Боря се за трансплантация на бъбрек в Австрия, защото тук успешните са малко
Христо Георгиев е само на 27 години и има спешна нужда от бъбречна трансплантация. През 2009 г. постъпва в УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ” с тежката диагноза гломерулонефрит в напреднал стадий. Бъбреците му отказват да работят и през последните 3 години ходи три пъти седмично на хемодиализа, изтърпява множество операции за съдов достъп, за да се извършват процедурите по пречистване на кръвта, много болка и мъка за него и за близките му. Единственият изход е бъбречна трансплантация и се записва в националния списък за чакащи. Заради рядката си кръвна група (0-) шансовете му за подходящ донор са нищожни. Баща му иска да стане такъв, намират клиника в Австрия, която се съгласява да направи трансплантацията срещу 67 000 евро, но за съжаление не разполагат с тази сума. Ето покъртителния разказ на един млад мъж, за когото всеки ден отлагане на тази операция звучи като присъда.

- Здравейте, г-н Георгиев! Как се чувствате в момента?
- Здравейте! Физически се чувствам слаб, но психически съм много добре – приятно е да усетиш подкрепата на толкова много хора.

- Кога и как ви беше поставена диагнозата?
- През септември 2009 г. започна да ме боли глава постоянно и майка ми провери кръвното. Беше 180 на 120, което е изключително високо. Не спадна през целия ден и постъпих в болницата в Етрополе. Кръвните изследвания показаха повишени нива на креатинин в кръвта, сочещи за бъбречно заболяване. Пратиха ме в нефрологията на ИСУЛ в София. След бъбречна биопсия ме диагностицираха с много тежка хронична форма на бъбречно заболяване – гломерулонефрит в напреднал стадий.

- Какво точно представлява заболяването ви?
- Заболяването е хронична бъбречна недостатъчност. Води се автоимунно заболяване, което е вследствие на неправилното функциониране на имунната система. Различните инфекции и вирусни заболявания през годините отключват генерирането на много антитела, които в крайна сметка атакуват бъбреците. Процесът е необратим и когато е хроничен, като в моя случай, лечение няма.

- Какъв беше животът ви преди поставянето на тези диагноза и какъв е сега?
- Животът ми преди заболяването не беше песен – имал съм много трудности като всеки човек, но нещата се получаваха добре за мен. Бях започнал да си уреждам живота лека-полека. Имах стабилна работа, намерих си много свястно и добро момиче и мога да се похваля, че имам много, и то добри приятели, истински хора. Сега, въпреки че гореизброените неща са си същите, животът е доста по-мрачен.

- Как протича лечението ви до момента и какво включва?
- Лечение не е съвсем правилното определение – хемодиализата е по-скоро временна подготовка на организма за евентуална трансплантация.

Диализата не лекува нищо,

тя просто пречиства кръвта вместо бъбреците. Състоянието ми в момента включва хемодиализа 3 или 4 пъти на седмица, ежедневно приемане на лекарства за кръвно, за понижаване нивата на фосфор, за повишаване на хемоглобина и периодични добавки от желязо. Трябва да внимавам какво ям, както и да ограничавам приемането на течности, което е много мъчително за мен.

- Как се справяте с това?
- Справям се, нямам избор. След диализа се чувствам много отпаднал и трябва да си легна, нищо друго не мога да правя. За да се провежда диализа, пациентът трябва да има хубав съдов достъп с висок дебит на кръв, с което имах проблеми. Достъпът се осигурява чрез т.нар. фистула. Това е операция на ръката, с която се “връзват” артерия и вена, като се получава голям дебит на кръв. Моите съдове са слаби и фистулата ми отказа за 1 година. След това ми правиха протеза на крака, която е на същия принцип като фистулата, само че се използват изкуствени съдове, за да се направи връзката. Протезата се развали за 4-5 месеца, направиха ми нова, която също изкара толкова, и накрая ми сложиха т.нар. пермкат – маркуч, вкаран в артерията в областта на врата и стигащ до сърцето. Диализата се прави през този маркуч, който постоянно стърчи от тялото и е изключително неприятен и неудобен.

