КУМИРИ
Ти ще станеш известна! Ще те обожават и ненавиждат, ще имаш много верни приятели, но още повече врагове. Ще те носят на ръце и ще те тровят. Ти ще си ничия жена, но в един прекрасен ден ще се сдобиеш изведнъж с дузина деца.
Това казала една гледачка на дванадесетгодишното чернокожо момиченце от бедния квартал Сент Луис. То нямало какво да й даде взамяна, но запомнило думите й за цял живот. Живот, пълен с приключения и слава.

Приказна фея
Чернокожото момиче Фрида Макдоналд, по-късно известна като Жозефин Бейкър, която покорява Америка и Европа, идва на бял свят на 3 юли 1906 година в щата Мисури. Баща й Еди Карсън изоставя майка й, когато тя е още бременна, затова детето се смята за незаконородено. Майката не се грижи много за нежеланата дъщеричка, но когато Фрида навършва пет години, на гости им идва добрата фея със странното име “баба”. Феята й разказва една изключително красива приказка, а на сутринта й приготвя вкусни царевични питки, каквито тя никога дотогава не била вкусвала. И идва ден, в който феята отвежда момиченцето в приказното царство.
Колко щастлива е Фрида в тази вълшебна страна, където я хранят до насита, обичат я, разрешават й да дърпа за ухото пухестата котка Блеки. И най-важното - тя може от сутрин до вечер да прави онова, което най-много обича - да пее и танцува. Но бабата умира и момичето трябва да се върне при майка си, която междувременно се е омъжила и има още три деца.

Нейно величество случайността
Многодетното семейство живее в едностайна барака в най-бедния район на Сент Луис. Като най-голямо дете Фрида е принудена да работи от сутрин до здрач, затова оставя училището. Тя мие подове и чисти по къщите на белите семейства и до края на живота си запомня жестокостта и издевателствата, с които й се налага да се сблъсква.
Веднъж, докато търси работа, тринадесетгодишната Фрида се обръща към местния театър. Вземат я за прислужница на певицата Беси Смит. Тя пере роклите й, грижи се за бельото й, поднася й обяд и изпълнява всичките й поръчки. И кой знае колко щяла да се задържи, ако...
Един ден Фрида миела пода в гримьорната и сама не забелязала как започнала да си пее под носа някаква популярна песничка. Метлата се превърнала в неин партньор по танци, а гримьорната - в огромна сцена. Фрида се откъснала от заниманието си едва когато чула зад гърба си гръмки аплодисменти. На вратата стояла Беси Смит и с удивление гледала своята слугиня: “Небеса! Ти имаш божествен глас! Ще кажа някоя добра дума за теб!” След няколко дни, благодарение на протекциите на Беси, Фрида е приета в хора на известния нюйоркски клуб “Котън”. Така започва кариерата й.
През 1921 година петнадесетгодишната Фрида вече е известна като комична танцьорка. След три години, след като участва в “Негърско ревю”, тръгва да покорява Париж. А след година, вече под името Жозефин Бейкър, става звезда на парижкия мюзикхол “Фоли Бержер”, който й носи световна слава.
Жозефин внася в шоуто онова, което очакват от Африка - фриволни песни, темперамент и енергия. За дебютното си изпълнение тя се появява на сцената почти гола - костюмът й се състои от нишки с нанизани перли, малко пера и връзка банани върху бедрата. По време на песента “We have no bananas” тя къса бананите един по един и ги хвърля към зрителите. Париж е в пълен възторг. Така още след първото си изпълнение Жозефин става сензацията на Париж и истинската кралица на “Фоли Бержер”.

А ла Жозефин
Скоро Бейкър става толкова популярна, че американките започват да й подражават буквално във всичко. Именно по онова време става модерен загарът и африканските прически “а ла Жозефин Бейкър”. Черната Венера или Черната Перла, както я наричат американците, става секссимвол на нацията и муза на самата Коко Шанел. През 1926 година законодателката на модата, очарована от темперамента на танцьорката, пуска манекенките си на подиума с късо подстригани коси, приличащи на нейните, и в същите малки черни рокли, като на Жозефин. Именно тази решителна крачка носи на художничката световна известност, а малката черна рокля става символ на елегантността и добрия вкус.
През 1927 година се появява първият филм с нейно участие - “Жената от “Фоли Бержер”. Следват “Сирената на тропиците”, “Зу-зу”, “Принцесата на там-там-а” и “Лъжлива тревога”. Хонорарите на Жозефин са най-високите в Европа.
Личният живот на младата танцьорка обаче не е толкова добър. “През 1929 година се запознах с принца наследник Адолф, бъдещ крал на Швеция - пише Жозефин в дневника си. - Той влезе в гримьорната ми, усмихна се и аз разбрах, че загивам. Говорихме си за глупости, но очите ни красноречиво говореха за любов. Знаех, че между нас не може да има нищо, тъй като принцът беше женен, но онази вечер му изпратих телеграма с една-единствена дума: “Кога?” На следващата сутрин на масичката ми вече лежеше лаконичният отговор: “Днес!”
Вечерта вече бях в личната му спалня в железопътния вагон на Адолф. Позлатени мебели, копринени килими... но най-много от всичко ме порази огромният белоснежен креват във формата на лебед, купен по неговите дум, специално за това, “да подчертава красотата на шоколадовото ми тяло”. Аз се съблякох и се мушнах под одеялото, но във вагона беше толкова студено... Принцът, за да ме сгрее, сложи на дясната ми ръка великолепна гривна с брилянти. Аз се разсмях и отбелязах, че втората ми ръка все още не се е стоплила. Явно той не беше очаквал други думи от мен, защото веднага извади от джоба си друга гривна, също като първата, и я сложи на ръката ми.
Но и този роман, уви, не ми донесе щастие. Ние прекарахме един чуден месец в двореца на принца, а след това се разделихме, за да не се видим никога повече. Започва да ми се струва, че цветът на кожата ми и професията ми са ме обрекли и аз цял живот ще бъда любовница, а не съпруга.”

