СЪДБИ
Ученият навърши 85 години. Честито!

Всяка неделна утрин точно в девет часа на началната спирка на автобусите за Владая се събира групичка от заклети туристи. Най-възрастният от всички е академик Никола Попов. Другите може и да отсъстват, но той е там и винаги е най-отпред на групата при изкачването по стръмните пътеки.

Ако се случи по-младите да се уморят и да поспрат на бивак преди билото и повече да не ходят нагоре, академикът ги зарязва и сам преваля най-високия люлински връх Дупеница и се спуска по обратните планински склонове до Мало Бучино.
Бай Кольо - така го наричат и млади, и стари. Животът му е наситен с превратности и хич не е бил лесен, днес на 85 години духът му е висок, а умът бистър.
Рожденикът се появил на бял свят на 8 януари 1922 г. в с. Филиповци, Трънско. Семейството било много бедно, а баща му - миньор в Перник, едва изхранвал многобройната си челяд - три дъщери и трима синове. Най-малкият му син Кольо дори не го помни, защото таткото се споминал млад.
Академикът тръгнал на училище в Трън и всеки ден изминавал пеш 16-те км до школото и обратно. Като юноша вироглавият хлапак, който учел в Трета мъжка гимназия в София, участвал активно в антифашистката съпротива. Действал като нелегален, бил заловен и осъден два пъти на смърт. Присъдата не била изпълнена, защото бил непълнолетен. “Един от най-тежките ми периоди по онова време беше преместването ми от Централния затвор в затвора в Скопие, спомня си днес той.
ЕДНА ВЕЧЕР НИ ИЗКАРАХА КЪМ 400 ЗАТВОРНИЦИ ПО НАЛЪМИ И С ВЕРИГИ
Никой не ни каза къде ще ни местят и какво ще стане с нас. Закараха ни на гарата, а после с влак до Скопие в затвора Казни завод. Беше страшен студ. Тогава мислех, че това е краят.”
По-късно Кольо бил преместен в затвора в Горна Джумая. Успял да избяга от там по щастлива случайност през 1943 г. Присъединил се като партизанин в Горноджумайския отряд. На 18 юли 1944 г. пламенният младеж заедно с десетима партизани е обкръжен от войници и жандармеристи в Рила. Разразява се люта битка, нему - секретарят на РМС в отряда, е поръчано да поддържа огъня и прикрива другарите си, докато се изтеглят. Кольо обаче бил тежко ранен над коляното. Започнал да пълзи по склона, но загубил съзнание и така не успял да се изтегли.
РАНАТА СЕ ВЪЗПАЛИЛА И ТОЙ ОСТАНАЛ В ПЛАНИНАТА МЕЖДУ ЖИВОТА И СМЪРТТА
През това време приятелите му решили, че той е загинал, и се простили с него, както повелява традиционният ритуал. Било му писано обаче да живее. На 1 август, четиринадесет дни след битката, трима партизани го откриват случайно в планината в безсъзнание, с температура и гноясал крак.
След 9 септември куршумът, заседнал в костта му, е изваден и Кольо се възстановява. Започва работа в София като комендант на Дирекцията на милицията. Сърцето му обаче го теглило към знанието и той се записва студент в СУ “Климент Охридски”. Завършва агроикономика, след което защитава докторска дисертация в Москва. Връща се в България и се отдава изцяло на научна дейност, като същевременно преподава в нашата Алма матер.
През ноември 1987 г. настъпва драматично развитие в кариерата на видния учен. Популярен със своите разработки в областта на стоково-паричните отношения и действието на икономическите закони, той има революционно виждане за развитието на социалистическото стопанство.
“Предстоеше общо събрание на партийната организация. Бях направил вече няколко изказвания за това, че икономиката ни е в криза. По този повод ме поканиха да се изкажа. Станах и пред почти 2 хил. души казах, че нашата социалистическа икономика върви надолу и от година на година затъваме. Развих мислите си, като подчертах, че не може управлението да бъде административно, а трябва да развиваме стоково-пазарна икономика.
Не само ние, но и всички останали страни от соцлагера. Поясних, че сме извън световната икономика и търговия”, разказва академик Попов.
Присъстващите в залата го подкрепят, но властта не харесва неговото виждане и го уволняват дисциплинарно от университета, изключват го от партията заедно с други университетски преподаватели, дръзнали да критикуват политиката на тогавашните управляващи.
“Извикаха ме на следващия ден и ми казаха, че съм уволнен и трябва незабавно да напусна кабинета си. Възникна остър спор, с мен бяха още четирима колеги. Един от тях се покая, а останалите ни изгониха. Аз отказах да напусна кабинета си и съм тук до ден днешен”, пояснява ученият.
Три години по-късно рухва Берлинската стена. Тогава група преподаватели предлагат професор Попов да бъде признат за академик. Съветът на СУ ”Св. Климент Охридски” му предлага ректорското кресло. За Никола Попов то никога не е било цел и той отказва. Въпреки това бива единодушно избран за ректор на Алма матер. Още с встъпването си в ректорския кабинет
АКАДЕМИК ПОПОВ ДАРЯВА ВСИЧКИТЕ СИ СПЕСТЯВАНИЯ, РАВНОСТОЙНИ НА ЦЕНАТА НА ДВА АПАРТАМЕНТА, НА РОДНИЯ УНИВЕРСИТЕТ
С настъпването на демократичните промени в най-тежките години на прехода, когато студентите вдигат барикади и стачкуват, той е неотлъчно на работното си място. Студентка от първи курс не го пуска да влезе в университета, а на входа е подложен на псувни и ругатни.
“Преживял съм такива унижения по това време, че не ми се говори за това”, споделя той.
Днес той продължава да работи упорито всеки ден от ранна утрин до късна вечер. Върхово постижение в научното му творчество е двутомникът му “Капиталът срещу капитализма”. Академик Попов е високо ценен не само в България, но и чужбина. Преди месец бил лично поканен в Русия на среща на всички министри на културата от славянските страни. Делегати са общественици, хуманитарни учени, много дейци на културата и изкуството. Всички единодушно го избират да ръководи международната среща, а по-късно да обсъди проблемите на славянската култура след влизането ни в ЕС с Путин.
“Озовах се в Кремъл, където бях един от тримата, които Путин прие. Церемонията беше впечатляваща. Казах му от името на всички славянски народи, че трябва с всички сили да се борим за запазването на идентичността си.”

Любен ДЕСЕВ