този проблем при вас е решен, но в останалите градове не е така...
- За жалост и аз имам информация, че в другите градове

няма нормален достъп до обществени места

- А с достъпа до медицински услуги и консумативи имате ли проблеми?
- Аз лично не съм се сблъсквал с такива проблеми.

- А за ТЕЛК? Казвате, че там има корупция?
- Имам информация, че в ТЕЛК-овете в нашия район, не само в Разград, тече ревизия и да се надяваме тази корупция просто да спре!

- Вие имате ли конкретни сигнали за корупция?
- Да, но не мога да ги докажа, не за друго, а защото, когато се стигне до доказване, хората се плашат. В комисиите на ТЕЛК е хлябът и ножът! Казвам ви го директно, точно и ясно. Защото един човек с увреждания разчита предимно на инвалидната си пенсия.

- И затова няма и официални оплаквания?
- Не мога да кажа, че няма оплаквания, но са много малко. Сигурен съм, че ги има, не за друго, а защото чрез една национално представена организация, с която работим доста добре (Асоциация на родителите на деца, болни от епилепсия) и в частност с г-жа Атанаска Стоянова, се подават такива жалби. За мен хората от тази асоциация са сред малкото, които наистина вършат нещо. Бил съм свидетел, как и през нощта се отзовават за помощ.

- Чрез тази организация ли има подадени сигнали?
- Има, да. По закон, ако официално дадено лице е минало през ТЕЛК и не е удовлетворено от експертното решение, има 14 дневен срок да обжалва решението. Трябва да се изпрати писмена молба до НЕЛК (Националната експертна лекарска комисия). Ние сме съдействали за подобни жалби и все още нямаме сериозни резултати, но има и положителни такива. Да се надяваме след тази ревизия, която се извършва в момента, да има вече по-адекватни решения. Имали сме случаи, когато, например, на човек с ампутиран крайник в ТЕЛК му дават втора или трета група инвалидност, което си е направо смешно.

- Възможно ли е да има и такива случаи?
- О, да! Има и такива абсурди и те не са никак малко.

- Без да споменавате имена, бихте ли обяснили как става самото искане на подкупа? Нали там има комисия, не е само един човек? Как пред 4-5 човека, членове на комисията, се иска определена сума от човек с увреждания?
- Има ли, според вас, камери там, където се приемат от комисията пациентите? Те могат пряко и ясно да кажат колко и кога да се даде този подкуп. Могат да го поискат и в коридора, за това няма проблеми...

- Разкажете какво са споделяли с вас хората с увреждания, на които им е било поискано подкуп. Доколкото разбирам пари се искат открито, пред цялата комисия. Така ли е?
- Да, пред цялата комисия или насаме. Конкретно как става? Човекът с увреждания влиза в ТЕЛК. Правят му преглед, който продължава около 10 минути най-много и в един момент член от комисията му казва директно:

“Ако искаш по-висока група инвалидност, трябва да дадеш толкова пари”

- В какви размери варира тази сума?
- Аз съм чувал за суми от 500 лева и нагоре. Това са ми споделяли очевидци. Но пак казвам, че не мога да го докажа, защото аз не съм бил там.

- Разбира се, правим уточнението, че това са споделяли хора с увреждания с вас, като председател на сдружението на младите инвалиди в Разград. И хората се страхуват официално да подадат жалба или сигнал.
- Ако евентуално по милост (казвам “по милост”, защото те са длъжни да пишат там някакъв процент на инвалидност) са му писали, например, 50 или 60%, при следващото разглеждане може и въобще да не го впишат този процент.

- Как може въобще да не впишат процент на инвалидност, след като човекът видимо е с ампутиран крак?
- Да така е, но това са абсурдите... Точно това искам да ви кажа. Значи, не може на човек, който е с ампутиран крайник, да не му се даде първа група инвалидност с чужда помощ.

- И въпреки това не му се дава първа група инвалидност, въпреки очевидния факт за липсата на един крайник, като освен това му искат и подкуп?
- Не му се дава, да! Карат го през две-три години да се явява на ТЕЛК. Извинявам се, че реагирам така остро на вашия въпрос, но на мен ми е болно, защото това е подигравка с нещастни хора! Разбира се, тук искам да направя важното уточнение, че не слагам всички членове на ТЕЛК под един знаменател. Не всички са такива. Сигурен съм, че има и такива специалисти, на които и 10 000 лв. да им дадеш, няма да престъпят морала си и да накърнят името си на професионалист. Предимно този проблем, по наша информация, е в провинцията - в отделни ТЕЛК-ове. Ние се интересуваме какво става в държавата ни. Получихме информация, че вече е почнало сериозно да се работи по такива куриозни случаи. Не за друго, а защото има и такива случаи, когато и на здрави хора се дава група инвалидност.

