Трифон Колев: Доктори затриха съпругата ми едва на 46 години!

<em>Трифон Колев е поредният българин, трагично опарил се от неуредиците в здравната ни система, които стоят нерешени от години. През 2010 г. мъжът е загубил съпругата си Антоанета, която била болна от рак на дебелото черво. Година и половина след смъртта на 46-годишната жена Трифон не само че не се е примирил със загубата на любимия човек, но е събрал безчет документи, касаещи 2-годишното лечение на съпругата му, и е открил редица нарушения. Той заплаши, че ще започне гладна стачка, ако не бъде приет от здравния министър Десислава Атанасова и не започне проверка по неговия случай. От здравното министерство обещаха, че ще проверят 2 лечебни заведения за лечението на Антоанета &ndash; болница &ldquo;Александровска&rdquo; и КОЦ-Велико Търново. Ето потресаващия разказ на Трифон Колев за драматичната му семейна история. <br /> </em><strong><br /> - Г-н Колев, бихте ли разказали как започва вашата трагична история?<br /> </strong>- През 2009 г. открихме, че съпругата ми Антоанета Колева има рак на дебелото черво. Отидохме на лекар, като тя мислеше, че страда от хемороиди, но се оказа друго. Хирургът ни препрати към онкодиспансера (сега КОЦ) във Велико Търново, картотекираха я там, но решихме да направим операцията във Варна. През януари 2010 г. направихме втора операция във варненската болница &ldquo;Св. Марина&rdquo;, защото имаше разсейки в яйчниците и матката. Съпругата ми почина едва на 46 години, имаме син, който е студент, втора година. След втората операция се наложи да прави лъчетерапия в диспансера във Велико Търново, но заради стария апарат тя получи редица допълнителни усложнения.<br /> <strong><br /> - Какви по-точно?<br /> </strong>- Апаратът за лъчетерапия в диспансера във Велико Търново е от 60-те години и има редица странични прояви, но никой не ни предупреди за това. Този апарат за лъчетерапия <br /> <u><br /> изгаря и живата тъкан около тумора, <br /> </u><br /> а не само образуванието. Тя вярваше на лекарите и никога не се е съмнявала в тях. Точно това е моят упрек, ако знаехме, че апаратът е стар, щяхме да намерим начин за по-леко понасяне на тази терапия и по-малки усложнения от нея.<br /> <br /> <strong>- След втората операция наложи ли се трета?<br /> </strong>- На 27 май 2010 г. я приеха в болница &ldquo;Александровска&rdquo; в София. Трябваше да бъде оперирана в Клиниката по урология, за да й поставят протеза в уретера. Казаха обаче, че не могат да я поставят, защото уретерът бил силно увреден. 4 дни остана в болницата, по-късно разбрах, че са й давани много антибиотици. Тя искаше да я изпишат, но я оперираха на 2 юни, и то без да подпише информирано съгласие. Операцията беше за поставяне на нефростома в бъбрека &ndash; това е като тръбичка, за да се извади катетър и да има по-добро уриниране. Тя не искаше да я оперират отново, беше много притеснена, плачеше непрекъснато. Накрая се довери на лекарите, те настояваха да се оперира. <br /> <br /> На 19 септември 2010 г. бяхме в &ldquo;Спешна помощ&rdquo; на &ldquo;Александровска&rdquo; болница. Отказаха да я приемат, независимо че първоначално се бяхме разбрали да я поемат в телефонен разговор. Аз затова я докарах тук с колата. <br /> <strong><br /> - Защо отказаха да я приемат?<br /> </strong>- Когато пристигнахме тук, извикаха дежурния лекар от Урологията, който проведе разговор по телефона с нефролог и ни отказа прием. Стояхме 4-5 часа в &ldquo;Спешна помощ&rdquo;, на съпругата ми й направиха ехографско изследване и на кръвта. <br /> <br /> <u>Резултатите бяха много лоши, но ни върнаха <br /> </u><br /> Казаха, че е в терминално състояние, което аз оспорвам и ще го направя може би и в съда. В медицинския стандарт е записано, че само онкологична комисия има право да издаде заключение дали си в терминално състояние или не си. Написаха в документа от болница &ldquo;Александровска&rdquo;, че не е за клиниката по урология или по нефрология, тъй като е с основно онкологично страдание. Ако тогава я бяха приели, е можело да живее още! Сигурен съм в това. Тогава се прибрахме в Търново, без да бъде лекувана. Тя почина на 27 септември &ndash; 8 дни по-късно. <br /> <br /> <strong>- Какви разминавания в документите сте установили?<br /> </strong>- Има подвеждаща информация в епикризите. В документа от 11. 09.2010 г. е написано, че урината няма отклонения. Изписват я от КОЦ-Велико Търново на 13 септември, аз я заведох на частни изследвания и се оказа, че има редица отклонения в резултатите. На 18 август 2010 г. на изследванията пак на урината отново е написано, че няма отклонения в резултатите, а всъщност те са били много тревожни. <br /> <br /> <strong>- Подавали ли сте жалба в Агенция Медицински одит или другаде?<br /> </strong>- През последната година и половина съм подавал жалби навсякъде, включително и в Агенция Медицински одит. Силно се надявам, че след като говоря по медиите, ще има отзвук и промяна в лечението на онкоболните във Велико Търново. От Медицински одит не намериха нарушения в лечението на съпругата ми в нито едно от лечебните заведения, където е била. Подавал съм жалби в РЗОК, в РЗИ, единствено от Здравната каса излезе документ, че е извършена операция без информирано съгласие, че има липса на предоперативна епикриза и още няколко нарушения. Не мога да разбера как различните институции излизат с различни заключения, а законите у нас са едни и същи! <br /> <br /> Сега ще задвижа досъдебно производство за причиняване на смърт по непредпазливост. Ще продължа да търся правата си. Когато приключи разследването, може да заведа и дело срещу болница &ldquo;Александровска&rdquo;.<br /> <strong><br /> - Според вас имаше ли адекватно лечение на съпругата ви?<br /> </strong>- Аз категорично не съм доволен от лечението на съпругата ми. С много неща съм се сблъскал за тези почти 2 години, докато боледуваше. На онкоболните у нас се гледа като на хора втора категория. Усеща се във всички болници, където сме били. Дойде ми до гуша от това нещо. Когато обичаш един човек, дори да си го загубил вече, си готов и в името на следващите болни да направиш всичко по силите си, за да защитиш правата си. Мотивът ми не е парите от обезщетението.