- Колко струва на месец лечението ви и какво включва?
- Една хемодиализа е в порядъка на 200 лв., т.е. около 2400 лв. на месец, които се поемат от Здравната каса. Лекарството за нивото на фосфора се поема отново от там, иначе е около 500 лв. на месец. Лекарствата, които сам си купувам, са около стотина лева. Финансирам се за тях главно чрез работата, защото

инвалидната ми пенсия е около 100 лв.,

което е подигравка. Когато се налага, родителите ми помагат, разбира се. Слава богу, хемодиализата и най-скъпите медикаменти се поемат от Здравната каса. Иначе държавата гледа на нас като на ходещи трупове.

- Какво е необходимо, за да се възстановите напълно?
- Чудо! Пълно възстановяване е невъзможно, най-добрият вариант е трансплантация, след която цял живот се пият имунопотискащи лекарства, за да се предотврати отхвърлянето на чуждия орган. Трябва трансплантираният много да се пази от инфекции и органът средно издържа към 15 години, но все пак този вариант е стотици пъти по-добър от хемодиализата.

- Баща ви иска да стане донор. Как се стигна до това решение?
- Родителите ми още от самото начало искаха да са ми донори, но аз им отказвах. Рискът за донора е малък, но въпреки това не исках да има и най-малката възможност някой от тях да го застигне съдбата ми. Но след редицата операции и адски, наистина адски мъки, се съгласих баща ми да ми стане донор. Направени са му всички общи изследвания, за да се види дали е достатъчно здрав, за да бъде донор. Сумата за трансплантацията в клиниката в Австрия е 65 000 евро, а с транспортните разходи ще в около 67 000 евро, като до сега съм събрал 26 000 евро.

- Получихте ли някаква помощ от държавата?
- Абсолютно никаква помощ не съм получил, няма и да получа.Подал съм молби за финансиране в НЗОК и в Комисията за лечение в чужбина, но 100% ще ми бъде отказано. Операцията може да ми бъде направена и в България и Здравната каса ще поеме разходите. Но за съжаление

сме далеч от развитите страни в областта на трансплантациите

и успешните са нищожно малко. А и за три години обикаляне по болници се нагледах на некадърност, корупция и липса на какъвто и да било морал. Не мога да поверя живота си и този на баща ми на тези хора.

- Какви са рисковете за здравето ви, ако трансплантацията се забави?
- Ако се забави операцията и диализата продължи много години, всички органи се увреждат, организмът отслабва много, органите и костите калцират. Хемодиализата, неспособността на организма да отделя течностите и високото кръвно налягане натоварват сърцето много, докато дойде неговия край... Хората на хемодиализа умират най-често именно от заболявания, свързани със сърцето.

Ако успея с трансплантацията, ще ценя живота много повече от преди и ще живея по-здравословно. Човек разбира колко ценно е нещо само когато го загуби. Ако имам късмета да си го върна, ще го ценя повече.

- С какви проблеми сте се сблъсквали?
- От къде да започна... Достъпът до който и да било кадърен доктор е ставал чрез много връзки и с пари. Корупция или не, когато човек е притиснат и става въпрос за живота му, няма избор и дава под масата. Това е истината за българското здравеопазване и който се е сблъсквал с него, го знае много добре.

- Къде намерихте най-голяма подкрепа?
- Най-голяма подкрепа получих от приятелката си. Семейството и приятелите ми също ме подкрепят и винаги са до мен. Но човекът, който ме крепеше и продължава да ми дава сила да се боря и да продължавам тази агония, е тя.



Дарителски сметки:

В лева: BG89FINV91501315514076
В евро: BG40FINV91501315514085
BIC: FINVBGSF
Първа Инвестиционна Банка
Титуляр: Христо Павлов Георгиев
Дарителски SMS с текст на латиница:
DMS HRISTO на номер 17 777 за всички оператори за 1.20 лв. с ДДС.