- Причината да започнат тези проверки бяха именно такива сигнали за здрави на практика хора, но с група инвалидност.
- Тук вече трябва наистина да се намеси държавата, според мен, защото едно от, бих казал, перата, където държавата се включва, са именно инвалидните пенсии. Трябва да има сериозен контрол, защото това са държавни пари - народът ни си плаща данъците, а хора, които не заслужават тези пари, ги получават, а такива, които наистина имат нужда от тях, не ги получават. Аз имам информация, че по-настоятелни хора (които са ощетени по отношение на пенсията си за инвалидност) дори

са осъдили държавата ни в Страсбург, точно за такива проблеми

И аз, колкото и голям родолюбец да съм, няма да позволя да се подиграват с мен в собствената ми страна. Тук идва и друг още по-голям проблем - защо държавата никога няма пари за инвалидите? Как да има, като част от тях се водят само инвалиди? Някой яде хляба на хората с увреждания. Затова се надяваме този проблем или да бъде решен с някакви радикални мерки, или просто ще продължим да живеем в абсурди. Да не говорим за най-големия абсурд, че ние сме единствената държава, в която инвалидните пенсии са около 100 евро. Познавам хора, които живеят със 123 лв. пенсия на месец. Това е определената им инвалидна пенсия. Тези хора през ден-два са идвали при мен и сме им помагали с каквото можем. Правим срещи със служители от Бюрото по труда и постоянно ги занимаваме с проблемите ни. В Бюрата по труда се предлагат и програми за инвалиди. Те се представят едва ли не като спасителен сал за хората с увреждания. Проблемът там обаче е, че устойчивостта я няма, въртят се едни пари, които просто държавата ги дава, за да социализира в някаква степен хората с увреждания. Но те не решават проблемите, защото я няма устойчивостта. Това е измиване на ръце.

- Искате да кажете, че програмите са ниско платени, краткосрочни са и не решават проблема? Или не всички имат достъп до тях?
- За нископлатените ще ви дам един пример - ако на един човек, който взема пенсия под минимума, му дадеш допълнителна финансова помощ от една минимална работна заплата, той ще бъде на седмото небе от щастие. Програмите просто трябва да бъдат по-ефективни, защото много хора разчитат на тях. А няма достатъчно пари, няма достатъчно програми... Какво правим тогава?

- Обявяват се такива програми непрекъснато и се твърди, че са финансирани.
- По тези програми кандидатстват определен брой хора и наистина си получават възнагражденията. Но това са много малък процент от хората с увреждания. Аз се радвам, че организацията на младите инвалиди в Разград ми се довери и аз по реда, по който си е предвиден, кандидатствах за тази позиция, на която съм в момента. Вече две години, както се казва, хлябът ми е подсигурен. Обаче оттам нататък вече устойчивостта отива по дяволите.

- Т.е. програмата е само за две години и след това не знаете какво ви очаква, какво ще работите и как ще живеете?
- Да, точно така е.

- А изпращали ли сте някакви официални предложения до съответните органи за разрешаване на проблемите?
- Организацията на младите инвалиди в Разград е регионална организация и не е национално представена. Опитваме се нашият глас да бъде чут чрез Асоциацията на родителите на деца с епилепсия. Това е тъжно, но е факт.

- А със Съюза на инвалидите в България не поддържате ли връзка?
- С тях нямаме нищо общо, за жалост. И с регионалната организация на Съюза на инвалидите не успяваме да се сработим - те не ни харесват особено. Но за сметка на това ние сме провели редица благотворителни мероприятия - събирали сме средства и сме правили големи дарения. И резултатът от нашите действия има устойчивост. Не е въпросът какво правиш, а дали има устойчивост в това, което правиш. Искам да кажа и още нещо и се надявам това, което кажа, да стигне и до национално представени организации. Искам да им кажа да направят така, че в тази държава младите хора да започнат да се връщат или ако не могат да ги накарат да се върнат, поне да създадат условия да останат тук тези, които все още не са заминали. Аз съм на 24 години и повярвайте ми, болно ми е да гледам как мои приятели, приятелки заминават извън България да търсят работа, защото тук нямат перспектива.

