От 30-40 години съм все разочарован, изповяда се българският Том Джоунс
Борис Гуджунов няма нужда от представяне, защото е от творците, които са оставили трайна диря след себе си. Естрадният изпълнител от години не дава интервюта. Появява се на публични места крайно рядко. Здравето му е влошено, но по-лошото е, че надеждата му е пред изчерпване.

От години българският Том Джоунс страда от тежък диабет. Неотдавна получи инфаркт, има и още куп мъчителни заболявания. Самият певец няма обяснение защо от младини е станал жертва на захарната болест. Отдава го на стреса след самолетната катастрофа на летище София през декември 1971 г., когато едва оцелява, скачайки от горящата машина с полуживата Мария Нейкова, докато тяхната близка приятелка и колежка Паша Христова и половината оркестър “София” загиват в пламъците. Подозира обаче, че диабетът може да е бил отключен и от ваксината срещу жълта треска, направена му преди фаталния полет. Любопитен факт около катастрофата сподели в свое интервю пред “ШОУ” Христо Кидиков - той заяви сензационно, че мишена на атентата всъщност бил самият Тодор Живков, който е трябвало да лети с този аероплан.

След кървавата драма шепата оцелели подписват декларация пред ДС, че няма да огласяват никакви подробности и че се отказват от имуществени претенции към държавата. На Гуджунов са подхвърлени някакви си 2500 лв. обезщетение за багажа и апаратурата.

“След катастрофата ми се случиха само лоши неща. Затворих се в себе си, загинаха близки приятели и колеги и всичко тръгна наопаки. Оттогава станах друг човек. По-миналата година пък получих инфаркт. Имам запушване на предните артерии на сърцето на три места. Получих инфаркта една сутрин и с „Бърза помощ” благодарение на приятелите ми Богдана Карадочева и Борислав Грънчаров ме закараха в Правителствена болница.

От инфаркта обаче получих кардиална астма, която ме съсипва. Всеки ден усещам, че умирам! Не мога да дишам! Нямам сили! Когато изляза от къщи, на стотния метър краката ми почват да се подгъват. Студеният въздух през зимата много ми пречи. Имам и стеснение на аортата. Щом полегна, се задушавам и се налага да се изправя. Будя се в 4 сутринта и до 6 не заспивам”, оплака се пред в. „Доктор” Борис Гуджунов.

Чаровникът с кадифения глас е „приютил” в душата си твърде много разочарование. Твърде много болка. И физическа, и емоционална. И за това се е скрил от феновете си и медиите. Но единствено пред репортер на „ШОУ” популярният изпълнител направи изключение. Ето и откровената му изповед:


- Здравейте, г-н Гуджунов, как сте? Радвам се, че имам възможността да си поговоря мъничко с вас. Разбрах, че не желаете от години да давате интервюта. Дистанцирали сте се максимално...
- Здравейте. Точно така е. Нямам желание. Няма смисъл да говоря, да давам интервюта, кой го интересувам аз? Не виждам смисъл...

- Как така кой го интересува за вас?! Цяла България, която ви цени и като творец, и като човек!
- Да, благодаря ви много за думите, но мисля, че никой не го интересува как съм. Никой не се вълнува какво мисля или не мисля. Примирил съм се. А и не разчитам ситуацията да се промени. Това е.

- Защо с това отрицание? Аз не мисля, че сте прав, защото има много хора, които искрено се интересуват как сте.
- Вие навярно се интересувате. Но ползата е никаква. Поне не в тази държава. Много голяма част от хората са малоумници. Съжалявам, че го казвам. Положението е лошо, много лошо!

- Разочарован сте много...
- Ох, така е, да. И не е отсега. Още от преди 30-40 години тая разочарование в себе си. Хората, които знаят малки подробности от моята житейска история, няма да се зачудят защо съм така разочарован. Няма как да е иначе, разбирате ли?! А и разочарованието, когато дойде веднъж, просто няма начин да си отиде завинаги.

