• Неговите брилянтни текстове и до днес остават ненадминати • От екрана ни заливат с неграмотни преводи, обичаше да казва съвършеният перфекционист
Помня, че като деца тичахме подир неговия автомобил “Опел Адмирал” по улица “Будапеща”. Една дебела черна кола, със седалки от червено дърво и кожена червена тапицерия. Истинско чудо и лукс за петдесетте години на миналия век. Понякога ни качваше до следващата пресечка.

Ама кой ти е знаел тогава, че благодарение на “чичо доктор”, както му викахме по роднински на чичо Динчо, сме държали в ръцете си преведени на български “Приказките на Братя Грим”, книгите на Ерих Кестнер, приказките на Вилхелм Хауф, чели сме за пакостите на Макс и Мориц и за джуджето Дългоноско. Защото точно Димитър Стоевски е човекът, направил брилянтните преводи, които и до днес остават ненадминати.

Братовчед ми Радко Чолаков, негов единствен наследник и син на брат му Георги, ми разказа някои неща около прочутата му кола, известна на цяла София през петдесетте години.

Регулировчикът пред Народното събрание, още като го виждал, че се задава от завоя на улица “Раковски”, се приготвял да му даде път

Толкова рядко са минавали коли, че си е било истинско зрелище.

Когато пристига от чужбина като дипломиран лекар, той бърза да се похвали на баща си Стойо, занаятчия – леяр, отгледал четири деца и им дал отлично образование, че още в Грац при него са идвали емисари от Канада. Настойчиво го увещавали да замине да работи при тях, там ще има всичко и ще бъде на почит.

Баща му Стойо така му се разсърдил, че дълго време не му говорил. Как е могъл дори да си помисли, че няма да се върне да работи в родината си!?

Ето такива са били в началото на миналия век бащите - патриоти и българи

Да добавим, че от потеклото на панагюрския род е и неуморният събирач на български фолклор Васил Чолаков, той е брат на Събо, прадядо на преводача.

В продължение на 50 години всички са чели големите произведения на Гьоте, Шилер, Хайне, Стефан Цвайг, Томас Ман, Брехт, Кафка, Дюренмат – 80 книги, в превод на Димитър Стоевски. Превел е и Тургенев в 12 тома, пиеси от Ибсен, Лопе де Вега, Молиер, Брехт, Шилер за театралните сцени в София, Бургас, Русе, Варна, Шумен. Реномирано издателство като “Колибри” издаде преди 6 години неслучайно именно неговия превод на “Смърт във Венеция” от 1964 г .

Авторската му книжка за деца “Веселите футболисти” е любима на поколения момчета, има седем издания от 1956 до 1992 г. Както и “Чудният роман на кум Лисан”. Обичаха го и писателите, и журналистите, и преводачите. Членуваше и в трите съюза.

Неговата пиеса “Кракра Пернишки” с Петър Гюров в главната роля се игра и на театрални сцени, и по телевизията.

Защо преводите му остават и до днес ненадминати?

Ето какво казва той:
“Не всеки, който владее дори перфектно чужд език, е годен за преводач. Дарбата е в творческата езикова интуиция. Мисълта, чувството и образът, а не буквалният превод са, които правят от превода радостно творчество”.

Още на 35 години той написва:
“Ще имам само едно желание, вечният наш спътник, демонът Време, да обърне последната страница от моя живот в мига, в който в моите очи се стопи последният ред от последната хубава книга”. Както и става.

Баща ми Стефан Чолаков, с когото бяха първи братовчеди, имаше голям респект пред неговия талант и работоспособност.

Казваше, че понеже е перфекционист, рядко хвали някого

Тази му прецизност го правеше извънредно ревнив към преводи от немски. От младите признаваше само Венцеслав Константинов. Той остана и най-благодарният му ученик.

Днес всеки се е сблъсквал и от екрана, и в нови издания с ужасни преводи, с преводи от “колективи”. Само и само да не се плати авторско право. Добре, нека новите книги ги превеждат нова смяна преводачи, сред тях има големи надежди. Но оставете класиката, както са я превели големите Кръстан Дянков, Марко Минков, Димитри Иванов, Лоте Маркова, Борис Мисирков, София Бранц, Надя Чекарлиева, Лиляна Минкова, Владимир Атанасов, Сидер Флорин, Светомир Иванчев, Нели Константинова, Лилия Сталева, Лилия Рачева, Жени Божилова, Румен Стоянов, Тамара Такова, Красимира Тодорова, Людмила Колечкова, не мога да изброя всички, но бяха перфектни!

Защо трябва да чуваме от екрана на латиносериалите “до после”, след като на български се казва “доскоро”?

Наскоро попаднах и на ужасен превод на Джером Джером.

Но слава богу, има и преводачи като младата Кремена Василева. В сайта й “Среднощни преводи” прочетох, че е заела от Стоевски най-сполучливия превод на името на Румпелщилцхен, което нищо не говори на децата, за разлика от “Стори пакост”. Преведено е така през 1960 г. Тя препоръчва също да не се посяга към някои новопръкнали се преводи.


Савка ЧОЛАКОВА



Щрихи към портрета
Защо си избира името Димитър Стоевски

Динчо Стоев Чолаков (1902 -1981 г.), както е истинското име на Димитър Стоевски, завършва медицина в Грац, става специалист по белодробни заболявания и рентгенолог. Завръща се да работи в родината си. Първо е управител - лекар на Софийския тубдиспансер, а по-късно купува рентгенов апарат, рядкост за онова време, и прави свой кабинет.

Както казах, истинското му име е Динчо, а не Димчо, както е навсякъде в интернет. Той самият е казвал на братовчед ми Радко, че Динчо е производно от Константин. Когато на 15 години започва да сътрудничи в пресата с хумористични стихове, подписва ги Дин-чо. В едно запазено писмо до него по повод панагюрския род неговата братовчедка от Пловдив Станка Бекярова му пише с лек упрек: “В целия ни род има само Динчовци и Стойовци, Събо, Стефан, Панчо, Иван, но няма нито един Димитър. Вземи си бележка...”. Но той си е избрал Димитър Стоевски за по-благозвучно.