А за нас, хората с увреждания, нека се замислят по-сериозно за тези програми, с които да насърчат младите хора да създават собствени работни места. Сигурен съм, че има много възможности за решаване на тези проблеми, но оставам с впечатление, че държавата няма особено желание за това.


За инвалидите - менте!

На 28 май 2012 година 19 души се изправиха пред Районен съд-Разград по обвинение, че са използвали документи с невярно съдържание, за да получават без правно основание пенсии за инвалидност от края на 2009 г. досега.

Това са: Севие Мурафова, Ружди Маджунджи, Салиха Осман, Неджмие Фъчъджиева, Мустафа Мухарем, Метин Дживджар, Салиха Наниш, Мелиха Бурукова, Исуф Буруков, Зюлфие Паша, Мустафа Мустафа, Февзие Раимова, Халиме Шакир, Байсе Керван, Метин Мутаф, Салиха Халилова, Цветан Петков, Ремзи Салимов и Завджие Реджеб. Те са успели да вземат приблизително по около 3 000-4 000 лв., преди случаят да стане обект на разследване от страна на прокуратурата. Основната част от подсъдимите са с адреси в Дянково, Цар Калоян и Разград.

С пожизнени решения на ТЕЛК на всички им е била определена инвалидност над 70-80%, въпреки че са в трудоспособна възраст и в прилично здраве.

Тук интересните детайли са два - приписаните им болести не са от естество, което да допуска доживотна категоризация, а всички епикризи са подписани от разградските хирурзи Евгени Генев и Бранимир Мичев. Според приложената по делото документация, подсъдимите са страдали предимно от артроза или тромбоза.

Тройна съдебномедицинска експертиза, изготвена от варненски доценти, показва, че деветнайсетте обвиняеми са здрави или ако имат някакво заболяване, то не е от вид и степен, които да ги прави нетрудоспособни.

С почеркова експертиза пък е установено, че подписите под заявленията-декларации, подадени до РУСО за отпускане на пенсии по болест, са положени лично от тях.

Срещу деветнайсетте подсъдими е повдигнато обвинение по чл. 212 от Наказателния кодекс за използване на документи с невярно съдържание. По закон за това те могат да получат лишаване от свобода от две до осем години.

В началото на май РУСО-Разград спря 266 инвалидни пенсии със съмнение за фалшивост. Тогава от ведомството обявиха, че имат “доказателства за обстоятелства”, които им дават основание да прекратят изплащането на средствата на хора от Разград, Стражец, Дянково, Цар Калоян, Езерче, Манастирци, Раковски, Ножарово, Липник, Киченица, Ясеновец, Самуил, Радинград.
Разпореждането на РУСО дойде във връзка с досъдебно производство на Разградска районна прокуратура за над 300 случая на неправомерно получаване на инвалидни пенсии с фалшиви диагнози от 2009 година насам.

На 20 юни 2012 г. съдия Атанас Христов от Районен съд-Разград присъди максимални условни присъди от три години лишаване от свобода с пет години изпитателен срок на всеки един от деветнайсетте подсъдими по делото за инвалидите-менте.


Цивилизовано и по човешки

Според данни в първия по рода си доклад на СЗО - над 1 млрд. души по света живеят с различен вид увреждания. От тази колосална цифра между 110 и 190 млн. души по света срещат значителни трудности в ежедневния си живот на инвалиди и се сблъскват с бариери на всяка крачка. За инвалидите по света много често не се полагат подходящи здравни грижи и услуги за рехабилитация и възстановяване. Често срещани пречки и за инвалидите в България са дискриминацията, недостъпния транспорт, недостъпните жилищни и обществени сгради, липсата на информация.
  •  Докладът на СЗО препоръчва на правителствата във всички държави по света да съсредоточат усилията си в няколко основни насоки:
  • Да предоставят на хората с увреждания достъп до всякакви универсални системи и услуги.
  • Да инвестират средства в специални програми и услуги за инвалидите.
  • Да приемат национални стратегии и план за действие за хората с увреждания. 
  • Да привличат на работа инвалиди и да осигурят необходимото финансиране за това.
  • Да подобрят информационната си стратегия за данните за броя на инвалидите, както и да повишават информираността за обществото за проблемите на хората с увреждания.