- Нищо ли не може да го компенсира, дори частично?
- Не... Не може. Нищо не може да повлияе вече.

- Тъжно е, че сте толкова дълбоко обиден на България. Поне такова усещане създавате с тези думи в мен. Напомняте ми за някои от големите български композитори, сред които са Найден Андреев, Иван Пеев и други, които са възмутени от случващото се у нас и не желаят повече да творят за родината си...
- Правилно е усещането. А те са абсолютно прави. Това отношение не е нормално. Малоумно е! Не е за творци. Не е дори за хора.

Отвратително

Аз дори съжалявам, че съм станал известен, честно ви казвам.

- Съжалявате, че сте станали известен ли? Но защо? А и съдбата човек не си я избира сам, може единствено да й повлияе в даден момент...
- Права сте. Но аз наистина съжалявам към днешна дата, че съм така популярен. Защото, когато човек е млад, прави грешки. После минава време и си дава сметка за тях. Разочарован съм. И знам, че просто няма как да започна отначало. Вече е невъзможно...

- Съдба...
- Да, съдба... Тежка.

- Предполагам, че едно от нещата, които са най-силно отлежали в душата ви, е зловещата самолетна катастрофа на 21 декември 1971 г., когато загина Паша Христова и още много други ваши колеги и приятели. Вие сте сред малцината, които остават живи като по чудо. Това не ви ли говори нещо? Има хора, които просто получават още един шанс и вероятно са погалени, целунати от Господ...
- Това е чудесно, да... хубави думи. Но - дотук. Вие сте млад човек, вярвате в нещо, това е чудесно. Продължавайте, но при мен нещата стоят по друг начин.

- А как сте със здравето? За душевното и емоционалното ви състояние ми стана ясно...
- Зле съм.

Доста съм зле физически

Има много информации за моето здравословно състояние, които напоследък се пишат. Трябва да ви кажа, че много от нещата са откровена измислица. Но сега, понеже си говорим и вие ме питате, ви определям здравето си с тази дума - „зле”. И тя илюстрира всичко останало. Съжалявам. Изморих се. И може би трябва така да приключим и нашия диалог. Вие сте приятно момиче, но аз съм вече твърде изморен от всичко...

- Пожелавам ви здраве! И – направете още един опит да гледате по-оптимистично на живота, защото не вярвам всичко в него да е лошо. Може би има и нещо хубаво, което предстои за вас...
- Благодаря ви за топлото отношение. Може би има... (усмихва се). Ще видим. Всичко най-добро, успяхте да ме накарате да се усмихна.

Едно интервю на Анелия ПОПОВА


СЪНУВАЛ СМЪРТТА НА 13 СВОИ ПРИЯТЕЛИ!

По повод катастрофата на 21 декември 1971 Гуджунов си спомня, че е сънувал как една жена се навежда над него и му казва да не тръгват на път 13 души. Впечатлен, той пропуснал един полет, но явно съдбата е била по-силна от него. Оказало се, че сънят му е бил пророчески, тъй като на фаталната дата за турнето в Алжир заминават точно 13 певци и музиканти!!!


ДОСИЕ

Борис Гуджунов е роден на 22 май 1941 г. в Пазарджик. Завършва ВИТИЗ "Кръстю Сарафов" и едновременно Школата за естрадни изпълнители при Българското национално радио. За кратък период от време е солист на “Сребърните гривни”. По-късно е вокалист на оркестър "София". Прави гастроли в Русия, Полша, Сърбия, Турция, Германия, Италия, Куба, Алжир и Япония. Той е един от малцината, които остават живи в самолетната катастрофа на 21 декември 1971. За дълъг период от време след това изчезва от сцената. През 90-те години Гуджунов, заедно с Борислав Грънчаров и Боян Иванов създават триото "Бо Бо Бо". През 1998 г. получава Голямата награда "Златният Орфей" за цялостно творчество.