Личен враг на Гьоринг
Избухва Втората световна война. Бейкър продължава да излиза на сцената почти до падането на Френската Република през 1940 година, а след това става активна участника във френската Съпротива и член на доброволната организация “Свободна Франция”. Известно е, че артистката е пътувала със секретни мисии из Европа (освен всичко останало е била ценен агент на Управлението на стратегическите служби на САЩ, създадено през годините на Втората световна война и превърнало се в предшественик на ЦРУ), работела в Червения кръст, била на разположение на така наречения женски спомагателен корпус на френските военновъздушни сили и за заслугите й към Франция е наградена с Военен кръст и Ордена на Почетния легион. Дейността й против нацистите е толкова успешна, че самият райхсмаршал Гьоринг я провъзгласява за свой личен враг и издава заповед да бъде ликвидирана. Вражеските агенти тръгват към ресторанта, където вечеря Черната Перла, но госпожа Случайност отново показва благоразположението си към Бейкър.
Цял месец Жозефин е на границата между живота и смъртта, не става от леглото, не познава близките си. След отравянето тя загубва разкошните си коси и зъби, но все пак оздравява и постепенно започва да се възстановява. За да се избегне повторно покушение срещу звездата, се пуска слух, че кралицата на “Фоли Бержер”, несравнимата Жозефин Бейкър, е починала в Мароко от някаква екзотична болест. С надежда да преживее бурята, тя се заселва в малка къща в Казабланка, откъдето снабдява с пари привържениците на Шарл де Гол.

Многодетна майка
След войната Жозефин отново се връща на сцената. В краката й лежат Париж и цяла Европа, но не и Съединените щати. В родината й я посрещат хладно. Изпълненията на чернокожата певица се провалят много често, но Жозефин намира начин да докаже на расистите, че цветът на кожата и националността нямат толкова голямо значение и че най-важното в този живот е любовта.
През 1953 година заедно със съпруга си Жо Буйон тя осиновява малкия японец Акио и корейското момченце Джанот, а след още няколко години двамата стават родители на една дузина дечица от различни националности - французи, финландци, африканци, евреи, индийци и араби. Така екстравагантната Бейкър започва да се проявява в друго - ако си купува обувки, купува направо двадесет чифта; ако й трябват домашни животинки, взема по три или четири. По едно време, без да се броят кучетата и котките, в дома й живеят змия, свиня, гъска и гепард. Всичко това препълва чашата на търпението на Жо Буйон и той я напуска. На помощ й се притичват майка й, природеният й брат, сестра й и деверът й. Но парите й се харчат по-бързо, отколкото тя може да печели. Скоро многобройното семейство остава без средства за съществуване. През 1969 година домът на Жозефин е продаден на аукцион. Тя барикадира вратите и не допуска новите собственици, докато не я принуждават с полиция. Цял ден многодетната майка и всичките й деца седят пред прага на бившия си дом. “Най-печалното беше - пише тя по-късно, - че вътре останаха перуките и изкуственото ми чене.”
След известно време Жозефин отново започва да излиза на сцената, дава по седем представления седмично, билетите за концертите й се разпродават за няколко месеца напред. Въпреки напредналата си възраст тя отново се превръща в символ на мечтите на всяка жена, в богиня на танца и модна законодателка. Пред такъв напор не устояват дори американците. Скоро Жозефин получава покана да танцува в Карнегихол. САЩ са покорени, но след завръщането й от триумфалното й турне тя получава сърдечен пристъп, от който не се оправя.
Черната Перла умира през пролетта на 1975 година на 68 години. Двадесет хиляди души вървят по улиците на Париж, за да стигнат до гроба й, без да обръщат внимание на отвратителното време. Погребват я в гробището “Пер Лашез” с военни почести. В чест на бившето бедно момиче от негърското гето са дадени 21 оръдейни залпа.