Радостта на живота е да печелиш и да раздаваш, човек не може да има целия свят, казва ексцентричният художник
Принц Папа Жан е ексцентричен художник, писател, режисьор и лечител. Бил е социален служител, бетонджия, залесител, комсомолски секретар, икономист. Има висше образование с много специалности и квалификации. Пее, свири на китара, композира. Майстор на спорта по туризъм, занимава се с борба, културизъм, плуване, триатлон, източни бойни изкуства, йога. Дошъл на бял свят в Асеновград с името Иван Николов Георгиев. За него покойната баба Ванга е казала: &bdquo;Ша та бъде, а другите ша та следват&rdquo;. <br /> <br /> <em>В сексуално отношение Папа Жан се определя като трансконтинентален хищник. През 2000 г. се жени за руска депутатка - Алла Красникова. От първата си жена Мария има две дъщери и внуци. А с голямата си любов Ирина Делина се запознава в един асансьор в НДК, отивайки на лекция на Материус Розенкройцер (Тимен Тимев - философ, психиатър и писател), който от дълги години живее в САЩ и е неин съпруг. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>Папа Жан, в Родопите, където ти си роден, чух една легенда за мъж, който бил потентен почти да своето столетие. Мислиш ли, че е възможно?</strong><br /> - Ами да, и дядо ми е направил баща ми на 86 години, а баба ми го ражда 55-годишна. Родила го и го е отгледала при това! Аз например винаги съм възбуден, при мен няма невъзможни неща, винаги съм еротично настроен. Слава Богу, аз се радвам на възможности. <br /> <br /> <strong>А тази история със самолета, който си купил, истина ли е?</strong><br /> - Това беше една от най-големите трагедии, които са ми се случвали в живота. Отидох, купих го и после тръгнах нещо да правя до града. Връщайки се към летището, видях как самолетът излита и пада с пилота и сина му на борда, заби се в земята. Скочих, извадих детето, изтръгнах и баща му със седалката и коланите, а при падането ми заедно с ранения самолетът се взриви. Детето почина в колата ми, обгоряло, страшна трагедия, много зловещо. <br /> <br /> <strong>Смъртта ли е най-голямата човешка трагедия?</strong><br /> - Смъртта е неизбежност - който се е родил на тази земя, ще стигне до смъртта. Но преждевременната смърт е нелепост. <br /> <br /> <strong>Помагаш на бездомници. Защо го правиш? <br /> </strong>- На 20 години, тогава бях студент в Свищов, станах един от най-богатите хора в държавата. Отгледах един старец, който ми завеща огромно имущество. Казваше се Коста Халачев. Той почина на 87 г. и ми остави цялото си наследство. Тогава просто си дадох обет, че с част от парите и въобще в живота си бих желал да помагам на възрастни хора, да направя домове за старци, за сираци. Много е страшно да остаряваш в България. За радост, вече има старчески домове в България, но са много малко. <br /> <br /> <strong>Откъде идва у теб това вечно желание да помагаш на другите?</strong><br /> - Човек не може да има целия свят, трябва да даваш на хората. Това е добродетел, аз съм наследник на Орфей, цялата ми рода е от Родопите, от Хвойна. Моят прадядо Иван е изградил едни от първите мостове по пътя към Смолян. Уникален човек! Другият ми прадядо е от първите майстори на гайди, дядо Петко. Може би генетично са свързани нещата. Майка ми е много трудолюбив човек. През целия си живот е работила по 2 смени, по 20 часа в денонощието, за да може да ни издържа, да ни изучи. Изключителна жена. Тя работеше като технолог в консервен завод. И аз съм от такова тесто замесен, идва ми отвътре, не мога да мързелувам.<br /> <br /> <strong>Вярно ли е, че Силвестър Сталоун си купил картина от теб?</strong><br /> - Силвестър си хареса една невероятна картина - стълбата на познанието и човекът как върви през пясъчния часовник и стига до главата на Дон Кихот, до вечно търсещия човек, който минава през всички сфери на познанието... Остана много доволен, понеже е художник, уникален човек. Аз даже не можех да повярвам, че се докосвам до него, пощипах го по рамото, по ръката. <br /> <br /> <strong>А внуците?</strong><br /> - Внуците растат, най-малката Александра е на 4 години, а най-големият носи моето име, само на него съм дал титлата Принц Папа Жан. Суетен съм, не мога да избягам от прожекторите, не мога да избягам от славата, не мога да избягам от радостта, която носи славата и хората, с които се срещаш. <br /> <br /> <br /> <strong>Ралица ГЕОРГИЕВА<br /> </strong><br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br />